Паневритмия, Елисавета Кидалова

[Ани]

ПАНЕВРИТМИЯ

Думата Паневритмия означава универсален космичен ритъм. В значението, в което ние я употребяваме тук, тя се явява като един слънчев ритуал, като магическо действие с необикновена сила. Тези, които наричат Паиевритмията „езичество“ и „поклонение на Слънцето“, са в същност подобни на езичниците, които преследваха някога учениците и последователите на Христа, хвърляйки ги на арената да ги разкъсат дивите зверове. Сега, макар да не хвърлят никого на зверовете, преследват с присмехи и злобни клевети.

Паневритмията е един величествен обряд на приобщаване на човека към силите на Живата Природа, тя е съединение на човешката душа с величието на Божеството. Всички сили на организма, скритите, непознати енергия, вземат участие в тази хармония, състояща се от движения и музика, увенчана от зарите на изгряващото Слънце. Към това се присъединява и значението на кръга, сключената верига, в която са свързани неприсъстващите в братско единение. Това е стройна система, красива и пластична във всичките си прояви. Всяко движение от нея има своя скрит смисъл и всички заедно представляват символически пътят за посвещение на душата в мистериите на Великата Любов.

Паневритмичните упражнения започват на 22 март, началото на астрономическата година, когато Слънцето влиза в първия знак на Зодиака. Тогава на широката поляна на „Изгрева“ - Слънчевия град на Всемирното братство - се отпразнува тържествено, в ранни зори, сред живописната природа, първия ден на пролетта. Това велико по своята сила и по своя смисъл утринно тържество, ни говори за мировите тайни, значението на които днешните хора са изгубили и забравили, за вечната сила и слава на Бога, на неизчерпаемите сили, съдържащи се в Природата, в организма и в душата на човека.

Вечното обновление, както природата се обновява всяка година, вечното усъвършенстване, вечният стремеж напред, към правдата, към светлината и към Бога, възкресението в Христа - това е значението на Паневритмията.

ГРАДЪТ НА СЛЪНЦЕТО

Аз наричам Изгрева Град на Слънцето, защото той като че ли целият е проникнат от слънчевите лъчи и носи в себе си идеята за Слънцето. Миналата година, през месец август, аз прекарал две седмици на Изгрева и тогава именно в моя ум се оформи ясно тази идея - идеята че Изгрева е наистина един малък град на Слънцето.

Малките дървени жилища на Изгрева са построени така, че слънчевите лъчи свободно проникват в тях и изпълват вътрешността не стаите с топлина, от която можете да се освободите само ако отворите прозорците и вратите, т. е. пак да пуснете Слънцето, само че сега със свежия въздух, който разредява насъбралата се в стаята топлина. На Изгрева има и големи, каменни здания, чиито стени са измазани с вар, но те са само едно изключение - почти всички жилища на Изгрева са построени от дебело боядисано дърво, а има и бараки, направени от тънки дъски. Тези жилища имат големи, широки, прозорци и са подобни на тераси, предназначени за слънчеви бани. Разбира се, не всички жилище на Изгрева имат този вид, но той преобладава.

„Изгревът“ съвсем не прилича на град. Той цял е потънал в зеленина. В него няма улици в обикновения смисъл на тази дума, а само алеи, пътеки и проходи между домовете. Човек, който е привикнал към живота на големия град, сред шумните площади, магазини и тълпи, на първо време трудно се ориентира в тази тишина и зеленина, защото къщичките на Изгрева си много приличат едни на други и не са отбелязани с номера. Неволно ти се струва, че се движиш сред гора от вишневи, сливови, кайсиеви, крушови и други дървета, които простират към тебе клоните си, отрупани със зрели плодове, като че ли предлагайки своя дар. Това се чувствува особено вечер, когато животът на Изгрева тайнствено замира и всичко потъва в сън.

Сутрин, на зазоряване, пред очите на непосветения се представя друга, също така необикновена картина. Още е полумрак и небесата са слабо осветени от догарящите звезди. София, долу в низините, спи. Из жилищата на Изгрева почват да излизат една след друга редица фигури, които се отправят по едно направление - към широката поляна, намираща се в центъра на Изгрева, близо до жилището на Учителя и до салона за събрания, обградена с млади борови дървета. На алеята пред поляната са вече застанали мълчаливи, съсредоточени мъже и жени. Всички като че ля очакват нещо. Постепенно на изток хоризонта пламва с ярка червенина и красавицата зора се появява като прекрасна фея, съобщавайки ни за пристигането на Слънцето. Ето че и то се показва. Огромното червено кълбо бавно и тържествено изплува иззад хоризонта. Мълчаливите и съсредоточени фигури на братя и сестри са застанели неподвижни, в беззвучна молитва.

