2.2.1. Аритметиката в природата

[Ани]

2.2.1. Аритметиката в природата

       "Естествените числа образуват в аритметиката едно широко поле и всяка теория може да се изведе от тях. Тази списваща сила на числото малко или много са познавали Питагор и Платон." /169/

       Днес математиката е навлязла така дълбоко в минералогията, химията, биологията, физиката, че без нея едва ли би могло да се извърши някакво откритие в областта на физиологията на организмите, в законите на генетиката, наследствеността, естеството на светлината, в законите на елементарните частици и т. н. Това дава основание на X. Вайл да твърди, че - "Само в математиката и физиката теоретичните конструкции добиха досега такава солидност, че тези двете са задължителни за всеки човек, чийто дух е отворен към науката. /169/ " В царството на числата, казва X. Вайл, единицата е единственото число, което не следва никое друго. Единицата е една своеобразна същност. Всички числа на числовия ред са своеобразни същности. На това се дължи чувството за магията на числата. Чрез числата Духът е изразил от себе си безкрайната разнообразност на напълно хармонизирани своеобразни същности." /169/

       За духовната същност на числата ни говори обаче Учителя П. Дънов: "Няма число по-голямо от единицата. Числото 3 вярно че е съставено от 1 + 2, но само ако двойката и единицата ги разгледаме като .съставни елементи на единицата, а не и като самостоятелни цели числа. Числото 3 съдържа резултатите на числата 2 + 1, а не самите 2 и 1." /3-1922-23/

       "Четирите представлява абсолютната мярка, с която се измерват всички неща във видимия свят, в целия космос. Като дойдат до четирите, каба-листите спират. Те събират числата 1, 2, 3, 4 и получават числото 10 (1+2+3+4 = 10). Като съберат тези числа, те извършват после обратния процес - изваждане. Те вадят 1, 2, 3 и 4 от 10 и получават:

       10-1 = 9

       10-2 = 8

       10-3 = 7

       10-4 = 6.

       1, 2, 3 и 4 представляват елементи от 10, а числата 6, 7, 8, 9 са производни на първите четири числа. Значи 1, 2, 3, 4 са самоопределение на единицата. Кои са самоопределенията на човека като единица? - В човека влизат духът, душата, умът и сърцето.

       Това показва, че човек трябва да се самоопредели като дух, душа, като ум и като сърце." /3-1922-23/

       Четворката е абсолютната мярка за видимия свят, за целия космос, тъй като е израз на четвъртото измерение, с координатите дължина, ширина, височина и време. Учителя продължава: "Според мене самоопределението на единицата седи в това, че тя подтиква нещата напред, т. е. изнася ги на сцената. Какво представлява самоопределението на двойката? -Поляризацията. Какво нещо е поляризацията? Проявяване. - Числото две, двойката, представлява материята, т. е. закон на материалния свят. С други думи казано: единицата представлява сили, които подтикват нещата в материалния свят, в материята, която ги облича във форма, т. е. оформя ги. Единицата е бащата на нещата, а двойката - тяхната майка. Тройката е смисълът, целта, към която всичко в живота се стреми. В единицата няма деление на нещата, в нея съществува само едно съзнание - Божественото. В двойката и в тройката обаче се явява делене на колективното съзнание. Затова именно, като се говори за две, за три и за повече единици, нещата започват да се делят, да се раздробяват на части." /3-1922-23/

       От тази мисъл следва, че единицата е абсолютното число, което, като се раздробява (дели), т. е. експанзира, изгражда останалите, а не обратното, че последните се събират, за да дадат повече от единицата. Раздробяването - експанзията или още деленето, е процес на смаляване в отделни по-малки части. Така всички числа са части от единицата.

