Песни и танци на Слънцето

[Ани]

ПЕСНИ И ТАНЦИ НА СЛЪНЦЕТО

Слънцето е емблема на Бялото Братство.

Слънцето е извор на живота.

Учителят започна Делото си с изгревите на Слънцето. Псалмопевецът казва: „На ранина Те очаквам, Господи!” Учителят освети утринните часове за размишление, съзерцание и молитва. Той препоръчва да се излиза сутрин рано на открито, сред природата. Така Той привлече онези, които обичаха и търсеха този живот и положи основите на Братството. По-късно Учителят даде ред упражнения и песни в съгласие с този вътрешен стремеж.

ПАНЕВРИТМИЯТА - това са песни и танци на Слънцето. Те носят неговия живот, красота и сила. Те подкрепят дълбокия вътрешен копнеж към този живот.

Движенията са естествени. В тях се чувствува ритъма не Всемирния живот. Паневритмията е метод, чрез който човек може да съгласува своя малък живот с Големия живот на Природата и да бъде здрав и радостен.

Румънският професор Попеску в статията си „Хигиена на труда“ препоръчва: „Добре е сутрин да се правят леки гимнастически упражнения. Ако се правят на открито, по-добре. И ако се придружават с музика, още по-добре“. Не е ли това Пеневритмията?

Пеневритмията се изпълнява на открито на някоя хубава поляна или в планината на някой планински връх: Слънцето е вече огряло, въздухът е затоплен, от върховете слиза ароматен ветрец. Паневритмията се изпълнява в кръг по двама, в средата малък оркестър - няколко цигулки, китари, акордеон или друг някой инструмент. Когато Учителят беше между нас, играеше в кръга. Мелодиите са живи първично чисти, като водите на планински извор. Движенията са плавни, ритмични, естествени, свободни. Разбира се, не е въпросът само до външните движения и музика - тук е важна мисълта, съсредоточаването, вътрешното състояние. Човек трябва да възлюби този живот, да протегне ръце към него, както детето към майка си.

Човек е свързан със Слънцето. От него той получава всичко. Небесната механика казва, че енергиите, които получаваме от космоса, минават през Слънцето, после през Луната и тогава идат на Земята, т. е. минават през ред трансформатори. От огромната енергия, която Слънцето излъчва в пространството, Земята получава едва една - две и половина милиардна част, и тази енергия поддържа живота на Земята, създава неговите форми.

В същност, формите на живота разкриват вътрешното съдържание на светлината. Като изучаваме тях, може да изучаваме живота на Слънцето. Някои оспорват, че има живот на Слънцето. - Щом има на Земята, има и на Слънцето. Нали Земята е произлязла от Слънцето? Веднъж запитали Учителя: „Вие от къде сте? - Той отговорил просто: „От Слънцето“. Учителят откри на учениците Слънцето и даде знание и методи как да се ползуват от неговите сили. Това е наука. Паневритмияте е един от методите, които Той е дал. Това са песни и танци на Слънцето. Спомняме си как започна създаването на Паневритмията, като че случайно. Учителят не обичаше предварително да чертае планове. Той работеше естествено, просто, но не пропуснеше момента на вдъхновението - вслушваше се във вътрешния потик.

В онази пролетна привечер, Учителят и няколко братя и сестри бяха на поляната край боровете и разговаряха. Ставаше въпрос за народните песни и танци. Учителят изпя малка мелодия и каза: „С какви движения ще изразите тази мелодия?“ - Направиха опит да намерят стъпки и движения, но не бяха сполучливи. Тогава Учителят показа движения - плавни, естествени, ритмични. Те отговаряха на мелодията. Така се роди първото упражнение на Паневритмията, като че случайно, но то послужи като потик. Учителят хвана идеята, оттегли се в стаичката си и започне работа. Упражненията се раждаха едно след друго. Творческият огън се разпалваше и усилваше. Той тъй се увлече в работата, че нощем до късно можеше да се чуе цигулката му в неговата стаичка. На сутринта Той опитваше с учениците новите упражнения. Те заучаваха мелодиите, стъпките, движенията. Учителят поправяше, уточняваше, разработваше. Той беше съсредоточен, вдъхновен - лицето му беше като пламък. С каква Любов работеше Учителят, с какво увлечение! Той пак отиваше горе и дълго време търсеше с цигулката си да долови и предаде мелодиите на Паневритмията - движенията, стъпките, ритъма. Така един възвишен свят слезе при нас и ни се изяви. Учителят го облече във форми, даде му израз чрез музика и движения. Той вложи съдържание в тях - животът на онзи свят, от който Той го сне.

Зад явленията на живота седи един възвишен Разумен Свят. С него трябва да търсим връзка всякога. Но човек е упорит в своя скептицизъм. Той не иска да види зад ябълката ръката, която му я подава, която я е създала, направила я привлекателна, придала й е вкус, сладост, хранителност, аромат, целебност. Малкото цветенце също е говор на великия Разумен Свят, който, ни обича. Ние сме оградени от Любовта. Тя е, която ни храни и пази, тя се грижи за всичките ни нужди. Обичта прониква всичко. За нея няма препятствия. Всичко има нужда от обич, даже и вещите, с които си служим.

От цялата Вселена иде към нас живот - животът на милиардите слънца и планети. Човек приема този живот и отговаря на него. Да, човекът разговаря с Всемира. Животът е един и знанието е всемирно. То се предава чрез неизмеримото пространство - по видими и невидими пътища. Учителят създаде песни и танци на Слънцето. Те са снети от онзи възвишен свят, в който Той живее. Преди години на Изгрева дойде немски професор - хореограф. Той пътуваше по света и изучаваше танците на народите. Някои журналисти, които го придружаваха, му споменали малко иронично: „Има едни там горе край гората, които играят сутрин”. Професорът пожелал да ги види. Довеждат го на Изгрева: неделя, свежа пролетна утрин. Ябълките нацъфтели, а наоколо и боровете. Витоша е още в снегове, блести огряна от Слънцето. На Изгрева е празнично светло, чисто. Във въздуха се носи дъх на цъфнали ябълки и бор. На поляната играят 200-300 души. Професорът е учуден. Той за пръв път се среща с живота на Братството. Записва някои от упражненията, ритъма, движенията. Този език той разбира. След Паневритмията - представят го на Учителя. Разговарят. Професорът казва на Учителя: „Обиколил съм света, изучавал съм танците на народите - по-прости и по-съвършени движения от вашите не съм намерил”.

Песните и танците на Учителя са израз на един Висш Живот, който Той е направил достъпен за нас. Цялото творчество на Учителя е слънчево - и неговото Слово, и неговите песни и танци. То събужда силите на душата, подкрепя я в трудния и път на земята, напомня и за нейната далечна Родина и й посочва пътя към нея.

_______________________________

/Из Посланието на Братския съвет по случай

празника на пролетта - 1970 година/