3.5. Мисълта и интуицията у човека. 3.5.1. Мисълта на човека. 3.5.2. Интуицията на човека

[Ани]

3.5. Мисълта и интуицията у човека

3.5.1. Мисълта на човека

       "Силата на човека е в мисълта.
Тя е създала цялата вселена.
Тя е творческият принцип; тя е водовъртеж."

       /137-1933/

       Учителя П. Дънов явно има предвид Евангелието на Йоанна, което започва с думите: "В начало бе Словото." А Словото, това е творческият принцип на Бога, който е създал света, тъй като се казва, че чрез Словото "всичко е станало". Мисълта на човека действително е най-творческият елемент, който съществува в него, и както казва Учителя, чрез него можем да сътворим и прозрем цялата вселена.

       "С мисълта си ти можеш да обхванеш целия космос. Следователно със своя ум ти ще вземеш от мисълта на космоса само това, което можеш да разбереш." /126-1932/ "Чрез мисълта си човек черпи енергия от природата. Само чисти и благородни души могат да възприемат Божествените мисли, без да накърняват тяхната чистота и сила. Мисълта трябва да бъде ритмична. Без ритъм нещата са обикновени, плоски." /20-1925-26/

       "Който владее мислите и чувствата си, той лесно се справя с тях. Чрез мисълта той може да си създаде как-вито органи иска, да се върне в първоначалното си положение, когато е бил създаден по образ и подобие Божие. Дойде ли до този образ, той сам ще види своето отклонение от пътя, по който е вървял." /25-1928-29/ Затова Учителя казва: "Аз мога да бъда при вас с тялото си, а с ума си да бъда на друго място. Аз съм там само за това, което мисля. Следователно, ако мислиш за Бога, при Него си; ако мислиш за света, при света си. За каквото мислиш в даден случай, ти си там, при него." /126-1930/

       Мисълта е мощен фактор, който определя и оформя характера, поведението и съзнанието на човека. В зависимост от това в какъв кръг мисли живее човек, са и неговите стремежи, мечти, желания, действия и физическа нагласа. Мисълта влияе даже и на физиологията на тялото. Например храносмилателната система е изцяло под влияние на мисловните картини и представи. Вкусовата нагласа към храната зависи от мисловното ни отношение към нея. Половото влечение и настроение е напълно под влияние на мислите и въображението. Всяко настроение в действията ни е ръководено преди всичко от мислите, които имаме по проблема. Мисълта е фактор и при отношенията между хората. Ако двама души са заангажирани едновременно с мислите си по даден проблем, те лесно намират разбирателство, добър обход и добри чувства, от-колкото ако имат отрицателни мисли един към друг.

       "Айнщайн счита, че "чистата мисъл е в състояние да обхване действителността, както някога са мечтали древните хора." /177/ "Айнщайн е поддържал, че въображението е по-важно от знанието, че въображението е качество, което прави човешките същества "подобни на богове" и ни дава възможност "да говорим със звездите". /177-Гордон/

       От своя страна Учителя П. Дънов прави следното сравнение: "Както водата на физическия свят представлява средата, която пренася необходимите елементи за развитието на растенията, така и мисълта в духовния свят служи на среда, която доставя нужните елементи за растенето и развитието на чувствата. Човек може да прояви Любовта само чрез закона на мисълта." /88-1927/ "Мисленето е кратък момент, а разработването на мисълта е продължителен процес. Разработването като процес наричат мисъл. Мисленето обаче става моментално. Като мисли дълго време и не може да разбере задачата си, човек отправя мисълта си в подсъзнанието, дето се разрешава." /113-1930/

       Значи подсъзнанието, като се зареди с дадена мисъл, работи независимо от нашето съзнание и намира отговор на задачата. Подобно становище имат и други автори. "Когато проблемът на научното дирене не се решава фронтално, по-лесно е да го отправим към подсъзнанието. Получила задачата, мисълта ще продължи да работи, независимо дали мислите над този проблем непосредствено, или не мислите. Извършва се несъзнателна, неосъзнавана умствена дейност." /192-Сухотин/ "Целият този етап, през който интуитивно се търси решението на проблема, се нарича инкубационен. Изместването на мисловните процеси в сферата на неосъзнатото ни освобождава от сковаващите схеми, от готовите методи и постановки." /192/

       Ето и този автор намира, както Учителя, че подсъзнанието може да намери по-лесно и сигурно решение на известен проблем, защото то е освободено от сковаващите норми, схеми и постановки, налагани ни от окръжаващата среда или от постигнатото вече в науката. При науката най-сковаващо е авторитетът на изтъкнати мислители или учени, които са работили вече върху проблема, с който се занимаваме ние. Тези образци, норми или още догми, наложени от другите, гърците наричат парадигма. (Paradigma - гръцка дума, която означава "норма", "пример", "образец".).

