ФИЛОСОФЪТ КУ И ЧАШАТА С НЕКТАР

[Ани]

ФИЛОСОФЪТ КУ И ЧАШАТА С НЕКТАР

В Китай преди десетина века живял един знаменит философ, на име Ку. Жена му била красива, добра домакиня. Те били бедни, но почтени хора. Един ден жена му казала: „Ето, изминаха се вече 10 години, откак живеем заедно. Живяхме добре, защото ти си добър човек. Дотегна ми сиромашията, искам да поживея богато и да не мисля за утрешния ден. Срещнах един богат търговец, за когото бих могла да се оженя, ако ти ме освободиш.” Мъжът я освободил, дал й своето благословение и така се разделил с нея. Доволна и радостна, че сиромашията няма да я мъчи, тя се оженила за богатия търговец. В това време Китай минавал през голяма политическа криза -трябвало да се избере нов управител, който да подобри положението на страната. Като умен, честен и достоен човек, философът бил избран за управител. Щом научила за това, жена му отишла при него и му казала: „Направих голяма грешка, като се отделих от теб. Можеш ли да ми простиш, ако се върна пак при теб, и да заживеем отново добър и спокоен живот?” Философът я погледнал, помислил малко и вместо да й отговори, той взел една чаша, напълнил я с нектар, и я обърнал с устата надолу - нектарът се разсипал на пода. Тогава той й казал: „Ако можеш да събереш нектара от пода така чист, както беше в чашата, тогава ние ще се съберем.”

Често хората постъпват с Бога така, както жената на философа със своя мъж. Първоначално те дават обещание на Бога да Му служат и живеят за Него, но като не получат онова, което са очаквали, отказват се от Него. Като съзнаят погрешката си, те отново се връщат при Бога, но ще получат отговор, подобен на този, който китаецът дал на своята жена.

И рече баща му, НБ, 15.12.1918 Неделя, София