3.8.3. Здравни навици — като общ проблем. 3.8.3.1. Храненето. 3.8.3.2. Сънят. 3.8.3.3. Дишането

[Ани]

3.8.3. Здравни навици — като общ проблем

       Проблемът за здравните навици е съществен не само за всеки човек по отделно, но и за цялото човечество като колектив. Защото да запазим здравето си е по-важно от това да се лекуват настъпилите болести. Затова днес в медицината се говори повече за профилактика на болестите, отколкото за лечението им. Лекуването се затруднява от обстоятелството, че организмът на болния има нарушена защитна система и мъчно се мобилизира, докато при здравия човек организмът лесно се стимулира към добро здраве. Да се предпазваме от болестите, това значи да знаем как разумно да живеем, как целесъобразно и здравословно да поддържаме нормален здравен режим за тялото. Но за съжаление това не е така лесно осъществимо при сегашния начин на живота, при сегашния манталитет, разбиране, мироглед и нрав на човечеството. Хората днес са предимно роби на чувствата, влеченията и страстите си. Те не намират сили да впрегнат волята и разума си, за да надживеят останките от животинското, придобито от миналите си състояния.

       За едно ново разбиране, виждане и състояние на хората говори Учителя П. Дънов. Той пледира за повече разумност, разбиране, знание, воля и любов към живота, за да си осигурим щастливо пребиваване тук на земята. Учителя разсъждава така: "При сегашните условия на живота здрав не може да бъде нито щастлив, нито учен. Защо? — Възможностите му са ограничени. Виждаме, че и най-учените хора има още да учат. Те не са дошли до онова знание, с което разполагат възвишените същества. По отношение на животните здрав е гениален със знанията и възможностите, които има, но по отношение на възвишените същества, той е невежа." (119-1931) "Човек трябва да се изучава, да дойде до вътрешното познаване на своето естество." (21-1922-23) — "Да намери смисъла на живота, тази е една от великите задачи на окултния ученик. За да постигне това, той трябва да започне от най-малката задача — работа върху своето тяло", повтаря пак Учителя. (3-1922-23) Но ние сме склонни да се насочваме към по-големи, по-възвишени задачи, които не са по силите ни.

       "Божият Дух от хиляди години е работил върху нас и ни е дал един организъм с крака, ръце, мозък, сърце и т.н. Ако ние при сегашния живот не можем да контролираме нашия организъм, с неговите сили — този мозък, това сърце, тия нерви, артерии и всички клетки в него, какво очакваме тогава?" (8-1923-24) "Колкото по-обработена е материята на човешкото тяло, толкова и животът му е по-възвишен. Степента на човешкото развитие се определя от материята на неговия организъм. Животът на човека се изразява чрез материята." (22-1926-27) "Не се спирай върху онова, което човек говори, но спирай се върху начина, по който живее. Животът на човека определя неговите вярвания, неговите възгледи и убеждения." (3-1922-23) "Иска ли да бъде здрав, човек трябва да поддържа физическа, сърдечна и умствена чистота." (22-1926-27)

       Да работим върху себе си, да работим за създаване добро здраве не е така лесно. Видяхме колко комплициран е човекът като физическа и духовна същност. Колко широки са неговите връзки с физическата среда и колко силна е зависимостта му от силите на природата, вселената и Битието. Затова Учителя казва, че трябва да започнем от най-малкото, което ни е по силите, а това е нашето тяло. Но все пак как? Трябва ли да измъчваме физиката си, като я лишаваме от съществени жизнени източници, или трябва да я поддържаме жизненоспособна, пластична, свежа, хармонично развита, красиво устроена, чиста и способна да резонира на жизнените сили на природата? На тези въпроси ще намерим отговор в редица мисли и съвети, които ни дава Учителя П. Дънов.

       "Всеки трябва да се стреми към единство на съзнанието, като метод за лекуване, като метод за работа върху себе си. Висшите сили на съзнанието са насочени към вашия организъм и започват да му въздействат, докато стане обрат в тялото. От каквато болест заболеете, достатъчно е да възстановите единството на съзнанието си, за да се дигнете от леглото си здрав и бодър." (3-1922) "За да бъде правилно, хармонично движението на силовите линии в човека, той трябва да пази единството на съзнанието си, т.е. да не допуска в съзнанието си някакво раздвояване. Духовните сили в човека се развиват само при единство на съзнанието. Щом добиете това единство, вие ще можете да регулирате силите на своя организъм." (3-1922-23)

       Как да разбираме това "единство на съзнанието" или още "да не се допуска в съзнанието никакво раздвояване"? Съвременният човек е подложен на най-различни подмамки, мнения, виждания и др. наложени му от обществото или свои познати и близки. Случва се така, че човек си науми да направи нещо за себе си с оглед изправяне на някои свои грешки и точно тогава се намира някой, който го разколебава. Въпреки собственото убеждение в правотата си, човек остава в колебание под влиянието на другите. Това състояние на раздвояване на съзнанието се отразява на защитните сили на тялото. Затова и Учителя ни препоръчва, когато започнем някакво деяние, в правотата на което сме убедени, да не го известяваме никому, докато не го завършим успешно. И Учителя продължава: "Да се самоопредели човек, това значи да познава силите, с които разполага, да знае в каква насока да ги отправи, за да използва разумно своя живот." (3-1922-23) "Вие трябва да работите върху самообладаването, да се справяте с настроенията си. Причината, поради която човек губи настроението си, се дължи на неустойчивостта на материята. Проявеният, или физическият свят, е преходен. Ето защо на физическия свят не може всякога да се разчита." (43-1928) "Често физическите сили у човека вземат надмощие над духовните и ако не се задоволяват, у човека се явява едно вътрешно недоволство. Това вътрешно недоволство ще доведе у него раздразнение, гняв, отмъщение и т.н. И в умствения свят стават подобни процеси. Това се дължи на двете съзнания у човека." (8-1923-24) "Не говорете нищо за онази мисъл, която искате да реализирате. Щом се проектира у вас една добра мисъл, непременно ще се проектира и едно обратно движение. Това са две противоположни движения — нагоре и надолу." (8-1923-24) "Когато светът на чувствата в човека се увеличава или засилва, едновременно с това в него отслабва умственият свят. И обратно: когато умственият свят в човека се увеличава, светът на чувствата в него намалява. С други думи казано: докато чувствата преобладават, човек по-малко мисли; когато умът преобладава, човек по-малко чувствува." (3-1922-23) "Волята е в състояние да регулира силите на ума и сърцето у човека." (3-1922-23) "В съвременните хора най-силно са развити личните чувства, които се намират в задната част на главата, гдето всякаква култура липсва." (4-1922-23) "Личните чувства в човека говорят, че като индивидуално същество той живее само за себе си. Като се е видял сам, като видял, че няма хора около себе си, които да го хвалят, създало се е в него чувството на щеславие — жената у него. После се появила гордостта — мъжът у човека." (3-1922-23) Но Учителя казва: "Умните хора се учат от опитността на другите, а тия, които не са поумнели, се учат от своя опит." (8-1923-24)

       Индивидуалността на хората им пречи да се учат от опита на другите. Те отхвърлят знанията и опита на другите и започват всичко от- там, откъдето предидущите също са започвали. Разбира се такъв живот на незнание и елементарност е пълен с трудности, пречки, напрежение и най-вече пълен със страдание и мъки. Човек трябва да е умен и наблюдателен, за да не повтаря грешките на другите.

       "И така имаме една трудна задача за разрешаване, не е лесно човек да се справи със себе си, със своите мисли, със своите чувства. Една трудна задача имаме по закона на наследствеността, по закона на прераждането, на нашето странствуване в света. Трудна задача, но задача, което можем да решим." (56-1922) Ето Учителя ни вдъхва оптимизъм в условията си да се справяме със себе си. Изисква се само воля и разум. Но "Човек никога не трябва да се бори със себе си, защото, ако се бори със себе си, ще се унищожи. Победиш ли себе си, ти ще се заличиш. Единственото, естественото нещо е да познаваме себе си." (57-1924)

       Тази мисъл е от голямо значение за съвременния човек. Значи преди всичко се изисква самопознание, а не борба със себе си. В старите окултни школи се е препоръчвало борба със плътта, борба със себе си до самозаличаване на личността. Но тези школи с нищо не са помогнали на човечеството, явно защото не са на прав път. Самопознанието е, което ще ни предпази от грешки, които да не са отстраними понякога в един единствен живот. Но, както казва Учителя, достатъчно е в съзнанието ни да се внедри мисълта и желанието да изправим слабостите си, за да бъдат те преодолени сега или в бъдеще. Но: "Докато е на земята още, човек трябва да работи върху себе си, да се освободи от всички болести на физическия и духовния си организъм, че като замине на онзи свят, да бъде съвършено свободен от тях". (92-1928) "Невъзможно е човек завинаги да остане в състояние на доволство. Както чрезмерното изтощаване на организъма има лоши последици за човека, така и крайното задоволство води към голямо натрупване на излишъци, от които той трябва да се освободи. Природата не търпи крайности: нито чрезмерното олекотяване на човека, нито чрезмерното натежаване." (25-1928-29) "Днес хората живеят още извън себе си. Те преживяват един кредитен живот. Природата сама кредитира дробовете с въздух, тялото с храна, очите със светлина, ушите с музика и кожата с топлина. Въпреки това човек не знае да използва този неизчерпаем кредит и е принуден да напусне земята по един трагичен начин." (230) "Всеки, който иска да има здрава и добре развита стомашна система, трябва да бъде разумен, да създава правилни отношения с животните. Белият дроб е свързан с човешкото царство. Белите дробове подържат порядъка на човешкия свят. Мозъкът е свързан с ангелския свят, с Божествения свят, дето правото е на всички. Що се отнася до тънките и дебелите черва, ние още нищо не говорим. Те са адът, чистилището. До стомаха животът е нормален; от стомаха надолу — червата — представляват живот на един ненормален свят." (116-1929)

       Защо чревният тракт ще наречем "ненормален свят"? В чревния канал на храносмилателния тракт стават действително много на пръв поглед противоречиви действия. Тук както се изпълнява просмукване на нужните за организма вещества, така и се отделян ненужните; както се задържа течното съдържание на храната, така и се просмуква обратно в тялото водата; както се отделят отровните вещества, за да бъдат изхвърляни, така и се допуска ферментация на храни, които могат да образуват отровни вещества. Затова Учителя нарича чревния тракт "чистилището". Но за правилното функциониране на това "чистилище" можем да допринесем много и ние. Това ще рече да подбираме храната си.

