Милка Периклиева: 2. Ангелският хор

[Ани]

2. АНГЕЛСКИЯТ ХОР

Една бяла нощ през февруари.

Като всякога срещу беседа, бях още от вечерта на Изгрева. Северният вятър хлопаше по стъклата на прозорците на дървената къщичка. Когато студът съвсем се усили, скочих от леглото, облякох се за секунда и излязох. Снегът скърцаше под стъпките ми. Минах по пътеката зад Недкови и чух че в салона се пее. Помислих че съм закъсняла и ускорих крачките си. Но ето че салонът беше празен и тъмен. Горе в стаята на Учителя беше светло и около балкона му се носеше чудна музика ... прекрасна песен от нежни ангелски гласове ... Неописуема хармония от стотици гласове ...

Слушах в захлас няколко минути - без покана и без позволение - ангелския хор около стаята на Учителя! Каква нощ! Влязох в салона и седнах до печката. От тук не чувах нищо, но в съзнанието ми продължи да звучи ангелския хор около балкона на Учителя.

Минаха години. Летувах на Рилските езера. Един следобед отидох на разходка към вътрешния Близнак. Около това езеро имаше чудна тишина и тайнственост. Седнах на една скала точно срещу „Олтаря“, на най-вътрешната страна на езерото. Там около снежната преспа - вкаменени духове мълчаливо се молеха. Те се оглеждаха в бистрите езерни води и търпеливо чакаха деня на своето ново раждане. Лек ветрец нежно галеше водната повърхност и къдрави вълнички галеха брега с песен и благодарност.

Всред тая тайнствена и величествена тишина човек вижда себе си само като душа и неволно започва да благодари на Всевишния. Душата слуша гласа на безмълвието и в размишление лети между небето и земята.

И през тези свещени минути там горе, пред „Олтаря“, където белотата на снега и твърдостта на скалите бяха в непрекъсната молитва, там горе отново прозвучаха гласове на същия хор, който бях чула през оная нощ около балкона на Учителя. Изправих се, слушах и благодарих за благоволението на Небето да подигне пред мене едно мъничко крайче на завесата към невидимия свят.

Там край това езеро, Близнака, за втори път чух ангелския хор ... и никога повече.