Изказване на Д-р Роже Фаетоз, Париж

[Ани]

ИЗКАЗВАНЕ НА РОЖЕ ФАЕТОЗ

/Доктор по физика от Парижкия университет

/

Учителю!

Братя и сестри!

Откакто сме между вас ние изживяхме нещо неизразимо хубава, неизразимо велико!

Преди няколко години един измежду вас дойде във Франция и ни донесе една вест, каквато, вярвам, малко хора по цялата земя и във всички времена са имали щастието да чуят. Следователно, аз бих искал да започна с изпращането към този брат нашите хубави мисли, нашата дълбока благодарност за всички хубави неща, които ни донесе.

След като видяхме Рила, след като видяхме Изгрева, ние знаем, че всичко това, което се съдържаше в неговите думи, е една велика действителност. И сега, в този Изгрев, за който той ни е говорил толкова често, ние искаме да обещаем, да бъдем помощници в изпълнение на великата работа в света. Ние искаме да помагаме, като даваме най-хубавото от нас самите. Ние искаме да помагаме по единствения ефикасен начин; чрез примера на нашия живот.

Драги братя и сестри българи, мнозина от вас са ме питали, какво ни е направило най-силно впечатление при нашето пристигаме тук. Ето отговорът: Това, което ни направи най-силно впечатление, не е Учителят, защото още когато бяхме в Париж, четейки книгите на Учителя, слушайки сказките, държани там, ние почувствувахме неговата Любов, неговата Мъдрост, неговата красота, неговото величие. Но това, което най-много ни порази, то е че намерихме толкова много братя и сестри, достойни да се нарекат истински ученици на Учителя. В първия ден на нашето пристигане, когато прекрачихме вратите на Изгрева, ние видяхме в очите на мнозина от вас една светлина - светлината на тези, които не живеят живота на обикновените хора. После, когато влязохме в допир с всички вас, ние почувствувахме едно излъчване на любов, един нежен братски възторг, които ни трогнаха дълбоко.

След това срещнехме Учителя. Там горе, близо до това малко езеро, което ще остане занапред запечатано в нашите сърца, и в нашата памет, - между това езеро и планинския гребен, гдето всяка сутрин поздравявахме слънчевия изгрев, Учителят ни прие. Ние Го поздравихме. Той произнесе няколко думи на любов. Братя и сестри плакаха. Ние получихме нещо като ново кръщение. В най-големите глъбини на самите нас, ние ще запомним спомене за това кръщение като нещо свято. Ние сега се чувствуваме по-силни в усилията си да създадем във Франция едно мощно ядро на Всемирното Бяло Братство. Ние се чувствуваме по-силни да служим на Цялото, да служим на Безграничния и да служим на хората, които са създадени по образа Божий.