       "За да разбира средата, в която живее, човек трябва да разбира условията и възможностите; за да разбира условията и възможностите, той трябва да разбира законите, фактите и принципите. Само по този начин човек може да излиза от едно среда в друга и да се ползва от нейните условия." (119-1930) "Всеки стремеж на човешката душа изисква специална област, специфично място. Любовта, Мъдростта и Истината имат свои специфични области. Когато се говори за органическия свят, за развитието на формите, и там ще срещнете същото положение: всяка форма има свое определено място, определена величина. И всеки човек, който има вътрешни стремежи, непременно ще намери своето място в природата." (78-1927) "Ако поставите някакъв срок, години, месеци или дни за постигането на своите идеали, вие и себе си ще спънете, и своите ближни. За да не се спъвате, вложете идеята в душата си и за времето не мислете. Времето нищо не определя, то само хроникира нещата. Времето съществува само за неща, които са се сбъднали. За неща, които още не са станали, никакво време не съществува." (79-1927) "Всеки човек трябва да работи върху себе си, да развие това, което природата е вложила в него." (20-1925-26) "Всяка сутрин трябва да употребите за размишление 10-15 минути, да си отговорите на въпросите защо сте дошли на земята, какъв смисъл има животът и т.н. Постоянствувайте ден, два, три и повече, докато се свържете с мисълта на по-напредналите от вас същества, които веднага ще ви помогнат." (20-1925-26) "Светлината трябва да бъде отличен човек, да знае да слугува, да има здраво тяло, здрав мозък, да има здрави крака, ръце, мускули, да е с празни ръце, т.е. да не е богат, да не е и сиромах." (31-1917) "АЗ-ът, личното, егоистично начало в човека има отношение към земния живот. Като изучавате вътрешния смисъл на живота, човек идва до убеждението, че като мислещо същество той първо принадлежи на Бога, а след това на човечеството, на своя народ, на семейството си и на себе си." (32-1917)

       От изнесените дотук мисли се вижда, че здравословното ни състояние, като хора, зависи от нашето вътрешно състояние, от нашето съзнание, от нашите мисли и чувства и от нашата воля за разумен живот. Затова Учителя казва още: "Здравословното състояние на човека зависи от вътрешните течения на неговия физически и психически организъм. И тъй, не питайте защо сте болен, нещастен, защо страдате, но виж какво е състоянието на твоите мисли и чувства." (46-1931) "И тъй, болестите на съвременните хора се дължат на подпушване на енергиите в организма му. Вярата е средство за регулиране на подпушените енергии в човека. Болестите биват физически и психически, без да имат органически произход. Тези болести са на нервна почва. Те се дължат на натрупване на излишни енергии в организма. Обаче, има и органически болести, които крият своя произход някъде далеч, в миналото на човека. Много от болестите на физическото тяло се явяват като последствие на някакви заболявания на астралния и умствения свят на човека." (21-1925-26) "Докато дойде до въздържанието, до владеене на удовете на своето тяло, човек трябва да изучава себе си, както и другите хора. Той трябва да дойде до положение на пълно владеене на своите удове, те сами да разберат, че имат разумен господар." (21-1925-26) "Ако води добър, правилен физически живот, човек ще има добре развит стомах. Ако живее добре в духовния свят, гърдите му ще бъдат добре развити. И най-после, ако и в Божествения свят живее добре, той ще има добре устроена глава и мозъкът му ще функционира правилно." (22-1926-27) "Щом организира силите на своя организъм, човек е в състояние да даде място на душата и духа в себе си. Това значи да се роди човек отново, от майка-душа и от баща-дух." (22-1926-27) "Когато човек се пробуди за своя душевен живот, тогава иде истинското знание и истинската мощ и гениалност. Ученикът трябва да работи непрекъснато, със силна вяра в себе си, в живата природа и във всичко велико около себе си." (22-1926-27) "В умствения свят човек трябва да бъде бърз, подвижен, със светкавична мисъл. Дойде ли до физическия свят, там се изисква бавност, понеже този свят не е напълно организиран и човек може да влезе в стълкновение с него." (92-1928) "Да влезете в контакт, в пряко общение или правилна обмяна със силите на природата, непременно трябва да знаете как да владеете тялото си. Органите на тялото трябва да бъдат под контрол на волята." (3-1922-23)

       Да, органите на тялото трябва да бъдат под контрол на волята на човека, казва Учителя. Но така ли е в действителност при хората? Нима контролираме вкусовите си влечения? Откъде това настървение към месоядната храна, към алкохола, към преяждането, а да не говорим за угаждането на половите си нагони, което угаждане никъде в природата не срещаме. Животните, които нямат волята да контролират половите си влечения, имат ритмичен полов живот, продиктуван от годишните сезони. За човека това не важи и той е разюздан развратник.

       "За да придобие пластичност и пъргавост на тялото си, човек трябва да прави упражнения. Прави ли упражнения, живее ли правилно, човек не е изложен на заболявания." (95-1929) "Да тренира тялото си, това значи да го пречисти, да го освободи от всички утайки и наслоения на миналото. Човек трябва да пречисти съзнанието си, да се освободи от своите стари разбирания." (23-1926-27) "Човек трябва да бъде господар на своето тяло, да владее мускулите на краката си, на очите, на устата си. Всяко движение на човека трябва да бъде под контрола на неговата воля. Това значи да живее човек в пълна хармония със своите мисли, чувства и постъпки." (110-1931) "Здравето на човека е мярка за силата на живота, който тече през него. Като знае това, човек трябва да пази здравето си." (93-1928)

       "Болестите, от които страдат съвременните хора, биват три вида: физически, т.е. такива, които засягат тялото; сърдечни, засягащи чувствата и умствени — засягащи мозъка. С други думи казано болестите могат да засегнат твърдата, течната и динамичната — нервната материя на човешкото тяло." (94-1928) "Главната причина за болестите се дължи на дисхармонията между двойника и физическото тяло на човека. Съзнанието е свързано с двойника, тъй нареченото второ тяло на човека или посредник на силите, енергиите на природата. Значи двойникът е апарат, чрез който се проявяват силите, енергиите на природата, физическото тяло на човека живее благодарение на своя двойник." (117-1929)

       Всъщност двойникът на нашето тяло е целият резонаторен апарат на организма ни. Също така към него трябва да причислим и електромагнитните трептения, които тялото и органите излъчват. Чрез този енергиен двойник нашето тяло прави пълна връзка с живите жизнени сили и енергии на биосферата на природата. Този двойник осигурява живота и хармония във физиологията на тялото. Затова Учителя казва, че благодарение на своя двойник физическото тяло на човека живее. Но силите и енергиите на нашия физически двойник не трябва да служат за развлечение и удоволствие, а единствено за изграждане на едно жизнено, пластично и хармонично тяло, както казва Учителя.

       Връзката на физическия ни двойник със силите на природата често изживяваме, макар не винаги осъзнаваме. Така Учителя дава за пример: "Запример някой човек се оплаква от болки в главата, в сърцето, в дробовете си. Тези болки се дължат на налягането, което атмосферното електричество оказва върху тези органи. Като изучава организма си, човек дохожда до положение да разбира, че много от неговите заболявания и състояния се дължат на атмосферни влияния." (22-1926-27)

       Атмосферните колебания, смущенията в електромагнетични пълнежи на атмосферата, силните магнитни бури на слънцето, смущения във влажността на въздуха, колебанията в земните електрични пълнежи при силни бури и др. са явления, които се отразяват върху нормалните хармонични състояния на тялото. Един здрав организъм, който е под контрол на съзнанието и волята на човека, ще различи главоболие, причинено от горните природни смущения или ще знае, че стенокардиалните болки, астматични състояния са преходни в зависимост от състоянието на биосферата.

       За поддържане на здравето Учителя П. Дънов ни е дал неизброим брой съвети, напътствия и примери, които, ако следваме, бихме били щастливи, с добро и здраво тяло. Тук ще споменем само някои общи напътствия.

       "Ученикът не може да прави разлика в работата. За него физическата, умствената и духовната работа трябва да бъдат еднакво важни, да бъдат свещени. Физическата работа е един метод, чрез който се възприемат енергиите от земята. При духовната работа се засягат чувствата, затова неговото сърце трябва да бъде отворено, за да възприема енергиите от духовния свят. При умствената работа умът трябва да бъде отворен, т.е. мозъкът да е в състояние да възприема." (61-1922) "Здравото тяло подразбира абсолютна хармония между клетките на мозъка, на дробовете, на стомаха — на всички удове. Клетките на човешкия организъм трябва да се обновяват, да бъдат винаги млади. За да не остаряват преждевременно, човек трябва да внимава и да не се пресилва с работа." (20-1925-26) "Всички духовни процеси, които стават в човека, имат физически прояви в организма. Между духовните и физическите прояви има пълна хармония. Ако искаш да живееш нормално, трябва да правиш упражнения. Ако доброволно не правите движение, природата ще ви застави насила." (64-1924) "Ако правите движения, трябва да обръщате внимание на това дали са разумни. Разумните движения се намират под контрола на съзнанието у човека, при което всички частици на тялото му са под негов контрол. Разумните движения спомагат за избягване на много болезнени състояния. Те регулират нервната система, която е носителка на жизнена енергия. Тя възприема живите сили на природата." (74-1926) "Значи, за да развива мускулите си, човек трябва да прави упражнения, които да оказват известно съпротивление. Без съпротивление мускулната система на човека не може да се развива. Без съпротивление ръцете му винаги ще останат слаби, пасивни. Същият закон се отнася и до развиване на човешката мисъл. Без мъчнотии и страдания човек мяза на морска гъба, или на морска медуза. Значи мъчнотиите и страданията са съпротивление, което развива човешката мисъл.

       Без съпротивление мисълта не може да се развива." (80-1927)

       Разбира се под понятието "съпротивление" не трябва да вземем само физическите и материални пречки. Съпротивление са и загадките, пред които често сме изправени, неизяснените явления, законите на природата, които не можем да си изясним, неизвестността, пред която сме поставени понякога в живота, самият свят и живот, които още не сме обхванали и т.н. Всичко това стимулира нашето любопитство и мисъл, като ни подтиква към действия за изясняване на всичко, което не познаваме.

