1933_01_15 И украсиха свѣтилницитѣ си

[Ани]

БЕИНСА̀ ДУНО̀

 

И УКРАСИХА СВѢТИЛНИЦИТѢ СИ

София

2023

Настоящата беседата: „И украсиха свѣтилницитѣ си“ е часть отъ цикъла „Недѣлни бесѣди“, произнесена 15.01.1933 г. отъ Учителя Петъръ Дѫновъ - Беинса̀ Дуно̀ въ София.

Цикълътъ, озаглавенъ „Недѣлни бесѣди” прѣдставлява бесѣди, изнасяни въ 10 часа сутриньта въ недѣля. Публичното изнасяне и документиране на „Недѣлни бесѣди“ започва прѣзъ 1914 г. Обикновено започватъ съ опрѣдѣленъ стихъ или стихове отъ Библията и продължаватъ съ тълкуване, давайки отговоръ на актуални човѣшки проблеми. Стилътъ е максимално достѫпенъ за слушателя; прѣдназначенъ е за широка аудитория. Истинитѣ на живота сѫ илюстрирани съ множество притчи и примѣри. Има голѣма широта въ обхвата на бесѣдитѣ, като всѣка отъ тѣхъ засѣга разнообразни подтеми. За правилното възприемане и прилагане на Словото Божие е необходимо духовно знание и дълбоко разбиране на вѫтрѣшния му смисълъ. Недѣлнитѣ бесѣди сѫ безцѣненъ изворъ на свѣтлина по тѣзи въпроси. Централно е мѣстото на Христовото послание за Божественото съвършенство и приложението му въ живота отъ отдѣлния човѣкъ и обществото. Основата на Божественото учение сѫ принципитѣ на Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Въ първитѣ шесть тома на „Недѣлни бесѣди”, нарѣчени “Сила и Животъ”, по собственитѣ думи на Учителя Беинса̀ Дуно̀, се съдържатъ основитѣ на неговото учение, което той нарича Новото учение на Всемирното Бѣло Братство.

Всички бесѣди, достигнали до нашето съврѣмие сѫ достѫпни въ електроненъ вариантъ на:

https://beinsa.bg/

 

 

И украсиха свѣтилницитѣ си

„Отче наш“

„Въ начало бе Словото“

„Фир-фюр-фен“

Тогазъ се раздигнаха всички онѣзи дѣвици и украсиха свѣтилницитѣ си. (Евангелие отъ Матея 25:7)

Онова реалното, което може да се разбере въ свѣта, то е конкретното, видимото. Подъ думата видимо се разбира знайното, това, което нашето съзнание може въ даденъ моментъ да разбере и узнае. Само онѣзи неща сѫ видими, които ние разбираме. Вие може да кажете, че сте видѣли много работи – това е само една илюзия на вашия умъ. Видимо е само онова, което вашето съзнание разбира, и остава впечатление отъ него. Вие много нѣща виждате, които оставатъ въ съзнанието ви впечатления, но не ги разбирате. Не е необходимо да знаете всичко. Най-голѣмото нещастие за човѣка ще бѫде да знае всичко. И най-голѣмото нещастие за човѣка ще бѫде да не знае нищо. Това сѫ две антитези. Първо, да знаешъ малко, да не знаешъ много, за да има какво да учишъ. Разбира се, и най-виднитѣ хора на земята – даже поети, писатели и философи, иматъ свои слаби страни. Всѣки човѣкъ има нѣщо да учи. Защо? Липсва му нѣщо. Когато единъ писатель описва единъ характеръ, повидимому той си го прѣдставя въ неговата свѣтлина, въ неговата свѣтла страна и така го изнася, но всѣки характеръ има си една отрицателна страна, която писателитѣ не сѫ описали. Тѣ не сѫ ги описали, но сами по себе си се разбиратъ. И нѣма защо да ги описватъ, нито пъкъ ние ще ги описваме. Всѣ нѣкой ще ги опише. Изобщо, докато хората сѫ живи, описватъ имъ все лошитѣ страни; като заминатъ отъ земята, започватъ да описватъ добритѣ имъ страни. И защо и за какво – това е единъ вѫтрѣшенъ навикъ.

Казвамъ, нѣколко нѣща има, които всѣкога трѣбва да държимъ въ ума си. Една малка стая може да се освѣтява съ едно малко прозорче, но една голѣма стая не може да се освѣтява съ малъкъ прозорецъ. На голѣмата стая трѣбва голѣмъ прозорецъ. Едно малко сѫщество като комара може да се задоволи съ малко храница, но едно голѣмо сѫщество като човѣка не може да се задоволи съ храната на комара. Слѣдователно невъзможно е да се прѣпорѫчватъ идеитѣ на комара за човѣка и невъзможно е да се прѣпорѫчватъ идеитѣ на човѣка за комара. Слѣдователно разуменъ човѣкъ е онзи, който туря всѣко нѣщо на мѣстото му. Има писатели, поети, философи, които мислятъ добрѣ, но тѣ искатъ да прѣдставятъ цѣлата истина изведнъжъ. Немислимо е цѣлата истина да се прѣдстави въ една епоха. Докато дѣтето е въ утробата на майка си, то не може да разбира живота извънъ нея. Дотогава то е въ едно пасивно състояние и прѣживява живота точно на майка си. Каквото майката мисли, такова и то мисли. Майката само всажда въ него и като свърши всичката работа, която трѣбва да извърши, тя го пуща на свобода. Тя му отваря вратата и казва: „Хайде, сега да се разходишъ свободно, но не много далечъ отъ мене, само на нѣколко педи разстояние, нито даже на единъ или два метра разстояние.“ Тя го туря близо до себе си, въ нѣкоя люлка. Ако се отдалечи отъ нея, очаква го нѣкаква опасность.

Та ние, съврѣменнитѣ хора, сме замязали на някои разгалени дѣца. Има два вида хора: еднитѣ азъ наричамъ изпѫкналитѣ хора, а другитѣ – вдлъбнатитѣ хора въ свѣта. Еднитѣ сѫ съ изпѫкнали очи, а другитѣ сѫ съ вдлъбнати. Еднитѣ сѫ съ издути устни, а другитѣ сѫ съ тънки устни; еднитѣ сѫ съ голѣми уши, а другитѣ сѫ съ малки; еднитѣ сѫ съ голѣми ръце, а другитѣ сѫ съ малки. Това сѫ двата вида хора, но това още не е научно изяснение. На сѫщото основание има и два вида науки: едната е за забавление, за упражнение, а другата е истинската наука, която ни дава директива, посока въ живота, какъ трѣбва да живѣемъ, какъ трѣбва да прѣустроимъ живота си. Тази наука едва сега иде на земята. Запримѣръ нѣкога ни казватъ какъ трѣбва да се хранимъ, каква храна трѣбва да употрѣбяваме и коя е по-хигиеничната храна. Въ това отношение има две мнѣния: едното мнѣение е мнѣнието за месната храна, а другото мнѣние е идеята за растителната храна. И за едната, и за другата храна има поддръжници. Поети, писатели и философи поддържатъ напримѣръ месната храна като отлична храна за организма, че който се храни съ такава храна ще има добрѣ развити способности и дарби, ще бѫде интелигентенъ човѣкъ и т.н. И за другата идея се явяватъ поети, писатели, доктори и философи, които казватъ, че който се храни съ растителна храна, той ще има добро здраве, висока нравственость, голѣми способности и т.н. Тѣ привеждатъ за примѣръ слона. И еднитѣ поддръжници на месната храна, и другитѣ – на растителната храна, сѫ заинтересовани. И двата типа хора страдатъ на общо основание. Съвременната растителна храна е оцапана. Тя е полурастителна. И съвременнитѣ плодове споредъ най-новитѣ изслѣдвания не сѫ чисто растителна храна, тѣ иматъ примѣси отъ месни елементи. Всички плодове, които се хранятъ отъ земята, възприематъ отъ елементитѣ на месото, на кръвта, защото самата земя е оросена съ кръвь. Вижтe напримѣръ онази черница, която е посадена на гроба на някой умрѣлъ. Съ какво се храни тя? Тя се храни съ мазнинитѣ отъ умрѣлия човѣкъ, отъ неговитѣ сокове, които влизатъ въ пръстьта и слѣдъ това хората ядатъ отъ плодоветѣ, отъ бобонкитѣ на тази черница и казватъ: „Много вкусна е тази черница!“

Нѣкой казва: „Азъ съмъ вегетарианецъ.“ Не, ти още никакъвъ вегетарианецъ не си. Подъ вегетарианска храна азъ разбирамъ такава, която нѣма абсолютно никакъ месни примѣси и сокове още въ своето първично състояние. Другъ е въпросътъ, когато човѣкъ е билъ въ рая, когато растенията не сѫ били още покварени, както въ нашитѣ врѣмена. Вегетарианцитѣ правятъ изслѣдвания да видятъ колко калории топлина съдържа растителната храна и колко месната. Слѣдователно вегетарианската храна трѣбва да бѫде абсолютно чиста. Не само това, но и въздухътъ, който дишаме днесъ, не е толкова чистъ. При такава храна и при такъвъ въздухъ и ние не можемъ да бѫдемъ толкова здрави, както се изисква. Месната храна съдържа такива вещества, които подпушватъ поритѣ. Това подпушване, което хората наричатъ запекъ, често създава смъртьта имъ. Когато половината отъ поритѣ на клеткитѣ на човѣшкия организъмъ се подпушатъ, той вече е кандидатъ за онзи свѣтъ. И ние можемъ да кажемъ, че онѣзи животни, които могатъ да послужатъ като образци на дълъгъ животъ, не сѫ месоядци, а вегетарианци. Каквото и да говорятъ ученитѣ, азъ бихъ могълъ да ви прѣдставя редъ образци на дълъгъ животъ, и то все отъ такива, които се хранятъ съ растителна храна. Има много растения, които сѫ прѣдставители на дълъгъ животъ, при това тѣ не сѫ месоядци.

