ПРОЯВА НА ЛЮБОВ

[Ани]

ПРОЯВА НА ЛЮБОВ

Ще ви приведа един пример за един от младите царе в Европа, чието име няма да кажа. Този случай е станал преди войната. Един ден този цар излиза на разходка със своя файтон и по пътя среща един дядо и една баба, които се подпират на тояжката си и едва вървят. Като ги вижда, царят веднага спира файтона си и казва на тия стари хора: “Заповядайте, качете се на моя файтон да продължите пътя си!” Качват се те на файтона при него, и той започва да ги занимава. Питам, какви са били побужденията на този млад цар, за да спре файтона си, да покачи в него тия двама старци и да се разговаря по целия път с тях? В него имаше някакви побуждения. Този дядо казва на царя: “Е, синко, благодаря ти, че ме покани във файтона си, краката ми се бяха откъснали от умора, всред пътя щях да си остана” - Няма нищо, мене ми е приятно, че ми се отдаде случай да ви услужа. И бабата също казва на царя: “Господ здраве да ти дава синко, ако не беше ти, щяхме да си останем на пътя.” - Няма нищо, мене ми е приятно, че ви срещнах и можах да ви услужа. Той ги завежда до къщата им, взима им адреса и казва: “И друг път бих желал да ви услужа.” Те му казват: “Е синко, такива хора много рядко се срещат, не знаем где си възпитан.”

Не, има добри хора по света, има ги навсякъде. Когато човек иска да прояви Любовта, той може и като цар да я прояви, може и като прост, като беден човек пак да я прояви.

В тоя случай тия двамата стари хора са били разумни, добри хора! Сега, аз няма да ви разправям нищо за разговора, който се е водил между тях. Това е един цял разказ. Царят е почерпил един велик урок от този разговор. Старият дядо казва на царя: “Е синко, добре да живееш! Виждаш ли моята глава как е побеляла от страдания? Много съм страдал в живота си, и знаеш ли защо съм дошъл до това положение? Гледай ти поне да бъдеш изпълнителен и прави на всички тъй, както направи и на нас. Бъди тъй услужлив не само към старите, но и към всички нуждаещи се!

Моята заповед, НБ, 4 януари, 1925 г. в гр. София.