ЦАРСТВАТА НА ЕСПЕРТИТЕ И МЕНЗИТЕ

[Ани]

ЦАРСТВАТА НА ЕСПЕРТИТЕ И МЕНЗИТЕ

В старо време, в тъй наречения златен век, живели две царства: Царството на еспертите и царството на мензите. Царят на еспертите имал син и според тогавашния обичай повикал мъдреци, които да определят бъдещата съдба на сина му. Един от тези велики мъдреци направил своите изчисления и казал на царя: “Твоят син около 20-годишната си възраст ще премине една голяма криза, затова трябва да го изпратиш овчар в друго царство, за да се научи там на великите закони на живата природа”. Бащата бил верен на тези указания на мъдреца и казал на сина си: “Синко, отсега нататък ти ще трябва с пот на лицето си да изкарваш прехраната си”- и го изпратил като овчар в царството на мензите. Момъкът прекарал тук цели десет години, изучавал законите на природата. На единадесетата си година от своето пребиваване тук, един ден дохожда на разходка, възседнала на бял кон, дъщерята на царя на мензите. Тя била придружавана от свои телохранители, но увлечена от хубавите полски цветя и красива природа, тя слязла от коня и се отдалечила малко от тях. В това време нейде из камънаците, изскочила една кобра и ухапала царската дъщеря в дясната ръка. Овчарят - царският син, като забелязал това нещо и като знаел законите, бързо се затичал при царската дъщеря, турил устата си на ръката й и изсмукал отровата. Нейните телохранители, като забелязали отдалеч това нещо, помислили, че този момък оскърбява царската дъщеря, затова опънали своя лък, намазан с отрова, срещу него и го ранили в лявата ръка. Царската дъщеря, като забелязала това нещо, приближила се до него, бързо разкъсала ръкава на дрехата му, турила устата си на раната му и изсмукала отровата. Момъкът казал на момата: “Ти пострада от отрова на змия, а аз - от човешка отрова”.

И жените, и мъжете трябва да се спасят от тази отрова. Жената трябва да изсмуче отровата на мъжкия егоизъм, а мъжът трябва да изсмуче отровата на женското изопачено сърце. Само така мъжете и жените могат да си подадат ръце, да познаят, че те живеят заедно и могат да се разбират. И всички съвременни християни трябва да си подадат ръка.

Новото човечество, 19.08.1920, Търново