       "Сигурно най-потресаващите парадокси на науката са смените на парадигмите й. Прогресът на познанието се осъществява именно като смяна на парадигми, които не само се разрушават една друга, но и оставят нещо за бъдещето." /192/

       Трудно се сменят и отнемат парадигмите в областта на философията и религиозните постановки. Айнщайн изгради своята теория на относителността само благодарение че независимо от парадигмите на физиката, той прояви свободна философска мисъл. При религиите парадигмите сковават всяка мисъл и въпреки противоречията им с действителността и съвременната наука продължават да са валидни в течение на хилядолетия. Затова "Великите открития преживяват три етапа. Ако си послужим с лека ирония, отначало за първооткривателя казват: "Той е полудял", после: "Тук има нещичко", а на заключителния етап: "Та това е толкова просто." /192/ Като има предвид тази ситуация на отношението на мнозинството към новите постановки във философията, Учителя П. Дънов казва, че когато хората казвали за него, че той лъже, това било сигурна гаранция и основание да счита, че е на прав път и казва истината. И когато някой отрича съществуването на Бога, то това говори със сигурност, че Той съществува. В подкрепа на мисълта е, че откривателите и учените много често чувствуват, че идеята за откриването на дадена закономерност или принцип като че ли му се диктува от подсъзнанието. Затова, след като направи откритието си, той често е безсилен да го докаже, т. е. да го изведе по правилата на логиката от приетите парадигми на науката, опирайки се на фактите и на законите." /192/

       "Всички велики учени и идейни хора са слушали в себе си този глас и са се подчинявали на него. Откритията на учените, на великите хора не се дължат на тях. Всяко откритие не е нищо друго освен Божествена идея, която, проникнала в ума на някой учен, той я е възприел и изнесъл на света. Заслугата на този учен се заключава само в това, че е насочил мисълта си в дадено направление и от там е получил нужната светлина." / 120-1929/ Известни са случаите, когато откриватели и учени разказват как са дошли до идеята за своето откриване. Проф. Льови, откривател на ацетилхолина - вещество, което произвежда нервът вагус в тялото на животните, от университета в Град, казва, че идеята му идва внезапно, както си е стоял в едно кафене. За физика У. Томсън разказват, че в периода на творческите си търсения на нови решения еластичните тела му изглеждали като въртящи се механизми, съединени в своеобразни конфигурации, атомите подобно на вихрови пръстени, течност, а светлината, т. е. светлинният етър, още по-интересно - като...сапунена пяна." /192/ "Математикът Ж. Адамар и психологът Т. Рибо разпространили в началото на XX век сред видни математици писмена анкета за характера на творческия принцип. Мнозина отбелязали, че те мислят със зрителни, по-рядко с двигателни образи. И вече при извода на резултат, при оформяне на съобщението за печат използват символи и думи. Самият Ж. Адамар описал как е извършил доказателството на една теорема за числата, без да използва самите числа, а образи като точки, петна и някаква безформена маса." /192/

       Учителя П. Дънов счита, че ясновидството е процес, който се дължи на вътрешно виждане, дължащо се на висока чувствителност на органи, които са недоразвити в обикновените хора. Интуицията от своя страна трябва да считаме, че е преходна фаза към ясновидството. Интуицията, интуитивното чувство или предусещането също така е свързано със зрителни, вътрешни усещания, виждания и зрително мислене, но е по-замъглено, поради което човек трябва да има нагласа да го долавя и разчете от всички други банални мисловни процеси и представи.

