Съединените щати: „Братството в България - семе за Шестата цивилизация“

[Ани]

СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ

БРАТСТВОТО В БЪЛГАРИЯ - СЕМЕ ЗА ШЕСТАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Сказка, държана от мис Вередин Крил, на 4 юни, 1954 година, в Ню-Йорк /извадки/.

... Помислете за възможностите, скрити в едно семе! Помислете за потенциалността на малкия жълъд да създаде един мощен дъб! Но семето трябва да бъде посадено и дълго време след това се появява и израства дърво. Нови цивилизации също така могат да произлязат само от факта, че от едно единствено семе израства нещо ново и с течение на вековете израства и дава плод. Един единствен Велик Учител трябва най-напред да създаде ново равнище на съзнание, след това новото качество трябва да се проведе в един тесен кръг и с течение на времето става част от нормалното човешко съзнание. Какво е новото съзнание, което ще стане нормално за Шестата раса? В противовес на материализма и егоизма на нашия век, Шестата раса ще достигне до братството, всемирна човешка любов чрез духовност и всемирна вечна Истина. Шестата култура ще бъде много важна, защото мир и братство ще бъдат постигнати посредством една обща Мъдрост. Ще стене онова, което винаги е било наричано в езотеричното християнство „духовен брак“, т. е. единение между човешкото „аз“ и духовното “аз“ и по този начин ще се свържат интелигентността с духовността. В резултат на излъчващата се светлина на духовното „аз“ като духовно слънце, в човешкото „аз“ ще се появи една подчертана възприемчивост, едно ориентиране на душата към Духовното Слънце, както цветята се обръщат към Слънцето.

Друг резултат от това единение ще бъде, че духовността ще протече през ежедневния живот и вечната Истина ще бъде прилагана практически. „Това е точно туй, което липсва на нашия век“, казва Д-р Рудолф Щайнер. Днес никой не може да намери правилното разрешение на много проблеми „защото хората пишат безброй статии върху тези проблеми, държат се речи и сказки и всеки говори от собствената си гледна точка, без да е готов да проучи онова, което лежи в центъра - Вечната Истина. Не е въпроса да са придобие някакво абстрактно знание за истините на духовната наука, но те да бъдат прилагани направо в живота: да се проучи социалния живот, образователната система, в същност целия диапазон на човешкия живот от гледна точка на действителната вечна мъдрост“.

През шестата култура вечната Истина ще бъде популяризирана, разбрана и приложена в живото.

Днес интелектуалните сили се употребяват главно за задоволяване на телесните нужди, и повечето хора употребяват интелекта за задоволяване на нисшите инстинкти. Помислете само колко много интелектуалност се употребява за планиране на войни и отбрана. Трябва обаче да разберем, че известни народи имат специална мисия. Мисията на западната цивилизация е да развие интелекта и да доведе петата култура до нейния зенит. Но с течение на времето славяните, които имат друга мисия, ще дойдат до едно ново състояние и ще дадат един нов, мощен импулс в света, който импулс ще бъде обратният полюс на интелектуалността, защото посредством възприемчивостта на душата към Духовното Слънце, те, славяните, ще изградят една култура, основана на всемирната Любов, Мъдрост, Истина. Различните хора са в различно отношение към силите в и около земята. Американците предимно са свързани с подземните сили на електричеството и магнетизма, които действуват чрез метаболичната система към главете и се използват предимно за чисто практични цели. Славяните, от друга страна, се свързани със светлината, отразена от земята. Както земята възприема слънчевата светлина и я превръща в златно жито, така и Азът на славяните ще бъде в състояние да възприема духовното Аз и да даде плод в практичния живот.

