Изказване за беседите от Италия

[Ани]

ИЗКАЗВАНЕ ЗА БЕСЕДИТЕ ОТ ИТАЛИЯ

Вестник „Алфа“, орган на „Сдружение за психически експериментални науки“, излизащ в Палермо, Италия, пише между другото следното:

„Един от духовните Учители, от които ние черпим упътвания и поучения, живее в София, България. Той се нарича Петър Дънов и е мистически апостол на християнството, в неговата яснота и пълнота на сила и величие. Ние имаме при нас и четем неговите чудни беседи върху „Трите основи на живота: Любов, Вяра и Надежда“. Учителят анализира тия три добродетели в слова, като че ли издълбани в гранит. Като се спира по-специално върху Любовта, за която се изказва с възвишени слова, непознати досега на света, Той разглежда Любовта от четири страни: като стремеж, като чувство, като сила и като принцип.“

След това са поместени извадки из въпросните беседи.

ИТАЛИАНСКОТО КНИГОИЗДАТЕЛСТВО „ЙОГА“, в Локарно, /Италианска Швейцария/, в каталога си споменава и преведените на италиански беседи от Учителя, а именно: „Високият идеал“, „Великият закон“, „Трите основи на живото“, „Пробуждане на Колективното съзнание“, „Мировата Любов и Космичната Обич“, „Новият живот“, „Тесният път“ и „Силите в Живата Природа“.

Ето що е казано там за „Високият идеал“:

„Това издание е с портрета на автора, с предговор от българската поетеса Мара Белчева и с увод от професор Джино Сордели. Това кратко съчинение съдържа в себе си дълбоки философски разбирания. Всяка дума в него е потик към добри постъпки и към постигане на по-висок идеал в живота по отношение на истината, мъдростта и знанието. Авторът показва пътя към това благо, което е целта на живота и човешкия идеал. Това съчинение е ясно и разбираемо за всеки ум. То съдържа синтез на най-важните проблеми и ни дава едно идеално разрешение, полезно за всички, които търсят безсмъртните духовни истини.

За „Великият закон“ е казано:

„Заради научната си стойност, за новите кръгозори, които разкрива, и за критиката на идеите на старата и по-нова философия, тази беседа възбуди навсякъде най-голям интерес. Тя показа с голяма точност как Божествената Правда контролира всеки акт по нашия живот, как въздейства доброто и как злото носи своите последствия даже и когото е направено несъзнателно. Тази беседа показва в същото време как наказанията, които природата налага, със своите справедливи закони, са насочени да ни въведат в пътя на доброто. Страданията, които по необходимост майката-природа ни налага, имат за цел да ни накарат да разбираме Истината и разумния живот, да се укрепи волята ни и да се усили вярата ни в пътя, по който вървим. Това съчинение има голяма стойност“.

За „Трите основи на живота“ е казано:

„Любовта, вярата и надеждата - това са процеси в развитието на вътрешното съзнание, истинската любов, закрепена с вярата , прави живота щастлив и ценен. Надеждата внася в нас необходимата светлина за нашия път в живота и ни помага в постигане на идеала.

Това съчинение е от най-ценните и високо духовните. Като го четеш, чувствуваш голям вътрешен подем и спокойствие в цялото си същества и почваш да обичаш всички, неприятелите изчезват, нова светлина влиза в нас. Едно ново вътрешно разположение ни обзема и ни изпълва с чувство на благодарност и на мир, тъй както се наблюдава тихо море след буря или красива природна гледка с цветя, осенена от мир. У нас злото изчезва и остава само доброто“.

Жозеф Скаленье, от Турино, Италия, след като е прочел на есперанто книгата „Sanktaj vortoj de la Majstro“ /превод на „Свещени думи на Учителя“/ казва:

„Поучителна философска книга, която разглежда въпроса как да се живее по-красиво и по-добре, преведена от български на есперанто от П. Г. Пампоров. Тази книга не само заслужава да бъде четена, но тя трябва да бъде изучавана, защото от нея може да се черпи Божествена Мъдрост. Всяко изречение е ценно за размисъл и запомняне. П. Г. Пампоров е направил прекрасен дар на есперантския свят чрез своя сполучлив превод на „Свещени думи на Учителя“. Аз препоръчвам тази книга на всички, защото тя е Божествена книга. Тя е книга за всички, а не само за идеалисти; тя е за учители, и за ученици, и за работници. България трябва да бъде горда заради такива достойни за учудване съчинения и писатели, които са апостоли на доброто“.