2. ПРИРОДАТА. 2.1. Единството в природата

[Ани]

2. ПРИРОДАТА

       "Природата постоянно ни говори. Всеки момент, всеки част, всеки ден тя сменя своите картини, променя гамите на своите песни, и в това велико разнообразие тя открива тайните на Битието за оня, който знае да чете от нейната книга." /57-1924/ "Няма закон, който да е проециран в природата, но винаги ние от нея сме го разчели." /176 - Айнщайн/

2.1. Единството в природата

       Исторически развитието на науката в началото на XX век доведе до разпада на единното природознание от миналото. Големият брой единични и специфични науки, които днес още се развиват самостоятелно и изолирано една от друга, загубват до голяма степен смисъла на съществуването си спрямо единната цялост и ненакърнимост на природата и живота.

       "В противовес на това разкъсано схващане за природата и живота, на този светоглед на частите, израства и се развива сега един нов мироглед, който се стреми пак да обедини раздробеното в едно цяло. Но едно такова единство във възгледите на човека е възможно само тогава, когато триизмерното статично мислене на същия се замени с динамичната четириизмерна мисъл - мисъл, която схваща формите и явленията, изявени и във времето." /218/

       "Не само в тези явления, но и в целия природен и космичен живот се поддържа хармония и единство; то се запазва във всяка обмяна и при всяка промяна. Единството в живата сфера на нашата планета се изявява чрез кръговрата на материята. Той се проследява като еволюционна спирала. При това всички явления в неорганичния и органичния свят се явяват като функции на органи от едно цяло. Винаги намиране единство. Ние сме пред една динамична, подвижна биологическа система от сили, които са израз на един жив организъм." /218/

       В този смисъл са и мислите на П. Дънов. "Материята, от която е съставен материалният свят, се среща в четири различни състояния по качество. Едните състояния са външни - твърдо, течно, въздухообразно и топлинно, а другите - вътрешни по състав - органична и неорганична материя. Едно от свойствата на материята е, че тя минава от едно състояние в друго. Това се постига чрез промяна на вибрациите й, а именно повишаване и понижаване." /32-1917/

       Тук се намеква на факта, че материята, макар и инертна маса по вид, има свое развитие, в който процес обаче тя запазва своята цялост. Тя изпада само в различни състояния, за да изгради сферата на двата свята на Земята - органичното и неорганичното царство.

       "И тъй, новото учение казва, че природата е жива и разумна. Мнозина се усмихват на това и казват, че ние трябва да подчиним природата, да станем нейни господари. Там е нещастието на хората. Да мислят, че могат да подчинят природата - това е невъзможно. Тази мисъл трябва да се избие от вашите умове, както и от главата на вашите деца. Не е въпрос да подчиним природата, но да я изучаваме и да влезем във връзка с нейните закони, да бъдем в съгласие с нея." /53-1922/

       "За да станат нещата ясни за човека, той непременно трябва да има някакъв образ за тях. Природата всякога си служи с образи. Тя винаги говори с картини и символи. Тя не говори като съвременните хора с логически изводи и заключения. Нейният език е картинен, символичен." /74-1925/

       "Природните закони обаче са неизменяеми. Те са предназначени да поддържат великата закономерност в природата. Законите регулират силите. Те водят към физическия свят, дето се изявяват формите. Значи, принципите създават законите; законите създават силите; силите създават формите. Формите представляват физическия свят; силите представляват чувствения свят; законите - умствения свят, а принципите - Божествения свят." /136-1933/

       Градацията и взаимозависимостта между принципите, законите, силите и формите напомнят напълно за градацията и взаимозависимостта при измеренията в структурата на света, за степените на силовите полета във вселената, както и за степените на човешкото съзнание. Затова Е. Сведен-борг счита, че науката за степените е ключът, с който можем да разгадаем тайните на живота.

       От горната мисъл на П. Дънов трябва да заключим, че щом като законите са неизменни и универсални за природата, то те са валидни тогава както за цялото, така и за неговите части. Оттук следва, че изучавайки въздействието на законите върху частите, ние можем да съдим за състоянието на цялото, което най-често ни отбягва.

