Речта на проф. Алфред Ломоние пред Учителя и учениците в Рила

[Ани]

АЛФРЕД ЛОМОНИЕ,

Професор в Историко-филологическия факултет на Университета в Тулуза, Франция, държа две слова пред Учителя и учениците. Ето част от първото му слово, държано на 13 август, 1939 г. на Рила:

Учителю!

Изпитвам най-голямо съжаление, че не мога да говоря на вашия език, за да мога направо да изразя чувствате, които преливат в нашите души и в душите на братята от Франция, които са сега тук и които са далеч от нас. Трудно е човек да се изкаже дори на родния си език! Какви думи да намеря да изкажа безкрайната ни благодарност, която изпитваме към Вас за всичкото благословение, което ни изпратихте в нашата страна посредством един от вашите ученици! Но нашето присъствие тук не е ли вече едно доказателство за нашата благодарност? То е също така потвърждение за нашата добра воля за в бъдеще.

Ние дойдохме да Ви благодарим от всичката си душа, от всичкия си дух; но също така да ви искаме нови благословения, съвети, пример, физическа, морална и интелектуална сила, за да можем по-добре да служим на Бога. Сега ние все повече и повече съзнаваме нашата задача. Тя е още много малка, понеже сме много слаби. Ние искаме да станем по-силни, за да могат да ни се възлагат по-големи и по-трудни задачи.

Онова откровение на живо братство, което ни се даде чрез трогателния пример от страна на всички братя българи и чужденци, което ни се изяви в атмосферата, пълна с мир и мекота, всред планини и езера, вашето присъствие и вашето Слово, разтърсиха цялото ни естество, за да го преустроят. Ето ни пред основите на един нов живот. Ние искаме да станем по-добри и по-възприемчиви за Божията Любов и Мъдрост. Ние искаме да излъчваме все по-голяма и по-голяма светлина. Големият урок, който научихме вече тук, между другото, е и съществената роля на музиката, на песните, на Паневритмията, които могат да ни помогнат в изпълнението на нашата задача. В нашите неспокойни, механизирани страни, в нашите изкуствени и тъжни градове, музиката и Паневритмията са най-доброто средство, за засилваме на духа и за обединение на душите. Ние си поставяме за задача да ги изучим колкото се може по-добре, и след това да ги разпространим, за да може всеки един от нас да стане в своя град малко по малко живо огнище, един малък Изгрев, една малка Рила, съвсем малка, дребничка в началото, но дълбоко и завинаги свързана с големия Изгрев, с голямата Рила.

Обещаваме пред Вас, Учителю, пред всички братя българи, които Вие вече отдавна сте обединили чрез толкова хубави връзки, пред величествената и чиста природа, която Вие превърнахте в източник на Любов, ние обещаваме да станем добри служители на божественото. Ще ни трябва много, много време и търпение, но тъй като Божественото е слязло при нас, понеже Вие ни протягате ръка, ние се надяваме и вярваме, че ще можем да изкачим пътеката на духовния живот, тъй както се изкачихме днес с Вас при Езерото на Чистотата.