Нужно е мълчание и спокойствие. Нужно е трепетно прислушвано към пулса на Великия Живот, за да може душата да се отвори и да възприеме неговите блага. Така тези, които наистина са разбрали, че животът иде от Слънцето, се приобщават към Духа на великото Светило.

В ранните пролетни утрини паневритмичните упражнения почват още преди изгрева на Слънцето. През лятото, когато Слънцето изгрява много рано, те стават след неговия изгрев. След свършването на молитвата братята и сестрите се нареждат в успоредни редици, обърнати на изток, и започват редица упражнения, които предшествуват Паневритмията. Тия упражнения са шест, и се правят без музика. При всяко от тях обаче се произнася една определена формула. Тези упражнения регулират електромагнитните течения в организма. Те могат да се правят и от отделен човек, всред природата или в стаята , според условията.

След свършване на тези упражнения се започва истинската Паневритмия. В средата на широката поляна, обрасла с мека зелена трева, застава оркестър. Наоколо се образува двоен затворен кръг. Тогава, под звуците на музиката, се започва първото упражнение, което се казва „Пробуждане“:

„Първия ден но пролетта,

първия ден на радостта,

първият ден на Любовта,

носят радост и живот“.

Първото упражнение символизира пробуждане на съзнанието в човека, в който се е появил стремеж към духовното, в същото време то означава и пробуждане на природата - първия ден на пролетта, началото на радостта, на любовта, на живота и силата. Това съдържание се изразява чрез плавни, красиви движения, сгъване на ръцете към гърдите и разгъване в страни с разтворени пръсти, което изразява идеята за даване - навлизане в по-широката област на колективния дух и началните проявления на човешката душа. Следващите движения са продължение на първото. - Душата расте, разширява се, примирява в себе си противоречията, става жив извор на енергия и сила.

Пред нея се възправя живота: двата процеса в природата - слизане и качване. В нея се проявява стремежа към Висшото. Духовният свят я зове. Тя започва да побеждава препятствията, да овладява и ръководи правилно своите мисли и чувства и най-после разкъсва оковите на старото и излиза из тъмницата на материята и се радва на изгрева на своята свобода. Тя сее Словото Божие, научава закона на придобиване на светлина и знание. В нея почват да действуват двата принципа - мъжки и женски, Любов и Мъдрост, които водят към творчество и към Истината. С радост тя се отдава на Великото в света и познава закона за циркулацията на електрическите и магнетичните сили. Тогава настъпва великия момент на приближаването на Слънцето, радостта на живота и пълнотата на светлината. За да се подготвим за това, трябва да внесем в организма си ритъм, който идва от света на правилната и възвишена мисъл. Това действие се символизира с упражнението „Мисли!“

„Мисли, право мисли!

Свещени мисли за живота ти крепи!“

което се явява като тържествено встъпление към посрещане на Слънцето.

Следващото упражнение е „Аум” - свещеното Божествено Слово на древните мъдреци. Всички го повтарят с издигнати нагоре ръце, възприемайки теченията, които идат от Слънцето. Тихо, бавно, тържествено и плавно, като величава молитва, като хода на самата Вечност, се издигат звуците на музиката, и ето че Слънцето се показва:

„Изгрява Слънцето,

праща светлина,

носи радост за живота тя“.

Всички вдигат ръце над главите си и с плавни кръгообразни движения, като че ли разпространявайки наоколо си светлината, отново ги събират към гърдите си, събирайки слънчевата енергия. Това упражнение е необикновено красиво. То ни напомня как Слънцето изплува иззад хоризонта и описва своя кръг, като разпраща вредом светлината. То е подобно на движението на Слънцето, и музиката, която го придружава, има дълбоко вътрешно значение. Нейните звуци са израз на това, което побеждава тъмнината. Божественото Слънце изгрява в душата, побеждавайки всички препятствия, всички затруднения и създава красива окръжаваща среда за човека, давайки му импулс за работа.

Следва упражнението „Сила жива“. То изразява мощната сила, която блика от Слънцето и се разпространява на всички страни.

„Квадратът“е красиво упражнение, със също така красива музика, свързано с понятието за четирите страни на света - изток, запад, север, юг, към които последователно се обръщат участвуващите в упражненията. Звуците на музиката изразяват радостта на природата, че Слънцето е изгряло и осветило всичко.

