Изпращането на Никол

[Ани]

ИЗПРАЩАНЕТО НА НИКОЛ

Една сестра от Франция дойде в Българял, за да се запознае с Братството, да види с очите си, да почувствува непосредствено това, за което толкова много са й говорили и което други французи бяха видели, чули и разбрали при идването им и пребиваването им тук.

Никол беше млада, около двадесет и пет годишна. Тя за пръв път идваше в България. Запознах се с нея много късно - едва при нейното изпращане. Така се случи, че трябваше да занеса една книга, предназначена за нея и съвсем неочаквано се озовах в една среда от младежи - това беше прощалната вечеря, която те даваха на Никол, в едно братско семейство на Изгрева, преди нейното отпътуване за родината й. Поканиха ме и останех при тях. Вечерята беше свършена, но песните, декламациите, разговорите продължаваха.

Може ли да има нещо по-хубаво от тази наситена, пренаситена с любов, с братски и сестрински чувства, с мили сърдечни отношения, атмосфера, която непосредствено създаваха с присъствието си тези наши млади братя и сестри, която се излъчваше от душите и сърцата им, от очите и от лицата им!

Някои казват, някои мислят, че любовта е някаква илюзия, нещо нереално. При това те обикновено свързват това понятие с някакви тясно ограничени лични отношения между двама.

О, каква велика реалност е любовта! И колко безграничен, надминаваш всякакви тясно лични отношения, е нейният обсег! Да влезеш наистина в атмосферата на любовта, това е все едно да се потопиш в златна баня - не можеш да не бъдеш позлатен и ти - колкото и да е твърдо сърцето ти, колкото и да е хладен разсъдъка ти. А ако имаш чувствително сърце, ти би могъл да се разплачеш при наличието, при реалността, при мисълта, че е възможна и че наистина съществува такава красота, такава топлота, такива мили, сърдечни братски и сестрински отношения, такава свещена атмосфера на Любовта...

Но минутите и часовете текат. И колкото и да е мъчно на всички, колкото да е мъчно това и за Никол, те трябва да се разделят... Рила, Паневритмията край прекрасните езера, свещените утринни часове на Молитвения връх преди изгрева на Слънцето, разходките, екскурзиите до околните върхове и езера, сърдечните, мили братски и сестрински отношения - всичко това ще бъде вече само спомен за Никол, скъп спомен, незабравим, скътан дълбоко в сърцето и, в душата и, като някаква нетленна скъпоценност. И наистина, какво притежаваме истински ние, кое е наше истинско, неунищожимо богатство, ако не са тези свещени мигове, когато душите и сърцата се разкриват в своята първична безкрайна красота, ако не са тези мигове на Любовта!

Една част от братята и сестрите остават на Изгрева, а други ще съпроводят Никол до квартирата на една сестра в града. Тя ще нощува там, за да бъде готова сутринта за път. Присъединих се към групата, изпращаща Никол и аз. И без това моята квартира е също в града. Не се търси никакво превозно средство. Целият път от Изгрева, по шосето и в града до квартирата па Никол ще бъде изминат пеш. Така ще бъде продължено, таке ще бъде спечелено повече време, повече златно време да бъдем заедно, да се чувствуваме заедно през близката раздяла.

Шосето до града се изминава без да се бърза. Защо да бързаме? Нали сме заедно! Навлизаме в града. Тръгваме по един широк булевард. Има, има още доста път, има още доста разстояние до квартирата на Никол. И с какво ще бъдат изпълнени тези последни скъпоценни минути? Тези минути, вълнуващи из основа сърцата на изпращачите и на изпращаната? Разбира се, богинята на поезията слиза от своето небесно жилище да обгърне с красота, да удвои свещения трепет в сърцата на малката група. Повечето от изпращачите знаят френски. Никол ни рецитира стихове. Това е Пол Верлен: „Диалог мистик“. Каква дълбочина! Какво чувство! Каква велика реалност в съдържанието на рецитираните стихове! Но Никол знае и английски. Някои от изпращачите - също. И прозвучава на английски „Лайфс мирър“ /“Огледалото на живота“/ от Мадлен Бриджес. Нека цитираме само началото, в български превод:

Има верни сърца и героични духове.

Има души чисти и светли.

Затуй дай на света най-доброто което имаш,

И най-доброто ще се върне при теб...

И т. н., и т. н. Всеки иска да каже нещо. Нещо хубаво, незабравимо.

Но какво става? Ето, Никол върви все по-бавно и по-бавно.

Тя едва пристъпва, като че ли измерва всяка своя стъпка. Бавно, все по-бавно пристъпва Никол, и ние, разбира се, заедно с нея. Никол казва: „Нарочно правя така. Иска ми се да се продължат тия мигове. Трудно ми е да се разделя с вас”.

И все пак, трябва да се разделим.

До виждане, Никол!

Богатствата, които ти отнасяш от тука в душата си, богатствата, които ти остави в нашите души, са вечни безсмъртни! Върху тях времето няма власт!