       Този процес на смаляване описахме при сътворението на света. Първичното ядро - единицата на света (състояние на сингуларност на материята) след Големия взрив започва да експанзира, да се разширява и дели, като с това изгражда цялото разнообразие на формите в космоса. Този процес проследяваме и в биологията. Семената на растителното царство или яйцеклетките при животинското царство, когато се оплодят и развиват, се делят (раздробяват, експанзират), за да изградят целия организъм или растение. Ето защо Учителя твърди, че "От окултно гледище числата представляват висши, разумни същества с идеи, със знания. Те слизат на земята със строго определена задача. Всяко число представлява същество от най-горна еволюция, но според законите колкото по-възвишено е съществото, което слиза на земята, толкова повече се смалява. Затова единицата, която в Божествения свят е от най-висша йерархия, на земята е най-малка. Като слиза на земята, единицата постепенно губи своята интелигентност, своята сила и своя .обем, смалява се до точка. Като точка единицата се превръща в център на кръга.

       Тъй щото, когато някой се съзнава като човек, той трябва да се смалява, да стане център на кръга, т. е. център на един специален живот." /21-1925-26/

       Тази мисъл ни представя символично инволюцията, експанзията, сътворението на света. Тук особено парадоксално ни звучи пасажът: "Колкото по-възвишено е съществото, което слиза на земята, толкова повече се смалява." За да изясним този факт, ще си послужим пак с измеренията и промяна на формите в тях. При проецирането на една геометрична форма (куб, квадрат, линия) от по-горно измерение (от трето, от второ и т. н.) в по-долно, тя трябва да загуби свои качества и големина, за да се пригоди към по-долното измерение. Така кубът като форма от трето измерение при проецирането му върху второ измерение (плоскостта) губи формата си, обема си, т. е. губи пет от страните си, осем от ръбовете си.

       Ето как светът на числата изразява сътворението на света. Физиката като наука от своя страна ни изяснява как силовите полета и гравитацията изграждат материята, т. е. микрочастиците.

       "Втората йерархия същества, които се изявяват на земята в числото две, идат в помощ на единицата. Тя сама не е в състояние да си помогне, понеже се е превърнала в център. Втората йерархия има за цел да посочи на единицата пътя, по който тя може да се развива. Значи числото две е пътят, който помага за развитието на съществата. Който иска да знае пътя на своето развитие, той трябва да разбира числото две. Като влезе в числото две, той веднага се поляризирва. В единицата има вътрешна светлина, но не и външна. При числото две се явяват два центъра, вследствие на което между съществата се явява борба." /21-1925-26/

       Чрез двойката, т. е. чрез поляризацията, се показва обратният път на нещата - пътят на еволюцията. Това е духовното осъзнаване и връщане към Първопричината. Поляризацията означава освобождаване на вътрешните възможности. Ограниченията, наложени от условията на физическия свят, започват да се рушат, за да се изяви духовната същност. Процесите се движат не около един център, а два, което от своя страна създава борба, т. е. напрежение между инертността на материалния свят и висшата същност. Семенцето, когато почне да кълни, спуща корени към почвата, но и листа и клонки към атмосферата - в посока на слънцето, с това то се поляризира. То търси нов източник за своя живот, по-фин от този, който му предоставя материята. В тази борба, в този обмен на веществата растението израства и дава плод - има вече нов живот.

       Учителя продължава: "Вие можете ли да умножавате единицата? Не, колкото и да умножавате единицата, тя не се умножава. Не можете и да я изваждате. Можете ли да я събирате? Не може. Не, в света има само една единица. С какво ще я събирате, с какво ще я изваждате, с какво ще я умножавате? Тогава откъде се явиха другите числа - 2, 3, 4 и т. н.? - От деленето на единицата! Значи светът е произлязъл чрез делене. Ние в света не събираме с цели числа, а с дроби, с частици от единицата... тъй ние работим с дробите." /72-1924/

       Следователно цифровият ред в същината си крие принципа на сътворението на света. Физиците, както видяхме вече, казват, че вселената е произлязла от състоянието на сингуларност - единицата материя. При настъпване на Големия взрив, т. е. когато единицата е започнала да се дели -да експанзира, са се появили формите на многообразието във вселената. Така от Първичното начало, от Единицата, чрез процеса на делението се е сътворил светът.