Новият импулс е проявен и в Толстоя. Докато Запада възприема света чрез интелекта, в Толстой е работила една елементарна сила, носеща нов живот, така че „ако разбирате книгите на Толстой, често ще намерите съсредоточено в десет реда онова, което бихте намерили в Запада само ако прочетете 30 тома“, казва Д-р Рудолф Щайнер, който по-нататък характеризира Толстой като преждевременно цъфнало цвете на една надигаща се цивилизация, но цвете, което е цъфнало прекомерно рано, за да бъде напълно съвършено. Следователно, име всички грешки на едно предварително раждане“. И все пак „той е предвестника на бъдещия век, когато духовността на Изтока ще се съедини с интелектуалността на Запада?

За да се осигури правилния растеж на едно семе не само семето трябва да бъде добро, но трябва да бъде посадено в подходящо време на добра почва. Също така, при подготовката на Шестата цивилизация не само трябва да се яви Учител, който чрез своя живот, слово и работа да покаже какъв трябва да бъде човекът на новата цивилизация, да синтезира и символизира културата, но трябва да се избере и подходящото място за започване на тази работа. Шестата култура, както вече казахме, се въздига между славяните. Но защо България бе избрана за изходната точка?

Някои хора са чувствителни към промяната на атмосферата при преминаване от една страна в друга и дори от една стая в друга, и все пак малцина съзнават, че „всички океани, континенти, планини, реки и пр. на земята съответстват на известни области в духовния свят - те са във връзка с известни сили и идеи, които действуват там. От друга страна, те съответстват и на различни аспекти на човешката душа. Когато една култура бива посадена в дадена географска област, то е с цел да се накарат известни сили, качества и способности на душата да намерят израз, да могат нови идеи да навлязат в живота и да накарат хората да направят още една крачка напред по пътя на съвършенството. България е на кръстопътя между Изтока и Запада. Тя се намира в сърцето на три континента. Силите, действуващи в тези три континента, се срещат тук“. /Из книгата „Учителят“/

При два случая през изминалите векове Балканите са били люлката на духовия светлина. Тази територия в древни времена се е наричала Тракия, там са възникнали мистериите на Орфей, който е бил вдъхновен от Аполон. А преди хиляда години Богомилите създадоха мощно духовно движение, свързвайки езотеричното християнство с радикални социални реформи.

При настъпването на двадесетия век, когато нашата земя влезе в зодията на Водолей, - светлината - България стана люлката на пробуденото човешко съзнание, реализирайки бъдещия живот на Любовта и Братството, характерни за бъдещата Шеста цивилизация, която ще се роди сред славянството. „България има важна историческа роля като глава на славянския организъм“. „Глава“ тук се употребява не в преносен смисъл, означавайки „първа“, но като съотношение подобно на положението на главата по отношение на останалото тяло. „Учителят дойде в една славянска страна във връзка с мисията на славяните, която не е расова, а всемирна по характер“. Българинът съчетава славянското сърце с доста от култивирания ум на англосаксонците. Освен това българите са били 500 години под турско робство /до 1878 г./ и чрез това страдание са се подготвили за своята духовна мисия - да дадат първоначалния импулс на новата култура, направлявана от Любовта, Мъдростта и Истината.

* * *

Учителят е роден на 12 юли 1864 година, на деня на св. Петър и затова бил наречен Петър. Неговият баща, Константин Дъновски, бил свещеник на православната църква, чиито свещеници трябва да се оженват. Бащата на малкия Петър още като малък искал да живее за един висок идеал, да се посвети в служене на Бога и тръгва за Света горя, там да се посвети на монашески живот. По пътя за Света гора той се отбил в Солун и отишъл в една стара църква - Св. Димитър. Там, когато е бил заедно с няколко свои другари, явява им се един старец, който ги разпитал за какво са дошли. След това се обърнал към Константин и му казал: „Ела утре пак тук, но сам“. На другия ден той отишъл пак в същата църква и старецът му се явил и му казал така: „Недей отива в Света горя, а се върни във Варна“. Казал му още, че славянството ще изиграе важна роля в изграждането на новата култура. Този старец му дал един свитък и се изгубил. Тогава Константин разбрал че този старец не е илюзия, защото той имал в ръката си свитъка, който и сега се пази в църквата „Архангел Михаил“ във Варна, като документ. Този , документ се нарича Антимис и представлява картина на живота на Христа.

