Айтос - Братската градина - Денят на Учителя

[Ани]

АЙТОС - БРАТСКАТА ГРАДИНА.

ДЕНЯТ НА УЧИТЕЛЯ

А когото дойде Онзи, Духът на Истината,

Той ще ви научи на всичко ...

Христос

Там, където е Божественото, там е живота, там е бъдещето, там е успеха, там е разцъфтяването, издигането, величието; там е истинската култура, истинското изкуство, истинската наука; там е разрешението на всички трудни задачи; там е триумфа на Доброто, на Истината, на Любовта!

Там, където е Божественото!

Нека то бъде като „синапово семе“!

Нека то бъде едва забележимо, незабележимо, несъществуващо, „нереално“ - за тези, погледа на които е впит в материалното във временното, външното.

Нека то бъде отхвърлено, отречено, осмяно от човешката суета, от човешкото ограничение и късогледство ... Нему принадлежи бъдещето!

Защото то носи лек за всички рани, хляб за всички гладни, свобода за всички поробени.

Защото то носи безграничната Светлина, която озарява човека и му сочи истинския път в живота.

Защото то носи всички блага - материални и духовни.

То носи великата Красота, великата Сила, великия Живот ... То, Божественото, е великият Извор, който единствен може да утоли жаждата на човешката душа за разумен, хармоничен живот за истинско знание, за полет към висините на живота.

По неизповедимите, непонятни, недостъпни за човешкия ум пътища на Провидението, на Бога, днес, в преддверието на Новата Ера за човечеството, Божественото озари първом България! Великият Учител, Пратеникът на Бога, на Христа - Духът на Истината, за Когото говори Христос, дойде на земята и дойде именно в България.

И Той донесе тази Светлина, това Знание, това Богатство, от които ще черпят сила и живот хилядолетията на бъдещето; от които човешката душа вечно ще черпи, без да може някога да ги изчерпи.

Защото Учителят донесе именно Божественото - безграничното, неизчерпаемото, безсмъртното.

Учителят донесе Божествената Светлина, Божественото разрешение на всички въпроси.

Той донесе божествения мир, Божествената Любов, Божествената Истина ... Изворът на Божественото избликна в България и от тук ще залее цялата земя.

„Камъкът, когото зидарите отхвърлиха, той стана глава на ъгъла“. „От Господа стана това, и чудно е в нашите очи“ ...

БРАТСКАТА ГРАДИНА, 14 ЮЛИ, 1968 г.

Днес, в неделния ден, ще се празнува тук деня на Учителя, за да могат повече братя и сестри да дойдат на празнина. Още от предния ден, събота, обширната братска градина е изпълнена с хора - братя и сестри, дошли от околностите на Айтос и от други, по-далечни градове и села.

Колко светлина в очите на братята и сестрите!

Колко топлина в техните сърца!

Каква чиста, небесна, Божествена радост изпълва всички!

Като огромен кошер е днес Братската градина.

Като малки пчелици са братята и сестрите, всяка от които носи събрания от нея мед ...

Това е Любовта, това е Братството, това е Единството, това е Светлината, донесена от Учителя.

Това е Божественото, което ни свързва, което ни е довело тук, да приобщим душите си, да ги слеем в могъщ полет към висините, да ги слеем в неземна, небесна, Божествена Песен!

Прозвучава, подета от хиляди гласове, „Братство-единство“. Следват други песни, изпълнявани също така от многогласния хор. Какво по-хубаво от тия песни, в които най-ясно чувствуваме нашето единство?

По-велика, по-могъща, по-свята песен от тази за братското единение и братската Любов няма!

Нищо земно не може да се сравни с Божественото, което се излива от тези песни, дадени им от Учителя!

Пеят душите, пеят сърцата, пее цялото ни същество. Музика, каквато няма никъде другаде по света.

Песен, която те свързва с Небесата.

Песен, която те издига до подножието на Божия Престол ...