       И Учителя продължава по отношение на физическото здраве: "Мускули трябва да има човек, а не мазнини. Мускулите придават пластичност на тялото. Тялото на ангелите се отличава с голяма пластичност и красота." (105-1929) "От походката на човека се съди за неговите мисли и чувства, за въпросите, които го занимават, за неговия произход, за неговата чистота." (80-1927)

       "Ние казваме още, че здрав човек е онзи, който почернява (н.б. - от слънцето). Слънцето извлича от него нечистотиите и го лекува. Който не почернява, той не може да се лекува от слънцето. В това отношение слънцето носи големи блага за човека." (105-1929) "Добре е от време на време човек да бъде бос, защото чрез краката, като антени, той влиза в непосредствен контакт със земята. Между енергиите на земята и неговите става правилна обмяна. (107-1930) "Между мозъчната и симпатичната нервна система трябва да има правилно отношение. Дръжте гръбнака си изправен. Ако се прегърби, това е лош признак. Не допускайте никаква гърбица на тялото си." (137-1933)

       "Първото условие за поддържане на здравето е чист въздух, слънце и разходки. Използвайте ранните утринни часове за разходки, когато въздухът е пълен с жизнена енергия, която индусите наричат прана." (23-1926-27) "Качването по високите планински върхове крие в себе си дълбок смисъл. Който разбира смисъла на това изкачване, той се ползва от богатството, материално и духовно, на тия върхове. Голямо богатство, материално и духовно, крият в себе си планините." (95-1929) "Като ходите на екскурзии, избирайте ония места, които са добре огряни от слънцето. Това са склоновете на юг на планината. Когато сядате на земята, дръжте съзнанието си будно, защото всички болести се дължат на разсеяност на съзнанието. За да не заболява човек, съзнанието му трябва да бъде съвсем будно или никак. Забелязано е, че хора които, не мислят, които не се безпокоят, не заболяват." (21-1925-26)

       Защо е така, че "хора, които не мислят" не заболяват така често в сравнение с хора, които много мислят, т.е. когато имат будно съзнание? Парадоксално, нали? При активното участие на съзнанието и мисълта значителна част от физиологичните процеси в тялото са дирижирани от съзнателните мозъчни центрове. С това и защитните процеси са активни под това влияние на съзнанието. Когато такива хора занемарят съзнателното си отношение към собствената си физика, тялото остава като че ли незащитено, тъй като у него процесите са били дирижирани от съзнанието, а естествената автоматика е занижена. Обратно, при хора, които са простовати, не мислят върху процесите на тялото си, хора, които са оставили физиологията на тялото си напълно под диктовката на естествената му автоматика, защитните сили на същото се мобилизират от само себе си в случай на нужда. В медицинската практика това е очебийно: една и съща оперативна и тежка интервенция протича по-гладко и бързо при простоватите хора в сравнение с тази при интелектуалните типове, които се интересуват от всеки миг на провежданото лечение или операция. Страхът, неизвестността, съмнението и др. подобни смущават съзнанието на интелектуалния тип и с това нарушават естествените защитни сили. Немислещият или простоватият тип човек няма такива вътрешни колебания и тялото реагира адекватно на всяко лечение. Следователно трябва пълно доверие и вяра, когато човек се подлага на лечение.

       "На окултните ученици се препоръчват зимните екскурзии. Когато цялото поле е покрито само със сняг, в ума няма да се появят странични мисли за скриване, гонене и пр. Ти ще носиш в ума си само едно духовно трептение, едно духовно повдигане в душата си и ще си кажете, че тъй хубаво е навред, синьо небе, бял сняг." (6-1923-24) "Който желае и се стреми към природата и иска да се свърже с нея, нека всяка сутрин, особено през месец май, да става рано и да излиза на разходка, на чист въздух, преди да е изгряло слънцето. Същевременно вие ще се ползвате от ранните слънчеви лъчи, които се отразяват благотворно върху организма. Ставайте сутрин рано, преди изгряването на слънцето, да приемете неговото благословение и след това започвайте работата си." (32-1917) "Излез рано преди изгрева на слънцето и почакай да видиш първите лъчи. Погледай най-много десет секунди и се прибери в стаята си. Ако останеш още една-две минути, ще изгубиш хубавото, което си придобил." (156-1943) "Животът ни трябва да се насочи към използването на светлината, въздуха и хляба като блага на живота. Малцина знаят, че във въздуха е диханието на Бога, във водата е животът, в хляба е словесното мляко." (157-1943)

       "Болестите се дължат на недоимък на енергия. Подпушването става не само във физическото поле и тяло, но и в останалите тела. Човек има няколко тела, за които малцина знаят. Вие знаете, че стомахът, черният дроб имат отношение към храносмилането и нищо повече. Обаче те имат отношение и към другите тела на човека. И дробовете не са само за дишане. Те имат и други функции." (137-1933)

       Днес в медицината се знае, че белите дробове участват и в хормоналната обмяна на организма, те влияят на редица обменни процеси и на нервната система, когато правилно функционират.

       "Смущенията и подпушванията са тясно свързани с функцията на симпатичната нервна система. Последната обхожда и хармонизира при нормално протичане на нейната инерваторна енергия всички органи и клетки на тялото. Настъпи ли едно вътрешно подпушване в психиката на човека, тогава хармоничната връзка в организма се накърнява и най-засегнатият орган проявява смущения във функцията си. (231) "Следователно искате ли сърцето ви да бъде здраво, ще държите в изправност мозъка си, дето минават електрическите течения на природата, и слънчевия възел — дето минават магнетичните течения. За да бъде мозъкът ви в изправност, ще се пазите от противоречиви мисли. Дръжте ума си винаги с положителни идеи. За да държите слънчевия възел в изправност, никога не допускайте в сърцето си отрицателни чувства." (22-1926-27)

       "Слабият, сухият човек повече мисли, а пълният — повече чувства. Философите, критиците са повече слаби, сухи хора. Те мислят много. Значи, ако човек се постави при благоприятни условия за развитие на своя ум, той ще има добре развито тяло." (21-1925-26) "Тези хора, които не се простудяват, имат много магнетична сила. Аз мога да нося една тънка риза, направена от коприна, да я облека при минус 30° студ и да не се простудя." (71-1923) "Когато човек е боледувал известно време, той загубва част от своята жизнена енергия и за да я възстанови, търси лекари или различни медикаменти, с които да си помогне. Ето какво може човек да направи в този случай. От време на време хваща с два пръста долната, месестата част на ухото си и леко я опъва надолу. След това разтрива подутината зад ухото и да следи за промените, които настъпват в неговия организъм." (77-1926)

       Лициевата френология приписва на долната част на ухото, специално на месестата част — висулката, съществено значение за общото физическо здраве. Казва се даже, че хората с добре развита долна месеста част на ухото имат по-добро здраве от тези, на които тази част липсва. В индуската митология статуите на Буда се правят с дълга месеста долна част на ухото. От друга страна в тази област на главата, и по специално в задушната зона завършва едно разклонение на симпатичната нервна система. Това разклонение се съпровожда до тази зона от лицевия нерв (фациалния нерв на главата). Когато въздействаме механично или чрез етерични масла на подутината зад ухото, ние влияем и стимулираме активността на симпатикуса, а оттам и целия организъм. Известно е, че дамите обичат да разтриват тази подутина зад ухото си с парфюми, от което се чувстват по-свежи, по-бодри и психически по-активни.

       С диагностично значение са някои дребни на вид изменения по тялото на човека. Например изменения по ноктите. Учителя П. Дънов казва: "Ако искате да знаете дали предстои някаква болест или някакво болезнено състояние, наблюдавайте ноктите си. Появи ли се на ноктите ви някакво бяло петно, ще знаете, че ви предстои да минете известна болест. Ако петната се явят на лявата ръка, те имат едно значение, ако се явят на дясната ръка, те имат друго значение. Изобщо най-малкото бяло петно на ноктите е признак на някакво болезнено състояние. Белите петна на ноктите говорят за голямо напрежение на нервната система. Тези петна се явяват още и при големи душевни сътресения." (21-1925-26)

       Ноктите и космите по тялото са образувания на кожата. Те са свързани със състоянията на нервната и кръвоносна система на кожата. При силни душевни сътресения или психически напрежения става известно побледняването на лицето, т.е. настъпване на съдови спазми на кожата на лицето, а от това и намалено кръвоснабдяване. Такива съдови спазми са причина за внезапното побеляване на косата у хора, преживели крайно големи душевни сътресения. Такива съдови спазми са причина за появата на белите петна в ноктите на човека.

       По отношение на някои физиотерапевтични лечебни манипулации Учителя има свое виждане и препоръки. Той казва: "Аз препоръчвам топли компреси, вместо студени компреси. Като страдате от главоболие или очеболие, турете на слепите очи прясно приготвен квас. Мястото намажете с малко зехтин и отгоре турете кваса.

       Квасът действува магнетично, затова го препоръчвам не само при обикновено главоболие, но и при менингит. Дръжте го на слепите очи 10-14 часа. Това може да правите 3-4 пъти седмично." (21-1925-26)

       "Квасът, млечните компреси са добри специалисти, които трябва да се препоръчват пред студените компреси. Когато лекувате някого, през всичкото време трябва да сте в молитва, да сте свързани с Бога." (21-1925-26)

       Квасните гъбички при размножаването си се нуждаят от топлина, поради което квасът отнема първо температурата. Независимо от това самият процес на размножение на гъбичките е свързан с отделянето на електро-магнетични енергии, които действуват благотворно на нервната система на човека. Млечният компрес се прави с прясно преварено мляко, в което се слага малко истискан лимон, за да се пресече млякото. Тогава последното се прецежда и с изварата се прави компрес, докато е още топла.

