Към Беинса Дуно, В.

[Ани]

КЪМ В БЕИНСА ДУНО

Велик е мира, в който сам с Бога живееш.

Велико, безкрайно е твоето Царство.

Но движиш се с нас - с нас тъгуваш и пееш, а

за всяка душа като майка милееш.

О, Беинса Дуно! Син Божествен, всемирен!

За душите ни жадни - чист извор, безспирен,

живот ни даряваш, с любов ни обливаш,

като малки цветя - сутрин рано поливаш.

За съзнанието наше си най-вещ Градинар,

а в духовния мир на душите си Цар!

При Тебе сме, все пак далеч сме от Тебе!

Та кой от нас сам би понесъл туй жребие, което е твое?

Тез жертви, несгоди?

Самотен Гигант, Ти Всемира преброди,

без страх, без съмнение, с вяра безкрайна,

в духа на Божията дума най-трайна,

че който Син Негов избран е да стане,

с любов към дълга си докрай ще остане.

Пред твоя лик скромен вси благоговеем -

да можехме само кат Теб да живеем,

във Мъдрост и Истина - вечно свободни -

в едно с най-великите сили природни.

В мира на хармониите дивни, разумни,

кат Тебе да бяхме и благи, безшумни,

кат изгрева слънчев - с живот изобилни,

безспир да работим, с добро да сме силни!

Учителю, ето, вземи ли сърцата!

Стопи всеки примес на зло във душата -

когато са чисти те твои ще са всички -

настрой ги да пеят задружно кат птички.

И нивга от Тебе да се не отделят,

дори като стигнат в живота предела.

В.