3.4. Умът, сърцето и волята у човека

[Ани]

3.4. Умът, сърцето и волята у човека

       "От гледна точка на окултната наука умът, сърцето и волята са филтри, с които се прецеждат неговите мисли, чувства и действия." /1-1922/

       "Умът и сърцето са два велики центъра, чрез които душата реализирва своите идеи. Без ум и без сърце душата не може да се прояви." /83-1928/

       В раздела "Душа" споменахме, че тя е реализатор на идеите на Духа, но понеже е полуматериална и полудуховна, самата душа не е в състояние да изпълни повелята на духа в сферата на физическия свят. На душата са необходими помощници. И тези помощници са умът, сърцето и волята.

       "Докато умът на човека работи, той е свободен. Дойдат ли желанията у човека, той става роб на своите желания, не може вече правилно да мисли, загубва всякаква свобода. Човек може да бъде свободен само при една чиста, права мисъл. Значи свободата на волята се проявява в най-рядката среда." /18-1924-25/

       "Според живота на човека и действията на неговия ум различаваме: естествен, природен, разумен, морален, личен и индивидуален ум. При естествения живот човек не чувствува никакво страдание, никакви нещастия - нищо не може да го засегне. При природния живот човек започва да твори, да събира и природата му иска сметка за всичко сторено. Вследствие на това клетките в организма се събират в общества и започват да функционират съзнателно. Това се дължи на женския елемент. В природния ум се намира подсъзнанието у човека. На трето място иде разумният живот, в който влиза самосъзнанието на човека. Моралният живот на човека (н. б. - при моралния ум) се отнася към моралната област, дето той е свързан със същества, които по развитие седят по-високо от сегашните хора. Дойдем ли до индивидуалния живот на човека, трябва да разбираме това състояние, при което човек иска да се прояви като самостоятелно същество. Щом дойдете до личния живот на човека, той вече се проявява в обществото като личност." /17-1924-25/

       Все пак умът, сърцето и волята остават за нас трудно усвоими понятия. Казахме, че са изява на душата, но същевременно са свързани с действия на физическото поле. Учителя прави следната аналогия, за да станат умът, сърцето и волята по-реални за нас.

       "Въздухът символизира ума; водата символизира сърцето; твърдата материя символизира душата. За да разберете отношенията, които съществуват между ума, сърцето и душата, трябва да разберете отношенията, които съществуват между въздуха, водата и земята. Рибите приготвят условията за развитието на човешкото сърце. Птиците приготвят условията за развиване на човешкия ум. Животните пък приготвят условията за развитието на човешката душа. Ако рибите, птиците и млекопитаещите изчезнат преждевременно от земята, развитието на човека моментално ще се преустанови." /83-1928/ "Следователно, който иска да развива ума си, той трябва да изучава свойствата на въздуха; който иска да развива сърцето си, той трябва да изучава свойствата на водата; който иска да намери душата си, той трябва да живее на сушата, да изучава свойствата на твърдата материя. Почвата, твърдата материя, представлява човешка душа, върху която растат ябълки, круши, грозде. Водата и въздухът са потребни като условия за развитието на човешката душа. По нея срещаме чисти извори, кристални води. Душата заповядва на ума и сърцето. Тя познава техните свойства и може да ги управлява, без да ги вади от условията, в които те се развиват. Умът не може да живее вън от въздуха. Сърцето не може да живее вън от водата. И душата не може да живее вън от твърдата почва... Думите "не може да живее" подразбирам, че не могат да се проявят. И тъй човек трябва да изучава законите и свойствата на разните видове материя, за да може да се справя с нея. Ако в него се събере повече, от-колкото трябва въздух, той изпитва вътрешно напрежение, големи течения, големи бури." /83-1927/

