Ани Публикувано 24 Януари Публикувано 24 Януари АНЕКДОТ Един турски генерал разправя следния анекдот: Той бил в Албания, през време на херцеговинското въстание. Идва при него един стар човек, на около 70 години, плаче, оплаква се на генерала. Защо плачеш? Баща ми ме би. Генералът отива да види бащата. Вижда - човек побелял, стар, около 100 годишен, но работи човекът в една работилница, коли прави заедно с баща си, който пък бил на 120 години. Генералът пита: защо го биеш? - Не работи! В този случай синът уповава на бащата, него има за обект. Другаде, бащата уповава на сина; той пък на своя син и т.н. В какво могат те да си помогнат? В този случай тялото е един обект. Тялото не може да бъде обект! Не уповавайте на това, което се изменя. Следователно, за да бъде една идея чиста, свята и неопетнена в ума ви, тя трябва да бъде свободна от всички ония груби, материални форми - обекти. Тесният път, НБ, 11 януари, 1925 г. в гр. София.
Recommended Posts
Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате
За да коментирате, трябва да имате регистрация
Създайте акаунт
Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!
Регистрация на нов акаунтВход
Имате акаунт? Впишете се оттук.
Вписване