Латвия, писма от Рига

[Ани]

ЛАТВИЯ

ПИСМА ОТ РИГА

... Както прелетните птици, преди и след отлитането си от едни в други страни, се събират на ята, чуруликат и пеят, така и ние северняците, след напущането на слънчевата и гостоприемна България, събрали се отново тук, на север, си спомняме, и с радост, и с тъга, за онова южно гнездо, където беше тъй приветливо и топло. И ние всички единодушно твърдим, че рядко може да се намери такова светло и топло гнездо, каквото са Изгрева и Рила. Със светлината на своята Любов към човечеството Учителят озарява тази страна.

В съзнанието ни живеят две свещени места: Изгрева и Рила. Може да се каже че ние, рижаните, все още продължаваме да живеем там. Ние все още се вслушваме в живите слова на Учителя, които вляха бодрост в нас, които придадоха смисъл на живота ни, вдъхнеха ни импулс да учим и да работим. Животът на учениците, които се стремят да прилагат словото на Учителя, се отличава доста рязко от живота на другите хора. Живеейки на Изгрева, ние всички почувствувахме, че най-сетне се намираме в истинския си дом. А да почувствуваш че имаш дом на земята, в пълния смисъл на тази дума, е нещо необикновено. Още по-необикновени бяха преживяванията ни на Рила. Те ни подбудиха да отправяме поглед към красивото, към възвишеното. Те ни помогнаха да проникнем във вътрешния смисъл на преживяното и да приложим в живота придобития опит.

Ала как да се опише с бедната човешка реч величието на Рила и нейната красота! Как да са опише сиянието на лазурното небе денем или трептенето на звездите нощем? Как да се възпее Рила в мигове на величаво спокойствие или във време на страхотна буря?

За нас Рила е едно от свещените место на земята. Тя е храм неръкотворен, създаден от природата. Рила говори! Камъни, скали, езера, извори, върхове, долини и цветя - всичко говори на своя красив език. И тоя говор на планината се възнася към небето, сливайки се с Божествената мирова симфония, заедно със Словото на Учителя.

ИЗ ДРУГО ПИСМО

... Всяко писмо от България, от Изгрева, е слънчев лъч за мен. Господи, кой би могъл да разбере това! Само оня, който се е чувствувал на Изгрева като у дома си и след това пак е трябвало да замине някъде далеч, далеч ...

Ни ден не минава да не бъда мислено по няколко пъти на Изгрева, при Учителя и с всички вас. Искрено и от все сърце мога да кажа: Щастлива съм, защото намерих именно онова, което дълго търсих във всевъзможни организации и общества. Накрая аз достигнах бреговете на Обетованата земя, където живее Учителят, благият Учител. Сега виждам че всички лишения и страдания, през които трябваше да мине в стремежа на моята душа да намери истинския път, са все пак малки и нищожни в сравнение с онова велико благо, което получих в България, И сега напред, с бодър дух и радост в сърцето! Има един вечно бликащ извор, от който всякога могат да се почерпят нови сили за работа. И вие знаете кой е този Извор.