Растенията знаятъ законитѣ на дългия животъ и тепърва хората трѣбва да учатъ отъ тяхъ какъ да живѣятъ дълъгъ животъ. Биологически вие може да разгледате живота на растенията и да кажете, че тѣ не живѣятъ разумно. Какъ може да не водятъ разуменъ животъ? Въ растенията ставатъ цѣлъ редъ химически процеси. Растенията знаятъ какъ да си избиратъ храна отъ почвата и какъ да я усвояватъ. Тѣ знаятъ какви газове да взематъ отъ въздуха и какъ да ги прѣработватъ, да прѣустроятъ цѣлия си организъмъ. Казватъ, че растенията се отличаватъ по своя плодъ. Ако растенията не бяха разумни, ние щяхме да бѫдемъ първитѣ глупци въ свѣта. Благодарение на интелигентностьта на растенията и ние придобиваме разумность. Слѣдователно разумностьта и нашата интелигентность до извѣстна степень се дължи на растенията. Онѣзи, които не разбиратъ първичния окултенъ езикъ, тѣ не знаятъ, че Богъ чрезъ Словото създаде свѣта. Значи Словото прѣдшества човѣка. Слѣдователно човѣкъ отпослѣ се създаде по образъ и подобие на Словото. Човѣкъ се храни съ Словото. И още хиляди години човѣкъ ще се храни съ Словото.

Сега ние минаваме покрай растенията и дърветата, поглеждаме малко съ присмѣхъ къмъ тѣхъ и казваме: „Това е дърво, това е растение.“ Обаче трѣбва да знаемъ, че всѣко растение, всѣко дърво има интелигентность, която въ извѣстно отношение надминава човѣка. И Христосъ не се срамува да казва: „Азъ съмъ лозата, вие – прѫчкитѣ.“ Той не казва: азъ съмъ слонътъ, а вие слончета или азъ съмъ лъвътъ, а вие лъвчетата, или азъ съмъ сомътъ, а вие сомчетата, или азъ съмъ голѣмиятъ китъ, а вие китчетата, но казва: „Азъ съмъ лозата, а вие – прѫчкитѣ.“ Ще кажете, че Христосъ не е билъ ботаникъ. Не, Христосъ имаше много по-пълни понятия по ботаниката, отколкото всѣки съврѣмененъ ботаникъ. Това е мое мнение, но азъ имамъ доста доказателства, отъ които се увѣрявамъ, че Христосъ е билъ много по-добъръ ботаникъ, отъ сегашнитѣ видни ботаници. Ако Христосъ би написалъ една ботаника, азъ бихъ прѣдпочелъ да уча неговата ботаника, отколкото тази на съврѣменнитѣ, даже и най-видни, ботаници.

Сега азъ искамъ да ви наведа на една мисъль, която често се срѣща у васъ. Запримѣръ вие често говоритѣ за свѣтлината, за маслото, което носили петьтѣ дѣвици въ свѣтилницитѣ си. Подъ думата свѣтлина се разбира съзнанието на човѣка. Свѣтлината на петьтѣ разумни дѣвици подразбира свѣтлината на човѣшкото съзнание, т.е. разумното начало у тяхъ. Петьтѣ неразумни дѣвици нѣмали масло въ кадилницитѣ си и т.е. нѣмали достатъчно свѣтлина въ съзнанието си. Тъй щото подъ думата масло ние разбираме онази материя, която може да гори и да дава топлина и свѣтлина. Значи тя поддържа горѣнето. Неразумнитѣ девици, които нѣмали масло, нѣмали тѣзи благородни чувства, които даватъ топлина на човѣка. Всѣки човѣкъ, който нѣма сърдце, нѣма благородни чувства въ себе си, минава къмъ страната на глупавитѣ хора. Мнозина казватъ, че човѣкъ трѣбва да има умъ. Умъ безъ сърдце не може да се прояви. На сѫщото основание човѣшкиятъ духъ не може да се прояви безъ любовь. Любовта е дѣтето на духа. Ние познаваме духа чрѣзъ дѣтето. Апостолъ Павелъ, единъ отъ виднитѣ учени на врѣмето си, казва: „Плодътъ на духа е любовта“.

Какво разбираме подъ думата плодъ? Отъ дѣтето ти ще познаешъ каква е майка му, какъвъ е баща му. Слѣдователно любовьта е обективната страна на непонятното. При сегашнитѣ условия единственото понятно нѣщо за насъ е любовьта. Когато говоримъ за разумностьта, даже и за най-голѣмата разумность, каквато можемъ да си прѣдставимъ, ние винаги я свързваме съ любовьта. Дѣто любовьта влиза въ живота, и знанието ни е разбрано. За това може да дадемъ редъ примѣри. Запримѣръ онѣзи прѣдмети, които обичаме, ние ги учимъ по-добре, отколкото онѣзи прѣдмети, които не обичаме. Онѣзи прѣдмети, които ни сѫ любими, тѣ ни сѫ и понятни. Когато обичаме единъ човѣкъ, той ни е повече понятенъ и ние го изучаваме; когато не го обичаме, той не ни е толкова понятенъ и ние не го изучаваме. Та често ние казваме, че познаваме нѣщата. Обаче ние само отчасти ги познаваме. Познаването имъ зависи отъ нашата любовь къмъ тяхъ. Частично разбираме нещата и затова казваме: „По този въпросъ зная малко нѣщо.“ Малкото знание е всѣкога опасно. Онзи, който знае да плува, безопасно е да влѣзе и до гушата въ водата; но онзи, който не знае да плува, за него е опасно да влѣзе и до колѣнѣ въ водата. Слѣдователно онзи, който иска да влѣзе въ живота, той трѣбва да има знания, той трѣбва да разчита на силитѣ, които се намиратъ въ него. Сега какво виждаме въ свѣта? Едни отричатъ Бога, а други го приематъ.

Сега нека остане у васъ конкретната мисъль: единственото реално нѣщо, което знаемъ въ свѣта, това сме ние самитѣ. Вънъ отъ себе си ние нищо друго не познаваме. Понѣкога напримѣръ вие говорите за ангелъ, но въ края на краищата вие на този ангелъ все ще му дадете човѣшки образъ. Ако пъкъ живѣехте въ врѣмето на египтянитѣ, на този ангелъ бихтѣ дали образъ или на Аписъ, или на нѣкой бикъ, или на волъ, или на лъвъ, или на орелъ и т.н. Нѣкои даватъ образитѣ на херувимитѣ, и то слѣднитѣ четири образа: единиятъ мязалъ на човѣкъ, вториятъ на лъвъ, третиятъ на орелъ, а четвъртиятъ на волъ. Това сѫ херувимитѣ, които имали крила. Това е изобщо цѣлото творение, което е познато на насъ. Но то прѣдставя всичкитѣ фази, прѣзъ които сме минали. Нѣкой казва: „Азъ да съмъ билъ орелъ!“. Ами, ако единъ ангелъ носи орелско лице и не го е срамъ, защо тебе да те е срамъ? Ако единъ ангелъ носи лицето на единъ волъ и не го е срамъ, защо тебе да те е срамъ? Ти не искашъ да носишъ лицето на единъ волъ, а като човѣкъ правишъ прѣстѫпления. Въ някое отношение единъ волъ стои по-високо отъ единъ човѣкъ. Волътъ съзнателно нѣма да направи никакво прѣстѫпление, той нѣма да окраде някого, той нѣма да убие нѣкого. Въ какво тогазъ волътъ седи по-ниско отъ човѣка? Ама волътъ нѣма интелигентностьта на човѣка, ще кажете вие. Та въ какво се заключава човѣшката интелигентность? Та ти като човѣкъ, който мислишъ, че си интелигентенъ, и правишъ прѣстѫпления, въ какво се проявява твоята интелигентность? Интелигентностьта се заключава само въ това, което човѣкъ може да твори, да създава. Ако ти само разрушавашъ, това не е никаква интелигентность. Та кой не знае да разрушава? Дойде единъ заекъ, обѣли коритѣ на дърветата и нищо повече. Дойде единъ молецъ, нападне дрехитѣ, направи дупки въ тѣхъ – това знание ли е? Това е една глупость, която нѣкога може да коства живота на хората, както и живота на молеца или на всѣко сѫщество, което руши. Ако нѣкой намѣри молеца въ сандъка, веднага го осѫжда на смъртно наказание.

Сега ние, хората отъ този вѣкъ, се намираме въ едно особено положение, разрѣшаваме единъ отъ важнитѣ въпроси – да вѣрваме или да не вѣрваме. Чудни сѫ хората, които разрѣшаватъ такъвъ единъ въпросъ – да вѣрватъ или да не вѣрватъ. Да вѣрвамъ ли, че азъ сѫществувамъ, или да не вѣрвамъ, че азъ сѫществувамъ? Сега азъ оставямъ идеята за Бога. Нѣкой казва: „Има ли Богъ, или нѣма?“ Казвамъ, малко хора ще се намѣрятъ, които да отговорятъ на този въпросъ. Важно е да се постави конкретно въпросътъ, дали азъ сѫществувамъ, или не. Всѣки за себе си да си постави този въпросъ. Щомъ азъ сѫществувамъ, има ли другъ животъ, или нѣма? Азъ зная този животъ, въ който сега живѣя. Единъ день, като мина въ другия животъ, оттамъ, отъ този животъ, ще съобщя какво има тамъ. И ако нищо не ти съобщя, ти ще си въздържашъ понятието за онзи свѣтъ. Нѣкой казва: „Като умре човѣкъ, какво става съ него?“ Сега азъ ще ви поставя въ друго положение. Ще ви поставя сѫщия въпросъ отъ друго гледище. Прѣдставѣте си, че иматѣ двѣ кани или двѣ шишета. Едното шише е пълно съ вода, а другото е празно. Слѣдъ това вие прѣливате водата отъ пълното въ празното шише. Питамъ, какво стана съ водата, която беше въ първото шише? Водата изгубила ли се е? Не се е изгубила. Ами шишето изгубило ли се е? Не се е изгубило. Водата само се е прѣлѣла отъ едното въ другото шише. Ами човѣкътъ дѣ е? Какво прѣдставя човѣкътъ? Този въпросъ си задавате вие. Като ви давамъ примѣра съ шишетата и водата, казвамъ, такъвъ човѣкъ, какъвто вие си прѣдставляватe, той не сѫществува въ природата. Хиляди шишета сѫществуватъ като първитѣ двѣ, направени отъ грънчаря, и вие мислите, че като затворите малко вода въ едно отъ тия шишета, че тази вода е единствената, която сѫществува въ едно отъ тия шишета и живѣе. Това сѫ ваши заблуждения. Слѣдователно разумниятъ животъ едноврѣмeнно живѣе въ всички сѫщества.