       Застъпвайки становището, че всяко болезнено състояние се предхожда от душевно и психическо разстройство, Учителя прави и обратната връзка като тълкува болестите, за да се види къде и каква е духовната причина за тях. Той казва: "Неестествените мисли и чувства в човека са причина за известни болезнени състояния. Запример, когато заболее стъпалото ви това показва, че сте нарушили нещо в умствения свят. Ако заболеят пищялите, нарушили сте нещо в чувствения свят. Ако ви заболи ръката, пак ще търсите причината, на болката в нарушение на някакъв закон във физическия, сърдечен и умствен свят." (92-1928)

       За да реализираме такава диагностична обратна връзка при заболявани-ята, ние трябва да познаваме добре френологичното значение на частите на тялото. Това ще рече да познаваме детайлно френологията на собственото си тяло. А колкото и да не ни е приятно че боледуваме, болестното състояние се отразява в някои отношения положително на нашата психика. Защото "Болестите правят човека мек, деликатен. Хора, които са боледували много, развиват в себе си благородство, деликатност, нежност. Органическите болести внасят мекота в характера на човека. Аз не говоря за нервно болните." (78-1927)

       "Много болести се дължат на индивидуализиране на някои от клетките на човешкия организъм. Когато клетките на човешкия организъм решат да живеят самостоятелно, далеч от живота на цялото, те се групират в известна област на организма, дето образуват свое собствено тяло. Тези нарастъци в организма на човека се наричат от учените "тумори". Те живеят за сметка на целия организъм и се хранят от неговите сокове. Ако чрез силата на мисълта тези новосъздадени клетки се убедят, че мястото им не е в човешкия организъм, те постепенно ще почнат да намаляват. Прилагайте мисълта си при лекуване. Лекувайте себе си, лекувайте и ближните си. От мисълта на човека зависи по-лесно или по-мъчно ще може да се излекува някой. Ето защо, когато лекува някой, човек трябва да държи будно съзнанието си, да има положителна мисъл и да не се страхува, че може да заболее, да приеме състоянието на болния. Когато лекува болни, той все ще почувства състоянието на болния, но това е само отражение на неговата болест, а не истинското заболяване." (20-1925-26)

       "Например има хора, които носят в себе си особени сили за лекуване.

       Те могат да лекуват такива болести, които минават за неизлечими. Те са родени лекари." (20-1925-26) "Причината за гумора се крие в извратените прояви в Любовта. Яви ли се у човека алчност, това показва, че известен брой клетки от организма се диференцират, искат да живеят самостоятелно, да не се подчиняват на общия ред в организма. По този начин те създават свое жилище, като образуват държава със собствено управление." (87-1927) "Кабалистът изяснява научно лекуването чрез мисълта по следния начин. Той казва: мисълта е в състояние да видоизмени вибрациите на човешкото тяло. Когато човек заболее, вибрациите на неговото тяло се понижават. С мисълта си обаче той може да подигне вибрациите на тялото си и от нисши да ги превърне във висши. Щом постигне това, той вече се е излекувал." (82-1927) "Когато лекува болни, лекарът трябва да помага, без да се свързва с тях. За да повдигне болния, той трябва да внесе някаква идея в ума му." (21-1925-26) "На младия лекар може да се даде следния съвет: никога да не говори на болния за болестта му. Щом пипне пулса му, както и да го намира, лекарът трябва да се изпълни с вяра и надежда в Бога, че болният ще оздравее. Тази положителна мисъл на лекаря ще се предаде на болния. Тъй щото, когато лекарът и ближните на болния успеят да събудят вярата и надеждата на болния, лекуването му е осигурено." (21-1925-26)

       Болните изпадат в състояние на свръхчувствителност към въпросите и процесите, които засягат тяхното здраве. Те стават много аналитични по отношение всичко, що се отнася до тях, психолози до голяма степен и още по-жадни за живот. В това си състояние те много добре схващат поведението и мисълта на лекуващия ги медицински персонал, неговото поведение и отношение и трудно може да убегне нещо от изпитателния им поглед. Бездушието, индиферентността на лекаря към болния обезсърчава последния. Опитът на лекаря да отвлече вниманието на болния относно състоянието му остава тогава безрезултатен. Най-добре е лекарят да се държи естествено, като че ли има работа с напълно здрав човек, да не отбягва въпросите на болния, да намира подходящ и близък до истината отговор, който да се приеме от болния като реален и с това мобилизира възстановителните му сили. Още по-добре е ако лекарят има качества да съумее да вдъхне вяра в болния относно преходното му болестно състояние, да го освежи с нови планове и идеи, които да занимават болния през деня. Въпросът за лечението не трябва да се прикрива от болния. Последният трябва да е убеден, че се лекува правилно и че го очаква скорошно оздравяване. Болният трябва да чувства, че прилаганото лечение е най-подходящото и най-доброто за него, а не че се лекува стандартно, както при всички останали болни. С всичко това лекарят трябва да си изгради авторитет пред болния и последният да има пълна вяра в него. По този начин болният ще участва с воля и мисъл в лечебния процес, като мобилизира психически до максимум възстановителните и защитни сили на организма си. Към тези размисли ни довеждат случаите, когато: "Според правилата на медицината е така, че някой човек не може да живее повече от 24 часа, той непременно трябва да свърши и никой не може да му помогне. Случва се, обаче, по някакъв неочакван обрат в болестта болният се подобрява и оздравява. Едно мощно желание колкото дълбоко да е скрито в човека, е в сила да го избави от смъртта; с него той може да преодолее всички препятствия, които се изпречват на пътя му." (121-1921) В такива решаващи за живота на човека моменти е от голямо значение голямата жажда за живот, голямата любов на близките към болния, доброто отношение на лекарят към последния. При едно такова съчетание на тези фактори много често се преодоляват редица пречки за правилното лечение на болния. Особен интерес представлява любовта на близките.

       За да се излекува болен от рядко срещано и трудно за лечение заболяване, решаващ фактор е да се попадне на опитен лекар, който да се ориентира в диагнозата и приложи адекватно лечение. Куриозното в такива случаи е фактът, че заел се сериозно с лечението на такова заболяване лекар, той влиза в противоречие с традиционното мислене на останалите лекари. Силната и права интуиция на този лекар не му дава възможност да се колебае в решенията си по диагнозата и лечението. На пръв поглед рискът за професионален бламаж в случая е голям, но ръководен от интуицията си лекарят не се колебае и успява. Подтикът да се помогне на болния е по-силен от предразсъдъците, че предидущите лекари били на друго становище. Много често догматичното мислене, влиянието на колегиалното мислене на другите лекари, научните знания на консултирани професори и пр. потискат свободната мисъл и интуиция на призвания лекар и са причина за грешки в диагнозата и лечението на болните. Но чрез правилна интуитивна диагноза могат да се спасят редица болни, обречени на гибел от други лечители. Но тук не може да се говори винаги за грешки в медицинското мислене. Това са болни със за-болявания на границата на възможното и невъзможното за човешкото медицинско знание. Възможностите на всеки лекар имат своите граници, поради което не можем да го виним, че не е успял да извърши най-подходящото, тъй като в противен случай трябва да считаме, че болният умишлено не е лекуван както трябва и случаят е вече криминален.

       При такива куриозни случаи решаващото е силната и искрена любов и привързаност на близките на болния, за да се преодолеят съществуващите скрупули и предразсъдъци и да се издири най-подходящият лечител, който има богат опит и силна лекарска интуиция.

       За успеха при лечението на такива болни Учителя препоръчва и следното: "Когато искаш да помогнеш на някого, трябва са слезеш на неговия уро-вен. Но ти трябва да бъдеш противоположен на него: ако той е положителен, ти ще бъдеш отрицателен." (59-1922) "Лекарят е проводник между природата и болния. Следователно, щом болният вярва в своя лекар, последният може да извади жизнена сила от елементите на природата (водата, въздухът, светлината и храната) и да си послужи с тях." (117-1929)

       За силата и качеството на интуитивното диагностициране и лечение в лекарската си практика лекарят трябва да се води от следната мисъл на Учителя: "Природата всякога си служи с картини, с образи; тя пристъпва от видимото към невидимото, т.е. от това, което е близо до човешкия дух, към онова, което е далеч от него. Следователно при първите ваши изследвания вие ще вземете една картина от природата тъй както си е, без никакви коментарии, както децата, и вижте какво впечатление ще произведе тази картина върху вас. Ако една картина не остави дълбоко впечатление у вас, вие никога не може да разберете вътрешния смисъл на този образ, защото образите на природата са живи." (9-1923-24)

       Тази образност при интуитивното разчитане на "образите", т.е. на нашите вътрешни усещания и виждания, трябва да бъде естествена както у децата, казва Учителя, т.е. без предразсъдъци, без колебания и без влияние от обстановката и другите личности. А силата на въздействието на интуитивното мислене и виждане говори за истинността им. Истинският лекар не оставя в себе си колебания и запазва присъствието на духа си във всички случаи. Даже в най-трудните моменти на практиката си той остава спокоен и весел по нрав, защото: "Веселостта е качество от духовен характер. Само високо духовните хора, само разумните хора могат да бъдат весели." (7-1923-24)

[Ани]

3.8.3.1. Храненето

       "Яденето е една необходимост на земята. То е най-важното от всички неща в света. Добре, сега някои казват: "Яденето е нещо обикновено.", Не, то е нещо необикновенно. Това са най-великите сили, сгъстени в такава видима форма. С хиляди години хората ядат, но не са разбрали смисъла на тази храна. Азотът, кислородът, водородът, това са форми, в които са затворени известни сили на природата, а в тия сили е затворен разнообразният живот, който се предава." (40-1922)

       Учителя П. Дънов ни дава образно ценността на храната, която съдържа скрити сили в себе си чрез елементите, които я изграждат. Химическите елементи като азотът, кислородът и водородът са форми, в които са ко-лапсирали силите, необходими за живота на органичните форми. Тези сили, т.е. енергии, представляват елементарния живот на материята, който се предава чрез храната на по-висшите живи вече форми на биосферата на природата. Това препредаване на силите или енергиите всъщност е процесът на експанзиране, т.е. изразяване в многообразието. Само благодарение на това освобождаване на енергиите живите клетки на организма не могат да живеят, т.е. могат да осъществят своята физиологична задача в тялото. В целия цикъл на храненето, следователно, ние намираме кръговрата в изявата на живота: колапс и експанзия. В биосферата на земята, като се започне от най-низшите форми и се стигне до човека, става непрекъснато усвояване или предаване — колапс и експанзия на енергии.