Учителят употребявал „Дънов“ като фамилно име, а по-късно „Беинса Дуно“ като негово духовно име. Той бил чувствително дете, внимателно, което обичало да се разхожда сред природата, чийто език е бил разбираем за него. Любимото му изкуство било музиката и той свири отлично на цигулка. Това е твърде многозначително, тъй като, както рисуването е играло голяма роля при Ренесанса, в началото на Петата цивилизация, така музиката ще играе важна роля във връзка с Шестата раса. Повечето от песните и останалата музика, употребявана от Братството, са композирани от Учителя, който е знаел окултното действие на своите произведения.

След като учителствувал една година в село Хотанци, Русенско, в 1888 година той идва в Съединените Щати да учи медицина и теология. Въпреки че неговата мъдрост не е имала за източник университета, по този начин „той е опитал докъде е стигнало човешкото знание, както и развитието на научната мисъл. В Америка той живял богат вътрешен живот, в непрекъсната връзка с по-високите сфери на Духа, от където е черпил своето духовно ръководство и духовни сили“. След седем години, т. е. на възраст 31 години, той се завърнал в България, напълно съзнателен за своята мисия за българския народ, за славянството и за цялото човечество, във връзка с идването на новата култура на земята.

През следващите пет години 1895 - 1900 г. той прекарва почти изолирано, подготвяйки себе си чрез медитация и вътрешно работа за своята мисия, която трябва да изпълни с идването на века на Светлината - Водолей. В това време обаче бяха направени няколко подготвителни стъпки. В 1896 година той издава книгата „Наука и възпитание“, в която „той дава синтетично, накратко, дълбоките принципи, закони и методи, въз основе на които по-късно развива цялата своя философия и духовна концепция за Вечното Начало на Живата Природа и човека“. Този подход към духовната основа на живота е естествен, когато материалистичната наука има надмощие в света и не е чудно, че тези книга е срещнала противодействие от страна на онези, които са имали материалистични разбирания за живота. Противодействието бе издържано и до известна степен преодоляно чрез търпение и благост.

В 1898 година Учителят отправил важно „Послание до българския народ и славянството“ - призив да се подготвят и да служат на новия живот на идващото царство на Мира: „Истината за живота слиза от света на вечната виделина, за да просвети умовете, да възобнови сърцата, да повдигне и обнови душите на всички Синове на истината, предназначени да станат ядката на новото човечество, на което славяните ще станат люлката“. През същата година Той се свързва със своите първи ученици, но едва след 6. април 1900 година, когато Слънцето влиза в новия цикъл Овен, през първата година на века на Светлината - в знака Водолей, той среща първите свои трима ученика и през юли става първия конгрес във Варна, на Черно море. Учителят въведе своите първи трима ученика в подготвителната работи за установяване на новата култура на Любов, Братство и Свобода. Тогава един от учениците казал: „Ние сме само трима, и единият от нас е стар, почти на път за онзи свят“. На това възражение Учителят отговорил: „Сега наистина сме малцина, но за в бъдеще ще станем хиляди и милиони“. След няколко десетилетия броят им се увеличава на 50,000 , от които 40,000 в България, която е една малка страна, с жители приблизително колкото в щата Охайо.

Съборът почнал да се свиква всяка година през м. август. В 1901 и в 1902 г. той се състоял в Бургас, друг град на Черно море, намиращ се до древния тракийски град Аполония. От 1903 до 1909 Варна отново става седалище на съборите, но от 1910 година Братството прави своите събори в Търново, град във вътрешността на страната, свързан с богомилското учение. Когато залата станала малка, съборите ставали на открито.