И вие питате: „Като умремъ, дѣ ще отидемъ?“ Нѣма да умрете. Ако се излѣете отъ формата, въ която сте били поставени, вие ще отидете въ истинския животъ, отдѣто сте излѣзли. И Христосъ казва: „Излѣзохъ отъ Отца си, отъ голѣмия изворъ и се връщамъ пакъ при него да живѣя.“ Като ме слушатъ, мнозина ще направятъ отъ думитѣ ми цѣлъ въпросъ и ще кажатъ – той не вѣрва въ това, не вѣрва въ онова. Питамъ, въ какво да вѣрвамъ? Вѣрвамъ въ единството на живота, вѣрвамъ, че всички хора иматъ единъ произходъ. Всички хора иматъ толкова животъ, колкото могатъ да събератъ. Както и всяко шише съдържа толкова вода, колкото то може да събере. Въ качествено отношение по животъ между хората нѣма абсолютно никаква разлика, но тѣ се различаватъ въ количествено отношение. Обаче съврѣменната философия внася между хората толкова различие, вслѣдствие на което между тѣхъ се насаждатъ чувства на омраза, на неразположение и тѣ започватъ да спорятъ помежду си кой въ какво вѣрвалъ. Единъ вѣрвалъ въ Христа, че билъ Синъ Божи, другъ вѣрвалъ въ Богъ Отецъ, въ троеличието и т.н. И вслѣдствие на това различие въ вѣрванията имъ тѣ създаватъ помежду си едно голѣмо раздалечаване, едно отчуждаване. Но тия въпроси сѫ толкова отвлечени, че не може да се говори нищо по тяхъ. Колкото философи и писатели съмъ челъ досега, нито единъ отъ тяхъ не може да твърди и да каже, че е ходилъ на онзи свѣтъ освѣнъ Сведенборгъ, който съ положителность твърди, че се е разговарялъ съ Бога. Той разправя всичко това сериозно и не се съмнява. Що се отнася до другитѣ философи, тѣ правятъ своитѣ изводи по единъ логиченъ пѫть, тѣ казватъ – ако това е така напримѣръ, другото ще бѫде иначе. Тѣ излизатъ отъ причини къмъ послѣдствия.

Въ свѣта причинность нѣма. Причинностьта ние сами я създаваме. Въ Бога не сѫществува никаква причинность. За да има нѣкаква причина за нѣщо, все трѣбва да бѫде човѣкъ заставянъ отъ нѣщо друго. Нѣма причина, която може да застави Бога да създаде единъ свѣтъ. И не е било врѣме, когато свѣтътъ да не е сѫществувалъ. Азъ не говоря за нашия свѣтъ, но изобщо за Битието. Ако е било врѣме, когато свѣтътъ да не е сѫществувалъ, тогава можемъ да говоримъ за причината, поради която не е сѫществувалъ, и за причината, която е заставила Бога да създаде свѣта. Това сѫ всe наши умозаключения, които не могатъ да дадатъ никакви резултати. Пакъ по причини и послѣдствия индускитѣ философи говорятъ за кармата. Тѣ казватъ, че причината за кармата е грѣхътъ. А коя е била причината, която заставила човѣка да грѣши? Тогава тѣ дохождатъ до едно заключение: отъ две добрини винаги се ражда едно зло и отъ две злини, се ражда едно добро. Какъ ще разберете това нѣщо? Разберѣтe го както искате. Или между десеть добри хора винаги ще се роди единъ лошъ и между десеть лоши винаги ще се роди единъ добъръ човѣкъ. Обаче не сѫществува законъ, споредъ който отъ десеть лоши хора да се родятъ десеть лоши и отъ десеть добри да се родятъ десеть добри. Всякога десеть добри хора сѫ въ състояние да родятъ единъ лошъ човѣкъ. Това значи – единиятъ лошъ човѣкъ прѣдставя каналъ, прѣзъ който ще минатъ нечистотиитѣ на добритѣ хора. А добриятъ човѣкъ между десетьтѣ лоши прѣдставя отдушникъ, прѣзъ който да мине доброто на тия лоши хора. Тъй щото за въ бѫдеще всички вие сте канали или отдушници. Значи хората прѣдставятъ кандидати или за канали, или за отдушници. Това е изводътъ.

Казвате: „Какъ е възможно това?“ Казвамъ, когато хората умиратъ и ги заравятъ въ земята, дѣто започватъ да гниятъ, тогава тѣ не се питатъ какъ е възможно това. Ще кажатъ сега, че е сѫдено на човѣка така – да умре. Не е сѫдено на човѣка да умре. Нима, когато убиватъ единъ човѣкъ, че е сѫдено да го убиватъ? Не, хората си прѣдполагатъ така. Нима, когато една майка помѣтне дѣтето си, че така е сѫдено? Не, това сѫ наши заблуждения. Ние си мислимъ така. Вие сте свободни да мислите както искате, но ние не сме свободни отъ послѣдствията, които могатъ да дойдатъ въ нашия животъ. Та това сѫ философски разсѫждения, които нѣма да ви ползватъ, понеже вие сте съ установени възгледи. Някои отъ васъ сѫ така установени, че казвате: „Повече отъ това не ни трѣбва.“ За изяснение на тази мисъль ще ви приведа единъ примѣръ отъ американския животъ. Едно десетьгодишно дѣтe отива на църква съ баща си, дѣто проповѣдникътъ говори за Христовото учение, като казва, че трѣбва да живѣемъ съобразно него и да бѫдемъ винаги весели и доволни, винаги да пѣемъ. То гледа баща си всѣкога сериозенъ, замисленъ, не пѣе – установенъ християнинъ. Единъ день то пита баща си: „Татко, ти защо никога не пѣешъ?“ – „Е, татковото, азъ съмъ установенъ, то е за васъ, неустановенитѣ, вие трѣбва да пѣете.“ Дѣтето си помислило малко, въздъхва дълбоко въ себе си и казва: „Кога ли азъ единъ день ще стана установенъ като татко си?“ Единъ день бащата тръгва на разходка съ кабриолета съ сина си. По едно врѣме коньтъ спира и не мърда отъ мѣстото си. Бащата го удря, но той не се мърда. Тогава синътъ казва: „Татко, както виждашъ, коньтъ се е установилъ, не иска да върви напредъ“.

Казвамъ, установенитѣ възгледи не сѫ правитѣ възгледи въ живота. Тѣ прѣдставятъ единъ изопаченъ животъ. Изопаченъ животъ на нашитѣ мисли, на нашитѣ чувства. Ние правимъ раздѣление на едно отъ друго и като мразимъ нѣкого, казваме: „Защо Господъ не махне този човѣкъ? Какъ го търпи?“. Мислите ли, че Господь, който е направилъ свѣта, носи вашия умъ? Че ако той махне едного, ще махне и тебе. Тогава и другитѣ ще кажатъ за тебе: „Какъ Господь търпи този, че не го махне?“. Ако Господь постѫпва споредъ както ние искаме, тогава той би трѣбвало да прѣмахне повече отъ насъ. Тогава какво ще стане съ свѣта?

„И украсиха свѣтилницитѣ си.“ Та ако ние искаме да поправимъ живота си, трѣбва да дойдемъ до това положение, да се пробуди нашето съзнание. Сега не е въпросътъ за морала въ свѣта. Ако вие сте хората, които търсите вашето щастие, ако търсите вашето блаженство тукъ, на земята, а не на небето, вие трѣбва да слѣдвате този пѫть. Човѣкъ може да бѫде на земята блаженъ и щастливъ, но той може да бѫде и на небето блаженъ и щастливъ. Щастието и блаженството на единъ домъ, на единъ човѣкъ, на цѣлото човѣчество зависи отъ насъ. Ние можемъ да бѫдемъ щастливи, когато пожелаемъ. Повечето хора желаятъ да бѫдатъ щастливи, други не желаятъ, вслѣдствие на което между тяхъ се явяватъ раздори. Сега ние туряме закона. Питамъ, какъ ще си обясните живота и отношенията между мѫжа и жената въ единъ домъ, които, прѣди да се оженятъ, сѫ си писали приятелски, божествени писма, обичали сѫ се и сѫ си писали, че единъ безъ другъ не могатъ да живѣятъ, че тяхното щастие и блаженство зависи отъ тяхното събиране, а слѣдъ като се събератъ, едва сѫ се изминали две години и тѣ не могатъ вече да живѣятъ заедно. Какъ ще си обясните това положение? Кое става причина за този вѫтрѣшенъ раздоръ? Причината е, че има много мѫже и много жени. Слабата страна на мѫжа сѫ многото жени и слабата страна на жената сѫ многото мѫже. Тъй си прѣдставямъ азъ положението – другаде не мога да видя причината. Някой казва, че жената го сѫблазнява. Казвамъ, ами като си на масата прѣдъ винцето, тамъ кой тѣ сѫблазнява? Жената го съблазнява, виното го съблазнява, паритѣ го съблазняватъ, ами кѫдѣ е тогазъ човѣкѫтъ. Кое е онова, което не тѣ съблазнява? Ти се съблазнявашъ отъ това-онова, но питамъ, ами ако и отъ тебе хората се съблазняватъ, какво ще кажешъ тогава? Кой е виновенъ тогава? Когато ти се съблазнявашъ, виновни сѫ тѣзи, които те съблазняватъ, но когато ти ставашъ причина хората да се съблазняватъ, коя е причината тогава?

