Новата Ева, Аврора

[Ани]

НОВАТА ЕВА

Послушна щерка на волята върховна,

изстъпва Ева на сцената световна,

призвана роля завидна да играй.

Засвятка чиста, пламтяща диадема,

от Бога нявга дарена и в Едема.

В гърдите нежни отново днес сияй.

На стара клетви веригите разкъсва.

Свободна жрица за нов живот възкръсва.

Поема смело трънливий път, в спирал,

що вий се ярко на вечността в развоя

към живий център. Простила се с покоя,

надига с трепет природния скрижал.

За любовта и предел не съществува.

Една идея душата й вълнува:

от егоизма сърдцете да спаси,

при Вечний Извор наново да ги върне.

В тая себежертва тя знай, че хлад и тръни

без жал ще милват сърцето й в гърди.

Навлиза крепко във Вавилон великий,

на пир той свикал, в съблазни многолики,

чадата нейни с ласкателен език.

Поклонници са днес нему те нещастни,

пои ги със сока на палящите страсти,

и тъй приспива духа им всеки миг.

Но таз, която от милост ги обикна,

кат лъч целебен в душите им проникна,

сърца ранени обгърна в топлото.

Разлива нежност гласът й там в душата.

Зеници светват и виждат през мъглата

любящата ги във нова красота.

Закон Божествен на братство и сестринство

тя вниса мълком чрез своето материнство

и душите - рози на пролетен цъфтеж.

За правник дивен сърцата им приготвя,

где мир и правда ще хвърлят свойте котви,

за служба свята в космичния летеж.

С Духа Господен там ангели двукрили

ще спрат тогава. Олтаря осветили

ще пак отлитнат да носят радостта

на героизма на майката, сестрата,

чиято обич разпалила искрата

на вечний пламък да озари света.

Пред жертвеника на таз богиня свята,

чадата бъдни ще свият колената ...

И грени кротко от огнений топлик,

на жертвата й, що ярко там светлее,

умилно в трепет през сълзи ще възпеят

безсмъртния блясък на подвига и велик.

Аврора