Из спомените на Райна Каназирева

[Ани]

ИЗ СПОМЕНИТЕ НА РАЙНА КАНАЗИРЕВА

Един ден в Стара Загора дойде при мен старият старозагорски адвокат Иван Желязков Сливков и ме папите: „Госпожа, вие сте била последователка на Петър Дънов. Вярно ли е това?“ - Да, казах аз. Той каза: „Аз го познавам добре. С него бяхме заедно студенти в Америка. Той беше много по-млад, но като българи, общувахме всеки ден“. Аз живо се заинтересувах от думите му и казах: „Моля ви се, господин Желязков, разкажете ми нещо от неговата младост и какво е вашето мнение за него”.

- Моето мнение, рече той, не е особено добро. - Изненадана, аз широко отворих очи и възбудено запитах: Но защо, моля ви се, кажете ми нещо по-определено за него. Младежки грешки, поведение?

- Нищо подобно, госпожа! Той беше смирен, скромен, тих, силен в учението, но ето защо аз не го харесвах: той, госпожа, беше красноречив, имаше дар слово, и като почнеше да говори нещо, всички студенти млъкваха и го слушаха с внимание и уважение. А знаете ли какво значеше такъв оратор преди 60 години в Америка? Това значи, че той можеше да стане не милионер, а милиардер, а той беше беден. Освен това, той свиреше чудесно на цигулка. А знаете ли какво значеше в Америка преди 60 години това? Това значеше, че той можеше да стане един от най-богатите хора в Америка. А той свиреше без пари и беше беден.

- Други спомени за него: често студенти групово излизахме на екскурзии и отивахме в просторните лесове. Студентите обичаха Дънов и в такива случаи повече се групираха около него и когато сядахме на почивка, всички бяха около него. Стихваха шегите и закачките и чакахме да чуем него. И той увлекателно почваше да говори за красотата и необятността на вселената, за величието на Бога. - Погледнете, казваше той, звездното небе - каква премъдрост, каква хармония, каква велика разумност. Погледнете тези цветенца, тези поточета около нас. Кой поддържа тази красота, тази любов?

Слушахме в мълчание и сякаш забравяхме себе си, отнесени в един по-красив свят. /Той говореше отлично английски/. Понякога той неусетно се отделяше от нас и като не се върнеше скоро, водени от любопитство, тръгвахме да го търсим, къде ли е и какво ли прави сам. И често го намирахме отдалечен, или седнал и вперил възхитени очи в простора или със затворени очи и вглъбен в мисъл, а често коленичил, със скръстени за молитва ръце и така се пренесъл, че не ни усеща като се приближаваме до него. Ако някой отиваше да го бутне, той тъй трепваше и лицето му изразяваше като че ли се пробужда от красив сън.

Като каза това адвокатът, аз не можах да се въздържа и се разплаках. Той се зачуди и ме запита защо се разплаках. - Благодаря ви, господин Желязков, казах му аз през сълзи - аз такъв го искам моя Учител. Милионери и милиардери има много в света, но като него няма. Той е един и ние затова го толкова ценим и обичаме. Адвокатът вдигна рамене в знак на недоумение, но се разделихме видимо доволен от ефекта на своите спомени.