Писмо до Учителя

[Ани]

ПИСМО ДО УЧИТЕЛЯ

Учителя получи от една сестра от Франция следното писмо:

„В тия дни на изпитания съм вътрешно непрестанно с Вас, изпълнена с мир, с вътрешна радост.

Ние пеем, молим се и работим в една Божествена радост, въпреки всичко, и имаме дълбокото убеждение, че световното страдание скоро ще престане. Всички Ваши деца чувствуват Вашата закрила, Любовта, която ги заобикаля е Божествена светлина. И аз мисля само за деня, когато ще Ви видя лице с лице. Вярвам че съм родена да преживея този велик момент. Толкова дълго време Вие бдите над моята душа, Вашата малка дъщеря.

Аз чувствувам вече Вашият зов чрез слънцето, звездите и вятъра. Когато Ви виждам мислено, изпитвам в душата си същата радост, която имам, когото градината ни напролет е пълна с цветя. Въпреки всички мои изпитания, Вие сте винаги близо до мен. Бог е позволил, щото един ден да дойда при Вас. Това ще бъде великолепно.

С голямо търпение и с всичката си енергия аз всеки ден работя върху своя напредък. Аз Ви се доверявам всецяло.

Учителю, аз отварям душата си пред Вас. Само чрез възвишената поезия и Божествената музика душата ми би могла да изрази своята любов, благодарност, благоговение към Вас.

От всичкото си сърце поздравявам всички мои български приятели.“

__________________________

Забележка: Писмото е писано през време на Втората световна война