       "И така компонентите на Битието -индивидуалното съществуване на частицата и съществуването на взаимодействието между нея и макросвета - са неотделими един от друг, губят смисъл едно без друго и в същото време взаимно се изключват." /185/ "Подобно състояние между индивидуума - частицата и макросвета, управляващ нейното движение, беше наречено от Ниле Бор съотношение на допълнителност." /185/

       Това, което сме свикнали да виждаме при взаимодействието между частите и цялото в живите организми, науката констатирва и в "инертната" материя. Откриват се обаче и явления, които не можем да обясним в живота на материята. Например така стои въпросът със състоянието на допълнителността на Нилс Бор. То ни подсказва, че не сме в състояние да определим едновременно поведението и мястото на микрочастиците в структурата на материята. Те са постоянно в движение и променят положението и мястото си. "Парадоксалността на самото Битие, парадоксалният характер на обективното "рацио", което подрежда вселената - ето кое поразява широкия кръг хора, запознали се с идеите на Айнщайн и Бор, а понякога и тези, които интуитивно чувствуват скрития в тях прелом в характера на научното мислене." /185/

       "От сградата на света чрез анализа можем да извлечем градивните елементи, части, различни градивни елементи на градивния процес и неговата механика и планът и смисълът на цялото, а с това голяма част от действителността не могат да бъдат възприети." /161 /

       И тук П. Дънов допълва: "Природата е велика инсталация на енергии и държи точна сметка за всичко, което се изразходва. Тя следи още и за резултатите, които се получават при изразходването на тези енергии. Последното особено е необходимо, защото резултатите именно дават възможност на тази енергия да добие от-глас в общото Битие." /1-1922/

       - "Не, природата никой и никога не може да завладее. Природата представлява Божественото тяло. Следователно, Бог никога няма да остави някой да завладее тялото му и да се разпорежда с него както си иска." /3-1922-23/

       По повод на горната мисъл на Учителя можем да цитираме X. Вайл, който напомня за мисълта на Й. Ст. Мил: "Искаме ли да проучим последствията на една причина, то ние можем да експериментираме; желаем ли обаче да узнаем причината на дадени следствия, то ние се отзоваваме в чисти наблюдения." /169/

       Й. Ст. Мил ни напомня, че самонадеяността на човека винаги свършва в момента, когато той иска да узнае причините за редица явления и следствия в природата. А това е факт, тъй като човекът, както всички други форми и следствия в природата, е частица от общото цяло. Многократно вече изтъкваме обстоятелството, че частите не могат да осъзнаят цялото, на което те принадлежат. Затова А. Айнщайн твърди, че няма закон, с който човечеството да борави, и който закон то да е проецирало в природата. Законите, с които разполага науката ни, винаги са разчетени от природата. Значи науката всъщност е само един познавателен процес, но не и изобретателен. Ние хората не можем да творим закони, които са валидни за природата. Ние само можем с много труд да ги разчетем от природата, където те са прикрити символично.

       Познавателният процес на науката все пак ни дава възможност да се приближим до живата природа, без да имаме възможност да узнаем напълно нейната същност. Науката е само нашият интелектуален контакт с природата, а това ни позволява да се убедим във величието, безграничността и неизчерпаемостта на принципите, законите и силите й.

       "Положението на хората на науката се утежнява от това, че различието в езиците затруднява тяхното взаимно разбиране. А жаждата към опознаването на космическите връзки, които се възприемат от нас като символи и които се доставят единствено от нашите несъвършени сетива, утежняват още повече тези трудности." /202/ "Когато нематематик чува за "четиримерното" пространство, той бива обхванат от мистично чувство, подобно на чувството, което събуждат театралните привидения. И въпреки това няма по-банално твърдение от това, че окръжаващият ни свят представлява четиримерен-пространствено-времеви континуум." /202/

       А Херман Вайл счита, че: Факт е, че в природата "всичко е вплетено в цялото", че пространството, материята, гравитацията, силите, които са последица от електромагнитното поле, оживотвореното и неоживотвореното, всичко е свързано неразделно едно с друго и дава здрава основа за вярването в единството на природата, а с това и в единството на научните методи." /169/ Видно е колко трудно е на учените да изразят словесно или експериментално основните принципи, закони и сили на природата. Можем само по аналогия да предполагаме, че тези скрити чрез символи сили, закони и принципи в природата са основата на единството и хармонията в Битието. Законът за общата взаимозависимост в природата най-добре се демонстрира чрез изграждането на геометричните форми чрез принципа на измеренията. Учителя П. Дънов разсъждава така: "Точката няма никакво измерение, не заема никаква част от пространството, но при това съществува в ума ни. Значи туй, което не заема никакво място в пространството, съществува като някаква идея. Казвам, точката е първото проявление на един разумен живот. Правата линия, това са възможностите на точката. Квадратът, това са възможностите на правата линия. Кубът, това са възможностите на квадрата - нищо повече." /72-1924/ Следователно точката, която няма измерение, при движението си образува линия, която има едно измерение. Линията, която има едно измерение, при движението си образува плоскостта, която има две измерения. И най-после плоскостта, която има две измерения, при движението си образува тяло, което има три измерения. Когато кубът се движи, той образува по-сложно тяло с четири измерения." (н. б. - това е тесаракта) /77-1926/

       Тук Учителя ни показва как формите на физическия свят са част от едно единство, преплетено и изградено от привидни разновидности. В своята същина обаче те са изява на едно първично и единствено начало - точката. В състояние на движение точката от "нищо" става нещо, т. е. има вече измерение - качества, свойства или изява в сферата на физическия свят. Следователно "нищото" или всяка идея, като се постави в действие, става видима в тримерния физически свят. Същото явление на проява физиката ни дава в "живота" на микрочастиците на материята и силовите полета. Редица микрочастици в стадий на покой нямат маса, от което следва, че са недоловими за сетивата ни. Когато изпаднат обаче в състояние на движение в сферата на тримерния свят, те имат маса и са доловими от нашите сетива.