Турцитѣ иматъ една поговорка, споредъ която нито единъ турчинъ досега не си е далъ отговоръ за това. Ще кажатъ няколко приказки отгорѣ на това и нищо повече. Като запитали единъ отъ източнитѣ видни философи защо Господь е направилъ така свѣта, той отговорилъ: „Когато Господь създаде всички умни работи въ свѣта, най-послѣ той искалъ да си има една играчка и затова направилъ хората, да си играе съ тяхъ“. Безъ хората, безъ тия играчки не може. Всички разумни сѫщества, които вземали участие въ създаването на свѣта, като се отегчавали, трѣбвало да си поиграятъ съ нѣщо, вслѣдствие на което Богъ имъ създалъ хората като играчка, като забавление слѣдъ трудната и сериозна работа. Тѣ служили като кукли на разумнитѣ сѫщества. И като запитали другитѣ турци може ли това, тѣ казали: „Може да е така, може да е правъ този философъ“. Обаче единъ отъ западнитѣ философи може да даде съвсѣмъ другъ отговоръ на този въпросъ.

Всѣки човѣкъ трѣбва да има единъ възгледъ, който може да бѫде най-силенъ за неговия животъ. Азъ не говоря за обикновенитѣ възгледи, но за онѣзи възгледи, които да прѣдставятъ една сила, на която всѣки човѣкъ да уповава. Възгледитѣ на човѣка трѣбва да бѫдатъ единъ вѫтрѣшенъ капиталъ. Както паритѣ, които човѣкъ има въ банката, му даватъ едно вѫтрѣшно спокойствие, така и знанието, което има за изяснение на живота, така и силата, която има въ себе си, трѣбва да внасятъ единъ вѫтрѣшенъ миръ въ душата му. Въ миналото столѣтие, когато излѣзе на бѣлъ свѣтъ сегашната френология, до врѣмето на Гала всички вѣрваха, че човѣкъ е само интелѣктъ, чувство и воля. Дѣ се намиратъ тия интелектъ, чувство и воля, никой не знаеше. Обаче този германски ученъ дойде да докаже на хората, че умѫтъ функционира въ човѣшкия мозъкъ и слѣдъ това той доказа, че въ мозъка на човѣка има много способности, които сѫ локализирани на специални за тяхъ мѣста. И той доказа мѣстата на тия способности и чувства въ мозъка. Той доказа точно дѣ се намиратъ точно способноститѣ на разсѫдъка, на паметьта и на редъ още чувства. За тази цѣль раздѣли челото на три части, сѫщо така и на главата посочи мѣстата на различнитѣ способности. Опитниятъ френологъ може съ завързани очи само съ пипане на челото да покаже какви способности и чувства сѫ развити въ човѣка. Толкова опити се правиха въ Амѣрика и въ Англия, но нито амeриканцитѣ, нито англичанитѣ не повѣрваха въ тази наука. Тѣ и досeга още не сѫ поставили тази наука като една обоснована наука въ училищата си. Въ нѣкои частни училища обаче френологията се изучава като отдѣленъ прѣдметъ. Като изучаваме черепитѣ на по-нисшитѣ сѫщества отъ човѣка и стигнемъ постепенно до човѣка, ще видимъ тамъ постепенното прогресиране въ това отношение, въ това развитие. Всѣки отъ васъ може да направи единъ малъкъ опитъ въ това отношение. Ако вземете единъ човѣшки черепъ или черепа на кое и да е друго животно, и го освѣтите съ свѣщь вечерно време, ще видите, че ония мѣста отъ черeпа, дѣто човѣкътъ или животното е работило най-много, костьта на черепа тамъ е най-тънка. Запримѣръ, ако човѣкъ е чрезмѣрно религиозенъ, горната часть на черепа е много тънка. Ако пъкъ този човѣкъ е билъ философъ и е много мислилъ въ живота си, тогазъ ще забѣлѣжите, че черепътъ му отпрѣдъ на двѣ мѣста на челото е най-тънъкъ, тамъ свѣтлината прониква най-много. Ако пъкъ нѣкой човѣкъ е билъ много грубъ, много жестокъ, тогава черепътъ при ушитѣ му ще бѫде най-тънъкъ. Значи ония места отъ черепа, които сѫ най-тънки, показватъ, че на тия места именно, човѣкътъ е функциониралъ най-много.

Та ученитѣ хора съ разни опити сѫ доказали, че мозъкътъ на всички мѣста въ човѣка не е еднакво развитъ, вслѣдствие на което и черепътъ не е навсѣкѫдѣ еднакво развитъ – дебелъ или тънъкъ. Ние питаме защо някой човѣкъ не разбира извѣстни работи. Има хора, които и слѣдъ сто години, а други и слѣдъ двѣста години, едва биха могли да разбератъ това, което днесъ се прѣподава. Запримѣръ има музиканти, които могатъ да свирятъ, да създадатъ нѣщо, но тѣ не разбиратъ дълбоко музиката. Сѫщото може да се каже и за нѣкои художници. Тѣзи музиканти и художници не могатъ да се сравнятъ съ гениалнитѣ художници и музиканти, които иматъ гениални черепи. Гениалниятъ черепъ е гениаленъ самъ по себе си: и по устройство, и по структура, и по вещество на мозъка, както и по рѫба на черѣпа. Шевоветѣ на този черепъ сѫ много деликатни. Ако се наблюдава черепътъ на единъ обикновенъ и единъ гениаленъ човѣкъ, ще се види грамадната разлика: и въ вещество, и въ структура на самото вещество, и на самитѣ нишки на мозъка, а сѫщо така тѣ се различаватъ и по силитѣ, и по способноститѣ, които функциониратъ въ технитѣ черепи. На пръвъ погледъ е така, както наблюдавате единъ сѫдъ, който грънчарьтъ е направилъ отъ фина, отъ хубава каль, и единъ сѫдъ, който е направенъ отъ обикновена глина.

Фактътъ е тамъ, че за да бѫде единъ човѣкъ добъръ въ пълния смисълъ на думата, той трѣбва да има единъ отличенъ организъмъ, една отлична глава, или съ други думи казано: бащата или майката на този човѣкъ, т.е. неговитѣ родители, трѣбва да иматъ организми, създадени отъ най-фина материя, за да могатъ да прѣдадатъ своитѣ качества и на дѣцата си, а сѫщо така и външнитѣ условия, и цѣлиятъ народъ, къмъ който той се числи, трѣбва да бѫдатъ разумни. Забѣлѣжѣте всички онѣзи велики хора, които сѫ се раждали било въ Египетъ или въ Вавилонъ, или въ Гърция, или въ Индия, условията за тяхъ сѫ били много благоприятни. Тѣ сѫ имали добра срѣда тамъ. По какво се отличаватъ тѣ? Сравнѣте кавказката раса съ другитѣ раси. Като вземете една кавказка глава, да ви е приятно да гледате. Черепътъ на бѫдещата раса ще бѫде още по-съвършенъ. Въ симпатичната нервна система на сегашната раса има нѣщо, което е недоразвито, което ѝ липсва. Сегашната бѣла раса се отличава отъ другитѣ раси по това, че по чувство тя седи много по-високо отъ тяхъ. Въ бѣлата раса липсва още нѣщо благородно. Запримѣръ при сегашната раса, особено въ време на войната, се забѣлязва това нѣщо – тѣ могатъ да обѣсятъ единъ човѣкъ, безъ да имъ трепне окото, или могатъ да поставятъ единъ човѣкъ на столъ, прѣзъ който минава силенъ електрически токъ, и да го поставятъ на голѣми страдания, безъ да имъ трепне окото за това. Тѣ не съжаляватъ и казватъ – този човѣкъ трѣбва да умре. Китайцитѣ въ това отношение сѫ още по-жестоки. Бѣлитѣ въ сравнение на миналитѣ раси сѫ по-напрѣднали, но и тѣ иматъ още недоразвито нѣщо въ това благородното, възвишеното. Запримѣръ колко пѫти у васъ, които принадлежите на бѣлата раса, се зараждатъ лоши, неприятни чувства и мисли. Разправяше ми една млада мома, учителка някѫдѣ въ България, какво лошо чувство се зараждало въ нея, което я поставяло на положението на животно. „Имахъ – казваше тя – една другарка, която никакъ не обичахъ. Нѣкой пѫть, като я гледахъ, у мене се зараждаше едно неприязнено чувство къмъ нея, че азъ бѣхъ готова да я прѣбия, да хвърля нѣщо върху нея – да я прѣбия.“. Казвамъ, това е едно атавистическо чувство, което се явява въ сърдцето ѝ като остатъкъ отъ онова животинско състояние на миналитѣ вѣкове или остатъкъ отъ миналитѣ раси, съ които ние тепърва има да се боримъ. Това е атавизъмъ, наслѣдствени черти отъ миналото, съ които ние сега трѣбва да се боримъ, да ги облагородимъ.

Понѣкога ние мислимъ, че сме ангели. Не, далечъ сме още отъ да сме ангели. Далечъ сме даже да бѫдемъ отъ разумнитѣ хора въ свѣта. Запримѣръ, ако вие държите една статистика за вашата обхода съ хората, ще видитѣ колко на сто сте били деликатни въ отношенията си къмъ тяхъ. Азъ всѣка вечерь правя наблюдение въ това отношение и съмъ дошълъ до заключение, че българинътъ на сто случаи едва десеть пѫти е показалъ благородна обхода. У женитѣ е 12 на сто, а у мѫжетѣ е 10 на сто това благородство. Тази е моята статистика. Това число показва какъвъ е просторътъ на жена и какъвъ на мѫжа. Този законъ е най-много 25 процента. Това вземамъ за себе си. Българинътъ е дошълъ едва на половината на 25, а именно – 12 процента. На сто мисли и на сто чувства, които имамъ въ себе си, азъ трѣбва да приложа поне 25 процента. Това азъ считамъ законъ, въ който нѣма никакво изключение. Значи 25 процента прѣдставятъ едно урегулирано положение, а 50 процента сѫ изключенията. Това показва какъвъ грамаденъ запасъ има въ човѣка отъ необработена материя.