       Трудно е да се изтълкува тази аналогия на ума, сърцето и душата с въздуха, водата и земята. Душата явно не може да се изяви във физическия свят, ако не се въплъти, ако не се свърже с материята от третото измерение. Представител на душата на земята е човешкото тяло. Затова се казва, че душата е полуматериална и полудуховна. Чрез въплътяването в тялото душата набира опит и подпомага реализацията на духа, който е изцяло духовна същност. Душата се сравнява със земята, на която зреят плодове, тъй като тя самата има същата задача, същата функция в същината на човека. Душата е почвата, основата на връзката на духа с физическия свят. В нейна помощ като нейни органи са умът, сърцето и волята. Ето защо душата е същността на човека тук на земята. Земята и животът на нея са условия за проява и дейността на душата. Инертната материя на физическия свят е основата или началото на еволюцията на биосферата. Умът и сърцето са изява, центрове за проявата на душата в средата на разновидните форми на материята. По-близо до условията за душата стои сърцето, което има за среда водата. Нейната пластичност, нейната влага са качества за поддържане и зараждане на живота. Във водата се е зародил органичният живот на земята. Следва, че и сърцето има тези условия за изява на душата. Затова сърцето се свързва с Любовта, която дава живот. Въздухът е по-ефирен, летлив, пластичен и проникващ навсякъде и във всички среди на земята. Това е газообразното състояние на материята. Затова въздухът е представител и условие за изява на ума. Последният трябва да притежава качествата на газовете, да прониква навсякъде, без да заема пространство, да е гъвкав и всеобхватен. А какво е волята тогава? "Без воля човек не е изявен, волята е реализиран израз на човешкия ум и на човешкото сърце. Тя е изразител на два свята - света на ума и света на сърцето. На съвременните хора и на окултния ученик липсва силна воля." /4-1922-23/ "Когато мисли да направи нещо, човек трябва да почувствува това нещо и ако умът и сърцето са убедени, че намисленото е право, тогава волята иде да го реализира. Значи волята не може да се реализира без ума и без сърцето. Двигател на волята е сърцето, а умът я направлява. Най-високата проява на ума е разумността, а на сърцето -волята. Без воля и без разбиране умът не може да се прояви. Това са неговите органи." /44-1930/ "Умът без сърце е подобен на човек без ръце, без крака и без очи. Сърцето носи пълнотата на живота. От него излиза кръвта и се разпростира по цялото тяло. Сърцето храни мозъка. Без сърце умът не може да мисли. Животът е в кръвта. Кръвта пък излиза от сърцето. Значи животът иде от сърцето." /44-1930/

       Тук най-добре се чувства аналогията на сърцето с водата. Кръвта и водата са течности, които носят живот и подхранват живота. Сърцето дава динамика на живота.

       "Ако волята на човека е слаба, сърцето също ще бъде слабо. Волята на човека се изпитва на земята. Тя е мястото за упражнения. От гледище на духовния и Божествен свят войната не е нужна. От физическо гледище обаче тя е неизбежна. Който не е развил волята си, ще му разбиват носа и той ще разбива чуждите носове; ще го бият и убиват и той ще убива. И животните, които са около нас; учат същия закон." /59-1921/

       "Значи освен тялото боледува и умът, и сърцето, и волята на човека. Единственото нещо в човека, което не боледува, това е неговият дух. Затова казваме, че душата страда, умът се обърква, сърцето излиза от релсите на своя живот, волята се парализирва, но духът никога не отпада." /61-1922/

       "Дисциплинираният ум е велика сила в природата. Който дисциплинира ума си, създава в себе си характер." /7-1923-24/ "Когато сърцето ръководи, в мислите винаги има объркване - безпокойство. Когато умът ръководи, тогава човекът има чистота, той е тих, спокоен и невъзмутим.

