Стоян Ватралски: 3. Дънов

[Ани]

III. ДЪНОВ

Кой човек е велик ? Как се мери величието на човека?

Как се знае размера на една планина ? - По височината, ширината и простора й. Как се определя величината на една река? - По дълбочината, ширината и дължината й.

Как се мери величието на човека ? - По обема на постиженията му, по обсега по време и пространство на идеите му, по простора в света на влиянието му.

А по мярката на този мащаб, кой е най-великият в историята българин? - Крум? Симеон? Асен II? Св. Кирил? Отец Паисий? Ботев? Стамболов? Иван Вазов? - Не, нито един от тях!

Най-великият българин е бил и е поп Богомил. Той единствен между нашето племе с кваса на своето жизнедавно учение е внесял ценен принос в съкровищницата на световната култура. Като реформатор, поп Богомил беше предтеча, беше Йоан Кръстител на всички велики реформатори, с които цивилизацията се гордее днес.

От своя народ, благодарение на злочестото византийско влияние, тоя великан е нещо повече от отречен. Нещо по-срамно от забравени. Англосаксите величаят Уйклифа, Швейцария слави Калвина, Германия се гордее с Лютера, Чехия, макар католишка, милее и славослови Ян Хуса. А България - както еврейството по отношение на Исуса - продължава да клейми и да се срамува от великия си реформатор - поп Богомила.

Господа български историци - към истинските се обръщам - до кога ще се водите по черните раса ? Докога ще се държите за тях като сополиви деца за полата на майка си ?

Поп Богомил трябва да се възкреси от гроба на забвението. Той трябва един ден да има паметник по-великолепен и от оня на Цар Освободител. Защото поп Богомил, тоя наш Ян Хус, изгорен върху кладата на византийските клевети, е чест и слава за българското име.

Най-чудното и най-интересното у Белите братя е техният Учител Дънов, основател, глава, душа и живот на това загадъчно и интересно движение.

Отдето и да го гледаш, това е бележит човек. Един единствен, с празни ръце, без приятели, без богатство, без издръжка, без звънко име, без високо положение, без обществено влияние, той днес, след 25 годишен проповеднически труд, се радва на постижения, на които и най-успешният му съвременник може да позавиди. Днес Дънов има и приятели, и средства и завидно име, и е обожаваният вожд на десетки хиляди хора от всяка възраст и съсловие. И при това, бъдещето му обещава несравнено повече. Защото делото му има някои изгледи за дълговечност и да е сега в самото си начало. Сигурно това е българин от рода на необикновените; а може би и от размера на великаните. Това е човек и нещо плюс. Дънов, по всичко изглежда, е от ония редки исторически личности, които, поради изненадните си постижения, още приживе стават легендарни; изпърво за своите приближени, после почти за всички.

Като съдим апостериорно, от неговите удивителни постижения: не само числеността на неговите обожатели и жизнеността на движението му, но и силата му да изменява благотворно човешкия характер, от една страна; а от друга: обаянието на личността му върху неговите последователи: Дънов е религиозен гений, един от историчните духовни, може би мирови Учители. Един от ония полуисторични, полулегендарни личности, които на верски език се наричат Божии Пратеници: пророк, ясновидец, Кришна, Махатма, Баб и пр., а на съвременен научен език - религиозен гений.

* * *

Дънова аз видях, както казах, най-първо на вечерята, а после го видях като слушател на две негови беседи. Той е човек среден на ръст, на около 63 години, с пълна бяла брада, прошарени вежди, кестенява, изобилна и подрязана до раменете коса. Изпито мургаво лице, внушаващо средновековния отшелник или индийския йога, върху постройката на калено, здраво тяло. Лицето му внушава силна воля и железни нерви, а изпод дългите вежди, полуприкрити, гледат две уж равнодушни очи; но в същност те те гледат изпитателно, за да те теглят на тънка терезия. Наметни му една индийска туника, и той е цял факир. Ала г. Дънов не ходи бос и полугол като факирите. Напротив, с изключение на яката и връзката, той е добре облечен по европейски.

