ЦАРСКАТА ДЪЩЕРЯ ХАЛИКЯЗ И ВКАМЕНЕНИТЕ МОМЦИ

[Ани]

ЦАРСКАТА ДЪЩЕРЯ ХАЛИКЯЗ И ВКАМЕНЕНИТЕ МОМЦИ

... Ако аз съм разумен човек, никога няма да причиня комуто и да е страдания, защото тия страдания ще бъдат едновременно и мои страдания. Ние, съвременните хора мислим, че страданията и радостите са за сметка на тия, които страдат и се радват. Не е така обаче.

Сега, за да обясня тази си мисъл, ще ви приведа един митологически разказ, или една митологическа приказка, която съществува в разни форми. Тя е от източен произход, създадена някъде в Египет, или в Индия. Като тази приказка има такива и в България. Интересното в нея е следното: някоя си царска дъщеря, много красива мома, била чрезмерно измъчвана от своята мащеха, затова била принудена да забегне от нея и да се крие в едно подземие на една планинска местност, дето останала да живее. Но и там младите момци не я оставили на спокойствие, тръгнали подире й, да следят де се е скрила. Загрижили се тези момци, как да я извадят от там, затова взели един след друг да й предлагат ръката си, да й обещават хубави условия за живеене. Някои отишли при нея пеш, други с коне и като стигнали до мястото, дето била скрита, извиквали я по име. Тя се казвала Халикяз. Първият като стигнал до мястото, извикал: Халикяз, излез да видим твоята красота! Тя била много умна и още на първия от дошлите герои казала: да станеш на камък! Той станал до колене на камък. Втори път извикал: Халикяз, излез да видя твоята красота! - На камък да станеш! Той се превърнал на камък до пояс. Трети път извикал: Халикяз, излез да видя твоята красота! - На камък да станеш! Той цял се превърнал на камък. Така се превръщали на камъни един по един всички млади момци, които идвали да й предложат ръката си, докато цялата местност била покрита с камъни - все от тези велики герои - и тя останала да си живее спокойно в тази местност.

...Какво искала да каже тази красива мома на всеки млад момък, който идвал да я търси, с думите “на камък да станеш”? Тя искала да му каже: ти можеш ли да съградиш своята къща на камък? Ако той разбираше тези нейни думи, щеше да им въздействува и нямаше да стане на камък, но като не ги разбираше -ставаше на камък.

Всеки човек в света, който иска да съществува, трябва да разбира положението, което Христос изказва в стиха “Къща, съградена на канара, на камък, не се разсипва; къща, съградена на пясък - се разсипва”.

С Дух и огън, НБ, 12 април 1925 год. в гр. София.