Елисавета Кидалова за Учителя

[Ани]

ЕЛИСАВЕТА КИДАЛОВА ЗА УЧИТЕЛЯ

... Аз гледах как Той стоеше на хълма - величествен, добър и спокоен, и странно чувство обхвана моята душа. В този момент аз схванах, че това е един слънчев Дух, същество, дошло от Слънцето, не символически, а буквално, и че неговото идване на земята е свързано с очакваното идване на Христа ...

... Известно е че Учителите не принадлежат в същност към определена нация - тяхното учение принадлежи на цялото човечество, а тяхната Родина е онзи възвишен свят, от който те са дошли като посланици тука, на земята. Но във физическото си тяло Учителят има образа на величествен мъдрец, с одухотворено лице и меки, благородни движения. Той не прилича на никой друг човек, върху Него лежи отпечатъка на нещо неземно, на някаква висша духовна красота. Това се открива и в дълбочината на неговото учение, и в силата на неговото Слово, и в онова благоговейно уважение и преданост, които чувствуват към Него неговите ученици и последователи. В разговор с Него се чувствува дълбочината на неговата мисъл и проникването му в мисълта на събеседника, а също и неговата необикновена доброта.

Ясно е, че Учителят е дошъл от друг свят, гдето отношенията са съвсем други в сравнение с тези на земята, гдето любовта и добротата са естествени състояния на душата, а мъдростта и знанието са качества на Духа.

Пишейки тези редове, аз отново виждам в мисълта си белия дом на хазаина на Изгрева, неговата приветлива усмивка и меката светлина на неговото лице, през което като че ли гледа друго лице - лицето на неговия велик, мощен дух, пратеник на Слънцето, чието значение и величие само бъдещето ще разкрие.