СМИРЕНАТА ПОСТЪПКА НА ВАШИНГТОН

[Ани]

НБ - КОЙТО ДОЙДЕ ПРИ МЕНЕ / 1924 -25 год./

СМИРЕНАТА ПОСТЪПКА НА ВАШИНГТОН

Ще ви приведа един пример из живота: Един богат търговец си купил пуйка и гледал да намери някого, да му я занесе в къщи. Гледал натук - натам, не могъл да намери. В това време при него се приближил един господин, който го запитал : “Какво търсите, господине? - Купих си тази пуйка и търся някой да ми я занесе в къщи. - Аз съм готов да ви услужа. Търговецът подал пуйката в ръцете му, и той я занесъл в дома му. После извадил един долар да заплати на човека, който му услужил. - Не, господине, не мога да взема парите. - Как, не сте ли доволен? Знаете ли, кой съм аз? -казал търговецът - и му подал картичката си. В същото време и носачът извадил картичката си и я подал на търговеца. Търговецът прочел : Вашингтон, председател на Съединените щати. Можете да си представите, каква била изненадата на търговеца. За Вашингтона разправят и други случаи от неговия живот. Десетина войници работили на един мост. Трябвало да вдигнат една тежка греда. Опитвали се оттук - оттам, викали, махали с ръце, не могли да я повдигнат. По едно време минавал край тях един войник, когото те помолили да им помогне. Той им отговорил : Не виждате ли, че аз съм фелдфебел? В същия момент минавал един господин, който чул отказа на фелдфебела и веднага турил рамото си под гредата и помогнал на войниците да я вдигнат. Като свършил работата, той подал картичката си на войниците, на която те прочели: Генерал Вашингтон.

Съвременните търговци и фелдфебели чувстват своето благородство и не се унижават да носят пуйки и да вдигат греди. След това, вие ще проповядвате за Христа, ще плачете за Него, че носил тежкия кръст. Мъже и жени плачат за Христа, а там някъде страдат Христови братя и сестри, ходят голи и боси, продават своята чест, без да се трогват за тях.

Който дойде при мене, НБ, 16 март, 1924 г. София.