       "Основните хранителни вещества — мазнини, белтъчини и въглехидрати, приети чрез храната, трябва обаче да се преустроят и пригодят за дадения вид организъм, тъй като те са все още чужди за последния. Всяка биологическа форма в биосферата на природата има свой вид градивни вещества — мазнини, белтъчини и въглехидрати. При това пригаждане на хранителните елементи към специфичността на дадена жива форма мазнините и въглехидратите могат да се взаимнозаместят от самия организъм, но белтъчините, които единствени съдържат елемента азот, не могат да бъдат заместени от другите хранителни вещества. (191) Затова Учителя счита, че "Яденето е наука за трансформиране на енергиите от едно състояние в друго. Яденето е трансформиране на грубата енергия в умствена. След като се наядеш, ще започнеш да пееш, по този начин ще превърнеш умствената енергия в духовна. А що се отнася до молитвата, тя е закон за трансформиране на умствените енергии." (39-1921)

       Тук ни се представя как елементарните енергии на материята чрез храносмилането, музиката и молитвата се трансформират една в друга: от химически енергии на храната в умствена енергия на умствения свят и накрая в духовна енергия в духовния ни свят. Затова Учителя счита, че храненето като принцип "е най-важното от всички неща в света".

       "Първоначално Бог е казал на човека да се храни с плодове. Обаче след потопа, като видял, че човек не може да се храни само с плодове, позволил му да се храни с месото на животните, но не и с кръвта им. Понеже животът е в кръвта, затова кръвта на животните не трябва да се употребява." (138-1934) Тук намираме историческо обяснение на месоядство-то, въпреки желанието на Бога човек да бъде плодоядно същество. Този критичен период след създаването на човека в рая е голямо изпитание за същия. Допуснатата грешка в рая трябва да се завиши и с месоядство-то. Така че в своя еволюционен път, т.е. пътя към усъвършенстване, пътя към сингуларност с Бога човекът трябва да се изчисти, за да се върне към първоначалното си състояние, като същество от най-висок ранг.

       "Вегетарианството, и това не е правилно схващане за диетата, защото природата е създала всевъзможни храни и всеки трябва да се храни със специална за своя организъм храна. Всеки човек, всеки народ, всяко общество трябва да си избере подходяща храна, която да дава най-добри резултати." (38-1919) Видно е, че не може да се изисква от целия свят, от всички народи, от всички общества да употребяват една и съща храна. Последната съответства на нивото, на което се намира човек в своето развитие.

       "Съвременните учени говорят за месото като за по-силна храна. Наистина, месото е по-силна храна, но по-вредна. Тя съдържа повече отрови и прави човека груб, жесток. Тревопасните, като вегетарианци, са дошли до по-високо съзнание от месоядните животни. Като ги колят, те изпитват особен страх, който образува в организма им известни токсини." (62-1923)

       Известно е, че при лова на животните от ловците, в тялото на подгоненото животно се натрупва много млечна киселина и други токсини, следствие на което месото на такъв дивеч е кисело и даже горчиво. Затова ловците, преди да подготвят месото на дивеча за консумация, го изкисват, най-малко 24 часа в солена вода. Независимо от това клетките на животинското месо се разпадат и разлагат от собствените ензими много бързо в сравнение с тъканите на растението и на плода му. Ензимите и ферментите в месото бързо задействат и променят състава на тъканите. При растителното царство тъканите са по-стабилни и устойчиви и разпадът им настъпва много по-късно. Особено непълноценни и вредни поради токсините са: колбасите, луканката, шунката, консервите от месо и др. При много от тези видове месни храни, напр. луканките, месото даже не е топлинно обработвано и е в стадий на разпад, поради което киселее. Този вкус на разпадналото се месо се припокрива от множеството подправки, които се прибавят за консервиране. Говори се, че прабългарите са запазвали месото на убитите от тях животни върху кожата на коня си като го поставяли под седлото. Потта на коня със силното съдържание на потна сол запазва месото от вмирисване и червясване.

       "Ако погледнете през очите на вегетарианците, това ловене на риба дори не е похвално. Те ще кажат: как е възможно, велик Учител (Христос), дошъл на земята да спасява хората, да помага на учениците си в ловене на риба? Обаче, какъвто спор да се води, хората ловят риби и ги ядат. Засега и месоядството съществува, и вегетарианството има право на съществуване. И двата вида храна има свои психологически причини, които оправдават тяхното право на съществуване." (91-1928)

       Различната храна в отделните народи, общества и хора явно говори за техния уровен на развитие. Поради това не може да се изисква еднотипност в храненето. Изисква се време от различни периоди, докато се осъзнае най-правилното хранене и най-добрата храна, нужна за един високо духовен човек. А тя ще е тази, която Бог поначало ни е определил — плодовата.

       "Някои вегетарианци се отказват от употребата на известни масла, с цел да пречистят кръвта си. Кръвта не се пречиства само чрез храната. За да се пречисти кръвта, човек трябва да има чисти мисли и чувства, широки разбирания, да може лесно да трансформира нещата. Всеки човек се нуждае от храна, съответно неговото развитие. Следователно, ако месото не е вредно за някого, той може да го яде. Вреди ли му, той трябва да се откаже от него. Друг е въпросът, ако човек доброволно се откаже от месото, без да му вреди, по високи морални съображения. Пълен вегетарияанец може да бъде онзи, на когото деди и прадеди, от четири поколения насам са вегетарианци." (106-1929) "Кой е най-важният аргумент на вегетарианците, че не трябва да се яде месо? — Те казват: понеже и животните, като хората са грешни, живеят с известни страсти и лоши качества, всичко това внася в организма отрова, която се отразява зле върху организма на човека. Единствената здравословна храна за сегашния човек е растителната — тя смекчава грубото естество." (16-1924-25) "Според мене истински вегетарианец е онзи, който никога не се е съблазнявал от месото, и в широк смисъл на думата. Някой вегетарианец, рибата го привлича. При изключителни случаи човек може да яде риба — няма нищо престъпно в това." (121-1929) "Хората умират, защото са месоядци. Господ учи хората да не ядат месо. Когато престанат да ядат месо, няма да има смърт на света." (31-1917)

       Нека наблегнем на една мисъл на Учителя: "Според мене истински ве-гетариянец е онзи, който никога не се е съблазнявал от месото и в широк смисъл на думата." А месото е тъканта на всички млекопитаещи животни и хората включително. Значи ли, че като се откажем от месната храна, а ни привлича "месото" на противния ни пол, че сме вегетариянци? Ние, хората, премълчаваме или не искаме да обсъждаме един голям недостатък в поведението ни като "разумни" същества. Това е невъздържаността в половия си живот. Вегетарианци, а по път и над път търсим противния пол, за да се удоволстваме. Та това не е ли наслада чрез "месото"? Плътта може да използваме за удоволствие, а се кълнем във вегетарианството и намираме упрек у тези, които се хранят с месо. Така че мисълта на Учителя, че сме вегетарианци едва тогава, когато не се съблазняваме от "месото" в широк смисъл на думата, трябва да схващаме и по отношение привързаността ни към половите сношения. "Що се отнася до вегетарианството" в пълния смисъл на думата, във всички светове — физически, сърдечен и умствен — това е въпрос на векове." (1-1922) Защото "Освен хигиена на физическия живот, има и хигиена на психическия. Тя включва в себе си три елемента: мисъл, чувства и действие." (25-1928-29) Как да се храним? Това е въпрос също от съществено значение за здравето ни. "Никога не яж при неразположение. Ще ядеш само ако си гладен. Здравословно е да се яде с разположение, т.е. да чувствуваш удоволствие при ядене." (61-1922) "Никакво бързане при ядене. Абсолютно не се позволява на ученика да преяжда. Като усети, че му е най-приятно яденето, да спре там." (61-1922) "Здравият яде умерено и с разположение и стомахът му е винаги в изправност. Колкото и сладко да му е яденето, щом дойде моментът, когато изпитва най-голяма приятност, той спира — винаги оставя място в стомаха си поне за още 20 хапки." (21-1925-26) "Първо правило за хранене: ще се храниш вечерно време преди да е залязло слънцето, а сутрин никога няма да ядеш преди да е изгряло слънцето. Никога не яж, ако нямаш разположение. Второ правило: на ученика на една окултна школа не му се разрешава да яде бързо, абсолютно забранено. Трето правило: никога не е позволено в окултната школа на ученика да преяжда." (65-1922) "Пак повтарям: когато ядете и дойдете до най-сладката хапка, спрете там. Човек всякога трябва да остава малко гладен; щом дойде моментът, когато яденето е най-сладко, да спре. И в чинията, от която е ял, винаги трябва да остава малко от яденето, да не изяжда всичко." (79-1927)

       "Който яде бързо, без да дъвче храната си, страда от стомах; който не дъвче добре мислите си, страда от главоболие; който не дъвче добре чувствата си, страда от сърце." (143-1935) Защото "Когато стомахът работи добре, тялото е здраво; когато сърцето чувствува правилно, душата е здрава; когато умът мисли право, духът е здрав. Умът приготвя храна за духа, да се прояви." (23-1926-27) "Престъпление е човек да преяжда. Като преяжда, той осакатява тялото си. Човек преяжда не само физически, но и аст-рално, и умствено." (109-1930) "Сутрин да се храните след изгрев слънце, а вечер преди залязването на слънцето. Вземете пример от птиците, а не от нощните птици и животни." (61-1922)

       Защо тази настойчивост от страна на Учителя по отношение храната и начина на храненето? Той казва дословното: "Ами аз не съм виждал досега един здрав вегетарианец. Те все са болни хора, които искат да се лекуват с вегетарианството. Това още не е идея. Аз бих желал да видя един вегетарианец, който се е родил здрав." (72-1924)

       Явно, че храненето като принцип в природата на човека трябва да се приеме и като възпитателен акт. То не е само физическа проява на човека, но и душевна и духовна. Както казва Учителя, преяждането и храненето не е само физическо, но и астрално и умствено. Затова, като си създадем здравни навици при храненето, ние същевременно и изграждаме положителни навици в областта на чувствата и ума. Как да се храним, трябва да се научим още като малки деца. "В бъдеще жената като бременна още трябва да научи детето как да яде. Храната, която употребява бременната жена и начинът, по който я възприема, оказва голямо влияние върху детето, което ще се роди." (119-1930) "Човек може да се храни само по един начин — през устата. Стане ли ангел, той може да се храни пак по един начин — чрез порите на тялото си. И човек се храни чрез порите, но несъзнателно. Порите възприемат прана от въздуха и по този начин обновяват организма." (23-1926-27)

