ПРЕДГОВОР

[Ани]

ПРЕДГОВОР

Текстовете, които се съдържат в този сборник, ни представят една специфична страна на духовния живот на българите в един полувековен период от най-новата ни история. Става дума за духовния живот на хората, които са избрали да живеят - в една или друга степен - според учението на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов). Общността на Бялото братство, създадена и вдъхновена от него, продължава да съществува и днес благодарение на силния дух и всеотдайността на поколението, приело „на живо“ от Учителя енергията на духовния стремеж и на духовния подвиг.

Периодът, за който говорим, е времето на социалистическия режим, чието начало съвпада със заминаването на Учителя от този свят. Това е време на груба нетолерантност към всяка различност и към всяка духовност. Един агресивен атеизъм наранява дълбоко душевността на хората и съответно - човешките отношения, защото душевността на човека живее и се проявява преди всичко в общуването. А всяка общност - от семейството, през работните и творческите групи, до по-големите професионални и мирогледни общности - е атакувана от една авторитарна идеология, която бележи общуването с белезите на контрола и недоверието. Братството, разбира се, не прави изключение, напротив. То е притиснато отвсякъде като „особено опасно“, защото хората в него обичат да мислят и защото вярват в Бога. Тази ведра и така жизнена общност, която се опитва да се справи с тежкия удар от раздялата с Учителя, понася груб натиск чрез всякакви забрани и ограничения, масирано изземване на духовната литература и дори съдебен процес. Настават трудни времена. Мрак.

Но: „Каква е работата на учениците? В мрака тихо да светят.“ „Братството съществува. То е като кандилце, което свети вкъщи и създава уют. Светлината му, ако и слаба, е приятна и желателна. Тя напомня за Слънцето и крепи надеждата. Вярно, сега е нощ - време за почивка, но ще дойде денят - времето за работа.“ (Борис Николов)

Трябва да се издържи, докато дойде Денят. Как? Заедно. Още старият български хан го е знаел. Нормално общуване на хората от Братството в социума е възможно, само ако не се знае за тяхната принадлежност към тази общност. На тях им остава само вътре в нея да намират истинско разбиране и възможност за свободно споделяне. Но естествените срещи, общуването на физически план е тежко ограничено. Има срещи, разбира се, но когато участват повече хора, над тях обикновено висне най-противното усещане - че си наблюдаван, което в известна степен сковава и донякъде деформира естествения, спонтанен братски живот. Събирането на „двама или трима в Мое име“ може да става всъщност истински, свободно и живо само в мислите, в съзнанието и в сърцето. Оказва се, че само там е възможно необходимото, животоспасяващо заедно.

Братският съвет поема неотменната грижа да се поддържа връзката между приятелите чрез общ мисловен и духовен живот, въпреки ограничителните условия. Това е отговорност пред Небето, пред Учителя, пред приятелите. Защото духът на братството - това е духът на единството: има ли дух - има братство, има ли единство - има братство. Намират два основни начина за събиране заедно и единение в мисленето и в прежиВяването: от една страна, за ежедневна връзка - Мислите за всеки ден, които предлагат теми за размишление и вътрешна работа; от друга страна - празничните наряди и послания. Така се поддържа вътрешната връзка в братската общност, провокира се мисленето, акцентира се върху молитвата като метод за вътрешно пречистване и израстване, за сближаване и взаимопомощ; стимулира се индивидуалната вътрешна работа, сърдечната и душевната активност, волята да издържаш и стремежа да бъдеш верен на Делото; подхранва се чувството на единство и солидарност, на съ-принадлежност към една общност, която е „подслонила“ ценностите и усилията на две поколения близки помежду си хора, свързани чрез духа на Учението и чрез любовта към Учителя. Участието във всички тези усилия е споделен, тих подвиг.

В последните години по времето на Учителя духовните наряди са включвали не само програмата за честване на братските празници, но и програмата за духовна работа през цялата учебна година, започваща с Празника на есенното равноденствие; тази програма съдържа точни указания за ежедневните духовни занимания. През учебната 1940 - 41 г. например, за всеки ден е посочен стих от Библията (от Стария и от Новия завет) и една определена страница от беседите (в т. „Учение и работа“), върху които да се размишлява; за духовната учебна 1942 - 43 г. за всеки ден е посочен стих от Новия завет и една определена страница от беседите; също и „ново мото“: „Да бъдем готови да приемем Словото Божие в нашите умове, в нашите сърца и в нашите души, и да го приложим. Амин. Тъй да бъде!“ За учебната 1944 - 45 г. се предлага текст от Библията, вече „избран по свобода“, и отново е посочена за всеки ден една определена страница от беседите; появява се мотото, което след това през годините присъства в голямата част от празничните наряди: „Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе, на Небето, и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти и да Ти служат с радост и веселие!“

Опитвам се да си представя, как всеки Божи ден, всеки (или почти всеки) от хилядите последователи на Учителя е четял точно определения стих от Библията и точно определената страница от определена беседа, избрани от Братския съвет ... в името на Единството! Разбира се, в нарядите се препоръчва „в другото свободно време на деня проучване на Библията и беседите по свобода“...

