Учителят, Мара Белчева

[Ани]

ДЯЛ IV

СТИХОТВОРНИЯ И ДРУГИ

УЧИТЕЛЯТ

По стръмен път Той кара земните си дни,

с железни мишници подхванал им юларя.

Очите му - световните везни.

С незнайни ключове законите отваря.

Камшик му са в ръката злите ветрове.

С вулкани, мълнии се разговаря.

И по земята, наторена с трупове,

чертае пътища на нови поколения.

Минути му са всички векове.

От други мир денят му с вихрени трептения,

към тоя светъл мир в сърцата мост гради

от мрамора на своето търпение.

Прекарал е Той път през светлите звезди,

през озарените недра на тишината. -

Ще мине който се от Дух роди,

и който се не заслепи от светлината

и в пламъците и не изгори.

И той ще хване тъй с ръце съдбата като

възкръсналият своите зори.

МАРА БЕЛЧЕВА