Казвате – този човѣкъ е лошъ, онзи човѣкъ е лошъ. Та само хората не сѫ лоши. Въ какво седи лошавината на хората? Минавамъ покрай едно дърво и у менъ се явява желанието да хвана единъ клонъ и да го отчупя. Тази е лошата страна у човѣка. Какво прави това дърво? Ти трѣбва да го съжалишъ, да не го поврѣждашъ. Или минавашъ покрай единъ чистъ планински изворъ и въ тебе се заражда желанието да си измиешъ въ него краката. Какъ така? Запитайте се защо е създадена тази вода. Тази вода не е създадена да миешъ краката си въ нея. Имай прѣдвидъ, че утре ще мине някой човѣкъ и ще се наведе да пие отъ тази вода. Ти съ твоитѣ крака ще окаляшъ тая вода. Ще си измиешъ краката малко по-далече отъ главата на този изворъ. Ще кажете, че това е дребнавости въ живота. Питамъ, кои нѣща сѫ сѫщественитѣ, които създаватъ характера на човѣка? Истински човѣкъ е онзи, който е внимателенъ въ най-малкитѣ микроскопически добродѣтели и ги спазва напълно.

Единъ день, като правя своитѣ изслѣдвания, минава покрай мене единъ господинъ и ми разправя положението си. Жена му била болна, дѣцата му болни, нѣма петь пари въ джоба си да ги нагледа, да имъ купи хлѣбъ. Азъ му вѣрвамъ, че е така. Изваждамъ отъ джоба си една сума и му давамъ да си помогне. Азъ обичамъ да наблюдавамъ. Прослѣдихъ този човѣкъ въ публиката дѣ ще отиде. Виждамъ, че този човѣкъ отиде въ кръчмата и каза на кръчмаря: „Дай тукъ сега!“. Казвамъ: „Разбрахъ сега какви били неговитѣ жена и деца“. Слѣдъ нѣколко часа той пакъ ме срѣща на улицата и ми казва: „Господине, дайте ми една помощь!“. И започна да разправя сѫщата история. Той не ме позна, но азъ го познахъ. Питамъ го: „Какъ така, ти досега не си ли си ходилъ у дома си?“. „Какво искате да кажете?“. Казвамъ му: „Ти отиде въ крcчмата и тамъ изпи жена си и дѣцата си. Ти ме забрави, но азъ съмъ онзи човѣкъ, на когото прѣди нѣколко часа разправяше сѫщата история.“. „Не, вие имате грѣшка.“. „Погрѣшката е моя, а не твоя. Въ това отношение азъ никога не правя погрѣшки. Сега, като искашъ да ме излъжешъ още единъ пѫть, погрешката е въ тебе. Хайде, сeга азъ искамъ да дойда съ тебе до дома ти, искамъ да помогна на твоитѣ дѣца и на твоята жена, но не на тѣзи дѣца твои и на тази ти жена, които сѫ въ кръчмата.“. „ Ще ме извините тогава, жена ми умрѣ.“ „Ами дѣцата ти?“. „Тѣхъ изпратихъ на занаятъ тук-тамъ – нѣма ги.“. Слѣдъ това азъ си тръгнахъ по пѫтя.

Казвамъ, така не се разрѣшаватъ социалнитѣ въпроси въ живота. Ние не трѣбва да се лъжемъ. Понякога ние разрѣшаваме единъ социаленъ въпросъ за народа си и по този начинъ всѣки минава за патриотъ. Всѣки минава за защитникъ на една религия, за защитникъ на онзи свѣтъ, за защитникъ на Бога. Каква нужда има Богъ да го защитавамъ? Каква нужда има една религия отъ мене да я защитавамъ? Единъ Господa, който има нужда азъ да го защитавамъ, и една религия, която има нужда азъ да я защитавамъ, азъ се отказвамъ отъ тяхъ. Азъ себе си не мога да защитавамъ, че Богъ ще защитавамъ. Какъ ще го защитавамъ? Да бѫда проводникъ на божественото, това разбирамъ. Богъ самъ се защитава. Той е най-силното, най-разумното сѫщество, което нѣма нужда отъ абсолютно никого да го защитава. Има нужда само хората да бѫдатъ носители на божественитѣ идеи въ свѣта и проводници. Това е единственото нѣщо, което можемъ да направимъ. Вѣрата ни трѣбва да се свежда до това отношение: да бѫдемъ носители на божественото. А божественото, като минава въ насъ, то ще внесе новата култура. Ако прѣзъ тебе не може да мине една божествена мисъль или едно божествено чувство, или една божествена постѫпка, която ти да чувствашъ, ти не можешъ да бѫдешъ културенъ човѣкъ. Не е въпросътъ да защитаваме онова старото, въ което хората сѫ вѣрвали, но въпросътъ е да дойдемъ до това, което ние знаемъ за себе си въ този моментъ.

Христосъ проповѣдвалъ ли е това, което въ Стария завѣтъ се проповѣдваше: „Око за око и зѫбъ за зѫбъ“. Не, Христосъ проповѣдваше: „Ако някой ви удари по едната страна, обърнѣте и другата да ви удари“. Добрѣ, но ако Христосъ дойде сeга въ нашия вѣкъ, той ще проповѣдва съвсѣмъ друго нѣщо. Око за око, зѫбъ за зѫбъ, това значи: ако изкоренишъ едно дърво, посади друго. Но Христосъ казва така: ако някой пожелае да посади въ твоята градина едно дърво, ти му дай мѣсто да посади двѣ дървѣта. Това е казаното въ стиха: ако ти ударятъ една плесница, обърни и другата си страна. Въ това има смисълъ вече. Ако вземете този стихъ въ букваленъ смисълъ, той нѣма нищо въ себе си. Каква нужда ще има най-послѣ единъ философъ да се остави на невѣжитѣ да му удрятъ плесници? Защо учителитѣ биятъ ученицитѣ си? За тѣхното невѣжество. Слѣдователно, ако единъ философъ се остави на този, на онзи да му плѣскатъ по една плесница, това показа, че той е невѣжа човѣкъ. На основание на най-великото въ свѣта, ние казваме – нѣма по-красиво нѣщо отъ това, човѣкъ да познава себе си. Гръцкитѣ философи сѫ казали: „Познай себе си!“. Но тѣ сѫ поставили това правило на такава база, че нищо не сѫ могли да научатъ. Тѣ казаха: „Познай себе си въ красотата“. Слѣдователно тѣ дадоха мѣсто на красотата. Красотата е изразъ на човѣшката разумность. Всички съврѣменни хора се възхищаватъ отъ гръцката скулптура, но въ моитѣ очи липсва нѣщо въ тази скулптура, а главно въ нея липсва висшата разумность. Тѣ поставиха правия ѫгълъ на своитѣ богове добрѣ, но главно тѣ изкривиха ѫгъла при ушитѣ. Геометрически тѣ не поставиха ушитѣ на своитѣ богове на мѣстото си. Въ цѣлата скулптура на гърцитѣ ушитѣ имъ не сѫ на мѣстото си. Тѣ поставиха разумностьта добре, ѫгълътъ ѝ е на 90 градуса, но на тази разумность тѣ не дадоха импулсъ, подтикъ. Ухото дава подтикъ. И онзи художникъ, който не може да постави ухото на мѣстото си, не може да постави намѣсто камперовия ѫгълъ, той не разбира законитѣ, по които мѣри нещата.