       Всичко това повдига човека." /14-1924-25/

       "Вложете: Истината в душите си; Светлината - в умовете си; чистотата -в сърцата си." /1-1922/ "Волята се проявява в три свята: в умствения, в сърдечния, т. е. в света на чувствата и желанията, или астралния, и във физическия. Волята подразбира процес на организиране." /1-1922/

       "Както знаете, мозъкът в главата е място на мисълта, а дробовете и сърцето - място на чувствата. Волята на човека се изразява в ръцете и краката, в езика, в очите, в ушите на човека, изобщо сетивата са място на волята. Волята е външната страна, т. е. проявената, обективна страна на Битието." /1-1922/ "И тъй, ще знаете, че всички добри мисли и желания на човека се поляризирват в една или друга посока. И ще видите, че всяко нещо в живота се поляризирва." /1-1922/ "Първото качество на волята е твърдостта. Твърдостта е опорната точка на волята. Второто качество на волята е смелостта, безстрашието. Третото качество на волята е приложението, изпълнението, но без отлагане." /3-1922-23/ "Следователно твърдостта, смелостта, безстрашието и приложението са необходимите качества за проява на волята на физическия свят." /3-1922-23/

       Взаимоотношенията между ума, сърцето, волята, душата, духа и Бога Учителя П. Дънов изразява в следващата вариация на Питагоровата теорема: "Друго приложение на Питагоровата теорема: възможностите на ума + възможностите на сърцето = възможностите но волята. Още: ума + сърцето + волята = душата. Както и: умът + сърцето + волята + душата = духа. Или: умът + сърцето + волята + душата + духа = възможностите на Бога. И накрая: умът + сърцето + волята + душата + духа + Бога = на възможностите на Абсолютното, Безграничното." /3-1922-23/

       По тази схема за взаимозависимостта се долавя как Бог се принизява към физическия свят, за да изгради цялото многообразие на живота. Неговите форми на самоограничение следват стълбообразно - дух, душа, ум, сърце и воля. Разбира се, в крайна сметка е и самият физически представител - тялото. И Учителя продължава: "Никога умът и сърцето на човека не идват едновременно. Умът идва заедно с физическото тяло. Първо идва тялото, после умът и най-после сърцето. Когато детето се зачене, първо се образуват крайниците, ръцете и краката (н. б. - органите на волята), после се образуват останалите органи: черният дроб, дихателната система и най-после сърцето." /3-1922-23/

       "Според най-новите изследвания, върху развитието на ембриото в майчината утроба през третата седмица от зачатието ембриото оформя вече нервната система (мозък и гр. стълб с мозъка), а паралелно с това се констатира пулсация на зародилото се сърце. И това е логично, тъй като в ембриото клетките се поддържат с кислород и хранителни вещества чрез самостоятелна кръвоносна система, което изисква рано да започне циркулацията на кръвта. А кръвта на ембриото се снабдява с кислород и хранителни вещества чрез плацентата -контактът между майчината и ембрионалната кръв. Крайниците зачеват образуването си в четвъртата седмица. В шестата седмица имаме оформяне на очите; в седмата - зъбите, мускулите и гениталните органи, а в осмата - всички органи на ембриото са вече по местата си. Тогава ембриото се нарича вече фетус." /226/

       "Като ученици (на окултната школа) вие трябва да усилите волята си, без да бъдете своенравни; вие трябва да развиете моралните чувства в себе си, без да се афектирате; вие трябва да давате предимство на идеите на ума си, без да се спирате на преходни мисли." /4-1922-23/ "Недостатъците трябва да се използват най-разумно. Чрез тях ще калите волята си и ще изпитате силата на своята мисъл. Недостатъците, от какъвто характер и да са -физически, сърдечен, умствен или духовен, са създадени от самите вас." / 3-1922-23/ - "Твърдостта се проявява, когато разумът у човека не действува. Твърдостта се проявява, когато се засягат личните чувства в човека. Твърдостта се проявява, когато човек има убеждения. Смели са само високоморалните, идейните хора. Твоята твърдост, твоята смелост и твоята изпълнителност трябва да почива на известни убеждения в тебе." /6-1923-24/