Съборът бил не само нещо като училище, с по една-две сказки всеки ден и часове на разговори за законите и проблемите на живота, за Живата Природа, за духовните същества, за земни и небесни неща, но тези събрания закалявали душите чрез огъня на Любовта. Една велика идея, един свещен огън, повик, който откликва в дълбочините на душата, свързва всички в едно голямо семейство. Ние се наричаме братя и сестри“. Те са ставали преди изгрева на Слънцето и го посрещали с песен и молитва. Музиката е била нещо важно през време на съборите и песните, специално създадени от Учителя, били повик за нов живот. Тези братя и сестри не са били безцелни, мечтателно жадували за нов ред на земята и работили за културата на Любовта. Резултатите се виждали в радостта, бликаща от очите им, в светлината върху лицата им, мира и хармонията в душите им и в готовността им да служат.

От 1901 до 1912 година Учителят държал сказки в по-големите градове на цяла България. След една такава обиколка Той писал: „Радостно е, че чрез вяра и търпение ние направихме онова, което бе най-добро за момента - ние вляхме нова струя живот в хората и стимулирахме умовете им“. През своите пътувания Учителят е подбирал свои ученици и им е показвал тяхното място в новия живот. „През всеки един от вас ще преминат известни сили, необходими за новата култура. Следователно, бъдете верни и истинни. Не се обърквайте с маловажни неща, но бъдете верни на своя път и непрекъснато се молете. Мислете право, чувствувайте благородно, действувайте безкористно“.

Първата и най-важна задача е да се работи върху себе си, човек да се усъвършенства, да стане господар на себе си и по този начин да стане подходящ инструмент на Божествените импулси. Идването на новото предизвиква големи промени и борби. То предизвиква борба между двата центъра: първо, тъмнината - зоната на земното притегляне и робуване и второ -светлината Христова, слънчевата сила и свобода. За да се предотврати опасността от конфликта между светлината и тъмнината, Учителят на Великото Всемирно Братство предупреждава: „Нека Любовта бъде водач на всички. Живейте в мир и разбирателство и нека никой от вас да не става пречка в нашата работа. Ако допуснете врага вътре в крепостта, всички ще страдате“. „Нека никой не търси личното си добруване, но доброто на всички“. „Най-малкото егоистично чувство, което би влияело във вашата работа, ще я подкопае като някакъв червей прояжда дървото“. „Ние не желаем и нямаме нужда от многочисленост. По-добре е щото двама души да живеят в Духа, отколкото мнозина без духа“. „Има неприятности в живота, но те трябва да се понасят с търпение, и благост. Това е закона на всеобщата любов“.

София, столицата на България, през 1904 година става център на движението. Началото било много скромно и ограничено външно, в съгласие с окултния принцип: „Най-богатото вътрешно съдържание, под най-скромния външен израз и условия“ Малката къщичка на улица „Опълченска“ 66 е потънала в чистота, спокойствие и светлина. Когато Учителят не пътува, държал неделни беседи, като учил за живия Христос, принадлежащ на цялото човечество.. С течение на времето станало нужда да се говори пред отворения прозорец, за да слушат и многобройните слушатели, застанали вън на открито. Ето какво описва един от онези тогавашни слушатели:

„Видението за един нов свят се разкриваше пред вътрешния взор на всеки слушател - свят дълго мечтан, търсен, но непостижим до онзи момент, свят пред чието предверие дълго бяхме чакали и ето че близко е времето, когато ще бъдем поканени да станем негови граждани. Сега пътят към този свят е открит пред всеки един от нас и всяка душа взема твърдо решение - да тръгне по този път, каквото и да й струва това. Нови сили, дремещи до сега, се събуждат във всеки слушател и светлината на една вътрешна победа озарява всички“.

През течение на седмицата на много посетители в малката къща се дава любов и светлина, нов импулс сами да си помогнат и разрешат своите задачи. „В приветствието на Любовта и Светлината всички неща възприемат своя първоначален Божествен аспект“. Когато се е касаело за болести, душите са били учени да ги приемат като лечебен процес, балансиращ силите на организма. Освен Божествената Любов като лечебен фактор, не е била пренебрегвана и силата на чистата мисъл и чистото чувство, нито силата на храната, водата, въздуха и светлината. „Слънчевата светлина, възприета с любов, е изключително целебна за физическото тяло. Тя успокоява душата и освежава духа“.

