ИЗДЪРПАНАТА РЪКА НА АДЕПТА БАХУ-МОР

[Ани]

ИЗДЪРПАНАТА РЪКА НА АДЕПТА БАХУ-МОР

Ще приведа един пример от времето на цар Соломон-Ра, да разберете, в какъв смисъл болестта може да бъде благословение за човека. В царството на Соломон-Ра живеел един адепт, който се наричал Баху-Мор. Той бил много добър, но понякога само проявявал голяма сприхавост, и ако нямало кой да го въздържа, би правил големи пакости. Като знаел този негов недъг, учителят му винаги изпращал с него човек, който да му прислужва; когато виждал, че адептът проявявал сприхавост, слугата трябвало да го дръпне за ръката, за да го предпази от пакост или престъпление. Един ден адептът се разгневил толкова много, че щял да убие един човек. Слугата му веднага го дръпнал за ръката, но така силно, че я откъснал от рамото му. Като се видял без ръка, адептът започнал да мисли, де е отишла ръката му и как да я намери. В това време слугата му се навел, взел ръката от земята и казал: Господарю, ето ръката ти. Заповядай, вземи си я! Адептът взел ръката си и я поставил на място.

Кое от двете е по-добре: да падне ръката на човек от мястото й, в момента, когато се готви да извърши престъпление с нея, или да остане ръката на мястото си и да извърши с нея престъпление? - Първото е за предпочитане. Благословение е да падне ръката на човека от рамото му, и по този начин да не извърши замисленото престъпление. Следователно, всяка болест, която може да предпази човека от извършване на известно престъпление, е благословение. Болестта трае малко време. Като свърши работата си, тя заминава. Тогава човек взима ръката си, туря я на мястото й и благодари на болестта, че го е предпазила от престъпление. Само по този начин човек ще се научи да не прави престъпления. Красиво е човек да не върши престъпления в живота си! Важно, е обаче, човек съзнателно да не върши престъпления, а не механически да го предпазват.

И огорчи се в сърцето си, НБ, 14 април, 1929 г. София - Изгрев.