       Кожата у човека е орган на тялото му, който има най-голяма гранична и допирна площ с енергиите на природата. Тя е най-голямата граница между организма и околната среда на биосферата. Такива големи гранични повърхности имат и храносмилателния тракт и белите дробове, но кожата е тази, която най-вече ни свързва със светлината, електромагнитните пълнежи на атмосферата, топлината, гравитацията, вселенните лъчисти енергии и т.н. Кожата може да дифузира етерични масла и други съединения, да излъчва такива, изпуща мазнини и вода. Кожата регулира топлинния баланс на тялото като повишава или намалява изпаряването на вода чрез потта, чрез повишаване топлината си като разширява кръвоносните си съдове; намалява излъчването на топлина като свива кръвоносните си съдове и т.н. Дневното количество пот, което се отделя и изпарява чрез кожата, е средно 800-1000 куб. сантиметра. При силно затопляне на тялото или силни физически изпитания (труд, екскурзии и др.) отделянето на пот може да достигне дневно до 4 литра. Кожата реагира на ултравиолетовата светлина, като се пигментира — като защитна реакция към вредното въздействие на тези лъчи. Пигментацията на кожата е израз всъщност на здраво тяло и нормални физиологични функции. (191) Споменахме още, че кожата е орган на тялото, който има връзка по нервен път с всички органи и системи на тялото. Всеки орган има т.н. нервна проекция в определен участък на кожната повърхност на тялото. Този кожен участък се нарича зоната на Хиит (английски физиолог). Чрез дразнене или въздействие посредством редица физиотерапевтични манипулации (инфрачервени и ултравиолетови лъчи, топлина, медикаменти, масажи и др.) върху тези кожни участъци, съответните вътрешни органи на тялото реагират, като засилват или намаляват физиологичната си функция. Кожата е солиден защитник към външни инфекции, а същевременно може да допусне втриването в тялото на благотворни вещества (чрез йонофореза). Кожата носи сетивото за усет, чрез който възприемаме консистенцията на формите. Чрез добре развит усет на пръстите си човек може да възприема не само консистенцията на формйте, но даже и техните цветове (има такива случаи при слепи хора). Значи кожата може даже да вижда.

       Но коя е най-богата на хранителни вещества храна за човека? Според Учителя "Засега по-здравословна храна от живото няма. Обаче както днес мелят житото и приготвят хляба, голяма част от хранителните му вещества се губят. За да може да използваме всички хранителни вещества на житото, човек трябва да изоре нивата си с любов, да посее и да ожъне житото с любов. Малцина вярват в това, но един ден всички хора ще се убедят в истинността на моите думи." (151-1939) "Когато житото се мели, голяма част от маслата, както и от хранителните сокове изчезват. След като мелят житото, турят брашното в чували, дето стои до пет-шест месеца. Това брашно вече не е живот. Ето защо по-добре е житото да не се мели, да се яде сурово, но понеже съвременните хора нямат здрави зъби, житото трябва да се вари поне, и в този вид, докато е топло още, да се яде. Всеки ден трябва да се вари прясно жито." (77-1926)

       "Известно е, че освен с физическата храна човешкият ум се храни и с особена светлина, която сега хората изучават. Без да познава това, човек е изпитвал действието на светлината. Например някой ученик решава една мъчна задача, но тъмно е в ума му, не може да я реши. Дълго време мисли върху задачата си, докато най-после в ума му прониква светлина (прозрение) и той я решава." (151-1939)

       "Сега всички ония от вас, които са вегетарианци, нека ме разберат добре, да не стават фанатици. Да, вярно е, че ние трябва да намерим онази съответна храна за нашия организъм. Под "вегетарианска" храна аз не разбирам например чисто растителна или строго плодова храна, но под "вегета-риянска храна" бих нарекъл храната на съпоставянето, храната на разумния живот. Най-голямата отрова, която съдържа месото и за която учените хора и не подозират, седи в това, че се посяга върху живота на онези млекопитаещи, които имат силно желание за живот. Съзнанието на тези животни е будно, те искат да живеят, следствие на което всичката им енергия е съсредоточена към центъра на земята." (881-1926) А известно е, че силите, които се насочват към земния център, не са благотворни за човека. "Едно от научните обяснения, с което се поддържа вегетарианството, е обстоятелството, че съзнанието на животните, които се колят, е доста развито. Те искат да живеят, не се поддават доброволно на колене. Насилието внася в организма на тези животни различни отрови. Животните предчувству-ват, че ще ги колят и започват да се смущават." (83-1928) "Човек трябва да се пази от животинските форми. Животинското в него трябва да се подчини на висшето. Ядеш ли, не преяждай. Не давай на стомаха си това, което той иска, защото, по атавистически начин той понякога може да поиска месо или друга някоя храна, която днес не му понася. Човек трябва да бъде вегетарианец по убеждение." (116-1929)

       "И казва се, че всички месоядни животни имат постоянен глад, тревопасните се насищат, а месоядните всякога ядат и всякога са гладни, не се насищат. И следователно, според мене, месоядството е престъпление на Божия закон. Всеки, който пристъпи великия Божи закон на Любовта, Мъдростта и Истината, е месоядец, първокласен месоядец. Тъй турям аз. А всеки, който изпълнява Божия закон на Любовта, Мъдростта и Истината, е плодоядец, не вегетарианец, а пло-доядец. Следователно месоядството и вегетарианството не седят само в това, да не ядем месо, както сега разбират - то е буквата на закона. Месоядец е всеки, който не изпълнява Божия закон." (40-1922) "Сега при пробуждане на съзнанието много от вас се иднивидуализирват. Пазете се от това състояние. Всички вие сте в състояние на РАДИАС, а в състояние на САТТВА няма нито един от вас. Хората в състояние на Радиас употребяват повече солени, кисели и лютиви храни. Повечето от тях са месоядци. Човек не може изведнаж да стане вегетарианец. Истинският вегетарианец трябва да се е родил такъв и месото да не го съблазнява." (19-1925-26) "Човек с кафяви очи е любвеобилен, лесно се увлича. Който има сини очи, той минава за идеалист. Той обича да мисли за високи работи, да хвърчи в облаците. Ония, които имат кафяви очи, ако са месоядци, трябва да се хранят главно с агнешко месо. Тия със сини очи трябва да се хранят повече с риба." (22-1926-27)

       "Един ден, когато човек научи законите да владее клетките си, да разширява и смалява тялото си — да го разпръсква в пространството и пак да събира частите му, то ще минава през всички пропасти без препятствия. Чрез силата на волята си той ще може да лети във въздуха като птица, да минава през океани, да пътува от земята до слънцето." (96-1923) "Отношенията на човека към външния свят ще бъдат такива, как-вито са отношенията му към неговите поданици — клетките на неговия организъм. Човек представлява голямо общество от много членове, които трябва да се превъзпитават, да живеят в единство. За да дойде до единство със своите членове, човек трябва да изучава самообладанието." (21-1925-26)

       Но за съжаление най-малко хората могат да владеят себе си. Самообладанието е въпрос на бъдещето. Всички ежби, недоразумения и свади между хората се дължи на липса на самообладание. Но не само към отношението с хората трябва самообладание. То е необходимо, за да имаме воля да не се поддаваме на съблазни, страсти и влечения, които ни принизяват на нивото на животните. Така е с храненето. За да станем вегетариянци, трябва самообладание и разумна воля. В животните няма такава сила — воля за самообладание, което да потиска страстите. Поради това там бързо изчезва любовта и се заменя с най-жес-токи свади. Ние трябва, за разлика от животните, да можем да владеем чувствата си, да контролираме желанията и влеченията си, да потискаме поривите и необузданата плът. Трябва да започнем да овладяваме ... си за пресищане с храна, пиене и др. Не трябва физиологичните процеси на тялото ни да служат само за удоволствие и плътски влечения. Самообладанието ще ни даде възможност по-лесно да познаем себе си, да изучим физиологията на тялото си и психологически да се насочим към придобиване на добродетели. Без здраво тяло, което е изключително под контрола на разумната воля, не можем да си осигурим правилен обмен със силите на природата, както и да се насочим към духовно усъвършенстване.

Постене

       Към проблема на храненето трябва да обсъдим и този за въздържане от приемане на храната — постът или гладът. В биосферата на земята отказът от храна е ежедневие. Той често е принудителен или пък по необходимост, с оглед възстановяване на здравето. Почти всички живи същества при общо неразположение или намаляват храната си, или самият организъм не я приема.

       В живота на човечеството също така ни е известно съзнателното отказване на храна, било като лечебен режим или по култови съображения. При култовия пост се цели не само стабилизиране на здравето, но и духовно пречистване. Народната мъдрост казва: "Умереността укрепва, а постът лекува" или още: "Ако неумереността причинява болести, тогава само постът помага." А гръцкият философ Сок-рат наричал варвари тези, които считали, че трябва да се хранят повече от два пъти на ден.