След две десетилетия на дейност растежа на Братството налага в 1920-21 година да се установи общ живот на Изгрева. За Братството това е едновременно едно място и един символ. Като тръгнете източно от София навън, в края на трамвайната линия /сега трамваят минава покрай Изгрева/ след това през една борове гора, до едно открито поле с царствената планина Витоша, издигаща се на юг, идвате до Изгрева, центъра на Братството, от където безпрепятствено може да се наблюдава изгрева на Слънцето. Като място то може да се опише така: „Има прекрасни мраморни палати по земята - работа на велики архитекти - заобиколени от чудни богати паркове, езера и фонтани, декорирани с редки произведения на изкуството. Те са ценни, наистина, но са лишени от живот. Земята е препълнена с безжизнени паметници. Те говорят само за великото минало. Прилагателните „прекрасни и пищни“ не могат да се употребят във връзка с Изгрева. За него може да се каже само че е чисто и светло“. Като символ, Изгревът указва състояние на душата - събуждане, а също така означава зазоряването на един Нов Ден - нов социален ред.

От 1922 година до времето, когато Учителят остави физическото си тяло, на 27 декември 1944 година, всеки неделен ден са се държали в салона на Изгрева, в който Слънцето влиза през седем големи прозорци, по две беседи - една в 5 часа, а друга в 10 часа сутрин, и окултни лекции два пъти седмично - в 5 часа сутрин в сряда и в петък.

Тъй като възрастните хора имат вече сформирани навици, докато за младите необходимостта е да се развиват в правилна насока, имало и отделен окултен клас за младите. Учениците са били обучавани да знаят, че те са на училище и дене и нощи, и че трябва вечер да си лягат, съзнавайки този факт. Подчертавало се е отношението между човека и природата. В нашата цивилизация е прекъсната връзката с Живата Природа. Следователно, първата задача на ученика е „да възстанови пътищата, по които живите сили на природата могат да дойдат при нас“, човек може да започне с това, като си тълкува предметите в символи, представляващи езика на Природата, защото животните, растенията и минералите са азбуката и мислите на Природата“.

ЛИЧНИ ВПЕЧАТЛЕНИЯ

Щастлива съдба ме отведе през есента на 1928 година в България и аз съм много благодарна за богатата опитност, която имах там до завръщането ми в Щатите през лятото на 1934 год. Аз отидох да уча деца, а в същност аз самата учих там.

Американският пансион, в който отидох да бъда учителка, имаше около 200 деца и по-големи момичета и се намираше в красиво разположения град Ловеч, в Северна централна България, между Стара планина и реката Дунав, на еднодневен път североизточно от София, столицата. Чух за Братството през втората ми година в страната.

През есента на 1930 година една обична моя ученичка, която току що бе завършила пансиона, замина за Атина, Гърция, да продължи образованието си там. В своите писма тя понякога пишеше за един българин младеж, на име К., чийто мироглед се различавал значително от този на другите студенти. През зимната дълга ваканция на 1932 г. отидох на разходка в Гърция и там се запознах с този българин и бях изненадана да открия, че той е от Братството в България. К. бе жив, слънчев и притежаваше една здрава универсалност. От него за пръв път чух за връзката на човека с космоса, а прераждането за него бе един неоспорим факт. По онова време аз много се интересувах от планинарство и когато споменах това, братът предложи да ни бъде водач, на мене и на моята бивша ученичка, през следващото лято, в прекрасната Рила планина в Югозападна България и ни обеща да ни съобщи кога ще тръгне. През юли получих картичка от него с датата и мястото, където ще започне изкачването, като беше прибавил, че Братството също така ще отиде там. Първата ми мисъл бе колеблива. Но младежкото чувство за приключения и някакво необикновена сигурност надвиха. И тъй, на уречения ден аз чаках в едно малко курортно селище е бани, когато от София пристигна К. и около 50 членове на Братството. Този ученик веднага ме представи на Учителя и на някои братя и сестри и всички те ме посрещнаха радушно като сестра, а не като непознато и чужденка.