И накрая: „Умоляваме братята-ръководители да съобщят настоящето и на всички братя и сестри от града и околията (или: „и във всички околни села, дето има кръжоци“). За получаването на настоящето молим, отговорете с отворена картичка.“ Така става, в общи линии, духовното общуване в Братството преди малко повече от 70 години. Но физическата отдалеченост не пречи на душевната близост. Напротив...

Когато са имали на разположение издадените беседи, приятелите са намирали посочената за за размишление беседа и страница, но идва момент, когато това става невъзможно: или са им отнети томчетата с беседи, или, за да не се случи това, те са ги скрили така, че не могат да ги ползват. Тогава се намира друг начин: някой, който има възможност да ги съхранява така, че са му все пак достъпни, започва да изважда текстове от беседите и да ги подрежда за всеки ден от годината - така се появяват познатите ни и до днес „Мисли за всеки ден“. Така, всяка сутрин, прочитайки нещо от Словото на Учителя, човек се радва на „Доброто утро“, в което се е срещнал със своите приятели...

След инсценирания съдебен процес, когато Борис Николов, председател на Братския съвет, и Жечо Панайотов, касиер, са изпратени в затвора, мракът се сгъстява. Съкровеното верую на хората от Братството, което им дава светлина и смисъл на живота, е отпратено извън закона. Боян Боев поема основната тежест в процеса на духовното оцеляване на Братството. Той неуморно изпраща писма до всички краища на страната, където има братски групи. В тях предава записките си от срещите, разговорите и опитностите с Учителя, когото придружава неотлъчно; обяснява, напътства, окуражава, с абсолютна преданост и всеотдайност.

След излизането на Борис Николов от затвора на 1. януари 1963 г., Братският съвет решава той да поеме приготвянето на нарядите за братските празници, заедно с придружаващи ги послания. Повечето от тях са подписани с „Братският съвет“, но авторът е Борис Николов, чийто стил се разпознава, впрочем, много отчетливо. Нарядите придобиват по-различен характер. За ежедневната духовна работа няма посочени страници, няма посочени стихове от Библията, указанията за работата през годината са дадени по-общо, според условията и възможностите в различните братски групи, започва да действа принципът „по свобода“. Трябва да се излезе от вцепенението. Не може да се остане завинаги само при четенето и цитирането на Словото, необходимо е да се събуди творческото му осмисляне, за да стане възможно и претворяването му в дело, в живот. Посланията са именно опит и пример за такъв подход. И призив към активно, свободно, самостоятелно мислене, към все по-ясно и по-богато разбиране на същността на Учението и осъзнаване на същността на ученичеството. Преживяното и премисленото от Борис Николов в затвора доказва, че решетки може да има за тялото, но не и за мисълта, не и за духа - за тях не съществуват забрани и ограничения. Никакъв човешки институт или закон не може да накърни духовната и душевна свобода, която дава на човека познаването на Божиите закони - знанието, дадено от Учителя. Няма място за страх от човешките разпоредби, те нямат никаква валидност в духовния живот. „Учителят - това е велика Идея, която изпълва Всемира. Той не зависи от никого и няма нужда да бъде утвърждаван и узаконяван от каквито и да било сили или власт...“ (Послание за Петровден, 1966 г.) „Братството съществува по Божие повеление. То не принадлежи на никакъв човешки ред и порядък и не е подчинено на такъв. (...) Бялото Братство е над всяка организация - светска или духовна. То е над всякакви форми, създадени от човека. (...) Бялото Братство е ПЪТ на душите към Бога. То има благословението на Разумния свят и неговата подкрепа и закрила.“ (Нова година 1968.) Чрез посланията идва нов импулс, нова енергия струи в духовния братски живот, освежаваща и освобождаваща. Чрез тях наистина идва мощна подкрепа от Разумния свят.