       "Разумните сили, които са образували човешкото сърце, седят по-високо от силите, които образуват ума. В това отношение човешкото сърце е образувано от херувимите и серафимите - съществата на Любовта. Обаче в човешкия живот умът заема по-високо място, отколкото сърцето. Умът обикновено се занимава с материята. Умът се занимава с външната страна на живота, а понеже ние минаваме през материалния свят, тия същества, които са го създали, господствуват върху материята. И действително, при сегашния стадий на развитие, в който се намираме, по-добре е да ни направлява умът, отколкото сърцето..." /7-1923-24/ "Следователно, когато вашият ум се развива, вие ще имате отлив в сърцето си. Когато пък вашето сърце се развива, вие ще имате отлив в ума си." /7-1923-24/ "Човек, за да примири ума и сърцето си, трябва му друг един елемент - трябва му душа. Само човек, който има душа, може да примири сърцето и ума.

       И тъй, което хората наричат борба между плътта и духа, то не е нищо друго освен борба между ума и сърцето." /7-1923-24/ "За да прекарате един разумен живот на земята, за да бъдете по възможност щастливи, трябва да имате силна воля." /14-1924-25/ "Каквито процеси стават на луната, такива стават и в ума, и в сърцето на човека. Умът и сърцето се пълнят и празнят както луната. Когато умът се пълни, сърцето се празни, т. е. почива." /20-1925-26/

       "Докато слуша сърцето си, човек се завързва. Докато слуша ума си, човек се развързва. Когато умът и сърцето са в хармония, човек ще знае как да се връзва и развързва." /20-1925-26/ "Връзването подразбира съприкосновение с реалността. На същото основание казваме, че докато не се свърже със земята, човек не може да расте." /20-1925-26/ "Значи растенията са свързани със земята, т. е. живеят по пътя на сърцето си. Животните са развързани от земята, т. е. живеят по пътя на своя ум. Растение е всичко онова, което расте и се свързва с околната среда; животно е всичко онова, което се движи и се освобождава от връзките на своето минало. Човек не може да не се свързва, но връзките му трябва да бъдат разумни." /20-1925-26/ "Растенето е процес на свързване, а развиването -процес на освобождаване. И тъй, процесът на еволюцията не е нищо друго освен освобождаване на човешкия дух от връзките на неговото минало. Човешкият дух слиза на земята, за да придобие опитност." /20-1925-26/ "Трите възможности, дадени на човека, това са възможностите да тренира или развие своето тяло, своето сърце и своя ум. Не е ли тренирал тялото си и влезе неподготвен в духовния свят, човек изпада в сънно състояние. А това да има присъствие на духа - да не се страхува от нищо. Който третира тялото си, той може чрез него да познае ще срещне ли някакво препятствие на пътя си или не. Тренираното тяло е чувствително към външните влияния. Ние казваме, човек е здрав, когато тялото му се подчинява на неговата разумна воля. Тялото трябва да бъде орган на ума, сърцето и волята на човека..." /23-1926-27/

       "Който владее мислите и чувствата си, той лесно се справя с тях. Чрез мисълта той може да си създаде как-вито органи иска, да се върне в първоначалното си положение, когато е бил създаден по образ и подобие Божие. Дойде ли до този образ, той сам ще види своето положение и отклонение по пътя, по който е вървял." /25-1928-29/ "Чрез силата на волята, подкрепена от ума и сърцето, човек проявява способностите си да превръща нисшето в себе си във виеше, неблагородното - в благородно." /32-1917/ "На земята, във физическия свят, не трябва да обичаш никое същество или предмет с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си душа, и с всичката си сила, тъй като, когото обичаш така, ако умре, и ти ще умреш. И затова на физическото поле трябва да има постоянно дисхармония, за да живеят хората. Благодарение че има дисхармония, та вие живеете. При сегашните условия, ако вие турите хармония на физическото поле, всички хора ще измрат." /40-1922/