Имаше стари хора, както и млади в групата, но никой не изоставаше назад. Всеки 20 минути на умерено качване почивахме малко, така че когато спряхме горе да нощуваме, нямаше никакви следи от умора. Всички с удоволствие помагаха да се съберат дърва и след една проста вечеря седнахме около огъня и душите ни се възвисиха чрез песни за чистота, мир, радост и любов. През този първи ден с групата ми стана ясно, че уважението, което те отдаваха на Учителя, бе напълно заслужено, защото Той бе наистина един истински Учител, безпретенциозен, но все пак незабележимо бдеше над живота на всички и бе жив център на спокойствие и хармония; човек, у когото всеки дъх, мисъл, дума и дело бяха изпълнени с духовност. Той бе самата същност на благост и свобода,

В четири чеса сутринта станахме и продължихме изкачването. Преминавахме отвъд уханните борови гори на височина, където имаше само храсти и мъхове. По обед стигнахме нашето предназначение - второто от Седемте рилски езера, където се издигнаха палатки и една любезна сестра покани мен и другарката ми да споделим малката й палатка.

Огромното влияние на онова, което преживях през петте дни, през които останах на планината, не бе за мен напълно ясно тогава, но сега, като гледам назад, чувствувам че символично, както и буквално, то бе едно с нищо несравнимо по родя си в живота ми преживяване на планинския връх. Следователно, впечатленията, които сега пиша, са смесица от непосредствени реакции и по-късни размишления.

Символите са едно важно нещо в учението, както това ще се види от примери. Планината, разбира се, е познат символ на езотеричния ученик - това е символ на по-високи сфери на съзнание. Летните престои на Рила и неделните излети на планината Витоша бяха действително символи на онова, което за ученика щеше да бъде духовна опитност. „Слънцето свети по-другояче в планината - светлината му е по-весела и освобождаваща. Високите върхове водят погледа нагоре“.

СЕДЕМТЕ ЕЗЕРА високо в планината Рила, близо едно до друго, но на различна височина, говореха на душата. Незамърсени от човешки същества, тяхното спокойствие, свещена чистота и ясни отражения, ги правеха да бъдат „очите ме планината“, също както седемте свещени центрове у човека, когато са правилно развити, стават духовните очи, които Христос имаше пред вид, когато казваше: „Този който има очи да гледа, нека види“. Дори по форма някои от тях приличат на органи на тялото и се наричаха „Бъбрека“, „Сърцето“ и т. н. Думите са напълно безсилни да предадат красотата, атмосферата и значението, което те даваха.

Един твърде често употребяван и важен символ бе този за извора. Подхранвайки Второто езеро, близо до лагера, беше най-големият извор, от който си вземахме вода за ежедневните нужди. Неговата красота бе задъхващ?. Години преди това някои от братята го бяха заобиколили с бял мрамор и един скулптор бе направил от бял мрамор две ръце, съединени при малките пръсти и отворени при палците, и от тези чисти даващи ръце течеше водата, и върху един голям камък близо до извора бе гравирано:

„Братя и сестри,

майки и бащи,

приятели и странници,

учители и ученици,

слуги и господари,

вий, служители на живота,

отворете сърцата си за Доброто,

и бъдете като този извор“.

В словото си Учителят многократно говори за извора: „Изворът знае как да дава, той тече непрестанно“, „От извора на Любовта произтичат всички светове“, „Пийте от самия извор, не от калната река“, „Винаги си наливайте от главата на извора, където тя е най-чиста“, „Чистете изворите, и докато правите това, мислете за сърцата си“, „Изворът, който идва от върховете на планината, напоява всичко по своя път. Ако искате да помогнете на човечеството, коригирайте собствения си живот. По този начин ще приложите закона на извора“. Този последен цитат е взет от книгата „Свещени думи на Учителя“.