Традиционните братски празници оформят един пентаграм, чиито върхове се бележат от основните астрономични и астрологични точки: Пролетното и Есенното равноденствие (съответно: начало на духовната и на учебната нова година), Лятното и зимното слънцестояне (съответно свързвани с деня на раждането и на заминаването на Учителя) и Съборните дни през август. Всеки празник представлява фокус на специфични енергии, определящи неговото послание и значение, както и неговото въздействие. Това са специални моменти, чествани от древни времена, които съдържат, от една страна, мощен космически заряд, а от друга - пластове прежиВяване и осмисляне, натрупани в колективната памет и събуждащи отново и отново през вековете трепета на радостното братско „заедно“. Така през тези фокуси минава и се организира „текущата Мисъл“. В едно от посланията се казва: „Има една текуща Мисъл, тя иде от великия Разумен свят. Тя се предава по всички населени светове. И както кръвта храни клетките на организма, тъй и всемирната Мисъл обединява всички, които мислят. Тази велика вълна подхранва хората на науката, изкуствата, философията, мистиката, тя дава подтик на творците във всички области на живота. Тя е небесният хляб . В Господнята молитва за нея е казано: „Хлябът наш насъщний дай го нам и днес“.“ Да долавяш текущата мисъл - това не всеки може. Това предполага способност да достигнеш този поток, който тече в по-високите измерения и да поемеш по течението му. Това е Връзката, която предполага чистота, сила на духа и на мисълта, смелост и отговорност. Това значи да поемеш функцията на мост между нашия тук свят и света на Мисълта, на Светлината, на „Великите души“.

И тъй, в посланията намират място както текущата Мисъл, така и основните идеи, които са есенцията на Учението. Върху тях са поставени акцентите, очертаващи няколко основни теми, които се връщат отново и отново „на фокус“, защото са свързани с най-важното в живота на учениците - вътрешната работа. Акцентите се оформят благодарение на повторенията, понякога на буквално едни и същи фрази, което е израз на особената значимост, която брат Борис придава на тези идеи.

Единството е основната идея на духовния мироглед . Това е доминиращата тема и в посланията. Към него се върви чрез мисълта, чувството и делото. Това е ключовата идея, чрез която може да се осмисля всяка ситуация, да се решава всеки проблем, да се преодолява всяка трудност: ако мислиш за единството на живота, за това, че всичко е свързано, можеш да търсиш във вярната посока и наистина да намериш верния отговор на всеки въпрос. Светът е единен, животът е единен - това е магическата формула. От тази идея произтича друга основна тема: човекът като индивидуалност. Всяко същество, като елемент на единния живот на Цялото, трябва да бъде вярно на себе си. Това значи човек да намери мястото си в Цялото като негов необходим елемент и да изпълни предназначението си като такъв. Да бъдеш верен на себе си означава да бъдеш верен на предназначението си. Но за да го знаеш, трябва да учиш. Следващата основна тема: ученикът. В какво се състои Пътят та ученика? В откриването, осъзнаването, преживяването и утвърждаването на единството на Битието чрез собствения живот; максимално осъзнаване на индивидуалната отговорност. Друга основна тема в посланията е молитвата. Тя е ключова, защото това е основният метод за най-важната - вътрешната - работа на ученика, за постигане на най-важното в живота - връзката с Бога. И още една силно застъпена тема: Животът - вечен, безграничен, единен, вездесъщ. Необхватен е хоризонтът, който мислите по тази тема разгръщат, за да помогнат да стане душата ни „обширна като Вселената“.

Посланието обикновено не е логически строго подреден текст. Заглавието му назовава темата, която се явява център на размишленията, но те не са непременно строго логически обвързани. Често мислите следват непосредствено идеи, плаващи настойчиво към съзнанието, важни идеи, чието изказване понякога не се вписва в очакваната логическа последователност, характерна за структурираните текстове. Тук има вярност и преданост повече към живия поток на Мисълта, отколкото към очакванията на добре възпитания интелект. Това е едно от нещата, които обясняват повторенията. Трябва да се отбележи, че те са напълно съзнателни, умишлени. Те са като мантри. Звучат като „заклинания“, като формулите, които повтаряме с убеждението за магическото им въздействие върху действителността. Като наричанията, с които предците ни са въздействали с мисълта и волята си върху събитията. Има и нещо друго, свързано с конкретните условия: не всички в Братството из страната са получавали всеки път изпратеното послание и наряд; имало е години, когато пощата на набелязани хора се е следяла и писмата не са стигали до адресатите си. Освен това, макар и „в нелегалност“, Братството е привличало и нови хора, за които е било необходимо да почувстват по-ясно и ярко духа на учението именно в братското общуване, което празничните наряди и послания са вдъхновявали и поддържали.

Какво е посланието? То е обръщение към близките по стремеж и Път души, знак на любов, грижа и отговорност; покана за размисъл; подтик за задълбочена вътрешна работа; споделяне на знание, сила и духовен опит; зов за непрестанна будност, търсене и израстване; подкрепа на всяко духовно усилие, кураж за преодоляване на всяко изпитание. Посланието носи жив творчески импулс, който има енергията да свърже съзнанията и сърцата в общ порив към Истината, Красотата и Доброто.

Благодарим!

Братството издържа изпитанието на мрака. Как издържа? Заедно! Да, дойде „Денят - времето за работа“ . Но дали Братството ще издържи на неговата изобилна светлина? Дали не се оказа тя прекалено силна за нашите духовни и душевни очи? Успяваме ли винаги ясно да различим Истината, истинската Красота и истинското Добро? И да сме заедно, за да вършим изобилната работа?