Срещат се мнозина, които отдавна не са се видели. Възобновяват се стари връзки. Свързват се нови.

Нови? - Всички ний тук сме свързани от хилядолетия.

Всички ний сме свързани във Вечността.

Всички ний сме едно Ято, което придружава Учителя, което изпълнява волята на Бога!

Песни, песни, песни!

Сърдечни поздравления, прегръдки, братски и сестрински целувки!

В неделя, 5 часа сутринта, всички са на крах.

Изпълнява се предвидения за правника молитвен наряд. Стотици уста пеят песента „На Учителя“.

И Той е тук, при нас. Невидим, но чувствуван.

Той ни обгръща със своята Любов, сварява ни със своята Светлина, дава ни своето благословение.

В Бога, в Учителя, в Христа, ний всички сме Едно.

Тук са Д-р Миркович, Пеню Киров, Тодор Стоименов.

Тук се Георги Куртев, Боян Боев, Георги Радев...

Тук са всички, всички!

Под крилото на Учителя, с благословията на Бога!

Тук са светлите Ангели, великите възвишени Същества, които ни ръководят и пазят в живота.

Отворете очите си! Тук са всички!

Няма „този“ и „онзи“ свят. В Божественото всичко е Едно.

Няма раздяла, няма загубване, няма смърт.

Има вечно единство, вечна радост в Бога, вечен живот ...

През всичкото време, докато трае наряда, едно гълъбче, кацнало високо на борова клонка, мълчаливо присъства. От околните дървета гугутките тихо пригласят на наряда. Това е Храм, истински, неосквернен от никого и от нищо Храм сред природата ...

ПАНЕВРИТМИЯТА

След обикновените, всекидневни гимнастически упражнения, дадени от Учителя, започва Паневритмията.

Над 400 души братя и сестри се нареждат по двама в голям кръг, опасващ цялата свободна, необработена част на братската градина. От инструментите на десетина музиканти се разнасят звуците на първото упражнение на Паневритмията - „Пробуждане“ ...

И огромният кръг се раздвижва с хармонични стъпки и движения на ръцете. Нима това е само движение на телата?

Не, то е летене на душите в просторите на неземното.

Каквото и да се каже за Паневритмията, както и да се обяснява и описва, каквито думи, изрази, сравнения да се употребят, всичко ще бъде недостатъчно, незадоволително, непълно. Не се описва с думи, на човешки език, неописуемото.

Не може да се сравни с нищо земно небесното, несравнимото. Не може да се определи, да се изрази Божественото!

Какво струва всяко човешко, всяко земно изкуство пред това, което Учителят е снел от Небесата, което Той е подарил нам, на братята и сестрите, на нашия народ, на цялото човечество! Идва денят, когато очите на хората ще се отворят, умовете им ще се пробудят, съзнанието им ще просветне и те ще видят и разберат, какво несравнимо, неземно, божествено Съкровище им е донесъл и завещал Учителят - Съкровище, способно да превъзпита, да прероди народа ни, поколенията, човечеството, когато неговите могъщи сили се сложат в действие.

Паневритмията е Божествен синтез на всички възвишени изкуства Тя е най-високото, съвършено постижение, в което етика и естетика, хигиена и духовен растеж се сливат в едно...

Тя е това, което човечеството несъзнателно търси, към което се стреми, от което, преди всичко друго, се нуждае, макар все още да не знае къде ще го намери, Защото, ще повторим: това е Небето, слязло на земята. Музиката и хореографията на Паневритмията, това е изкуството на Ангелите.

ПОЗДРАВЛЕНИЯТА

Завършени са упражненията на Паневритмията, Пентаграма и Слънчеви лъчи. Последните звуци на Божествената музика бавно замират. Отново живият кръг на братята и сестрите опасва цялата градина. Започват поздравленията.