Ако искате да знаете какво е вашето чело, трѣбва да разгледате първия си пръстъ и по една отъ фалангитѣ да познаете какво е челото ви, на каква степень на развитие се намира. Ако двата ви пръста сѫ еднакви, една несъразмѣрность въ вашето развитие има. То не е лошо, но нѣма да бѫдетe слънчевъ типъ, нѣма да бѫдетe единъ прогресивенъ типъ, вие ще ходите тежко, ще мислите слабо. Освѣнъ това важно е и какъ сѫ поставени пръститѣ ви. Колкото палецътъ слиза надолу, толкова моралнитѣ и умственитѣ чувства въ човѣка сѫ по-силно развити. Значи има извѣстна мѣрка за това. Когато палецътъ е горѣ, пакъ има извѣстно влияние върху развитието на тия чувства. Не мислѣте, че тия неща сѫ произволни. Тѣ сѫ мѣрки, които за въ бѫдеще ще се изучаватъ и въ училищата даже. Тѣ сѫ една архива. Ако хората сѫ учени въ този смисълъ, когато умре майката или бащата на някой човѣкъ, той ще вземе коститѣ имъ и ще ги изучава да ги измѣрва. Тѣ трѣбва да бѫдатъ за тяхъ свещени кости. Като ги пипашъ, ще кажешъ: „Татко, колко си билъ хубавъ.“ Ако гръдниятъ кошъ е силно развитъ, гърдитѣ широки, това показва, че чувствата у тия хора сѫ силно развити – иматъ дълбочина. Ако пъкъ гърдитѣ сѫ сплеснати, това показва, че чувствата у тия хора не сѫ силно развити. Засега въ съврѣменнитѣ хора коремчето е най-добрѣ развито отъ всичко друго. Не е лошо това, защото, ако коремчето изтънѣе, ще бѫде съвсѣмъ лошо за тия хора. Не е лошо човѣкъ да има добрѣ развита стомашна система. Когато човѣкъ яде сладко, хубаво, това е едно благословение за него. Когато той не яде съ приятность и въ стомаха му се образува излишъкъ отъ киселини, това вече е лошъ признакъ. Когато въ стомаха се отдѣлятъ повече киселини, трѣбва да ядете червенъ лукъ, пиперки, чесънъ, да се изпотявате повечко. Тѣзи лютиви български пиперки сѫ за прѣпорѫчване. Яденето е най-нисшиятъ животъ на мисълта. Не отдѣляйте процеса на яденето отъ процеса на мисълта. Не отдѣляйте процеса на дишането, както и на цѣлата ви нервна система отъ мисъльта. Тѣзи три процеса: яденето, дишането и мисъльта, сѫ свързани тѣсно. Ако ядете добрѣ, ако дишате добрѣ и ако мислите добрѣ, и умътъ ви ще се развива добрѣ, както трѣбва. Ако ти не можешъ да се спрешъ прѣдъ едно парче хлѣбъ съ благоговѣние, безъ да го разгледашъ малко ли е, или е голѣмо, и можешъ да се вглѫбишъ съ благодарность къмъ това, което природата е създала, и да кажешъ: „Господи, благодаря ти за този животъ, който си създалъ и който въ момента ще приема въ себе си“ и въ резултатъ на това – усѣтишъ едно голѣмо удоволствие, значи, че си приелъ тази храна както трѣбва. И ако слѣдъ това не се спрешъ съ такова благоговѣние прѣдъ въздуха, който приемашъ отвънъ, и не благодаришъ за него, ти, ти не можешъ да се ползвашъ както трѣбва отъ този въздухъ. Обаче, ако го приемешъ съ благоговѣние и съ благодарность, и дишането ще стане въ тебе правилно. По сѫщия начинъ трѣбва да постѫпишъ и съ мисълта, когато трѣбва да приемешъ една мисъль. Но ако, като имашъ една глава, и започнешъ да я удряшъ въ стената и казвашъ: „Главо, главо!“ кой е виновенъ за положението ти – главата или ти самъ? Не, като си пипнешъ челото, кажи си: „Благодаря на Бога и на природата за това голѣмо богатство, което ми е далъ и което не съмъ обработилъ“. Като го пипнешъ на горната и долната часть, пакъ си кажи: „Благодаря, че имамъ много работа, имамъ да обработвамъ този голѣмъ капиталъ, който ми е даденъ“. Какво правитѣ вие? Седите и мислите за нѣкоя голѣма служба или за послѣдната парижка мода, или за нѣкакво ново палто, за нови обуща, за нова шапка, панталони и т.н. И тѣзи работи сѫ хубави, но не сѫ сѫществени. То е все едно, както нѣкои казватъ: „Ние трѣбва да проповѣдваме на хората религиозность, т.е. да бѫдатъ религиозни.“ Не, религиозность насъ не ни трѣбва. Най-първо, насъ ни трѣбва свещена наука за разбиране на човѣшката душа. Послѣ ни трѣбва наука за разбиране на човѣшкия духъ. Азъ оставямъ сега този въпросъ настрана. Духътъ, това е той, а душата, това е тя. Важно е за насъ сега, че умътъ се проявява и сърдцето се проявява, а останалитѣ двѣ нѣща ще дойде въ бѫдеще врѣме и за тѣхъ.

Духътъ, това е силата на човѣка. Вие сте силни дотолкова, доколкото съзнавате силата на вашия духъ. Вие стѣ благородни дотолкова, доколкото съзнавате благородството и силата на вашата душа. Силата на вашето сърдце зависи отъ това, доколко вие съзнавате присѫствието на вашата душа въ себе си. Силата на вашия умъ зависи отъ това, доколко вие съзнавате присѫствието на вашия духъ. И доколкото вашиятъ духъ работи, дотолкова и вашиятъ умъ ще работи. Ако се съмнявате и колебаете въ вашия духъ, и умътъ ви ще се колебае. Ако се колебаетe въ душата си, и сърдцето ви ще се колебае. Ако сърдцето ви е непостоянно, и душата ви непостоянна ще бѫде. Вие седите и мислите – я имате душа, я нѣмате; я имате духъ, я нѣмате. Азъ не поддържамъ нѣща, които не сѫществуватъ. Споредъ мене ние не можемъ да мислимъ за нѣща, които не сѫществуватъ въ свѣта. Всички неща въ природата и въ живота ние не можемъ да ги обяснимъ само съ ума и сърдцето си. Тѣзи неща ние можемъ да обяснимъ само съ духа и душата въ човѣка, като най-възвишени и благородни прояви. Тѣзи явления сѫ отъ естество много по-високо отъ това, което ние съзнаваме. Въ животнитѣ е проблемъ дали иматъ умъ, или нѣматъ. Тѣ съзнаватъ само, че иматъ сърдце, иматъ и тѣло, но дали иматъ умъ, по това нищо положително не знаятъ. Ако запитате единъ философъ отъ животнитѣ дали иматъ умъ, тѣ ще кажатъ: „Нашитѣ учени досега не сѫ си дали мнѣнието още по този въпросъ. За въ бѫдеще ще проучимъ този въпросъ“. Та и ние сега още споримъ дали имаме духъ, или нѣмаме. Духътъ не е нѣщо материално, което може да се хване. Това, което се хваща, то е резултатъ на духа. Духътъ е самиятъ човѣкъ. Това, което сте вие въ вашето съзнание, това е духътъ. Това, което вие съзнавате, това, което остава неизмѣнно при всички условия, това наричатъ съзнание на човѣка. Обаче съзнанието е само едно огледало, едно отражение на дѣятелностьта на човѣшкия духъ. Това неизмѣнното у насъ, което вие съзнавате, то е човѣшкиятъ духъ. И вие сте неизмѣнни дотолкова, доколкото чувствате, че у васъ присѫства едно разумно начало, на което вие всякога можетѣ да се осланятѣ.

Та сeга ние не проповѣдваме нито само за видимото, нито само за невидимото, но вървимъ отъ видимото къмъ невидимото, и обратно. Като погледнете една човѣшка рѫка, вие намирате на нея написано много нѣщо, по което можете да гадаете. На пръститѣ на рѫката, на носа, на очитѣ, на веждитѣ, на очитѣ на човѣка сѫ написани много нѣща, по които може да се чете. Ако вземете единъ косъмъ, и по него можете да четете цѣлия характеръ на човѣка. Достатъчно е да дадете единъ косъмъ на някой чувствителенъ, силно сензитивенъ човѣкъ, за да ви опише по него характера на този човѣкъ. За васъ единъ косъмъ нищо не значи, а за учения човѣкъ, като прѣкара този косъмъ по пръститѣ си, по него той може да чете цѣлия характеръ на човѣка. Вие не разбиратѣ значението на космитѣ и затова имате грижата само да се повчешите, да поизгладите малко космитѣ си, да се прѣдставите прѣдъ хората по-благороденъ, по-уменъ и нищо повече. Слѣдъ това ще си изопнете малко мускулитѣ, ще се поусмихнете. Това е философия, наука наистина, но стара философия, стара наука. Слѣдъ това набръчкате малко веждитѣ си, да покажете, че сте дълбоко замислени. Ако всичко това е право, ако този човѣкъ мисли философски, азъ го облажавамъ, но азъ виждамъ, че той взема само поза, че той е актьоръ на мисълта.

Разправяха ми единъ интересенъ случай за двама американски гадатели френолози. Единиятъ отъ тѣхъ си туря рѫката върху главата на другия и му разправя, разправя, а той се прави, като че нищо не разбира. Слѣдъ това той му казалъ: „Много ще ми бѫде приятно, ако ми позволите и азъ да пипна вашата глава“. „Можете“. Той започналъ слѣдъ това да му разправя такива работи, които само той знаелъ за себе си. И послѣ му казалъ: „Слушай, нѣма какво да разправяшъ тѣзи нѣща на другитѣ хора. Нали знаешъ – всѣки човѣкъ си има слабости“. И послѣ и двамата се засмѣли и казали: „Както виждате, не сме такива, каквито се прѣдставяме прѣдъ хората, благодарение че космитѣ ни покриватъ всичко“.

Сега ние трѣбва да дойдемъ до онова вѫтрѣшно знание, което имаме въ себе си. Днесъ се прѣдава едно знание, което нѣма никакво приложение. Азъ не съмъ за откриване на цѣлата азбука изведнъжъ, нито пъкъ за откриване на цѣлата азбука на човѣшкия характеръ, но поне две букви. Ако се открие цѣлата азбука изведнъжъ, това би внесло голѣмъ смутъ въ душата на хората. На сегашната раса могатъ да се откриятъ поне две букви, а имѣнно за тяхното чело и за мозъка имъ. За човѣшката брада е още опасно да се говори. Обаче дошло е време за човѣшкото чело и за носа, а естественицитѣ се занимаватъ и безъ това съ мозъка. Всѣки трѣбва да знае какъ да уравновеси носа съ челото си, за да има едно правилно развитие. При това знание могатъ да се раждатъ за въ бѫдеще такива дѣца, които да бѫдатъ носители на новитѣ идеи. По този начинъ, както днесъ се раждатъ хората, едва ли слѣдъ 2500 години ще могатъ да носятъ новитѣ идеи. Трѣбва да стане една коренна промѣна въ ражданията и женитбитѣ на хората. Сегашната култура трѣбва съвършено да се измѣни. Днесъ, въ каквото и да вѣрвате и каквото и да проповѣдвате на единъ човѣкъ, вие не можете да внесете въ него нѣщо ново. Той може съ тебе заедно да се моли, но това още не е молитва. Въ тази молитва има нѣщо скрито, нѣкакво скрито желание има въ него. Азъ съмъ виждалъ въ Америка въ някои религиозни общества, събиратъ се на молитва около 400–500 души да се молятъ и слушатъ тия хора съ най-голѣмо внимание. Тѣ слушатъ, защото иначе обѣдъ нѣма да имъ се даде. Тъй щото, за да има обѣдъ, човѣкъ трѣбва да се моли. Осигурѣте, първо, яденето на човѣка, за да може и другитѣ работи да си върши искрено.