       Учителя П. Дънов твърди: "Мнозина искат да разберат Божественото учение. Който иска да го разбере, първо трябва да се научи да пости. Това налагаше и старото калугерство. Който е постил, той се е домогнал до истинското знание. Постът има отношение към философията и науката. Постът за него не е вече философия, но знание. Преди да е постил, човек мисли, че не може да издържи гладен нито 24 часа. Като прави опити, човек вижда колко време може да издържи на пост. Ако постиш десет дни, ще усетиш засилване на вярата си, ще се убедиш, че и да не ядеш, няма да умреш. Като пости съзнателно, човек се подмладява и освежава. Днес повече хора умират поради преяждане, отколкото от недояждане и от глад." "Постът е за регулиране на две течения." (40-1922) "Мнозина от вас са постили по четири, пет и десет дни, но какво са разбрали от поста? Постът има за цел да освободи човека от страха, че ако не яде няколко дни, ще умре от глад. От друга страна чрез поста човек се пречиства и калява. Той пречиства тялото си, мислите си, чувствата си. Постът трябва да трае дотогава, докато човек се усеща бодър, крепък. Ако отпадне много и силите му съвършено го напуснат, този пост няма смисъл. Казано е в Писанието, че когато човек пости, никой не трябва да знае за това. Ако можеш да постиш така, че да бъдеш весел, с бодър дух и никой да не те познае, този пост има смисъл. Когато постиш, трябва да имаш поне малки резултати в някои направления: да подобрите здравето си, главно нервната система; да подобрите чувствата си, като внесете в тях повече мекота и в ума си да внесете повече светлина." (77-1926) "Сегашният човек пости и се ограничава в храненето, само когато е болен. Това не е разумен пост, нито нов начин на хранене. Този човек се храни по необходимост. Само здравият, разумният човек може да се храни по нов начин." (77-1926)

       Физиологията на глада показва, че постенето поставя на изпитание не само тялото, но и душевното състояние. Душевните изпитания при постенето и тяхното преодоляване са най-тежкото и най-величественото у гладуващия. Явяват се вътрешни борби между личността и духовното "Аз", нервната система става много чувствителна, човек е предразположен към медитации и съзерцания. Преодоляването на тези изпитания води до душевно и волево укрепване на личността, до пътя на съвършенството." (227)

       "От опити и наблюдения е доказано, че в живата клетка съществува една такава рационалност, каквато човешкият ум не може да приложи. Гладът от едно бедствие за организма се превръща в една добродетел. Биологическата мъдрост на организма отрежда премахване, по време на глад, първо на болните и непълноценни тъкани, после на излишните, след това на резервните мазнини и мускули и накрая се посяга към тъканите на най-елементарните и не така жизнено важни органи и части. От всички органи най-необезпокоявани остават до края на живота на организма (при крайно дълъг глад) нервната система и разплодните жлези." (228)

       "Не е обаче пост това, ако се отнеме само възможността на тялото да си набавя храна, докато човек вътрешно и с мисълта си жадува постоянно за физическа храна. Едно такова състояние е действително мъчение." (229)

       В историята на човечеството постът съществува като религиозно култово и задължително мероприятие. У нас познаваме предколедните и великденските пости. Те в повечето случаи са само такива пости, че хората се хранят с безмесна храна, т.е. не блажат, както се казва. Познат е обаче и пълен пост под названието "тремирене", което означава всъщност пъпен глад. При Исляма освен постите е въведено и измиването и приложението. Заслужава да цитираме Мохамед, който казва: "Молитвата води до половината път до Бога, а постът ни довежда до вратата на небето."

       Галенус (131 г. преди Христа) изказва следната мисъл: "Душата се задушава от много кръв и мазнини, поради което не е способна да прозре и прецени божествените и небесни неща." А Теофраст (390 г. преди Христа) казва: "Преяждането и особено месоядството потиска разума, прави човек неспособен за остри мисловни прозрения и причинява тягостни настроения, които водят до глупост и лудост."

       Гръцкият лекар Хипократ също е препоръчвал лечебен пост от 7 дни, докато Хераклит и Тарент са били за по-дълго постене. А лекарят Авицена е предлагал лечебен пост до 3 седмици. Подобно отношение към поста има и Парацелзиус. Тези стари лечители установяват, че понасяемостта на лечебния пост зависи много от типа човек, т.е. най-зле понасят поста холериците, по-добре — сангвиниците, а най-добре — флегматиците.

       "Мнозина от страх пред телесни страдания се боят да постят. Но човек трябва да е твърдо убеден, че организмът никога няма да се излъже при разрешаване задачата с дълготраенето на поста. В това отношение тялото осведомява най-редовно за състоянието си и човек може при добър разум да отмери времетраенето на поста." (229)

       Всеки, който пости, забелязва, че по време на постенето психиката му в някои отношения се променя. В началото чувствителността на човека се повишава, фантазията му става по-жизнена. Концентрацията на мисълта обаче като че ли намалява. Сетивата стават по-обострени. Интуитивното усещане за събитията обаче се засилва. В началото се наблюдава лабилност на настроението, с евентуални депресивни чувства (страх, несигурност, колебания, съмнения и т.н.) След този кратък начален период настъпва обрат в състоянието на психиката: повишава се мисловната дейност, също така се наблюдава повишение на душевната деятелност, и най-важното е, че самочувствието става по-стабилно. "Когато човек гладува много дълго време, тялото му се изтощава, мислите и чувствата му отслабват и вместо да придобие нещо, той си причинява големи пакости", казва Учителя П. Дънов. (25-1928-29)

       "Много е важно с каква цел се пости и с какви жизнени резерви разполага тялото. Защото според целта и резервите ще се определи и дълготраенето на поста... Не трябва да изненадаме организма с внезапно прекъсване на притока на храна през устата. Налага се кратък подготвителен период. Това се постига, като няколко дни преди поста се храним с плодова храна и при намалено количество... А още по-важно е прекъсването на поста в края на определения срок. Започването с мъчносмилаема храна и то в голямо количество може да причини непоправими вреди. За избягването на такива неприятности се препоръчва първите дни след прекъсването на поста или глада да се храним по малко и то с леко смилаема храна (супа от картофи, кисело мляко, плодове и др.). (229)

       "Не само физическият пост лекува, но и духовният. Като постиш, повече ще дишаш. Тогава вместо със стомаха, ще се храниш с дробовете си — ще дишаш повече въздух. Чрез дишането работиш повече с мисълта си." (136-1933)

       От съществено значение за поносимостта на поста е и годишният период, през който ще се пости. Трябва да подбираме този годишен период който отговаря на нашата психика и физика. Все пак за предпочитане е хубавото и топло лято, когато организмът е изживял зимата и се намира богата и разнообразна храна. Следователно този, който ще прилага поста, трябва да си изготви план за последния, като обмисли всички изисквания. С това настъпва и психологическата подготовка. В плана трябва да се предвиди начално почистване на храносмилателния тракт чрез очистително, по-късно очистителни клизми, да не се допуска силно охлаждане на тялото, а обратното — затопляне.

[Ани]

3.8.3.2. Сънят

       "В този живот се харчи повече, затова е необходимо да спите 7-8 часа, за да може тялото в това врем да си набави енергии." "Засега седем часа са достатъчни. И пет часа сън могат да задоволят човека, при условие, че се спи непробудно, без да се обръщате на едната или на другата страна. Най-здравословно е човек да си ляга в 10 часа, но това не може да бъде като правило. Ако някой има особено важна работа, той може да си легне и в 11 или 12 часа, но трябва да заспи в продължение на 5-10 минути. Колкото по-рано си ляга човек, толкова по-добре за него. Защо? — Който ляга рано, поглъща всичката събрана прана, т.е. жизнената енергия на атмосферата. По-късно от 12 часа не лягайте. Ако се усетите уморен, вечеряйте рано и в 8 часа си лягайте, да наберете повече енергия, от която организмът ви се нуждае. Изобщо часовете, определени за лягане, са 8, 10 и 12 часа." "Който разбира закона на съня, в пет минути може да свърши толкова работа, колкото в седем часа. Като дремне пет минути, той ще се обнови толкова добре, колкото ако би спал цели седем часа. За да си почине, човек трябва съзнателно да спре дейността на своите мозъчни клетки. В това време човек излиза от тялото си и оставя съзнателната физическа енергия да обнови организма му." (4-1922-23) "Наблюдавайте се как спите нощно време, по колко пъти се обръщате през цялата нощ — ту на едната, ту на другата страна. Щом си легнете, ще кажете на тялото си: "Слушай, както си легнеш, така и ще станеш сутрин — никакво мърдане надясно и наляво." "Ако тялото ви се подчини на тази заповед, значи вие сте господар и можете да го владеете." "Истинската почивка не се постига с много спане. Когато човек иска да си почине, той трябва да освободи ума си от всички неприятни мисли, сърцето — от всички непотребности, тягостни чувства и желания. Те изчерпват енергиите на човека." "Едно от най-важните неща в живота на човека е сънят. Той трябва да определи час, в който да си ляга. При това трябва да си постави за задача щом си легне, да заспи веднага или най-много в продължение на 5-10 минути. Ако човек спи на дървено легло, за предпочитане е леглото му да бъде от борови дъски. Борът предава духовност на човека. Борът внася импулс в човека да расте нагоре, същевременно той смекчава неговия характер, а дъбът е материалист." "Гениалният човек знае кога и колко да спи, да яде и да работи. Обикновено той решава задачите си сутрин, в ранните часове, когато всички хора спят." "Днес много хора се оплакват, че не могат да спят добре. В такъв случай добре е човек да стане от леглото, да изтрие тялото си с кърпа, потопена в топла вода, да измие краката си също с топла вода и без да се изтрива със суха кърпа, да си легне." (4-1922-23)

       "Сънят спада към физикоастралния живот на човека, яденето спада към физическия живот, а работата — към умствения. Чрез съня се набавя изгубената енергия. Когато човек отива да спи, трябва да му е приятно, че влиза за няколко часа в другия свят. Тогава съзнанието му минава от едно състояние в друго." (61-1922) "Когато спите, вие отивате в астралния свят на училище. Това, което вечер учите, денем го прилагате." (1-1922) "Сънят не е истинско виждане. Да видиш само външната форма на нещата, това още не е познаване и разбиране." (52-1919)

       "Ставането от сън подразбира възкресение. Заспиването означава смърт. Когато спи, човек отива на онзи свят. И когато го питат, какво е видял там, той казва, че сънувал нещо, но не помни какъв е бил сънят му. Когато хората се връщат от онзи свят, съзнанието им за този свят се прекъсва и те нищо не помнят. Колкото по-голяма е светлината на човешкото съзнание, толкова и паметта на човека е по-силна." (92-1928)

       "Правилно е човек да спи на дясната страна, но може да спи и на лявата. Когато енергиите на повърхността на земята са положителни, човек трябва да ляга на лявата си страна, която е отрицателна. Когато силите на повърхността на земята са отрицателни, човек трябва да си ляга на дясната страна." (77-1926)

       От горната препоръка следва, че човек трябва да сменя позите си през време на сън през нощта. Вечер, при залез слънце, земната повърхност е положителна, следствие на това би трябвало да лягаме вечер да спим на лявата си страна, която е отрицателна. А след полунощ, когато земната повърхност става отрицателна, трябва да спим легнали на дясната си страна.