Тези изречения не само илюстрират символичния характер на учението, но също така и факта, че повечето от посланията са във форма на семе, така както и самото Братство е семе за Шестата цивилизация. Само няколко думи и редове съдържат семенната сила на обилна духовна жетва, ако бъдат приложени в живота. Тази потенциалност на едно семе се намира също така в идеала на братството:

„Сърце чисто като кристал,

ум светъл като Слънцето,

душа обширна като вселената,

дух мощен като Бога

и едно с Бога“.

Голямо впечатление правеше начина, по който се започваше деня, било в планината, или на Изгрева. Събрани на открито място, всички се обръщаха към изток и в момента, когато Слънцето се показваше, те изпяваха първите пет стиха от пролога на Евангелието на Йоана. Това доказва, че учението на Братството се корени в истинското езотерично християнство. Основни езотерични християнски истини се намират и в книгата „Учителят говори“ /преведена вече не английски/. В „Учителят говори“ последната и най-дълга глава е „Христос” - истинското въплъщение на Любовта, чието идваме на земята е най-важното събитие в историята на човечеството и комуто е дадена всяка власт на небето и на земята.

Далеч от това да са „обожатели на Слънцето“, Братството признава дейността на Духовните Същества при великия момент на настъпващия ден. „Изгревът на Слънцето е жив център, в който е съсредоточена мисълта на велики разумни Същества“, „Велика идея е скрита в Слънцето. Хора, които не обичат Слънцето, не обичат Бога. Слънцето не желае да го боготворите или да му служите. То само дава и казва: „Вземете от мен колкото искате“. С какво ще се отплатите на Великия? Великият само дава, докато вие трябва да прилагате онова, което ви се дава“. „Притокът на слънчева енергия е най-голям и най-съживяващ при изгрев Слънце и изпълва сутринта с радост, светлина, чистота, свежест и сила“.

Възвисяването, получено при изгрева на Слънцето, се засилва чрез Паневритмията, която следва. Под акомпанимента на цигулки, и понякога на песен, всички, стари и млади, участвуваха в упражненията, основани върху окултни принципи, които носят обновяване на тялото и душата, когато в движенията се включват правилна мисъл, чувство и воли. В допълнение на доброто, произтичащо от нея, Панепритмията помага и на Космоса, защото записва движения и идеи в космичните етери. Няколко прости упражнения ще дадат известна представа на читателя за тяхното естество.

При първото упражнение, наречено „Пробуждане“, тъй като бележи пробуждането на една душа с готовността да дава, ръцете се поставят на раменете, разтварят се в страни и се връщат -движението се придружава от чувството на даване и получаване. Като последно упражнение се подигат нагоре ръцете и се съединяват над главата, по който начин човек се постави в контакт с енергията на Висшите Светове и получава Божествено благословение изобилно и свободно; свалят се ръцете и докато се разделят, човек осъзнава полярността, характерна за физическия свят.

Обедът през прекрасните дни на планината Рила се провеждаше заедно и се приготовляваше по дежурство от различни групи. Един ден, когато аз, моята ученичке и К. направихме дълга разходка до върха на планината, Учителят забелязал нашето отсъствие от трапезата и помолил да се запази храна за нас - подробност наистина, но така характерна за неговата загриженост за другите. Всички се събирахме около лагерния огън вечер, сред атмосферата на радостно приятелство и песните отнасяха предаността на душите към Бога, всред мълчанието на планината и под звездното небе.

През деня имахме възможност за разговори във връзка със силата на мисълта, прераждането, връзките на човека с Космоса и пр. Работа ме чакаше в училището, така че аз можах да остана само пет дни, но през това време личното наблюдение ме увери, че Братството е това, което претендираше да е: „усърдни ученици, добри братя, верни и искрени служители“. Прилаганата любов създавате онази атмосфера, която преди това аз си представях, че би могла да се постигне само в много отдалеченото бъдеще. В деня на заминаването си осъзнах колко дълбоко се бях свързала с тях като със сродни души.