Съврѣменната бѣла раса трѣбва да разрѣши единъ важенъ въпросъ – въпросътъ за храненето на човѣка, въпросътъ за хлѣба. Разрѣшението на този въпросъ е социаленъ, но той може да бѫде и общочовѣшки. И ако днесъ ставатъ толкова прѣстѫпления, тѣ ставатъ по единствѣната причина, че ние не сме се заинтересували да осигуримъ насѫщния хлѣбъ на хората. Всѣка държава трѣбва да осигури хлѣба на своитѣ поданици. И богатитѣ хора трѣбва да се заематъ да работятъ, за да се осигури насѫщниятъ хлѣбъ, за да не бѫде изложенъ човѣкъ на явна смърть отъ гладъ. Днесъ и младитѣ моми, и момци, и сестри, и братя, всички сѫ изложени на голѣма опасность само за хлѣба. И затворитѣ днесъ сѫществуватъ по единствената причина, че хората крадатъ за хлѣбъ. Всички казватъ: „Хлѣбътъ трѣбва да се уреди, да се достави“. Хлѣбътъ въ човѣка казва: „Вие трѣбва да уредитѣ въпроса съ хлѣба, тъй както азъ съмъ го далъ“. Ние очакваме този въпросъ да се уреди отвънъ. Ние очакваме Господь да дойде отвънъ и той да уреди този въпросъ. Той е дошълъ въ държавницитѣ, въ мѫжетѣ, въ женитѣ. Казватъ: „Гладни сѫ тѣзи хора. Да видимъ какъвъ е бюджетътъ.“ Бюджетътъ е даденъ отгорѣ. Житото е дадено отгорѣ. Всичкитѣ блага на единъ народъ сѫ дадени отгорѣ. А при това, когато единъ човѣкъ иска хлѣбъ, казвамъ му, че трѣбва да търпи. Добрѣ, ако ще търпятъ, и богати, и сиромаси еднакво да търпятъ, но ако еднитѣ трѣбва да търпятъ, а другитѣ да се прѣсищатъ, тогава? Каква е разликата между богати и сиромаси? Ако ние проповѣдваме единъ Богъ, който наистина сѫществува, трѣбва да знаемъ, че неговитѣ отношения къмъ всички човѣшки сѫщества сѫ еднакви. Поне за насѫщния хлѣбъ сѫ еднакви. Мислитѣ ли, че Богъ ще остане доволенъ, ако влѣзе въ една богата кѫща и види какви пищни обѣди се слагатъ, когато въ друга кѫща нѣма насѫщния. Ще бѫде ли той доволенъ отъ единъ обѣдъ, какъвто единъ китайски мандаринъ далъ на единъ американецъ? На обѣда трѣбвало да минатъ 40 най-пищни блюда, когато китайцитѣ сѫ единъ много беденъ народъ. Кой спрѣ китайската култура? Тяхната култура е една отъ най-старитѣ, но тя пропадна, защото тѣ не уредиха правилно въпроса за яденето. Тѣ сѫ единъ народъ крайно егоистиченъ. Този егоизъмъ ги е напълно потисналъ. Тѣ откакъ се родятъ, докато умратъ, мислятъ само за яденето.

Казвамъ, ние сега очакваме да дойде Христосъ на земята. Питамъ, вие, религиознитѣ, ако очаквате само на Христа, защо сте дошли тогава на земята? Защо сѫ дошли българитѣ на земята? Да развиятъ само национализъмъ ли? Българитѣ сѫ дошли на земята да уредятъ работитѣ си. Всѣки българинъ трѣбва да гледа на другитѣ като на свои братя. Това значи българинъ. Сега ще сѫдятъ някого, че се проявилъ въ нѣщо. Въ какво се провинилъ човѣкътъ? Сега, които ме слушатъ, ще кажатъ, че това е несъобразно съ съврѣменния строй, съ съврѣменното общество, съ законитѣ на държавата. Какви сѫ основнитѣ закони на държавата? Ако азъ не се храня съ подходящата храна на своя организъмъ или ако не дишамъ чистъ вѫздухъ, или ако не мисля право, какъвъ ще бѫде моятъ животъ? Азъ зная какъвъ ще бѫде. Ако една държава нѣма разумни закони, ако тя не се погрижи за нуждитѣ на своя народъ, какво ще бѫде бѫдещето на този народъ? По статистика днесъ въ България се извършватъ най-много убийства. Нѣма друга страна като България, въ която да се вършатъ толкова убийства и прѣстѫпления, както въ България. Слѣдъ България, може би да иде Америка.

Нека оставимъ сега мисълта, дали вие стe отговорни за това, но всѣки трѣбва да има въ себе си импулсъ да бѫде искренъ, а не да дѣли хората на вѣрващи и невѣрващи, или безвѣрници. Най-първо, хората трѣбва да се дѣлятъ на такива, които мислятъ, и такива, които не мислятъ. Споредъ мене хората трѣбва да се дѣлятъ на такива, които мислятъ, и такива, които не мислятъ, и на хора съ сърдце и безъ сърдце. Всѣки трѣбва да влиза въ положението, въ нуждитѣ на другитѣ хора и да може да имъ помогне. Изобщо нуждитѣ на всички хора трѣбва да бѫдатъ задоволени. Когато има храна въ изобилие, нуждитѣ на всички дѣца трѣбва да бѫдатъ задоволени. Когато виде единъ човѣкъ босъ, гологлавъ и безъ дрехи нови, азъ не го съжалявамъ, но го съжалявамъ, когато го чуя да въздиша, да ходи гладенъ, да обикаля тук-тамъ за едно парче хлѣбъ. Сѫщественото е хлѣбътъ. Ако е въпросъ за обуща и шапки, и животнитѣ ходятъ боси, и птицитѣ ходятъ гологлави. И птицитѣ, и гѫсеницитѣ, и пеперудитѣ си намиратъ храна, а хората често ходятъ гладни, лишени отъ насѫщния хлѣбъ. Ние, културнитѣ хора, виждаме единъ човѣкъ да умира отъ гладъ, и то не въ една езическа страна, но въ една християнска страна, каквито сѫ днесъ повечето държави. При това туй става при голѣмото изобилие, въ което се намираме. Сега хората се дѣлятъ на вѣрващи и невѣрващи, а при една вѣрваща страна ще видитѣ хора, които умиратъ отъ гладъ и казватъ: „Това е Волята Божия, този човѣкъ е грѣшникъ и той трѣбва да умре гладенъ“. Когато Христосъ е билъ на земѣта, той е проповѣдвалъ сѫщия въпросъ – за хлѣба. И единъ день, когато народътъ дошълъ да го слуша, Христосъ казалъ: „Не искамъ да ги пусна гладни, да не прѣмалѣятъ по пѫтя“. И той беше принуденъ по някакъвъ начинъ да имъ даде, да имъ достави хлѣбъ.

Казвамъ, силата у васъ седи да станете проводници на разумното въ себе си. Онѣзи, които вѣрватъ въ Бога, трѣбва да станатъ проводници на божественото въ себе си. Или пъкъ станѣте проводници на разумното въ себе си, или най-послѣ станѣте проводници на идеитѣ на вашитѣ ближни. Трѣбва да се взематъ едно отъ тритѣ тия положения, а не само да се изисква на теория. Ако вѣрвашъ въ Бога, бѫди носитель на Божиитѣ идеи. Ако вѣрвашъ въ себе си, бѫди носитель на своитѣ идеи, но не на своитѣ изопачени идеи, а разумни идеи. И най-послѣ, ако вѣрвашъ въ своитѣ ближни, бѫди носитель на тѣхнитѣ идеи. Това не е йерархия, това е редъ и порядъкъ. Вие седитѣ и си казватѣ: „Да, но въ свѣта никой не живѣе за себе си“. Ако ние сме въ това голѣмо учреждение, въ което засега се намираме, то всѣки отъ васъ си има своето прѣдназначение.

Казвамъ, кой е билъ младоженикътъ, за когото дѣвитѣ се приготовлявали? Той е човѣщината, той е обществото, човѣшкото, непроявеното. Този братъ прѣдставя общото, човѣшкото, всички човѣшки души, които се познаватъ и между които влиза любовьта, да ги свързва въ едно цѣло. И тогава всѣки ще поглежда на човѣка като свой братъ, роденъ отъ една майка и отъ единъ баща. Така всички хора ще се чувстватъ близки помежду си. Азъ не казвамъ, че трѣбва да вземете цѣлия товаръ на човѣчеството, за това даже не трѣбва да се безпокоите, но казвамъ, всѣки отъ васъ трѣбва да бѫде запалена свѣщь. Трѣбва да изпрати въ свѣта по една добра мисъль и по едно силно желание, които да се реализиратъ. Азъ мисля, че ако християнскиятъ свѣтъ би турилъ въ дѣйствие своята силна мисъль и силни желания за подобрение на човѣчеството, досега той би достигналъ нѣщо. Сега вие сте закѫсали по единствената причина, че сте оставили всичко на Бога и казвате: „Като дойде Христосъ, той всичко ще уреди“. Че Христосъ дойде, но какво уреди? Тъй както хората разбиратъ уреждане на нѣщата, той нищо не уреди. Той дойде и римската империя го разпна. Послѣ Христосъ дойде въ 1914 година, но шесть хиляди хора измряха. Той имъ каза: „Не се бийтѣ, а тѣ не го послушаха“. Той ще дойде въ слѣдващата война. Хората сега се приготовляватъ и ако се отвори една война, ще измратъ около 50 милиона хора. Ако и тогава не проумѣятъ, ще се отвори нова война, още по-ожесточена, въ която ще умратъ 550 милиона хора.

