Естония: „На гости на Великия Учител в България“ от Валтер Урб

[Ани]

ЕСТОНИЯ

Естонското окултно списание „Ваимсусе идеология“ е поместило обширна статия под заглавие ”На гости на Великия Учител в България“ от Валтер Урб, който описва подробно впечатленията си от Братството, Изгрева и Рила, от която даваме само следната кратка извадка:

Ако ме запитате що е Изгревът, аз без колебание ще отговоря: Изгревът е мощна Радиопредавателна станция на най-късите духовни вълни. Той е място, където се носят най-тънки трептения. Получавайки, според степента на своята възприемчивост, част от всичките блага, ни един гост не може да остане тук само наблюдател. Първата работа на дошлия да прекара известно време на Изгрева, е да изучи български език, за да може да се разбира с другите. За тази цел ми дойде на помощ един от братята на Изгрева. Късото време, с което разполагах, не ми даде възможност да науча напълно езика, но скоро вече можех да чете и да разбирам.

На Изгрева има Окултна Школа, в която Учителят държи беседи четири пъти седмично. Една от тези беседи е публична и се състои в неделя, 10 часа преди обед. Публичните беседи се посещават от стотици хора.

Последователи на учението на Всемирното Братство има не само в България, но и във всички страни. У нас, в Естония, също е образуван кръжец от ученици, които работят от няколко години. Няма нищо чудно впрочем, че учението на Учителя Дънов е така разпространено, защото то почива на любовта, на братството, на мъдростта и светлината, на истинската свобода.

Някои от братята, с които имах щастието да поговоря, ми обясниха, че повечето от учениците, които следват Школата, са хора, които са търсили истината, минали са през много организации и общества, докато станат ученици на Учителя. За да стане човек такъв, необходимо е да име силно желание и дълбок вътрешен стремеж.

Няколко дни след моето идване на Изгрева, пристигнаха гости от Латвия. След като си отпочинаха един-два дни, всички заминахме за Рила - Седемте езера. Аз не мога да опише величествените картини на рилската природа, човек трябва сам да види, за да им се наслади. Лагерът, където летуват учениците на Всемирното Братство, е разположен край Второто езеро. Тъй като имах само няколко дни на разположение, аз тръгнах да обикалям езерата и върховете, придружен от един приятел, който през цялото време беше на моите услуги. Катерехме се по стръмнини, съзерцавахме дивни планински езера. Каква тишина, какво спокойствие цари там, във висините! Човек без да иска се вдълбочава в себе си, обхванат от едно нежно, възвишено чувство ...

Настъпи последната вечер от моето пребиваване в Рила. На определеното за огъня място запалиха грамаден огън. Всички насядаха около него. Започнаха песни, една след друга, една от друга по-хубави. Песните прекъснаха за десетина минути, през което време всички потънаха в дълбоко размишление. Аз чувствувах как присъстващите ме обгръщаха със своите хубави мисли. Раздялата на другия ден беше дълбоко сърдечна. Защото аз се бях свързал с приятели, от които винаги ще чувствувам потребност. Особено съжалявам за беседите на Учителя. Моят другар, който ме придружаваше навред, дойде да ме изпрати чак до границата, грижейки се през цялото време като майка за мен. Има много гостоприемни народи, но такова гостоприемство, отиващо до саможертва, едва ли ще се намери другаде. Има неща, които не мога да опише, тъй като човек може да ги разбере само като ги преживее.