       Тук се изтъква важността на поляризационния принцип и следващата от него дисхармония в сферата на физическото поле. Благодарение на поляризацията, както неведнъж изтъкнахме, съществува импулс към движение, растеж, развитие в живота. Съществуващата паралелно с това дисхармония подсилва тези стремежи, както и поддържа буден ума, мисълта и сърцето. В случай на пълна хармония на физическия свят това би означавало анихилация на силите, т. е. унищожаване, изчезване и уравновесяване на импулсите и силите. Такъв пълен колапс съществува само в най-висшите среди на света, т. е. когато се постигне сингуларност с Първоизточника. Но това пък означава пълно замиране на физическия живот на земята. Но това не значи да няма връзка и взаимозависимост между отделните противоположни сили. "Следователно връзка трябва да има между умствените образи и сърдечните стремежи. Умът всякога се стреми надолу, а сърцето винаги се стреми нагоре. Значи не е умът, който влияе на сърцето, а сърцето влияе на ума. Умът е, който дава направление на сърцето, но за влияние сърцето е по-силно. И силни натури не са онези, които имат силен ум, но силни натури са онези, които имат силно сърце." /57-1923/ "Нормален човек е само онзи, в който умът, сърцето и тялото са в хармония, т. е. тялото се подчинява на ума, а умът се подчинява на сърцето. Ще кажете, сърцето трябва да се подчини на ума. Не, на земята сърцето е по-силно от ума. Най-първо човек е чувствувал и после се появила мисълта. Значи първо се явило сърцето, а после умът." /57-1924/

       Еволюцията на живота тука на земята ни подсказва, че усетите, чувствата са се развили далеч преди появата на мисълта и ума. Разсъдъкът и мисълта са се зародили с появата на човека и са характерни единствено за него. Чувствата или дейността на сърцето, което има по-голям опит на физическото поле, са по-активни и силни, т. е. по-влиятелни, отколкото ума. Че е така, нека се вгледаме в проявите на хората. Те са предимно роби на чувствата си, на желанията си, на страстите си, т. е. представляват свят, присъщ изключително на чувствата, които владеят предимно животните. Мисълта и проявите на разума трудно си прокарват път в ежедневието на хората. "Ние живеем в един свят, в който всички неща са относителни. Мисълта е относителна; чувствата са относителни и волята е относителна. Абсолютна свобода в света няма." /57-1924/

       "За да може да се развива умът правилно, трябва да бъде спокоен. Мир трябва да има човек. Следователно Бог, Който е толкова далеч от нас, разбира тия закони. Той се е отдалечил, скрил далеч от нас именно защото разбира законите - не иска да хвърля никаква сянка върху нас." /57-1924/

       Как да разбираме мисълта, че "Бог е толкова далеч от нас, за да не хвърля сянка върху нас"? При раздела "Сътворението на света" споменахме, че физическият свят е последната фаза на експанзията в света, т. е. разширението, изявата на Бога в посока на материалната среда. Бог се е "самоограни-чил", за да изгради нисшите физически форми. А това всъщност е "отдалечаване на Бога" от материалните форми. Така се изгражда индивидуализацията на физическите форми, които трябва да наберат самостоятелен опит, да узреят, да се усъвършенствуват и започнат своята еволюция, т. е. да се възвърнат пак под крилото на Бога.

       "Всяко едно чувство (сетиво) съответствува на известна идея. Засега човек е засегнал само петте полета, достигнал е до полето на Истината. Значи той е достигнал до най-нисшето поле на Божествения свят. Трябват му още две чувства." /65-1922/

       Обстоятелството, че Учителя идентифицира чувствата с понятието поле (силово поле), е многозначително. Това понятие - поле във физиката, се възприема като състояние на действуващите във вселената сили и енергии. В такъв случай трябва да приемем, че чувствата, за които той говори (Любовта, Мъдростта, Истината, Добродетелта, Правдата), ще притежават в сферата на физическия свят качества като: формиращи явления, изграждащи силови възли, оживотворяващи инертната материя и др. От друга страна, Учителя поставя Истината като най-ниското поле на Божествения свят. Това ще рече, от наша гледна точка, че Истината и другите полета като такива са най-високо ниво във физическия свят. Затова и тези най-висши чувства (полета) са вписани в пентаграмата, която Учителя даде като висш символ.