Моят петгодишен договор с това училище привърши през 1933 г., но през май дойде телеграма, че всякакви отпуски се анулираха, поради липса на средства, дължащо се на депресията. Вътрешно знаех че ще бъде по-добре да остана и тая шеста година. Имах възможност да отида отново на Рила през лятото и да посетя още няколко пъти Изгрева, което улесни моето преминаване от екзотеричното християнство към езотеричното, което отведе моя живот по едно съвсем ново направление и ме остави завинаги благодарна за всичко, което научих, когато отидох аз да уча другите.

Всред съмненията, отчаянието, конфликтите и хаоса на нашето време, човек бива изпълнен с радост и благодарност, че е имал привилегията да бъде свидетел или дори само да знае, че в България е посято едно СЕМЕ, което има възможност да се развие и да се разцъфти в една съвсем нова цивилизация -Обществото на Филаделфия. Окуражително е да знаеш, че сърца са били събудени и възпламенени от едни нов жизнен импулс, изразен в посланието на едни от учениците:

„Нов ден наближава, и човек ще приеме своето Божествено наследство като Син Божи, ще стане хармонично същество, движещо се съзнателно около своя духовен център Слънце, както всяка планета се движи около физическото Слънце.

През това преходно време стари, изтъркани системи на живота се разпадат и разрушават, докато нови се създават и зараждат в Духовния свят, където най-напред започва възобновяването на всички нещо. Ще престане егоистичното разделяне и ще се реализира братството между цялото човечество, и Любовта ще стане двигател за мисълта и действията на всички същества. Любовта не като статична теория, но като динамична сила, безкрайно движещ се все нагоре процес, самата душа на културата, както и на индивидуалната еволюция; Любовта като всеобхващащ , всеобединяващ принцип при реконструиране живота на човека“.

„През Новия Век учението на Христа ще се прилага и човек ще осъзнава Духа, който обгръща всичко и дава живот на всичко. Като живеем съзнателно в Бога и като изпълняваме с желание Неговата воля, ний ставаме строители на Новия Век и на Делото, което трябва да се извърши, за да стане целият живот на земята духовен“.

Друг ученик даде това свидетелство: „Учителят ни издигаше към небесата и ни показваше тяхната слава. Безпретенциозен, с благ мелодичен глас, Той ни говореше за нашите задачи на земята, за идващия нов свят, за работата, която Небето извършва, за да се трансформира земята през тези дни. Той ни даваше да почувствуваме Бога близко до себе си и Космоса едно познато място за тези, които го обичат“.

* * *

Въпреки че славяните имат важна роля във връзка е Шестата цивилизация, ние тук на Запада също така имаме отговорност за приготовляване на бъдещето. Д-р Рудолф Щайнер, в своята сказка върху „Азът“ каза, че в нашия настоящ век, петия, хората ще се разделят само на две: 1/ Онези, които живеят слепешката ден за ден, правят каквото другите правят, подържат обичаите, и не знаят нищо за приготовлението на Шестата цивилизация и 2/ Другите, които чувствуват, че нещо ново се подготвя и знаят, че това ново чрез човешките същества. Думите му, казани в 1900 година са в силя и днес: „Ако съзнателно бъдете брънка във веригата на човечеството, то тогава ще трябва да извършите нещо - във вас самите и в заобикалящата ви среда, което да допринесе за онова, което идва, т. е. да участвувате в подготовката на Шестия период на културата - културата на Братството и Любовта“.

Вередия Крил

* * *

„Свещени и думи на Учителя“ е отпечатани в Ню-Йорк в английски превод. Изданието е разкошно. Всеки екземпляр е подвързан красиво Формата на книгата е като българската. Издателят в Ню-Йорк нарочно е подвързал разкошно всеки екземпляр, понеже съзнава, че тя трябва да се употребява като настолна книга. Той счита, че тя ще играе важна роля за пробуждане на ново съзнание в човечеството. Книгата е пръсната по всички щати на Америка.

В Чикаго е отпечатана беседата „Общение е Бога“ от Учителя.