       "Някои хора се чудят, че съществуват ясновидци. За онзи, който се движи (мисловно) с бързината на светлината, никакви мъчнотии не съществуват. В продължение на осем минути аз мога да придобия толкова знания за слънцето, колкото учените ще придобият за хиляди години. С очи нищо не се постига, но с ума. Умът се разхожда (мислено), той ходи на слънцето и се връща. Наистина човешкият ум ходи там, където не може да се помисли." /113-1930/

       "Айнщайн казва за теорията на относителността: "През тези години (това са десет години на творчество) имах усещането за движение към конкретно нещо, макар че е трудно да се изрази с думи. Базираше се на логиката... но в моето съзнание то имаше точно определена зрителна форма." /192/ "От редица вариантни методи се използва и такъв (при научното дирене), може да се каже, екстремален случай като обръщането на задачата с главата надолу. Най-крупното по същество постижение на науката е получено именно по пътя на допускане на обратното. Така постъпил Коперник, като заявил, че не слънцето се движи около земята, а земята около слънцето. Не по-малко решително "преобърнал" структурата на пространството Лобачевски, лансирайки геометрия, в която напук на обикновените отношения били въведени нови, противоположни. Същото направил Айнщайн, като предложил вместо абсолютното отчитане на времето и пространството, измерване относно конкретен наблюдател, и т. н." /192/ "Като се качвате в по-висок свят от физическия, виждате, че между мислите и чувствата съществува известна зависимост - близко отношение. Мисълта е реализирано разумно чувство. Мисълта е по-силна от чувствата, но чувството е по-голямо напрежение. В мисълта има по-голямо движение, а в чувството - по-голямо напрежение. /49-1933/ - "Учените хора като мярка за измерване бързината си служат с бързината на светлината, а бързината на мисълта е по-голяма от бързината на светлината." /72-1925/

       "Човешката мисъл е в състояние да измени лицето на земята." /97-1928/

       "Всяка мисъл - духовна или материална, съдържа известно количество материя в себе си. Желанията и чувствата са също материални, но по-плътни от мисълта. Обаче материята на мислите, чувствата и желанията се различава от физическата материя по това, че не се разлага. Тя прониква всичко." /128-1931/

       Мисълта по същество значи има качествата на силовите полета на материята. Поради това тя е по-мощна и прониква всичко. С това си качество на проникваемост мисълта наподобява полето на частицата неутрино, за което няма физическо препятствие на физическия свят.

       "Един съвременен учен прави изчисления за бързината, с която се движи човешката мисъл, и тази на светлината и намира, че отношението между тяхната бързина е такова, каквото е отношението между бързината на биволската кола и на светлината. Той изчисли, че човешката мисъл се движи с бързина три квадралиона и 600 билиона километра в секунда. Ако и човешкото съзнание се движи с тази бързина, всеки момент то ще присъствува навсякъде във вселената. Тогава няма да има далечни и близки неща за човека. Това се отнася до интензивната човешка мисъл." /156-1943/

       Скоростта на светлината е пределна за физическия свят. Затова времето и пространството имат за нашето съзнание измерения. Пространството, макар и безкрайно, за съзнанието ни е гранично, а времето - еднопосочно, и то със скоростта на светлината. Но физиката предполага, че съществуват скорости, далеч по-високи от тази на светлината. По този въпрос вече говорихме. В такъв случай, ако се придвижим с надсветлинна скорост, при закривеното пространство на вселената мисълта ни може да догони бъдещето ни, да достигне миналото и се върне пак към първоизточника си.

       "Светлината е едно необходимо качество за мислене. Светлите духове и отвън, и отвътре имат светлина, а не-напредналите духове, които живеят в ада, нямат отвън светлина, но имат само отвътре." /64-1924/

       Явно, че светлината като явление и като принцип е необходима, за да се опознаят нещата, света и явленията в него. На физическия свят това опознаване извършваме чрез зрителния си анализатор - окото, а в духовния свят - чрез мисълта. Оттук следва, че без светлина нито можехме да имаме зрение, нито мисъл. В духовния свят освен външната светлина съществува вътрешна, която отговаря по сила на състоянието на съзнанието.

       Ориентирането в пространството на съвременния свят не е така прост процес, както някои хора си мислят. Съобразно теорията на относителността няма процес или форма, която да е статична, в покой и завинаги определена. Всичко е в развитие, разрастване и прогрес, от което следва, че всеки миг, всеки момент нашата мисъл трябва да възприема света и окръжаващите ни явления и измерения в постоянни промени по отношение времето и пространството. Поради това мисълта ни всъщност е анализирващ процес със съответната динамика и гъвкавост. Ако успеем така да възприемаме света, ние ще се отзовем в съвършено друго измерение.

