3.9.1. Страданията и грешките

[Ани]

3.9.1. Страданията и грешките

       Защо трябва да страдаме и да грешим? Въпрос, който едва ли има човек, който да не си е задавал. Откъде идват страданията и защо грешим, е също въпрос, който чака своя отговор. И всички хора ли страдат и грешат? Как можем да се избавим от страданията и грешките? Въпроси, на които ни се иска да отговорим или най-малко да хвърлим известна яснота.

       "При сегашното развитие на човека, без страдания животът е невъзможен. Днес страданията са толкова необходими, колкото и радостите. Освен това те носят в себе си блага и възможности за растене." (22-1926-27)

       С голяма категоричност Учителя П. Дънов твърди, че днес животът на хората без страдания е невъзможен. Причина за това той намира в самото сегашно развитие на човека. Това ще рече, че нещо куца в развитието ни или че то е крайно недостатъчно високо.

       "Мъчнотиите и страданията в живота идат с единствената цел да заставят човека да излезе от обикновените условия на живота и да влезе в необикновените, да познае красотата и величието на природата, да разбере смисъла на живота." (20-1925-26) Ако действително чрез страданията ще можем да разберем смисъла на живота и познаем красотата и величието на природата, то те имат една благородна задача.

       "Страданията и радостите са две крайности в живота, които правилно се сменят. Който познава закона за трансформиране на състоянията, той лесно може да смекчи едно лошо състояние или неразположение на духа с добро." (20-1925-26)

       Следва, че страданията и мъчнотиите не са задължителни и не така фатални. Те могат да се отбегнат или сменят, както казва Учителя, за което обаче се изисква знание и познаване закона за трансформиране на състоянията. Освен това се вижда, че страданието е състояние на духа на човека или поточно казано, едно неразположение, което може да се смени с добро.

       "Хората бягат от страданието, защото не го разбират. Те искат постоянно да живеят в радост. То е все едно житното зърно да остане завинаги в хамбара." (50-1933)

       Значи страдания има там, където има развитие и растеж. То е неразривно свързано с нашето духовно развитие, което не може да не мине по пътя на чистенето, обновяването и усъвършенствуването. А то е всъщност освобождаване от старото с което сме привикнали, което е унаследено или придобито. Но всяко сменяне на състоянието е свързано със страдание. Аналогията с житното зърно, която дава Учителя, е реална и впечатляваща. Житното зърно никога няма да узнае щастието, което ще изживее чрез слънчевата светлина, ако не се разгърне в почвата на земята и не поникне над нея. Със самото му заравяне в земята не изпитва ли то страдание и щастието му не идва ли по пътя на освобождаване от старото?

       "Знайте, че вие идвате от един свят, който сте забравили. Отношенията в този свят са постоянни. Вие сте взели известно задължение: да вършите една работа на земята и като се върнете, да докладвате горе какво сте свършили. Обаче като сте дошли тук, вие сте се предали на ядене и пиене и сте забравили задълженията си. Вие сте загубили бележките си и сега се намирате в чудо." (50-1933) Следователно страданието всъщност е едно напомняне за задачите, които ни предстоят да изпълним. Не може да се откажем от задълженията си в живота, не може да се отдадем на насладите, които земният живот ни предлага и да забравим сериозните проблеми, които ни предстои да решаваме. Защото: "Животинското естество у човека не може да се възпитава, нито да се облагороди. Колкото и да се възпитава, в края на краищата ще прояви естеството си." (52-1919) Именно страданията ни напомнят за това положение, в което се намираме тук на земята. Страданията са тези, които ще ни отворят очите, за да осъзнаем, че ние сме преди всичко хора, а не животни, и че трябва да се освободим от животинското в себе си.

       Учителя ни напомня още, че: "Материалните блага не могат да направят човека добър. Те са условия за него. Тия условия можем да ползваме за добро, но те не могат да направят човека добър." (64-1924) "Понеже съзнанието на човека се прекъсва, ще го видите днес в едно общество, утре в друго; днес минава през една област, утре — през друга; днес харесва една жена, утре — друга; днес се сприятели с един човек, утре — с втори, трети; днес започва един занаят, утре — втори; днес изучава една наука, утре —друга и т.н." (83-1928)

       С това непостоянство в живота си човек се забърква повече и губи ценно време. А това води неминуемо до разочарование от положението, в което се намира. Необходимо е ясно и право съзнание, което да е пътеводна светлина в живота. Липсва ли последната, човечеството живее повече в разруха, отколкото в хармония.

