Из спомените на Мария Райчева

[Ани]

ИЗ СПОМЕНИТЕ НА МАРИЯ РАЙЧЕВА

Учителят ни бе посъветвал в тежки моменти да пеем. Случи ми се една сутрин да се разтревожа до дън душа, така че треперех цяла от глава до пети. Сетих се тогава за този съвет, който Учителят ни бе дал в Школата и си помислих да го приложа в случая. Но как да запея, когато от тревога не можех дори звук да издам от гърлото си. Обаче си спомних думите на Учителя! За всичко добро ще казвате „мога!“ И почнах да се насилвам, докато малко по малко наистина запях. Тогава продължих да пея още и още, докато пеенето внесе в мене пълно успокоение. Тогава си представих как щях да отровя целия си организъм до вечерта, ако не бях сменила състоянието си с песента.

* * *

Веднъж в беседа, около 1917-1918 г. Учителят каза: „Питате ме кога ще свърши войната. Тя тази война ще свърши, но след нея иде една още по-голяма. Обаче и след нея хората няма да поумнеят и ще дойде трета война, много опустошителна, след която човечеството ще оредее и едва след нея ще настъпи траен мир“.

Аз си бях представлявала, че втората война, за която казва Учителят, ще дойде след сто, сто и петдесет години. Но когато тя дойде в наше време, едва 20 години по-късно, започнах да разпитвам братя и сестри - помни ли някой за това предсказание на Учителя и много бях изненадана, че никой не го помнеше. Възможно е тези, към които се обърнах, да не са присъствували именно на тази беседа. Единствено сестра ми, която тогава е била около 16-годишна, си го спомняше, но с едно, колкото и малко, толкова и значително изменение, а именно: не че и след втората война хората „няма да поумнеят“, а - „ако и след тази втора война те не поумнеят“, тогава ще настане трета опустошителна война, от която човечеството ще оредее.