       "Енергиите, които излизат от тялото "А" във вид на лъчи, минават в пространството и след време се връщат в тялото "В". Тялото "А" представлява едната страна на слънцето, а тялото "В" - другата страна. Следователно лъчите на слънцето, които излизат от едната страна "А", след време пак се връщат в слънцето, но от другата страна - "В". Въз основа на същия закон всяка сила или всяка мисъл, която излиза от човека, отива в пространството и след време пак се връща в него, но вече с известна придобивка, с един малък плюс. Изобщо известен е най-късият, както и най-дългият период, през който една мисъл може да се върне, отдето е излязла." /77-1926/ "В този смисъл, както добрите, така и лошите мисли, излезли от човека, след време, след известен период от време, пак се връщат към него. Ако някой човек изпрати някъде в пространството една престъпна мисъл, тази мисъл най-много след четири поколения пак ще се върне към него. Тези четири поколения включват един период от сто години." /77-1926/ "Според сегашната еволюция мисълта на човека върви в две посоки: низходяща и възходяща. Низходящата посока на мисълта действува за създаването на човешката личност и човешкото тяло - със седемте му обвивки. Според вътрешния смисъл на Христовото учение човек има три съществени, неизменни тела и седем обвивки." /96-1917/ Явно, че мисълта ни на физическия свят е свързана винаги с неща и форми от същия. Затова се казва, че обикновено имаме зрително мислене или въображение за явления от физическия свят. Това е по мнението на Учителя низходящата посока на мисълта. И така е защото, казва се още, че "Най-първо, за да мога да мисля за кого и да е от вас, трябва да имам представа за лицето и за фигурата ви. Колкото вашият образ става по-жив, толкова и мисълта ми за вас е по-силна. След това ще проектирам своята мисъл към вас." /9-1923-24/

       "Действително човек може да лети с мисълта си над облаците, но затова се изискват редица упражнения и вътрешна подготовка." /17-1924-25/ - "Мисълта и чувствата на човека са свързани с дишането." /25-1928-29/

       "Мисленето е единственият процес, който продължава и след смъртта. Като замине на другия свят, човек нито яде, нито диша, но мисли." /45-1931 /

       Бихме се запитали кой е посредникът орган, който препраща мисълта ни в пространството и който координира явленията на физическия свят с тези на духовния ни свят? Безспорно това е мозъкът. Това е орган, който далеч още не е напълно проучен и познат на науката и който крие в себе си сложни загадки и неизвестности. Съвременната неврофизиология достатъчно убедително показа наличието на функционална асиметрия в работата на мозъчните полушария (полукълба). Лявото е съсредоточило дейността си върху абстрактното, логико-аналитичното мислене, дясното е отговорно за интуицията и образността, за духовното творчество. /192/ "Няма орган в човешкото тяло, който да не се управлява от известен род мисли и чувства. Като знаете това, пазете ума и сърцето си в изправност, за да могат те правилно да възприемат мислите и чувствата, които идат от външния свят." /25-1928-29/

       "Значи силата на човека седи в свещените мисли, които той храни в себе си по отношение на живота. Извън времето и пространството мислите са съвършени, но щом почнат да се проявяват на физическия свят, и те като светлината претърпяват известни пречупвания, вследствие на което губят своята чистота и съвършенство." /21-1925-26/

       Видно е какво неоценимо качество има човекът в сравнение с другите живи същества на физическия свят. Мисълта е най-мощната, най-силната духовна изява на човека в живота. С нея той преоформя и гради живота и себе си. Тя е факторът, който може да ни свърже с духовния свят, и тя е това, което единствено запазваме, когато преминем в този свят.

[Ани]

3.5.2. Интуицията на човека

       "Интуицията е Божествено чувство,
което всеки човек има, но не у
всеки е еднакво развито. Дайте място на
интуицията в себе си, да растете и да се развивате."

/25-1928-29/

"Който е развил търпението,
развива и интуицията си. Голяма
придобивка е за човека да има интуиция,
да познава хората, да предвижда нещата."