       "Навсякъде се доказват само човешки престъпления на разрушения. паметник на добродетелта няма. Има храмове на разрушението, има обществени здания и от миналата култура, и от сегашната, навсякъде срещаме паметници на разрушенията, навсякъде срещаме недоволство." (81-1926) "Сегашният човек още не може да се обуздава, той има много животински прояви в себе си. Всички престъпления, от най-малките до най-големите, които съвременният човек върши, се дължат на животинското в него." (129-1931) "Има нещо в човека, което никога и от никого не може да се задоволи. То е тъй наречената "плът", или змията в човека. Тя е голямата змия в света, която е умна, бодра — никога не спи." (127-1932) "Чудна е философията на сегашните хора. Адам и Ева сгрешили един път, а хората правят същата погрешка и до днес." (109-1931) "Ако злото и доброто действуват върху животните и растенията, колко повече те действуват върху човека. Няма човек в света, който да е бил свободен от тяхната власт. Пророците, светиите, даже Христос са минали през закона на злото и доброто." (127-1931) "Когато иска да усмири някого, Бог му дава известен физически недостатък като противоречие в живота му, чрез което да расте и да се развива." (93-1929)

       Става ясно, че живота тук, на земята, е изпитание за човека. Човек трябва да се учи, но същевременно трябва да се опознае и да се освободи от старото, наследеното, негативното, погрешното разбиране и т.н. За да бъде улеснен в тази си неотложна задача в училището на живота, дават му се страдания, които го подсещат да действа правилно.

       "И Христос има три изкушения, с които лесно се справи: на храма, на планината и пред камъните." (138-1934) "Съвременните хора живеят на земята, но искат да бъдат щастливи. На земята не съществува щастие. Друг е въпросът, когато се говори за небето. Който иска щастие, трябва да отиде на небето." (142-1936) "Стремежът на човека да стане по-учен, по-силен, по-красив, по-богат от другите, става причина за проява на греха." (142-1936) "Ако Христос не беше решил да се жертва, да страда, съвременният културен свят щеше ли да има тези светли мисли? Значи страданията на човека отварят вратата, подтика за всички ония души, които са останали назад." (14-1924-25) В края на краищата, какво може да предприеме човек срещу причините за страданията и грешките си? Може ли да бъдат предотвратени и предсказани?

       "Вие трябва да се справите със страданията на тялото си. Всички вие имате такива страдания на тялото и ги считате за много важни, но трябва да знаете какви са качествата на тия страдания. По този начин вие ще дойдете до областта на разумното сърце, което започва с тези размишления. Когато вие разбирате вашите страдания и сте техни господари, може да ги измените." (8-1923-24) Явно, че се касае до познаване естеството, качеството и произхода на страданията ни, за да можем да ги изменим и да им противодействаме. Нр това изисква себепознание, а така също познаване на обстановката, в която живеем.

       Пример в тази насока ни дава Учителя П. Дънов. Той твърди: "Забелязано е, че когато започва да люби, сърцето на човека започва да се вълнува, стомахът му се разстройва, а мозъкът му се отказва да мисли. Колкото по-гореща е любовта на човека, толкова повече удове на неговия организъм се разстройват и се отказват правилно да функционират. Знае се при това, че любовта не причинява пакости на човека. Тогава кой е органът на любовта? Задачата на сърцето не е да люби, да желае това или онова. Неговата работа е кръвообращението. Каквото човек предприема, то трябва да е в съгласие с всички клетки на неговия организъм. Това, което съвременните хора наричат любов, не е нищо друго, освен временно удоволствие, каквото е пиенето на спиртни напитки." (20-1925-26)

       От този пример се вижда, че първо, ние не познаваме нашите реакции и не разбираме предназначението на нашите органи. Второ, нашите постъпки са в противоречие на редица наши физиологични функции, от където и настъпването на някои заболявания. И трето, много често ние злоупотребяваме с нашите чувства и желания, което води до извращение на нашето съдържание като хора. При такива положения не може да не изживяваме страдания и да не правим погрешки. Като заключение следва, че всяка наша постъпка трябва да е обмислена и преценена. Защото: "Човек не може да се освободи от едно свое желание, докато мисли, че му е необходимо. Ако не може да го реализира, той страда, мъчи се. Такова е положението на човека, който минава от физическия свят в духовния. Като замине за онзи свят, той оставя физическото си тяло на земята, а занася със себе си желанията." (44-1930) "Човек трябва да страда, но разумно. Когато страда, той трябва да придобива нещо красиво. Не е въпрос да убива желанията си, но да ги облагородява, докато един ден ги постигне." (23-1926-27) "Човек носи в себе си не само магарето, но и вола, и коня, всички животни. И изобщо силите на цялото животинско и растително царство се включват в човека. Те имат определени места и центрове, чрез които се проявяват." (25-1928-29) "Кражбата и лъжата са два недъга, които заставиха първите човеци да сгрешат. Първо Ева открадна от забранения плод, от който яде и даде на Адам, след което Адам излъга Бога." (22-1926-27) "Когато влезете в гроба ще видите, как се живее. И там човек запазва съзнанието си и докато се освободи от тялото си, преминава през големи мъчнотии и страдания. Човек е свързан с този свят с една, с няколко или хиляди здрави нишки — не е лесно да се освободи от тях. Праведният е свързан само с една нишка и лесно я къса. Тежко е положението на духа и на душата, докато се освободи от връзките на тялото. Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите, че целият свят е преплетен с нишки, като паяжина. Това не е паяжина, но пътища, по които Бог работи, и начини, по които човек може да изпълни Божията воля." (32-1917)