Като събеседник, Дънов се скъпи с думите си. Говори късо, мудно и отмерено. Ала в публична реч той се съживява и далече не е тежкоезичен. Като оратор той не е блестящ, лиричен ум. Не е красноречив, не е академичен. Ала той е оригинален: добре начетен в индийските и християнски писания, те притежава голям склад на мисли и легенди на религиозната книжнина и философия. И, както видяхме, владее общолюдието с голяма сила. С почти неотразим авторитет. Никой папа, никой Демостен в това не го е надминал. За последователите му буквално: „Никой човек не е говорил както този човек говори“ - с власт и сила; а не „като книжниците и фарисеите“. Не като кардиналите, владиците, пасторите, със зазубрени по угодата на времето легалности ...

Петър Дънов е по плът син на варненския поп Константин Дъновски, а по дух потомък на скандинавеца Сведенборг и брат или братовчед на индуса Ганди. С изключение на около седем години, прекарани в Америка, той е прекарал живота си в България. Той е учил във варненските училища и гимназия, свършил американското в Свищов училище, следвал ала не свършил по медицина и богословие в Бостонския университет, Съединените държави, и продължил самообразованието си във великия Университет на живота. В него той и учи и преподава и до ден днешен. И в тоя Университет той е сега професор с небесна диплома, според някои, на няколко десетки хиляди мъже, жени и деца. Ала каквото и да мислим за дипломата на професор Дънов, никой, никъде не е имал по-прилежни, по-предани на уроците си ученици.

Аз обаче няма да пиша биографията на Учителя на Бялото братство. Неговият биограф не е още роден. Той ще пише за живота, дейността и учението му в няколко тома, някога през двадесет и първия век, когато България ще отпразнува стогодишнината от смъртта на великия български реформатор.

Не е още време да се рисуват душевния му и историчния му портрети. Аз виждам и драсвам само няколко ясни контури на чудатия Учител; контури, на които нашето сприхаво поколение може само гузно да се усмихва или жлъчно да се ядосва. Макар и да не може предсказано да се говори е конкретни подробности, аз в перспектива виждам /или ако щете струва ми се че виждам/ няколко грандиозни постижения и отлики на тоя дивен българин, на чиято слава и величие славни царе и велики завоеватели в бъдеще ще завиждат. Аз рискувам предсказанието с други думи, че мястото на Учителя Дънов в историчната Валхала е много по-почтено и по-сигурно от тяхното.

Две неща, създадени от самия него, издигат Учителя на Белите братя до български фактор от исторично значение: първо, неговото силно прихватливо учение; второ, неговите добри и предани нему ученици.

За мирогледа и учението на Дънов аз сравнително малко зная. Ала от това, което чух и узнах, няма нищо, което да е непримиримо с Христовото учение. В същност, аз го намирам много по-християнско, отколкото, поради слухове, очаквах. Ядката на системата е: Любов, Мъдрост и Истина. Това „ново учение“ е древно като планините и чисто като светлината - а при това не по-малко християнско. И от този център извират чудесно възвишени морални наставления. Кой свещеник, например, на коя църква, е дал на своето паство по-възвишен и по-християнски лозунг от тазгодишния на белобратчиците, който вече цитирах:

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!“

Друго съображение, което го прави фактор от исторично и обществено значение е: плода на влиянието и учението му: характера на неговите умножаващи се последователя. Това са, както вече ги описах, съзнателни и дисциплинирани граждани, по-морални и братствени от всяко в нашата страна общество. Това са хора, които аз бих обичал да имам за съседи; пасторът за свое паство; владиката за енориаши; властника са управляеми; държавника за сънародници; търговеца, лекаря и адвоката за клиенти; и всеки добър българин за съграждани и съседи. Само глупавият невежа би бил на противно мнение и само престъпният би ги мразил, преследвал и наричал „опасни“.

