Кормчия, Г.

[Ани]

КОРМЧИЯ

Гърми океанът и грива след грива

през борда връхлитат със рев разярен,

а как се извива и буйно разлива

следата зад кораба, в бяг устремен!

Потайният шепот на мрак виолетов

обгръща тялото на мъж мълчалив;

кормилото здраво залостил в ръцете,

той гледа напред в океана пенлив:

гърдите небесни ту в миг ще проблеснат,

ту в багри обляни ще пламнат във гръм;

гърдите небесни - кипящи и бесни

ще бълват в морето вода и огън.

Ту синкав, ту ален, ще трепва запален

на пламъци странни зловещият рой ...

Довян отдалеко, ще глъхне печален

гласът на Холандеца, дирещ покой.

И корабът чуден, ще стене прокуден,

в прегръдките диви на диви вълни,

но светлият дух на Кормчията буден

глава пред вълните не ще преклони!

Невидим Кормчии на острови звездни!

Владетелю светъл на огън и лед!

И нашето корабче с длани железни,

през вихри и бездни, упътвай напред!

Г.