ВЕЛИКИЯТ ВИРТУОЗ И МОМИЧЕНЦЕТО

[Ани]

ВЕЛИКИЯТ ВИРТУОЗ И МОМИЧЕНЦЕТО

Турците казват: който дава пари, който плаща, слуша великия виртуоз, а който не плаща, седи отвън, нищо не може да чуе. Но аз казвам: има изключения от това! Зная за един велик виртуоз в Европа, който един ден, след като излизал от един концерт, минавал покрай едно бедно момиченце, куцичко и като погледнал в очите му, прочел някакво особено желание. Пита го: защо седиш тука? -Исках да вляза в салона да послушам, но нямах пари. Той се трогва от това и го запитва за адреса му. Момиченцето си дава адреса и се оттегля. Една вечер този велик виртуоз взима цигулката си и отива в дома на момиченцето да му посвири даром. След като свири, той казва: това беше най-щастливият момент в моя живот. Това беше най-хубавият концерт, който съм дал някога в живота си. Защо? Защото това малко момиченце разбрало неговото свирене с душата си. И той свирил с душа. А сегашните виртуози - дойде някой, даде концерт, през всичкото време следи, дали публиката ще хареса свиренето му. Той знае, че ако публиката не хареса свиренето му, втори път няма да дойде. И той свири, прави усилия. Защо? - За да дойде публиката и втори път. Онзи пък, който свири безкористно, който изпълнява Божествения принцип, за него не важи кой ще дойде. Тук не важи количеството, а качеството. Ние, съвременните хора, съдим за едно учение по хората, които го следват, дали учени хора го следват, или прости. Аз бих желал всички онези учени хора, всички онези сиромаси, които са пожертвали своите богатства, своя живот , да следват това учение. Аз ще имам всичкото почитание към тях.

Който иска славата, НБ, 25 януари, 1925 г. в гр. София