       "При окултното възпитание и само-възпитание трябва да обръщате внимание на начина, по който спите. Щом си легнете, ще кажете на тялото си: слушай, както си легнеш, така ще станеш до сутринта — никакво мърдане надясно или наляво. Ако тялото ви се подчини на тази заповед значи, вие сте му господар, можете да го владеете. Понеже вие влизате в света, трябва да владеете органите си, клетките си, да имате самообладание. Ако не възпитавате своето тяло, всяко друго възпитание няма да ви ползва." (15-1924-25) "Колкото по-добре спи човек, толкова по-здрав става. Направете опит, в продължение на един месец спете спокойно, без никакви смущения в мислите и чувствата и ще видите, че състоянието ви се е подобрило." (32-1917)

       "Най-трудното изкуство е да спиш правилно. Аз съм го изпитвал, то е най-трудното изкуство. Като си легнете, в 5 минути да заспите. Това вече не е дресировка, то е сила на волята. Като си легнеш на дясната страна, на сутринта пак да се намериш на дясната страна, то е изкуство." (65-1922)

[Ани]

3.8.3.3. Дишането

       Учителя П. Дънов казва: "Всяка Божествена енергия, която слиза отгоре, трябва да мине през дихателната система, оттам да се качи в ума и после да слезе в сърцето. Изкуство е човек да диша дълбоко, но без шум, никой да не чува." (3-1922-23) "Колкото повече въздух поема човек, толкова повече прана влиза в дробовете му. От дробовете праната прониква в целия му организъм. Колкото по-дълбоко диша човек, толкова по-лесно може да се концентрира." "Здравето на човека зависи от количеството въздух, от светлината и от топлината, които той приема от външния свят. Светлината дава простор на човешката мисъл. Дишането пък дава простор на чувствата му, а топлината внася разширение в чувствата и в мислите."(154-1942) "Човек диша, за да поддържа живота, горенето на своя организъм. Според някои дишането е процес на чистене. В белите дробове има повече от 600 милиона клетки, затворени в малки стаички (авлеоли), в малки лаборатории. Когато въздухът влиза в белите дробове, всяка от тия клетки за кратък момент изпълнява своята служба: физиологическа и психическа. Крайната цел на дишането като психически процес е пречистване на мисълта. Следователно дишането е свързано с мисълта. Има три вида дишане: горно и долно. Най-добро е пълното." (3-1922-23)

       Какво може да се направи в това отношение? — Всяко физическо движение, гимнастика, разходка, туризъм трябва да бъде придружено и съгласувано с ритмично и дълбоко дишане. Дишането по начало е автоматичен, подсъзнателен процес, но същевременно под влияние на анималната нервна система, т.е. волево диктувано. Количеството отпадъчни газове в кръвта ни кара да дишаме несъзнателно, но под влияние на волята можем да задълбочим дишането и облекчим функцията на белите дробове. Всяко теософско, окултно, животореформиращо общество има свое схващане за чародейното действие на дишането. Но жизненото дихание, Божественото дихание, вложено в човека още при сътворението на света бе нарушено, когато той е трябвало да напусне небесния рай. Днес съвременният човек от време на време въздъхва и търси този чародеен дар, но не се задълбочава по въпроса защо го е загубил. Затова на дишането се придава мистично, окултно, потайно и тайнствено значение и същност. В стара Индия дишането са използвали при така наречените упражнения Хата-Йога. Установено е, че който е осъществил правилно и дълбоко дишане в ежедневието си, той е обвързан с праната на природата, или се ползва от диханието на всемогъщия космически жизнен източник. Но за съвременния човек старите "леви пътища" за дишане, пропагандирани от старите окултни школи (Хата-Йога) не са подходящи. Тези, които са прилагали тези школи често са изпадали в душевни борби, в неврози или психическо раздвояване. Те напразно търсят загубеното си душевно единство.

       Днес трябва да се търси простото, физиологичното, естественото и здравословното дишане. Как може да се възвърне естественият ритъм и дълбочина на дишането, което отговаря на нормалната физиология на организма? Например авторът Лео Кофлер в книгата си "Изкуството на дишането" (издателство Брайткопф и Хертел, Лайпциг, Германия с 19 издания от 1929 г.) взема като основно средство за възвръщане на дихателния ритъм и движение пеенето. Последното лежи в основата на цялата методика на автора.

       Някой ще запита нужно ли е такова внимание на дишането? Почти всеки съвременен човек е изпитвал сутрешната умора при събуждане от сън. Тя се дължи на въглекиселото отравяне на кръвта, поради незадоволителното дишане през нощта. Ако наблюдаваме себе си, ще установим, че през нощта имаме повърхностно дишане, което не задоволява кръвта с достатъчно кислород, а особено ако спим при не добре проветрени спални. В такива случаи дишането спира за момент, по време на сън, а след това се последва от внезапни дълбоки и неспокойни бързи вдишвания. Това състояние е достатъчно доказателство за незадоволителното и неправилно дишане у човека. Това състояние може да се отстрани чрез съзнателни дихателни тренировки, които да станат вече рефлекторни за организма.

       Учителя П. Дънов казва: "Като пръв метод за проява на волята е прилагането закона за трансформиране енергиите в организъма чрез белите дробове." "Ако иска, например, да развива тялото си, човек трябва да се свърже с дихателната система. Тя е най-мощното средство в човека. Както е дишането на човека, такива са и неговите мисли и чувства. Значи мисълта, чувствата и дишането са синоними. Правилното дишане на човека е резултат на правилен, разумен живот, който е водил в ред поколения насам." "Иска ли да регулира кръвообращението си, човек трябва да поеме дълбоко въздух, да го задържи известно време в дробовете си и после бавно да го изкара навън. При дишането трябва да вземат участие и коремните мускули, да дават тласък, напрежение на въздуха, да го изкарат навън. Добре е човек да поема въздуха първо с лявата си ноздра, като брои бавно от 10-15, после да я запуши и да задържи въздуха в дробовете си 30-40 секунди, след което да издиша бавно. Правете това упражнение по три-четири пъти на ден. (22-1926-27) Дихателният процес, като израз и проводник на човешките чувства и мисли е интересен по отношение на своята динамика. Вдишването поначало е пасивен процес, т.е. процес, при който въздухът влиза отвън в дробовете под напора на атмосферното налягане, тъй като ние, чрез мускулите на гръдния си кош и диафрагмата разширяваме гръдната си клетка (гръдния кош). Образувалият се вакуум в гръдния кош засмуква просто, или по- правилно казано, въздухът навлиза активно от само себе си навътре. Издишването вече е активен процес, тъй като пак чрез мускулите на гръдния кош и диафрагмата си свиваме гръдната клетка и преодолявайки атмосферното налягане изхвърляме, въздуха навън. Различаваме три вида дишане: горно, долно и пълно. Първите две са автоматични и непълноценни, тъй като изпълват само долните или горни дялове на дробовете с въздух. Тези два вида дишане са ежедневие за човека. Към горното дишане, осъществено най-вече чрез гръдните мускули, са склонни предимно жените. Долното дишане се осъществява чрез диафрагмата и към него са склонни предимно мъжете. Това дишане се нарича още коремно, тъй като диафрагмата при движенията си издува или прибира корема ни. При пълното и най-доброто дишане вземат участие както гръдните мускули така и диафрагмата. При него се изпълват и вентилират напълно двата бели дроба.

       При нормални условия на живота човек диша повърхностно, т.е. или с горно, или долно дишане и ползва едва 500 см³ въздух. При физическо напрежение или съзнателно пълно дишане капацитетът на белите дробове нараства до 3-4000 см³. Цялата дихателна повърхност на двата бели дроба, т.е. повърхността на всички алвеолни мехурчета е около 90 м². Това е една площ колкото повърхността на тристаен апартамент. Като имаме горното предвид, можем да си обясним и настоятелността на Учителя П. Дънов, който казва: "Дишането е първото условие, което придава на човека известни добродетели. Дишането е мярка за определяне степента на човешкото развитие. Който диша правилно, той може да измени състоянието на своята храносмилателна и дихателна система и да бъде господар на низшите сили в себе си. Дишането трябва да бъде съзнателно, защото е във връзка с мисълта. Колкото повече време човек задържа въздуха в дробовете си, толкова е по-силен." (109-1931) "Дишайте дълбоко, като се стремите да дишате плавно и дълбоко. Когато дишате дълбоко, първоначално ще почувствате някакво съпротивление, но като постоянствувате, вие ще се освободите от него и ще придобиете свобода на дишането." (23-1926-27) Споменатото "съпротивление" от Учителя е всъщност несинхронизираното с ритъма на сърцето дишане. Тук е изкуството — да се диша в синхрон с ритъма на сърцето. Това особено добре се вижда, когато се намираме в напрежение при качване на височини. Тогава трябва да дишаме ритмично, в пълен синхрон със сърцето. Успеем ли това, няма да почувстваме умора. Обикновено в такава обстановка в планината се правят две крачки с пълно вдишване, задържане на въздуха — една крачка и издишване — три крачки. Бавното и ритмично ходене с такъв ритъм прави човека бодър, весел и без умора.

       "Когато тренира физически, човек трябва да обръща внимание на дишането си, да диша и през кожата. Всички пори на тялото му трябва да са отворени и да приемат въздух." (23-1926-27) Вярно е, че кожата също изпълнява дихателна функция, но това зависи изключително от хигиената, която поддържаме. Затова се препоръчва при физически упражнения, походи в планината и други подобни да изтриваме тялото си с мокра кърпа.

       "Правилното дишане обуславя права мисъл на човека. Като мисли право, човек се издига над животинското и започва да живее не само за себе си, но и за своите близки. По това именно се отличава човекът от животното, което мисли само за себе си. В това отношение животното е символ на краен егоизъм." (109-1931) "Здравият човек се отличава от болния още и по дишането. Той диша ритмично, плавно, без никакво хъркане, както се чува при болния. Той може дълго време да ходи, без да се запъхтява. Какво е главоболие той не знае. Мисълта му е спокойна, равна, без напрежение. Умствено той може да работи продължително без умора." (21-1925-26) И накрая Учителя заключава: "Чрез дишането си вие можете да заставите мозъка си да мисли правилно, сърцето — да чувствува право, и стомахът — да работи правилно. Неправилното дишане причинява много болести: главоболие, стомашни заболявания, сърдечни кризи, гръдни болести и т.н. Дишайте спокойно, плавно, с определен ритъм. Правете опити да се лекувате чрез дишане. Ако ви боли глава, стомах или имате общо неразположение, правете сутрин, преди обед и вечер — преди лягане по 12-19 упражнения за дишане."