Това не го искамъ азъ, но казвамъ, че човѣшкитѣ мисли, чувства и постѫпки опредѣлѣтъ тази война, въ която ще измратъ не по-малко отъ 50 милиона хора. Ако и тогава не проумѣятъ, ще дойде по-страшната война. Слѣдъ нея тѣ вече нѣма да воюватъ, защото ще стане такова чудо, каквото хората никога не сѫ очаквали. Тогава ще се прѣкѫснатъ всичкитѣ съобщения, желѣзници, телеграфи, телефони и ще трѣбва да се минатъ най-малко сто години, за да могатъ да се възстановѣтъ отношенията на единъ народъ съ други. До това време тѣ ще бѫдатъ съвършено изолирани. Това не го прѣдсказвамъ азъ, но пророцитѣ отъ цѣлия свѣтъ: отъ Англия, отъ Амѣрика, отъ Германия, отъ Франция, Китай, Япония, отвсѣкѫдѣ прѣдсказватъ това, което ще стане. Казвате – тѣ сѫ смахнати хора. Възможно е да е така, възможно е тѣзи, които пророкуватъ, да сѫ смахнати хора, но възможно е и тѣзи, които слушатъ, и тѣ да сѫ смахнати. Щомъ допускамъ едното, азъ допускамъ и другото. Ако пророкътъ говори нѣщо, което става, той не е смахнатъ, той знае законитѣ и разбира. Но ако някой пророкува нѣща, които не ставатъ, може да кажете, че е смахнатъ. Когато нѣкой човѣкъ казва, че едно здание ще се събори и се събаря, този човѣкъ не е смахнатъ, той прѣдвижда нещата, той е уменъ човѣкъ. Въ смахнатостьта нѣщата не ставатъ, а въ разумностьта ставатъ. Сега ние разсѫждаваме кои сѫ причинитѣ или какъ ще станатъ нѣщата. Казвамъ, ако учениятъ намѣри онази запалка, съ която може да запали цѣлия въздухъ на земята, какво ще стане? Тогава всичко ще се свърши, всичко ще ликвидира. Цѣлата сегашна култура ще изчезне. Ако днесъ нѣкои хора знаеха това, тѣ биха запалили земята, безъ да му мислятъ много.

Сега, като ви говоря това, мнозина отъ васъ се плашатъ, прѣдставятъ си нѣщата страшно. Казвамъ, не мислѣте, че това, което ви говоря, ще стане още сега. Не, това сѫ само проекти. Въ една драма нѣщата се прѣдставятъ драматически, но тѣ не сѫ дѣйствителни. Има извѣстни пророчества, които сѫ прѣдсказани още въ старо врѣме, но не сѫ се сбѫднали. Има пророчества, прѣдсказани днесъ, и тѣ не сѫ се сбѫднали. Въпросътъ е какъ можемъ да се избавимъ отъ тѣзи пророчества, т.е. отъ това, което има да стане. Това е важно, то е поставено на дневенъ редъ. Сега ние се страхуваме за послѣдствията. И да се страхуваме, и да не се страхуваме, това, което ще стане, ще стане. Разликата е само въ това: ако човѣкъ умира съ страхъ, ще се мѫчи повече; ако умира безъ страхъ, нѣма да се мѫчи толкова, ще умре по-спокойно. Това е, което може да се придобие. Та сега трѣбва да запалите свѣщицата си – само да мислите. Има нѣща, които могатъ да поправятъ нашия животъ. Азъ не съмъ за личния животъ, или за личното благо. За мене поправянето на единъ човѣкъ е поправяне на цѣлото човѣчество и покварянето на единъ човѣкъ е покваряне на цѣлото човѣчество. Такъвъ е принципътъ: принципътъ на цѣлото е принципъ на единичното, и обратното. Защото всѣки човѣкъ е удъ на цѣлото човѣчество. Нали вие знаете, ако се охлузи единъ отъ вашитѣ удове, ще ви боли цѣлиятъ организъмъ. Цѣлиятъ организъмъ ще страда, докато заздрави мѣстото. Колко дълго врѣме се изисква, докато понякога се заздрави мѣстото.

Та ако сегашнитѣ хора при сегашнитѣ си разбирания мислятъ като хората отпрѣди двѣ хиляди години, азъ не зная каква култура бихте имали. Сега азъ гледамъ и двѣтѣ страни на човѣчеството: и еднитѣ, които вѣрватъ, и другитѣ, които не вѣрватъ, и намирамъ, че и въ еднитѣ, и въ другитѣ има нѣщо, което не е право. Учениятъ човѣкъ, въ който умътъ е взелъ надмощие, е останалъ гордѣливъ, грубъ, надмененъ. Въ него сърдцето малко работи. Онзи пъкъ, въ когото сърдцето е вземало надмощие, той угажда само на себе си и казва: „Каквото ще да става, но азъ ще си поживѣя“. И нито еднитѣ сѫ полезни, нито другитѣ сѫ полезни. Полезни хора сѫ само онѣзи, които мислятъ за общото повдигане и въ които има съчетание между ума и сърдцето. Повдигането на цѣлото човѣчество, това е идеалътъ на тия хора. Повдигне ли се цѣлото човѣчество, тогава и народитѣ, и обществата, и отдѣлниятъ човѣкъ ще се повдигнатъ. Това е новата религия, която иде въ свѣта. Тя е религия на човѣшкото братство. Тя трѣбва да внесе братството между всички народи, на които съзнанието е пробудено. Не е вѣрата въ Бога само, тя е другъ въпросъ. Ние учихме вѣрата вече. Братство ни трѣбва насъ. Щомъ трѣбва да бѫдемъ братя, една основа ни трѣбва насъ. Щомъ човѣкъ се ражда въ свѣта, той трѣбва да има баща и майка. Неговиятъ баща трѣбва да бѫде най-разумниятъ отъ всички и неговата майка трѣбва да бѫде най-благородната отъ всички. Ако азъ бихъ ималъ единъ баща, бихъ желалъ той да бѫде най-разуменъ. И ако имамъ една майка, бихъ желалъ тя да бѫде най-благородна. По-голѣмо богатство отъ това не мога да искамъ. Имамъ ли това нѣщо, азъ съмъ въ състояние да се справя съ своя животъ, да си проправя пѫтя въ живота. Мощнитѣ сили седятъ скрити въ самия човѣкъ. Ако вѣрвате въ това, има единъ законъ въ природата, който може да провѣрите. Ако знаете езика на природата, тя може да ви отговори и да ви задоволи всички нужди. Природата може да покаже пѫтищата за уреждане на вашия животъ, тя може да задоволи нуждитѣ на човѣка за насѫщния му хлѣбъ, изобщо за най-сѫщественитѣ нужди, но никога не задоволява нуждитѣ на човѣка за пари, за богатство и за редъ други второстепенни работи. За всѣки човѣкъ има само единъ установенъ пѫть, по който той трѣбва да мине. При това за него има единъ опрѣдѣленъ бюджетъ, отпуснатъ отъ природата, съ който той може да разполага. Още отъ раждането си той трѣбва да знае този пѫть и да не се отклонява на една или на друга страна. За каквото е роденъ човѣкъ, въ това направление трѣбва да върви и той не трѣбва да се отклонява нито на йота отъ своя пѫть, не трѣбва да се изкушава отъ нищо. Онзи, който не се отклонява отъ своя пѫть на призванието си, той е въ положението на онѣзи разумни дѣви, които имали масло въ свѣтилницитѣ си. Онзи пъкъ, който не знае своя пѫть и не върви въ него, той е въ положението на глупавитѣ дѣви, които нѣмали масло въ свѣтилницитѣ си. Този човѣкъ, като се намѣри при лошитѣ условия на живота, не знае какъ да постѫпва.

Та единственото нѣщо, на което сега трѣбва да се осланяте, то е да имате тилъ. Тилъ могатъ да ни бѫдатъ нашитѣ майки, нашитѣ бащи, нашитѣ братя и сестри, нашиятъ народъ, цѣлото човѣчество и най-послѣ тилъ може да ни бѫде и цѣлата природа, или всички ония разумни сѫщества, които сѫ минали по този пѫть. Питамъ сега, всички тия разумни сѫщества, които отъ осемь хиляди години насамъ сѫ идвали и сѫ заминавали отъ земета, дѣ сѫ тѣ сега? Тѣ прѣдставятъ едно грамадно множество, ако направимъ изчисление на тѣхния брой. Изчезнали ли сѫ тѣ? Не, тѣ не сѫ изчезнали. Тѣ сѫ потопени въ този животъ, тѣ сѫ между насъ, постоянно работятъ съ насъ заедно. Изобщо нищо въ свѣта не се губи.

Казвамъ, ние сега сме възприемници на миналото и на сегашното. Сегашната култура зависи отъ това, какъвъ ходъ ще ѝ дадемъ. Каквото направление ѝ дадемъ сега, това ще стане. Христосъ казва: „Ако се сберете двама или трима въ мое име и попросите нѣщо, ще ви се даде“. Каквото разумно вържите на земята, ще бѫде вързано и на небето. Отъ разумното зависи дали добро, или зло завържите, това ще стане.

Казвамъ, сега всички вие трѣбва да бѫдете носители на новото въ свѣта, съ което хората трѣбва да се подобряватъ, за да се прѣмахне онова ожесточение. То не може да се прѣмахне насила. Разумно трѣбва да се постѫпва въ свѣта. Въ разумното нѣма лицемѣрие, нѣма лицеприятие.

Три нѣща трѣбва да се застѫпятъ въ живота: любовь безгранична, разумность, въ която нѣма никаква тъмнина, и свобода безъ ограничения. Тази любовь трѣбва да бѫде застѫпена отъ всички. Сѫщо така и разумностьта и свободата трѣбва да се застѫпятъ отъ всички. Това трѣбва да бѫде достояние на всѣка култура, която се повдига сега въ свѣта. Това е новото начало, което трѣбва да се постави въ живота. При това разбиране на живота ние почти нѣмаме кредитъ отъ природата.

„Благословенъ Господь, Богъ наш“ (3 пѫти)

Тайна молитва

12 часа по обѣдъ, 15 януари 1933 г.

17 недѣлна бесѣда, София – Изгрѣвъ