       /25-1928-29/

"Мисленето, което върви по логически
зададени стандарти, се нарича шаблонно
и е с висока степен на предопределеност...
За да се изтръгнат тайните на природата,
трябва нешаблонно, алогическо мислене
от гледна точка на съществуващите закони.
Особена роля в този процес играят
алогическите механизми на научното
търсене: отгатване, психологическо усещане,
хрумване и други процеси на мисълта,
обединявани под термина интуиция."

       /192/

"Интуицията често ви предупреждава,
казва ви: бъдете внимателни, ще ви
се случи нещо. Вие трябва да развиете
и интуицията в себе си. Тя не се проявява
като мисъл в мозъка, но като едно
дълбоко вътрешно чувство,
като едно вътрешно пришепване."

       /6-1923-24/

       В раздел "Съзнание" споменахме, че Учителя П. Дънов идентифицира интуицията със свръхсъзнанието. Последното като висша степен на овладяване на собственото си същество, на собственото "Аз", е живата ни връзка със света на четвърто и пето измерение, т. е. на света на нематериалното състояние на душата. А както видяхме, в тази среда не съществува времето и пространството. Усещанията или интуитивното усещане долавят процеси, както от миналото, така и от бъдещето.

       Затова Учителя предупреждава: "Който иска да развива интуицията си, т. е. Божественото чувство, той трябва да е придобил самообладание, да се справя правилно с всички изненади, с всички мъчнотии и изпитания. Интуицията пък е нужна, за да предвижда събитията, да разбира хората и да се отнася разумно към всички живи същества." /25-1928-29/ "Умът знае причините на болестите, но не може да ги лекува. Душата лекува болестите. Една от проявите на душата е интуицията. Чрез нея човек решава лесно задачите си." /25-1928-29/

       Следователно интуицията е качество или проява на самата душа у човека. Оттук следва, че интуицията е полудуховно и полуматериално усещане, което прави връзка с двата свята - физическия и духовния. Тази е и причината, че ние имаме възможност да овладеем интуицията и да се ползваме от нейните възможности. Учените също така виждат тази своеобразна двойственост в интуицията, като казват: "Фактите показват, че докато мисълта непрестанно се контролира, за нея е трудно да получи нещо ценно, а когато човек "се отърве" от контрола на съзнанието, той по-лесно става творец. Неслучайно учени от всички времена са смятали интуицията за откровение; виждали са в нея извор на идеи, подхранващи нашия гъвкав аналитичен ум. Говори се също за "надсъзнателно", като желание да се покаже, че научното откритие "открива" нещо, което никога не го е имало." /192/

       "Животните интуитивно често схващат нещата по-добре от хората. Това показва, че интуицията у тях е по-силно развита, отколкото у някои съвременни хора. Ако човек се остави свободно, с пълно доверие на своята интуиция, той ще има по-добри резултати в живота си, отколкото ако действува изключително по своя ум. Оставете се свободно, без страх на своята интуиция, т. е. на Божественото в себе си, и ще видите какви резултати ще получите. Интуицията у човека е неговият разумен баща." /19-1925-26/

       Докато съзнателното мислене се поддава на волевия контрол, то при интуитивното усещане това липсва. Интуитивното трудно се контролира и трудно улавя. За целта се изисква душевна чистота, уравновесеност, изключване от околната среда. Затова "Когато развивате вашата интуиция, не туряйте ума си да работи. Умът, като работи, той спъва интуицията... Вземете положението на едно дете, което очаква майка си да го нахрани, и няма да мине много време ще получите отговора." /60-1922/

       "Божественото, разумното начало в човека или неговото подсъзнание всякога му нашепва какво да прави. Слушайте този глас. Този глас наричаме Божествено чувство или интуиция. Тя предвижда всичко, каквото може да се случи в живота на човека, и го предупреждава." /62-1923/ "Интуицията проверява нещата моментално, а умът действува във времето и пространството." /64-1924/ "Според интуицията, която е закон на Божествения свят, щом почувствуваш, щом възприемеш нещо от този свят, ти веднага трябва да действуваш, а после да размишляваш върху последствията." /2-1922/

