ПЛОДОВЕТЕ НА ХВАЛБИТЕ

[Ани]

ПЛОДОВЕТЕ НА ХВАЛБИТЕ

Ще ви приведа един разказ, сюжетът на който е от старата българска история, още преди християнството. Една майка обичала много своя син и затова, каквото и да направел той - добро или лошо, тя всякога го хвалела и никога не намирала нищо лошо в постъпките му. Хвалила го, хвалила го тя, докато най-сетне синът й станал голям злодей и за престъпленията му го осъдили на смърт чрез обесване. Когато го довели до бесилото, той казал: “Повикайте майка ми, за да я целуна преди да си замина”. Дошла майка му и той рекъл: “Много те обичам, майко, искам да те целуна по езика”. Майката извадила езика си, синът го прехапал и казал: “Ако не беше този език, аз нямаше да бъда в това положение; ако го беше употребявала както трябва, нямаше да бъда на въжето”.

Следователно, не трябва винаги да се хвалим един други.

Ще ви въздигна, НБ, 03.12.1916 Неделя, София