Изгрев - градът на Слънцето, Елисавета Кидалова

[Ани]

ИЗГРЕВ - ГРАДЪТ НА СЛЪНЦЕТО

Във всички времена и на всички народи е било известно, че Слънцето е извор на животворна топлина, която дава живот на всичко на земята. Слънчевата енергия, слизайки на земята, събужда заспалите дървета, разтваря пъпките им, покрива ги с листа, цветове и плодове. Тя прави същото и с всички други растения, и треви, с чиито стъбла или плодове се хранят хората и животните. Слънчевата енергия обновява и човешкия организъм, като го освобождава от различните отрови и вредни вещества. Но хората дълго време не са знаели това и затуй даровете на Слънцето са пренебрегвани до голяма степен от днешните хора. Всички религии, обаче, са облекли понятието за Слънцето в символи, правейки го предмет на религиозен култ.

В древната Атлантида, която е прародителка на нашата култура, и отдето е дошла до нас древната мъдрост, култът на Слънцето е бил единствената религия в храмовете на Атлантида, в епохата на нейния златен век. След погиването на Атлантида, тази религия преминала в Мексико и Перу. В Египет тя се проявявала в култа на Озириса. Озирис, светлият слънчев Бог, е убит от Бога на тъмнината и после възкръсва. Митът за Озириса представлява очакване на идването на Христа на земята. Същото очакване се проявява и в Гърция, в култа на Адониса. Младият и красив Бог на любовта и красотата, трябва да слезе в царството на тъмнината, в ада, отдето той после отново излиза, като прекарва част от живота си между хората на земята, а друга част в ада. Мистериите на Адониса означават слънчевия цикъл, четирите годишни времена в природата и в същото време те са едно предзнаменование за живота, смъртта и възкресението на Христа. Същите тези „езически“ представи са преминали отчасти и в християнската религия. Фактически, древната мъдрост на Посветените съвсем не е „езическа“. Езически са били само грубите схващания и представи на невежата тълпа, която се е борила с християнството за своите идоли и, в лицето на своите управници и императори, е осъждала християните на страшна смърт, хвърляйки ги на дивите зверове в цирковете.

Наопаки, представителите на Посветените, в лицето на тримата Мъдреци от Изток, са дошли да се поклонят на младенеца Исус, като му донесли своите дарове. Фактически, християнският празник Рождество Христово е празник на зимното слънцестоене, откогато става поврат в природата към пролетта - раждането, възхода на Слънцето. Украсената със запалени свещи елха е символ на радостта, че Христос - Слънце се е родил. Възкресение Христово пък е празника, ознаменуваш пълния разцвет, апогея на пролетта, когато Богът на Любовта - Христос, е възкръснал от гроба на материята. По такъв начин животът на природата и великата Космична Реалност се явяват единни, взаимно включващи се. Четирите годишни времена в Природата представляват също така отделни цикли в живота на човешката душа на земята. Пролетта е раждането на човешката душа на земята, нейното детство и младенчество; лятото е разцвет и пълнота на нейния живот и сили; есента е зрялост и постепенно увяхване, а зимата е старост и смърт. В същност, човешката душа, подобно на природата, подлежи на вечно обновление.

Деветнадесетия век, потънал в материализма, забрави даровете на Слънцето. Но ето че в началото на двадесетия век в България се появи едно велико движение - движението на Всемирното Братство, основано и ръководено от Учителя Петър Дънов. То напомни на целия свят забравената стара истина, стояща в основата на слънчевия култ. Но то ни носи не само тия знания, които ни даваха древните мъдреци някога, но и нещо ново.

Светът почва вече да възприема тези схващания. Навсякъде лекарите препоръчват слънчеви бани. Лете, вместо да се крият в тъмните стаи, хората вече предпочитат да посещават плажовете. Обгорялото от Слънцето лице е станало вече модно, а предишната бледност - некрасива. Появиха се нови науки - хелиотерапия и хромотерапия - лекуващи болестите с помощта на Слънцето и на светлинни лъчи, минаващи през различно оцветени стъкла, а също и други науки, предпочитащи вместо предишните лекарства от аптеките, употребата на живите сили на природата - водата, електричеството, магнетизма, силата на мисълта и на лечебните билки, кондензатори на слънчевата енергия.

Христос, живият, възкръсналият Бог на Любовта, изпраща обилно на земята своите блага и ний трябва да ги възприемем. Учителят ни разкрива тайните на силите, съдържащи се в слънчевата енергия. Тези знания са изложени в книгата „В царството на Живата Природа”, но те се намират и на други места на неговите беседи. Науката за Слънцето, науката за светлината, нова и величествена, постепенно се разкрива пред нас. Апотеоза на тази наука е онова велико свещенодействие, наречено Паневритмия.