       На какво са аналогични умът и сърцето в сферата на физическия свят на човека? Учителя отговаря: "Адът и раят не са нищо друго освен състояния на човешкия ум и на човешкото сърце. Те определят свободата на човешкия дух. Значи адът и раят съществуват на земята." /82-1927/

       "Сега трябва да работите над себе си, да очистите ума и сърцето си от. всичко отрицателно." /83-1928/ "Трябва да знаете следното: всички хора, които живеят със сърцето си, остаряват по-скоро, отколкото тия, които живеят с ума си; или с други думи казано: хората на чувствата остаряват по-скоро от хората на трезвата мисъл." /84-1927/ "Трябва да знаете още, че паметта зависи от чувствата. Колкото чувствата на един човек са по-необуздани, толкова и паметта му е по-слаба. Когато паметта му започва да отслабва това показва, че става разслабване на неговите чувства, той се разсейва и не помни, скоро забравя. Паметта на хората отслабва и от големи скърби и страдания, от голям страх и от силни умствени сътресения." /84-1927/

       "Търпението не е качество на човешката душа. Ако знаете как да поставите търпението като идея в своя ум, посредством него човек ще може да пробуди всички запасни енергии, дарби и способности в ума си и ще ги впрегне на работа. Търпението е богатство, което, щом се предизвика от човека, с него заедно идват разумните същества да му помагат." /91-1928/ "Денят е завършен добре, когато в ума, в сърцето и във волята на човека се прибави нещо ново." /105-1929/

       "Днес от всеки човек се иска физическа, сърдечна и умствена чистота." /115-1929/ "Закон е: започнете ли някое добро дело, изпълнете го, както ви е казано. Дойде ли ви на ум някакъв нов план, не се отклонявайте от първия. Като свършите работата си, тогава разгледайте новия план." /129-1931/

       Най-често хрумванията, първата идея за изпълнението на дадена задача са плод на интуицията у човека. Те са реален съвет за изпълнение и най-добро решение. Ако започнем да умуваме, да се колебаем и много да разсъждаваме върху нови възможности и постановки, то изпадаме в недоумение, в колебание и тръгваме по грешен път. Затова се препоръчва да бъдем верни на първия съвет и сигнал, който ни е дала интуицията.

       "Човек не може да разреши въпроса за живота със сърцето си. Той не може да разреши също въпроса и с ума си. Защото със сърцето си човек всякога се привързва към видимите неща. Той не вярва на това, което не вижда. С ума си пък всякога се привързва към формите на нещата." /129-1931/ "И тъй, не се заблуждавайте. Пазете се от стари навици, от стари разбирания. В човека има нещо инертно, неподвижно, което го прави ленив. Това не е истинското естество на човека. Човек има дух, който е мощен, способен да твори. Човек има душа, която е широка, готова да обхване всичко в себе си. Човек има ум, способен да възприеме светлина и знание. Най-после човек има сърце, което възприема топли и благородни чувства." /152-1940/

       Тази мисъл на П. Дънов е знаменателна в това отношение, че дава формулировка за действията на човека в живота. Да се пазим от стари навици, ще рече да се пазим от преповторение на навиците, които другите притежават и от които сме ги усвоили. Това обвързване към старото прави човека ленив по ум, пристрастен към известното и нерешителен за изпълнение на нещо ново, тъй като другите не са го сторили. Знаменито е твърдението на Айнщайн, че той е дошъл до идеята за теорията на относителността, защото не се е поддавал на влиянието на чуждите мнения, на чуждите становища и е запазил свободен и творчески своя ум и воля.