Из спомените на Георги Радев

[Ани]

ИЗ СПОМЕНИ НА ГЕОРГИ РАДЕВ[1]

В един от търновските събори на братството, след беседата, Учителят нареди да се съберем на групи, по симпатия - кой където обича - със задача: да се коментират въпроси, които вълнуват някоя от групата. Да се научават песни - братски песни, или ако може някой да изнесе сказка върху науката, философията, окултизма и др. Аз се приобщих към една група млади братя. Групата се оформи и Учителят дойде при нас. Ние му отворихме път и Го заобиколихме.

Той каза: „Аз мога мъртви да възкресявам. В моя власт е това. Аз мога да лекувам всички неизлечими болести, имам власт. В моя власт е това. Но каква полза? Представете си едно прасенце, така окаляно в локвата, само очичките му блестят и го издават че е животинче сред околната среда. Аз вземам едно корито, топла вода, сапун. Вземам това прасенце и го измивам така добре, че кожата му да побелее и козината му да стане сребристо бяла и то стане чудно хубаво, красиво и мило. Но като го пусна, къде мислите че ще иде? - Ще отиде в най-нечистата локва и там ще се оваля така, че ще стане неузнаваемо. Питам: има ли смисъл този труд, който съм положил?

Представете си, че застана край София, там дето се пресичат пътищата: Лондон, Париж, Цариград, Берлин, Ленинград, Москва, Рим. На този кръстопът започна да лекувам. Моята слава ще се разнесе по етера, по всички краища на света. Тези пътища ще се задръстят от коли, превозващи болни. От всяка държава ще изпратят лекарски групи, които ще преглеждат болните, ще установяват диагнозата, в каква степен е развита болестта, от кога боледува, при какви условия е живял, какво е работил, на каква възраст е, името и где е живял, с какво се е хранил - всичко това ще се протоколира. Тогава ще го излекувам. Наново ще дойдат да го прегледат и да установят какви органически промени са настъпили. И това ще запашат. Ще дойдат журналисти от всяка държава, ще опишат всичко това, което става и ще информират своя народ. Ще се събере много народ: болни, придружаващи болните, водачите на колите, лекари, журналисти, любопитни, любознателни. Ще идват и тези, които съм излекувал, да носят подаръци от благодарност.

Тук ще се събере многохиляден народ. Милинкаджии ще носят закуски, бозаджии, ще се построят палатки за скара, за печене пържоли, кебапи, закусъчни, пивници, музиканти, циркове, борци, разни зрелища и търговци. Това ще бъде един истински голям ориенталски панаир.

И аз ще продължавам да лекувам. Излекуваните ще бъдат на възраст 35, 40, 50 години. Като ги излекувам, ще кажат: „Ние живяхме 50 години, но това измина много бързо. Колко ни остава да живеем още? - Да живеем още 10, 20, години, но и те ще изминат като утре. Наистина, колко кратък е животът!“ Тогава ще кажат: „Дайте сега да ядем, да пием и да се веселим, да се удоволстваме, да се наситим, защото утре ще умрем. Трябва да се наживеем.“ И ще се впуснат наново настървени, страстно, в разни оргии. А тези неизлечими болести са причинени именно от такъв разпуснат живот. Като ги излекувам, те наново с по-голяма стръв и сила ще се впуснат в такъв живот и от този разгулен живот тези болести наново ще са явят и ще ги завлекат в гроба. Тогава питам: Има ли полза от жертвата, която бих направил?

В миналото Архимед е казал: „Дайте ми опорна точка да поставя моя лост и с него ще наместя орбитата на земята“. Аз пък казвам като Архимеда: Дайте ми опорна точка да поставя моя лост и с него ще наместя орбитата на живота. Опорната точка която търся, това сте вие, учениците. А моя лост, това е моето учение. Когато вие приемете моето учение, ще приемете и силите, които носи това учение. Вие ще внесете това учение в света. Ще го направите ясно и достъпно за света. Всички ще видят, че то носи радост, здраве, благо, знание, любов и смисъл. Че велик е животът, и че човека го очакват светли бъднини. Хиляди ще тръгнат след вас. И така светът ще тръгне в един нов, светъл път“.

Тогава някои от младежите казаха: „Учителю, вашите коси са прошарени, на възраст сте. А име сме младежи, неуки, невежи сме. Кога ще усвоим вашето учение, за да приемем силата, която то носи? Кога ще станем силни, влиятелни, за да тръгне народа след нас?“

Учителят каза: „Дайте ми прилежни ученици, които да учат и да прилагат. Ако трябва време, и 100 години, и 120 години, и повече - в моя власт е да го продължа. Дайте ми ученици!“

---

[1] Става дума за Георги Радев от гр. Ямбол