Между българските приятели, от д-р Иво Хенгстер, Загреб, Югославия

[Ани]

МЕЖДУ БЪЛГАРСКИТЕ ПРИЯТЕЛИ,

ОТ Д-Р ИВО ХЕНГСТЕР

(Председател на Вегетарианското дружество в Загреб.)

На българската гара Драгоман, която ни зарадва с красиви цветя на перона, аз усетих нещо топло, благо, и то все повече растеше, колкото повече приближавахме София. Първото впечатление от българската столица е извънредно добро. Аз съм приятно изненадан от чистия въздух, който за нас, вегетарианците, е половин храна. Возя се по главните и широки улици, любувам се на новите и красиви сгради и се качвам с автобус през „Борисовата градина“ на Изгрева.

Тук е колонията на Всемирното Братство, където всички са вегетарианци. От тук се открива прекрасен изглед на гордата Витоша, а още по-далеч от нея се издига величествения планински гигант Мусалла - толкова много възпяван в песните на Братството. Той със своите 3000 метра височина никак не отстъпва на гръцкия Олимп. Да оставим тези два колоса да се препират и по-нататък за първенство.

Ние сме в периферията на София, на която може и Загреб да завиди за чистия въздух. Тука ще спрем пред бялата сграда на Изгрева. Почиваме си на белите пейки, до дълги бели маси. Нека прегледаме уредените градини и цветя, дървените къщички и по-големите сгради, където последователите на Учителя прекарват своя живот. Нека отидем сутрин рано на кръглата полянка, заобиколена от борова гора, където, съпровождани от музика, се извършват общите ритмични упражнения /Паневритмията/, и нека се потопим за малко в тайнствения град на людете, които доброволно са се отказали от обикновените наслаждения на този свят, за да може да бъдат колкото се може по-близо до Бога и до Природата.

И при все това тези люде от двата пола извършват своите всекидневни задължения и живеят обикновения обществен и граждански живот, само че телесните им потребности са минимални, а духовните - максимални. В тяхната колония от няколко стотин души няма ни църква, ни джамия, и при все това са чисти души, жадуващи за мъдри беседи, хубави песни и чести размишления за Бога и за света.

На Рилския лагер не се събират войниците на меча, но героите на Духа, които са водени от стремежа към съвършенство. След едно изкачване на 2000 метра, когато забелязахме палатките, зашумяха езерните води, засвириха тънки цигулки, запяха братски гърла и ние след още 200 метра качване се намерихме в топлите обятия на пеещите души. След като посвикнах малко с живота на височината, за слушах песента на вятъра като симфоничен концерт на Всемирната Филхармония.

Учителят ме прие любезно, мъдро ме съветва и ободри за по-нататъшната работа. Неговото благо, интелигентно лице, неговия тих и отмерен говор, неговата мъдра реч и естественост, вливаха сигурност и доверие, почит и любов, и тека спечелваха всекиго, без разлика. С личния си пример за всяка положителна работа за доброто на братята, на България и на целия свят, той върви пред всички и всички увлича. Три пъти седмично държи беседи на така наречения Молитвен връх, където се дочаква изгрева на Слънцето, като символ на живота. Освен това той говори в неделен ден върху въпросите на живота, които занимават всеки мислещ човек, прави упражнения /ритмична гимнастика/ всекидневно с братята и сестрите, носи дърва с тях заедно, приема и прави посещения, а често се намира сред група от свои ученици, които разведрява със своя хумор и обсипва със съкровища от знание. На обед и вечер обикновено има концерти. При вечерния огън се и декламира.

Учениците на Учителя заемат разни длъжности, но повечето са умствени работници, и братята си взаимно помагат, отваряйки курсове по езици, устройват сказки, упражнения по пеене, дишане и пр. Учителят работи вече 40 години в България, издига Христовия морал и проповядва всемирно братство, и нищо не търси за своята работа, освен любов.

Общата снимка на тазгодишните гости се вижда тук ^1/. А втората снимка е добра реклама на вегетарианските деца. Тези свежи и радостни лица ни говорят за природосъобразния и нравствен, чист живот, който водят одухотворените родители. Учителят е автор на много песни, с които се услажда задружния живот на Изгрева и в планината, а най-много ги изпълняват сестрите. Аз бих желал и ние да използуваме дивната красота на паневритмичните упражнения, музиката на които е снета и на грамофонни плочи.

А когато две французойки и аз се разделихме от онези двадесет братя и сестри, които дойдоха да ни изпратят, и когато нашият бърз влак тръгна и мене почнаха да ме задушават сълзите на моята спътница, мисълта ми полетя из света, в който виждам само едно всемирно семейство, а просълзените очи гледат спътниците, с които сърдечно се побратимяваме ...

Да, наистина само братската любов между хората е сигурно поръчителство за общочовешко щастие. Идеята за братството и за Божествената Любов са близки на вегетарианеца, който в здравите условия на обществения и личния живот вижда главните устои на народното благосъстояние. Духовното и телесно оздравяване на личността сигурно води към оздравяване на колектива. Духовно и телесно здрави народи лесно ще се споразумеят, защото в тяхната щастлива земя владеят Божествените начала на живота: Мъдрост, Истина, Любов.

„Политика”- най-разпространеният и меродавен югославски вестник дава една обширна статия за движението на Всемирното Братство в България, в която се излага биографията на Учителя, зараждането и развитието на движението, неговото разпространение в България и чужбина. Описват се също така живота на Изгрева, паневритмичните упражнения, екскурзиите, летуването на Рила. Изобщо, в статията, написана обективно, се хвърля широк поглед върху движението. Учителя се нарича в статията професор Дънов, а Изгрева - „Свободния университет на Всемирното Братство”. Статията е написана от С. Паунович, който лично е посетил Изгрева. Тя е придружена от три снимки - портрета на Учителя от Борис Георгиев, една групова снимка от летуването на Рила и такава на „Изгрева“.

________________________

^1/ Настоящето представлява извадки из загребското списание „Вегетаризам“ /Вегетарианство/.