       "Когато кажа единица, аз вече разбирам едно разумно същество. Какво означава двойката? Две половинки от единицата. Какво означава тройката? -Три частици от единицата. Какво означава четворката? - Четири частици от единицата. Половинките части показват, че трябва да се сглобяват в едно цяло и да изразяват цялото." /72-1925/

       Явно, че числата трябва да разглеждаме и схващаме като символи. Те са явления, процеси от живота на природата, изразени символично в цифровия ред - т. е. в процеса на творението.

       "Едно имагинерно число, т. е. въображаемо число, взето в четвърта степен, дава единица. Какво представлява тогава единицата? Реалност, свалена на физическия свят. Като говорим за физическия свят, имаме предвид тримерното пространство." /48-1932/

       "Числото три например означава законите, на които се подчинява първичният син, т. е. Божественото, или Азът в човека. Числото 6 означава отношенията между хората. Числото 9 показва законите, на които да се подчинява човекът. Двойката представлява великият Божествен Дух, Който създава. Петорката е майката на човека. Единицата е първият, Божественият принцип, който създава всичко в света. Четворката представлява отношенията между ангелите, а седмицата - между хората. Значи имате три категории числа: 3, 6 и 9; 2, 5 и 8 и 1, 4, 7." /75-1926/

       "Имате дробите: ¹/₂, ²/₃, ³/₄, ⁴/₅. Как са образувани тези дроби? Какво означават тия дроби? - Като се приведат към общ знаменател, те се превръщат в дробите: ³⁰/₆₀, ⁴⁰/₆₀, ⁴⁵/₆₀ и ⁴⁸/₆₀. Значи най-голямата е последната дроб. Това показва привидно, че малките величини са най-големи и дават тон на нещата." /44-1930/

       "Числото две се е родило при големи борби. Тогава в цялата природа, в космоса, са се явили огньове, светове са се разделяли, ангели са падали. Светът е създаден при раждане на числото две. Тогава се е явил законът на поляризацията. По-добре е да се поляризират нещата, но животът да се осмисли, да не царува навсякъде мъртвило и мрак. Числото две се намесва при зараждането на всяка мисъл, на всяко чувство и на всяко действие на човека. При това положение непременно ще дойдат изпитанията и страданията... След числото две се явява числото четири. Вие мислите, че числата вървят по своя естествен ред (1, 2, 3, 4, 5 и т. н.). Не, първото число, което се е появило на света, е две; после се явило четири, а след него - три. Когато се явило числото три, светът се е оформил, т. е. самоопределил. Четирите е човешко число. Числото три се отнася към Божествения свят." /20-1925-26/

       "Съгласно Питагоровата теорема за числата числата 1, 2, 3 и 4 са най-важните числа, а числото 10 е свещено число. То показва, че всички точки, които образуват един кръг, са дошли в съприкосновение с външния свят. Числото 4 показва едно пълно завъртване на живота." /13-1924-25/

       "Питагор прекарал 20 години в Египет и 10 години във Вавилон, дето изучавал тайните на окултните науки. Затова, като е съставял таблицата за умножение, е внесъл в нея известно окултно значение. Какво подразбира Питагор от умножаването на числото 2 само на себе си? С числото 2 Питагор е разбирал две живи души, които разполагат с еднакви сили. Числото 2 е отрицателно и като се умножи само на себе си, ще получим положително число. Значи отрицателно число, умножено само на себе си, дава положително число. Като се умножи 3 по 3 = 9. Числото 9 е неутрално. Числото 7 е положително. А числото 6 е също неутрално." /15-1924-25/

       Разбира се, трудно е да се изкаже всичко относно математиката и по-специално аритметиката, като наука, залегнала и извлечена от законите на природата. Но така или иначе това са знаели хората на древността. Днес учените откриха също, че само чрез математиката ще могат да се доближат по-близо до "отвъдното", надземното, до това, което сетивата ни не могат да възприемат, до това, което лежи в основата и смисъла на целия живот. Затова днес се казва, че Айнщайн превръща математиката от наука /по думите на Бертран Ръсел/, в която "ние никога не знаем за какво говорим и никога не знаем вярно ли е това, което говорим" в наука, притежаваща критерии за Истината, с други думи, в наука за Битието. /185/