       Разбира се, външно погледнато, прозрението идва изведнъж, като щастливо хрумване, внезапно просветление. А всъщност ученият отдавна вече е подготвен за него, овладял е огромно количество сведения, заживял е с проблема, неведнъж е подхождал към него от различни страни. Прозрението може да затвори веригата от размисли само у човек, който е изстрадал откритието. /192/ Интуицията или прозрението е като връзка с един свят на знанието, откъдето се черпят сведения. Дълго заангажираният ум и мисъл у учения създава връзка с всички, които мислят и разсъждават върху същия проблем. Мисловната връзка създава прозрението, диктувано от най-компетентните в тази област. Ето защо Учителя П. Дънов счита, че: "Това, което хората днес учат, е написано от първите им учители. Всичко, каквото днешната наука познава, е предадено от първите учители на човечеството. Съвременните учени правят преводи от оригиналните произведения на своите предци. Някой съвременен учен работи върху даден въпрос от науката цели 20 години и най-после открива нещо. Като мисли усилено върху даден въпрос, той нагажда мозъка си така, че го довежда до положение да възприема мисли чрез внушение от разумни същества, които се намират във висшите светове. Следователно чрез мисълта си човек се свързва с интелигентни центрове във вселената и по този начин предава тяхната мисъл." /21-1925-26/ "Някои от просветените египтяни са придобивали знанията си именно по този начин. Те са били поставяни в магнетичен сън, през което време излизали от тялото си и се издигали високо в пространството, отдето наблюдавали земята и разположението й около другите планети." /21-1925-26/

       Просветлението или създадената връзка с висшите светове, която много учени са осъществявали, са им давали възможности да извършват епохални открития, въпреки че били дилетанти в областта на самото откритие. Дилетантът работи за свое удоволствие и водейки се от своята интуиция, попада в зоната на търсения проблем. Ще дадем няколко примера в тази насока. "Холандският млад физик Ейбрахим Пайс, един от последните асистенти на физика Бор, разказва: "Бор веднага ми каза - работата с него ще бъде плодотворна само ако разбера, че той е дилетант по тези въпроси. Може би ще е най-добре да кажа, че силата на Бор се криеше в поразителната му интуиция и проникновение на мисълта, а съвсем не в ерудицията." /216/ Дилетанти са били едни от най-големите учени на човечеството. Немските философи от XVII и XIX век Я. Бьоме и Й. Дицген са били обущари по професия. Швейцарският лекар от XVI век Парацелз, макар и медик, възражда химическата наука и я откъсва от влиянието на алхимиците. А проф. Л. Пастьор, макар и химик, прави важно откритие в областта на медицината. Откривателите на кислорода са били дилетанти в химията: Бьоме и Шееле са аптекари, а Пристли - филолог и богослов. Лавоазие, който прави значителни открития в областта на химията, е физик. Хелмхолц, един от откривателите на закона за запазване и преобразуване на веществото и енергията, е известен с трудовете си като физик, макар че той е лекар. Коперник, по професия юрист и по-късно лекар, получава световна слава в областта на астрономията. Тихо де Брахе, също така юрист по образование, става известен астроном. Й. Фраунхофер, стъклар и собственик на оптическа работилница, описва и обяснява фраунхоферовите линии при поглъщане на светлината. Но най-интересен дилетант в областта на астрономията е А. Хол, който бил дърводелец по професия. Той открива спътниците на планетата Марс - Фобос и Деймос. В XX век интерес представлява ученият Е. Хабъл, който, макар и юрист по образование, открива изключително интересния факт на "червеното преместване" на светлината. С това се доказва, че мъглявините, които се намират извън границите на нашата галактика - Млечния път, се отдалечават от нас. Фарадей, роден в семейство на ковач, се обучава като книговезец, но благодарение на самообразование става един от най-великите учени на Англия. Съветският физик Л. Ландау, макар и с два факултета образование, не е учил висша математика, казва, че не помни кога не е можел да интегрира. Много са още примерите от този род, които показват, че науката не е привилегия за малцина, но се изисква специална нагласа към нея и добре развита интуиция.

