Милка Периклиева: 3. Той виждаше и надалече

[Ани]

3. ТОЙ ВИЖДАШЕ И НАДАЛЕЧЕ

Скоро след революцията в Русия, през 1923 година, един ентусиазиран младеж беше успял през Германия да отиде в новата Съветска страна. През първите две години той бил в контакт със семейството си, но след това изведнъж престанал да пише.

Цели двадесет години неговите близки не знаеха нищо за него. Нито чрез хора, нито чрез легации можаха да разберат жив ли е още. Един ден срещнах по-възрастния му брат. Той беше много загрижен. Считаше, че брат му не е между живите.

- Николай, ще отида горе на Изгрева и ще запитам Учителя за Васил. Може би все пак да е жив.

Бяха изминали много години откак познавах Учителя и вярвах в неговите големи възможности. Беше ми чудно и непонятно, но ... фактите потвърждаваха силите му и при всяка трудност се обръщах към него. Винаги Учителят намираше светли и обнадеждаващи думи. Знаех че Той и сега ще намери начин да смекчи болката на това семейство.

- Питай го, отвърна Николай, но сега е 1943 година, а Васил замина за Съветския Съюз през 1923 година - цели двадесет години. Ако бе жив, щеше да пише. Мама е почти на смъртно легло от скръб по него. Той бе любимото й дете... Питай! ... завърши Николай, опитвайки се да скрие от мен сълзите си.

Следната вечер беше пред утринната беседа и аз отидох по-рано на Изгрева. Няколко души чакаха Учителя. Зачаках и аз. Когато дойде моя ред аз Го помолих да ми отдели няколко минути.

Знаех че Той вечеряше винаги преди залез слънце и се чувствувах неудобно задето го задържам.

- Извинете ме, моля, но идвам по един важен въпрос.

Учителят ме покани в приемната.

- Учителю, синът на едно мое приятелско семейство през Германия избяга за Съветския Съюз в 1923 година. През първите две години пишеше, но след това престана да пише. От тогава семейството му нищо не знае за него. Моля, кажете нещо за тази душа! Учителят ме слушаше много внимателно. После затвори очи. Аз седях с благоговение на стола си. След няколко минути Той отвори очите си и каза с тих, спокоен глас:

- Той е жив. Кажи на близките му, че ще се върне след две години. Да не се безпокоят. Преглътнах дъха си. Поблагодарих му и на следния ден казах невероятната истина на загриженото семейство. Майката, братята и двете сестри приеха малко резервирано това предсказание, но все пак слаба надежда полъхна в тях. Две години по-късно, Васил се завърна в своето семейство през 1946 година.

Възможностите на Учителя за виждане през разстояние бяха неограничени. Други мои съученици разправят многобройни лични преживявания, при някои от които Той дори се е явявал през далечни разстояния, за да им даде напътствия в много тежки и опасни моменти в живота им.

И тъй, нашият Учител продължава да ни помага.