В света действуват две сили - електричеството, мъжкия принцип, и магнетизма, мекият, женският принцип. Овладяването на всичко получено съставлява победа на душата над смъртта и материята. Полученото трябва да се използува, да се приложи, а приложението внася единство в нашия вътрешен живот. Това единство означава съединението на двете начала в човека, на двата полюса - мъжкия и женския. Докато в човека съществуват противоречия, той не може да бъде истински човек и да се радва на безсмъртие. Двете половини на човешката душа трябва да се съединят, да се слеят. Това е изразено символически с упражнението „Запознаване“ което се извършва на двойки: двамата съседи ту се хващат за ръка, обърнати един към друг, ту се пускат и обръщат назад, с плавни, ритмични движения на ръцете.

Следващото упражнение закалява нервната система, като я магнетизира и дава правилен ход на енергиите. То се състои от движение във въздуха ту на единия, ту на другия крак, ритмически, под такта на музиката. Тези движения дават устойчивост и равновесие. - Душата е достигнала до Посвещение и е научила тайната на живота. Тя е способна да владее и правилно да оценява благата на Природата.

По такъв начин Паневритмията се явява символическо изражение на свещения път на душата към Посвещението и в мистериите на живота. Тя го изразява с външните си действия, с музиката си и с вътрешния си смисъл. Този, който е поне отчасти готов за посвещение в тайните на Духа, ще намери в Паневритмията неизчерпаем източник на мистическа поддръжка и сила, а физически тя укрепва, заздравява и облагородява организма, правейки го по-духовен, по-изтънчен, по-красив, по-хармоничен и способен към възприемане на висшите енергии.

Паневритмията завършва с музикални дихателни упражнения, които свързват човека с хармонията на Природата, и със символическо обливане на тялото, което означава приемане на всички Божии блага и методи за вливане във връзка с идеалния свят на Духа.

Казах, че на Изгрева всички жилища се къпят в слънчевите лъчи. На Изгрева всички са обгорени от Слънцето, всички са здрави и устойчиви, невъзприемчиви към болестите. Учителят казва, че бактериите не могат да живеят в чистата кръв. Вегетарианската храна, правилният начин на живот в хармония с природните закони, чистият въздух и дълбокото дишане, светлината и отправянето на мислите към възвишеното, пречистват кръвта.

Учителят препоръчва също да се стои на слънце гърбом, за да се улесни проникването на слънчевата енергия в гръбначния стълб, в който функционира симпатичната нервна система, която управлява храненето, кръвообращението, дишането и живота на клетките в организма. Аз изпитах на практика този метод през време на моето пребиваване на Изгрева. Седейки обърната гърбом към Слънцето, аз чувствувах как животворната сила се влива в моя организъм и, цяла пропита от Слънце, обгоряла в неговите лъчи, аз разбрах че сега живея истински живот, който Творецът е отредил за своите създания. Обаче последните тъй много са го извратили, поставили са го при такива ненормални, неестествени форми, та не е чудно че постоянно боледуват и преждевременно остаряват.

Остава да кажа и няколко думи за създателя на Слънчевия Град, за Учителя Петър Дънов. Известно е че Учителите не принадлежат в същност към една определена нация - тяхното учение принадлежи на цялото човечество, а тяхната Родина е онзи възвишен свят, от който те са дошли като посланици тук, на земята. Но във физическото си тяло Учителят има образа на величествен мъдрец, с одухотворено лице и меки, благородни движения. Той не прилича на никой друг човек, върху него лежи отпечатъка на нещо неземно, на някаква висша душевна красота. Това се открива и в дълбочината на неговото учение и в силата на неговото Слово, и в онова благоговейно уважение и преданост, които чувствуват към него неговите ученици и последователи. В разговор с него се чувствува дълбочината на неговата мисъл, и проникването му в мисълта на събеседника, а също и неговата необикновена доброто. Ясно е, че Учителят е дошъл от друг свят, дето отношенията са съвсем други в сравнение с тези на земята, дето любовта и добротата са естествени състояния на душата, а мъдростта и знанието са качества на Духа.

Пишейки тези редове, аз отново виждам в мисълта си белия дом на хазяина на Изгрева, неговата приветлива усмивка и меката светлина на неговото лице, лицето на неговия велик, мощен Дух, пратеник на Слънцето, чието значение и величие само бъдещето ще разкрие.

Елисавета Кидалова, Белград, март, 1939 г.