Все таки, това е убеждението на неговите продажни последователи, че той е епохална и историческа личност. Затова те не го наричат „дядо Дънов“ или“ господин Дънов“, а - Учителя. Учителя с главно „У“ - един и несравним на земята. И с право. Защото, доколкото знаем, той е несравним с никой свой съвременник, освен с Махатма Ганди.

Нито е потребно човек да бъде дъновист, за да види, че Дънов е вече човек историчен; надигнат до недосегаема неувредимост. От света, от когото и да било, той е вече неуязвим. Гонение от пътя му няма да го отклони. Смърт делото му няма да спре. Насилствена смърт само би го засилила и ускорило. Българинът, господин Петър Дънов, не е вече ни „Петър“ ни „господин“. Той е Дънов - предмет на историята за критика и славословие. /А той ще вкуси изобилно и от двете/.

И неговото велико дело, което като пристигаща Пролет, в сърцето си носи пъпките на живота, а на челото си зората на утрешния ден - историчното братско движение, на което той е родител, глава и душа, ще отнесе името му зад всяко българско име, до краищата на света!

България е дала досега, както казах, един само реформатор, чието дело, отхвърлено у дома му, преобрази и издигна до първенствующи в света сили Германия, Англия и Америка: страните, които го възприеха и доразвиха. Ако днешната реформа вземе същия ход, същия път, тя ще има, не по-висок етап, подобни последици и постижения. Такова е последствието на всяка жизнена истина. Народ, който я приеме и доразвие, ще се издигне; народ, който я отхвърли, ще изпадне на долно стъпало - и ще лае на месечина против „великите сили“: т. е. против издигнатите чрез истината. Бялото Братство е пиле, излюпено из черупката на християнските догми, и с освободените си и засилени криле, то негли ще ускори хода на България към Божието на земята Царство.

* * *

Обвиняват го, че Дънов казал, че е превъплътен Христос. Аз не чух, нито съм чел той да твърди подобно нещо. Ала ако аз вярвах в прераждане, щях да кажа, че той е превъплътен поп Богомил, оня религиозен гений от преди хиляда години, чийто живот, чрез учението му, пробуди и прероди, въпреки кървави гонения, Западния свят.

Враговете на Белите братя, наричайки ги „новите богомили“, безсъзнателно пророчествуват за тяхното велико и благотворно историческо предназначение. Защото древните богомили - наричани в Германия катари, в Италия патарени, в Англия лоларди, във Франция албигойци и „българска вяра“ - бидейки будители преди Ренесанса и реформатори преди Реформацията, дадоха най-големия в историята тласък на света към култура и възход. Прочее, ако това несъзнателно пророчество се напълни, България, чрез Белите братя, ще има голям дял в реализирането на Божието Царство.

Доказателство, че Дънов, както и сам изрично заявява, служи на Божието Царство; ей, на Христовото Царство, е за мен това че: той „изпъжда бесове“. От това доказателство по-добро не може да бъде. Той сигурно изпъжда бесове. Освен женските бесовчете, за които писах, - измежду неговите последователи той е изгонил бесовете на злобата, омразата, хищността, отмъщението, алкохола, никотина, атеизма, недоверието, материализма и други от същия легион бесове.

Господа черковници, макар и да не следва вас, недейте му запрещава. На добрите от вас той е мощен сътрудник за възобновление и изправление на живота. А на злите и невежите той несъмнено пречи. Но напусто ще си хабите барута и едните и другите. Не можете го увреди. Ако го убиете, само ще го увенчаете с мъченичество; ще окървавите себе си и ще засилите делото му. Но няма да го спрете.

Затова аз казвам с думите на Оногова, с чието име обичаме всички да се кичим: „Недейте му запрещава... Понеже всеки, който не е против нас, е откъм нас“.

Стоян К. Ватралски

София, Красно село