       Следователно движението е едно от основните качества на материалните частици и форми. От друга страна, формите и материята са продукт на въздействието на силовите полета, които също така в стадий на покой са недоловими за нас. "Нищото", казано философски, е Нещо в покой - това ни учат микрочастиците, силовите полета и точката.

       "Теорията за йерархиите в Битието счита същината на еволюцията в това, че с възкачването на нещата на едно по-горно стъпало самите те не се променят и не придобиват нещо ново. Само с тяхното съчетаване се изграждат нови свойства и качества, т.е. координираното цяло притежава вече нови качества. Това значи: точката, която при движението си образува правата линия, не придобива лично нещо ново, но само нейните състояния във времето - пространството създават качествата на правата линия; или още линията, която придвижена във време-пространството и изгражда равнината, не е придобила нови качества, а само сборът или съчетанията на състоянията й във време-пространството създават новото измерение - равнината, и т. н. Ако разгледаме и други еволюционни форми, като съединенията в химията, ще констатираме същото. Например миризмата и лесното възпламеняване, присъщи на съединението серовъглерод, не са присъщи и характерни на елементите, които го изграждат. Това ще рече, че всяка по-висша единица в Битието е нещо повече от съставящите я по-нисши единици, макар че на последните не е придадено нещо ново. Самото единение на частиците създава новото." /219/

       Това придобиване на нови качества можем да демонстрираме и с най-много употребяваното от човека химическо съединение - водата. Докато водородът гори, а кислородът поддържа горенето, то водата като съединение от тези две химически тела не гори и не поддържа горенето.

       Явно е, че по-висши и добродетелни качества в Битието и природата можем да наблюдаваме там, където е осъществено единение на по-нисши форми. А самото единение е възможно едва когато е налице хармонизация на качествата. Именно хармонията е, която изгражда живите форми, сложните системи в света и вселената. Тогава от гледна точка на съвременната наука понятията, които имаме за природата, света и вселената, са безпочвени, тъй като свойствата, които им приписваме и чрез които искаме да ги разпознаваме, са невалидни. Само цялото, в което те участвуват като части, е абсолютно реално, а това е Бог.

       Квантовата механика ни учи например, че в света на микрочастиците нашите понятия за движение, място и импулс са безпочвени - безстойностни. Неопределеността, въведена от Планк, говори за това, че пред нас стои един друг свят, едно друго състояние на нещата, което е извън възможностите ни да определим точно. Това най-ярко ни показва поведението на електрона. "Парадоксално е поведението на електрона при експериментиране с интерференцията по пътя му. Поставя се преграда с два отвора, през които, като премине електронът, дава типичната интерференция. Но затворим ли един от отворите, интерферентната картина изчезва /независимо от това кой от отворите е затворен/. Електронът показва, че преминава през двата отвора едновременно. С други думи казано, той се намира на едно място и същевременно на друго място, следователно заема някакъв обем в пространството." /192/

       Електронът, с който сме свикнали да описваме явления в природата (светлината, валентността на елементите, химическите свойства на последните), ни показва, че той не е нещо определено, не е частица, а по-съществено, или с други думи казано: по-обемно, по-комплицирано. Затова "Физиката на Н. Бор беше не толкова академична дисциплина, колкото философия на природата. С това Бор не би бил чужд на мислителите на Платоновата градина Академика и в Лицея - на Аристотел: той смяташе, че и малкото, и голямото изразяват еднакво устройството на вселената. За него природата беше единна и физиката беше единна." /216/

       А Айнщайн казва: "Прекрасно нещо е да разпознаваш единството в комплекс от явления, които изглеждат на преките ни сетива като напълно отделни неща." /176/

       Представеното от Учителя П. Дънов единство на природата, която Той нарича "тяло на Бога", се доказва днес от съвременната наука. Физиката и математиката най-добре ни представят единството, като същевременно ни показват отношението на цялото към частите, както и отношението на частите към цялото. В това ненакърнимо вселенно единство, или Цяло, ние сме физически и духом една незавидна частица с определено място и задача. А това хармонизирано Единство всъщност е Бог.