       Научните открития често са изпреварвали интелектуалния ръст на човечеството, поради което те са оставали дълго време неясни, неразбрани, неоценени и чужди на мнозинството хора. Това обстоятелство също говори за това, че науката не е плод само на системни проучвания и дирения, а най-често плод на просветление, откровение, интуиция, която предхожда времето си. По същество геният непременно нарушава някакви правила и в този смисъл той винаги е "неграмотен", но "неграмотен", защото разбира по-съвършено граматиката. /192/ Затова великото откритие на Айнщайн е едно от парадоксалните явления на научната мисъл. А Фридман казва: "Аз смело мога да кажа, че никой не разбира квантовата механика; квантовата механика не може да се разбере, с нея трябва да се свикне." /192/

       "Когато интуицията в човека е развита, той знае кога и какво да говори, какво да прави, какво да учи и т. н. Да имаш интуиция, това значи да разбираш кому какво е нужно и да го задоволиш, по най-разумен начин. Необходимо е всеки човек да развие в себе си интуицията. Тя му е дадена от Бога, за да схваща той отдалеч събитията." /79-1927/

       "Когато развива интуицията си, човек престава да се дразни, става тих и спокоен, придобива разположение на духа и вътрешна радост. Интуицията изключва всякакви одумвания, всичко речено-казано. Който се ръководи от интуицията, той е затворен за шума на външния свят." /79-1927/

       "Физическото зрение и слух не могат да заместят духовното зрение и духовния слух. При това едно сетиво или едно чувство отваря вратата на един ограничен свят. Вкусът например въвежда човека в света на вкусовите възприятия и усещания, но не и в света на зрението или слуха. Следователно колкото повече сетива и чувства е развил човек, толкова врати се отварят пред него." /132-932/ "Без шестото сетиво не може да се разбере духовният свят. Учените наричат това сетиво "интуиция". Всъщност интуицията отчасти наподобява това сетиво. То не е интуиция." /132-1932/

       "Съществуват три начина за придобиване на знания: чрез прозрение, чрез вдъхновение и чрез интуиция." / 127-1931/ "Силата на човека седи в друго нещо: в даден случай човек трябва да излезе вън от себе си - нищо повече. Ако питате вашето разумно сърце дали времето в понеделник ще бъде хубаво и не мислите повече върху този въпрос, вие ще си отговорите точно. Ако в понеделник времето бъде отлично, вие, щом се оставите в това пасивно положение на мисълта, ще усетите под лъжичката си едно приятно разположение, без никакво раздвояване. Това показва, че времето ще бъде хубаво. Обаче, ако усетите на това място едно малко стягане, времето ще бъде лошо - нищо повече." /8-1923-24/

       "Щом ставате сутрин, поставете се в състояние на вашата интуиция, да схванете кои въпроси и кои мисли най-много ви интересуват. Схванете ли някоя мисъл и тя е най-важната, обмисляйте я през целия ден и се постарайте да я реализирате." /36-1921/ "Вслушвайте се в интуицията си, и ще бъдете близо до истината. Великите хора, на които работите са вървели успешно, са минали по вътрешния път на интуицията. При страдания и мъчнотии те винаги са се справяли с интуицията." /77-1926/

       "Интуицията е Божествено чувство, вложено във всеки човек, но не е еднакво развито във всички хора. Който е развил това чувство в себе си, той сам проверява нещата." /107-1930/ "И така, искате ли да разберете нещата и тяхната действителност, възложете това на интуицията в себе си. Каквото каже тя, вярвайте й. Останете ли да вярвате на своя ум и на своето сърце, те да ви управляват, вие сте на крив път. Искаш ли да научиш нещо, възложи го на интуицията си. Колкото и да учиш и философ-ствуваш в хиляди години, едва ли ще научиш толкова, колкото си научил чрез интуицията за един ден. Чрез интуицията ти можеш да научиш какво представлява животът на слънцето и на луната, а с ума си едва ще научиш какви елементи влизат в състава на слънцето." /107-1930/

       "Обективната наука трябва да си служи с Божествената интуиция като метод за издирване и обяснение на фактите." /77-1926/ "При сегашните условия човек не може да постигне всичко изведнъж. С очите, които днес има, той не може да вижда всичко. За да вижда всичко, човек трябва да разполага с особен орган. Тогава той ще вижда не само това, което става пред него, но и това, което се върши зад него. Обаче така могат да виждат само истински културните и благородни хора. Ясновидството, ако се развие в обикновените, те ще направят ред пог-решки и престъпления." /20-1925-26/