ПРИКРИТА СЪЩНОСТ

[Ани]

ПРИКРИТА СЪЩНОСТ

Ще ви приведа един случай из живота, станал още в турско време, някъде във Варненско. Един евреин пътувал през една гора. Той носел със себе си чанта, пълна със злато. Като вървял, постоянно се оглеждал надясно-наляво, да не излезе от гората разбойник да го обере. По едно време, той настигнал един турчин, който си правел молитвата. Приближил се евреинът до него, погледнал го с благоговение, но турчинът не му обърнал внимание, продължавал да се моли. Евреинът си казал: Ето, Бог ми помогна. Срещнах един религиозен човек, на когото мога да разчитам. Като свършил молитвата си, турчинът се обърнал към евреина и започнали да се разговарят. Евреинът му казал: Радвам се, че срещнах един набожен човек. Аз нося пари в чантата си и се боях да не налетя на разбойници в гората. Щом вярваш в Бога, ти ще ми помогнеш да изляза от гората. Ще те помоля да ме придружиш и да ми носиш чантата с парите. Турчинът го погледнал, усмихнал се и му казал: Да, мой дълг е да се моля на Бога. Готов съм да те придружа. Дай чантата си, дай и револвера и да вървим. Като навлезли в гъстата гора, турчинът казал на евреина: Хайде, върви пред мене, и продължи пътя си! - Ами парите? - Върви и ни дума повече! - Как така? Аз разчитах на тебе като на набожен човек, а ти ме обра. - Няма защо да се чудиш. Да се моля, това е мой дълг; да обирам хората, това е мой занаят. Довиждане!

Така постъпват и светски и религиозни хора. Като се молят в гората вдъхват доверие, изглеждат светии. Щом им дадеш чантата с парите, те показват какви са всъщност.

Ще го изцеля, НБ, 27 април, (Великден) 1924 г. София.