Това е гениално хрумване, гениална идея, съдържаща в себе си, в своето реализиране, неизчерпаем източник на силя и живот, на обновяване, на ободряване, на правилна обмяна; съдържаща в себе си великата реалност на единството, свещен символ, свещен израз на неразкъсваемата верига на Братството.

Раздвижва се кръгът. Свързва се началото с края. Това е вечното движение. Това е животът във Вечността: всеки един брат, всяка сестра, следвайки непрестанно движещото се начало на кръга, ще мине по целия кръг, следван от всички останали, и със сърдечно ръкуване, със свещения поздрав на уста: „Няма Любов като Божията Любов!“ - приемайки отговора: „Само Божията Любов е Любов!“ - с радостна усмивка на лице, ще поздрави един по един всички други братя и сестри. Всичко това в непрестанно движение, дотогава, докато всеки един се е поздравил с всички останали.

Това е, приело физически образ, изразено във велик символ, постижението на идеала: това е пълнотата на единството. Той е символичният израз на Божественото единство на живота - връзката, свещената връзка на всеки един с всички. Живият, взаимнообменящ се кръг, е живият символ на това, към което човечеството съзнателно или несъзнателно се стреми Той е това, за постигането на което всяка будна човешка душа копнее. Той е свещеният, върховният идеал, даден на човечеството от Бога: ще влезеш във връзка с всяка душа, ще се прелееш във всяка душа, без никакво изключение, и - ще получиш частица от любовта на всяка душа, ще получиш частица от нейния живот, от нейната сила, вдъхновение, своеобразие.

Това е, което изисква Любовта на всички към всички! То е великото, към което ний всички, цялото човечество, съзнателно или несъзнателно се стремим.

Защото то е върховната задача, поставена ни от Бога. То е Любовта - истинската Любов, великата Любов, Божествената Любов - всеобгръщащата Любов!

Да се свържеш с всички!

На всички да дадеш, от всички да получиш!

Това е безкрайното богатство! То е върховното постижение! То е животът в Бога: ти си във всичко и всичко е в теб. Върховен израз на духовното единство на живота.

Велик е символа, велико е съдържанието, велика е Божествената Реалност, съдържаща се в живата, движеща се верига на взаимно поздравяващите се братя и сестри.

Ето, туй е нашият идеал, то е, към което се стремим, то е, което Бог изисква от нас, от всички хора: връзка със всички, любов към всички, единство на всички. Силата на скачените батерии, на скачените, свързани помежду си източници на живот, нараства стократно, хилядократно. Кои земни задачи могат да бъдат неразрешими, да останат неразрешени за тази върховна Божествена Сила?

За човечеството, което днес все още е потънало в хаоса на ужасяващи противоречия, кризи, конфликти, има само един изход: това е Божествената Светлина на великото Знание; това е Божествената Любов, която обгръща и стопля всичко; това е Божественото Единение, което хармонира всичко.

Учителят ни донесе тази Божествена Светлина, тази Божествена Любов, това Божествено Единение.

Всички да тръгнем по неговите стъпки, като забравим, отхвърлим, изоставим всичко дребнаво, всичко ограничено човешко, всичко несъвършено, лично, което ни отделя един от друг, което е спънка за действието на великия закон на Единството, което ни отделя от Учителя, от Христа, от Бога!

Ако София е Градът на Мъдростта - на Божествената Мъдрост, то Айтос е свещения Град на Любовта - на Божествената Любов! Нито Мъдрост без Любов, нито Любов без Мъдрост!

Да обединим Любовта и Мъдростта, за да заживеем в Бога! Да заживеем истински в Учението на Учителя.

За да можем с чисто сърце да кажем:

- Ето, Господи, ето, Учителю, ето, Христа: слагаме пред нозете ти всичко дребнаво, всичко несъвършено, всичко ограничено, отрицателно в нас, което ми отделя един от друг.

- При Тебе идваме, Господи, дето всичко е Едно!