Холандия, сказка от Агнеса Хофман на Изгрева

[Ани]

ХОЛАНДИЯ

Госпожа Агнеса Хофман, сестра от Духовното Братство в Холандия, посети Бялото Братство в България, с мисия да направи връзка между Братството в Холандия и това в България. Или, както тя самата заяви: „Аз дойдох да видя Учителя Петър Дънов веднага щом научих, че той е в България“. Тук даваме няколко извадки от словото, което тя отправи към учениците в България, в салона на Изгрева, на 23 декември, 1928 година:

Мили мои приятели,

Много се радвам, че дойдох между вашето духовно общество от толкова далечна страна да изкажа няколко думи. Ние чухме за вашите страдания по случай забраняването на вашия духовен конгрес, дето всички заедно искахте да отправите сърцата си към нашия Баща в една обща молитва и хваление.

Мили братя и сестри, ние няма да забравим как нашия мил и възвишен Христос бе приет и разпънат от народа и как всички християни имаха големи страдания. Те всички заедно носеха насилието на света с радост и благодарност. Защото всички ние знаем, че чрез страданията иде радостта и небесната награда за душата. Христос беше разпнат, но след това възкръсне и отиде при Отца си. Тъй ще бъде и за вас! Чрез вашите страдания вий вървите по същия път. Ние знаем от Писанието, че няма пророк без почест, освен в отечеството си.

Днес в тази страна започва голяма борба около учението на Учителя Петър Дънов. Той е при вас, говори с вас, вие го слушате. В беседата „Високият идеал“ Учителят казва: „Любовта се изразява в стремеж към най-хубавото. Тя е чистият, светлият диамант в сърцето на човека, който не може да се изцапа; той остава вечно чист“. И когато ние се освободим от тялото си, ще занесем във Вечността този диамант на сърцето си при Господа и отново ще започнем работата си върху него. Сърцето ще започне да свети от светлината на този диамант. Това е великото, прекрасното във вътрешния живот на човека. Щастието, това е диамантът, който се шлифова във вътрешността на човешкото сърце.

Мили приятели, тук вие живеете в една възвишена атмосфера, обиколени от хубави скалисти планини, които казват: „Кой може да ви отнеме това благо?“ Наблизо до вас има един извор, нареден от Учителя с хубави чешми, чисти и светля, изложени на лъчите на утринното слънце. Около вас пък има борови дървета. Всеки клон поглежда нагоре, сочи към небето и казва: „Погледни нагоре, там е щастието!“ Те дават сила на душата ви, като превръщат омразата, злобата и гнева в покой, а погледа повдигат нагоре. Те казват още: „Дойде вече времето да бъдете повикани за новата раса, за расата на щастието“. Хората на тази раса ценят хубавото, вършат доброто, живеят в Любовта. Те говорят само на един език - езика на приятелството, или, както казва Учителят - на езика на Любовта. Те не искат вече войни, не искат борби, а с омразата и злобата са ликвидирали. Те са носители на мир и любов между хората. Приятелството, това е връзката между хората на Шестата раса. Тия хора обръщат внимание на вътрешната дреха на човека. За тях е важно човек да има чиста мисъл, чисти чувства и безкористни действия. Това е за тях „Високият идеал“. Това търсят те.

Ако погледнем човечеството, ще го видим потопено в една голяма мъгла, обзето от един тъмен вихър. Това е светът. Навред се чува само охкане, стенание, навред се носи смрад. Христос поглежда този тъмен фон и търси по него поне малко светлина. Видя ли такава, Той казва: „Има едно дете тук, което запалва светлината в сърцето си!“ И веднага в сърцето на това дете Той изпраща своята помощ през тоя тъмен свят. Всеки знае, че ако има любов в сърцето си, ще придобие щастие то да бъде във връзка с Великото Бяло Братство, което помага на всички хора. Веднъж запалена тази светлина, човек придобива сила и мощ. Колкото е по-голяма тази светлина, толкова и силата на човека е по-голяма. И тъй, у много хора в света, и в България и в Америка и по целия свят се запалени тия малки свещи. От ред години Учителят Петър Дънов казва: „Новата раса иде вече. Сега ние сме пионерите на тази нова раса, а след сто години няма да остане човек, който да говори за тъмнина, за омраза, за зло в света. Тогава навред ще се чува зова: „Почитайте всички живи същества, от най-малкото до най-голямото“. При светлината, в която ще живеят тези хора, може ли да става въпрос за убийства, за изтребления? - Никога!

Когато Христос потропа на вратите на ума и на сърцето на човека, ще го запита: „Имаш ли чистота във всичко, което мислиш и вършиш в мое име? Моят глас се разнесе по целия свят. Аз хлопам на сърцето на пробудените души, които веднага запалиха светилниците си и тръгнаха след Мене. Който не иска да слуша, остава назад, изчезва в мрака“. Това е зовът на новата раса! И ако някой нарече такъв човек луд, нека той да не се смущава, но да отиде при Господа. Тези, които днес се готови, да тръгнат след Христа. Никога не е късно! И стогодишен да си, щом си чул Христовия глас и тръгнеш след Него, ти ще станеш негово дете, негова любов. Който следва Христа, Учителя на човечеството, той ще получи светлина в сърцето си и ще влезе в градината на щастието, което е вътре в него.