       Не трябва да мислим само за нашите грешки в зоната на физическия живот. Нашата душевност и психика, техните изяви също така ни налагат страдания, тъй като последиците от тях са ретроградни по закона на кармата. Затова Учителя казва: "Енергията на омразата се връща към своя причинител. Такъв е законът. Всяка енергия, отправена в пространството, след време се връща към оня, който я произвел." (61-1922)

       Това възвръщане на последиците от отрицателните ни изяви — по закона на кармата, има навсякъде и във всички сфери на света. Ние споменахме вече за това, че съгласно теорията за относителността на физика Айнщайн ние живеем в един свят, в който пространството е закривено, а времето само еднопосочно. От това следва, че всяко явление рано или късно се връща към своя първоизточник. Спасява ни само едно положение, че поради това, че светът експанзира и че много физически и енергийни сплитания действат като мощни лещи, възвръщащите се явления и енергии се отклоняват от правия си път и не винаги улучват първоизточника си.

       Страданията и грешките са предизвикани понякога от цели народи и култури на човечеството. За пример Учителя дава трагедията на културата в зоната на пустинята Сахара в Африка. "Един ден европейците като започнат да разкопават Сахара, ще видят, че там са заровени цели градове. Култура е имало там. Онези, които създадоха египетската култура, унищожиха Сахара. В миналото Египет извърши престъпление, за което плати с унищожаването си." (81-1926) Неумолим е законът на кармата. Цялата човешка история е пълна с такива примери, при които законът на кармата се е изявявал по най-жесток начин. Българите изгониха и унищожиха Богомилството в страната, но платиха за това с 500 години робство — казва Учителя.

       "Всички нещастия на човека, на дома, на обществото и на човечеството в миналото са произлезли от неразбирането на външните и на вътрешните възможности." (112-1940)

       "Както човек е станал причина за внасянето на греха в света, така той трябва да работи за неговото премахване. Това не значи, че всеки човек трябва да се заеме с великата идея да спасява света. Достатъчно е човек да изправи една своя погрешка, за да се нарече велик." (131-1931)

       "Щом е дошъл на земята, човек трябва да воюва с някого. С кого воюва? — Със злото. За да воюва със злото, човек трябва да разбира естеството му, да знае как да се бори с него." (148-1938) В какво се състои неуспехът на човека при борбата със злото, при желанието си да се освободи от страданията и погрешките си?

       "Злото не е в погрешките, които човек прави, но в неизправянето на погрешките." (32-1917) "Престъплението не седи в това, че сте направили една погрешка, но в неизправянето на погрешката. Щом знаете погрешката си, изправете я... Стремежът на вашия ум, на вашето сърце и на вашата воля трябва да бъде насочен към изправяне на погрешките." (1-1922)

       Явно, че бездействието, т.е. липсата на инициативност и действие относно изправяне на погрешките е причината щото човечеството с векове да тъпче на едно място и понася непоносими страдания и неизгоди. Същото се отнася за всеки един индивид от нас. Ние често знаем слабостите си, които ни въвличат в страдания. Но тъй като тези слабости надделяват над волята и разума, те остават да вилнеят, а ние страдаме и охкаме.

       "Една стара философия казва, че човек трябва да убие всяко желание в себе си. На тази мисъл Христос отговаря и се противопоставя с думите: "Бъдете съвършенни, както е съвършен Отец наш небесен." "Значи, човек трябва да усъвършенствува своите желания, а не да ги убива." (42-1928) "Една от причините за неуспеха на младите се дължи на това, че те събират знания, без да ги прилагат. По този начин те не постигат целта, която е поставена в училището. Истинското знание, навреме придобито и приложено, ръководи човека в пътя на истината." (44-1930) "Когато отвлечете мисълта си от всекидневното положение, в което се намирате, и започнете да мислите върху други работи, ще излезете от лошото си разположение." (20-1925-26) "Щом човек измени, в мисъл подобри своя вътрешен живот, и разумният свят подобрява отношенията си към него." (92-1928) Ето пак намесата на кармичния закон, закона за причината и следствието. Не може да чакаме на готово нещата да се изправят "от Горе". Ние сме предизвикали нещата и ние ще трябва да ги изправяме. "И тъй, ако сегашният живот, наука, страдание, добро и зло не станат причина да влезете в правия път, т.е. в рая, времето е загубено. Всичко в живота трябва да се превърне в условия, възможности и постижения за човека." (136-1933) "Самоотричането, за което говори Христос подразбира освобождаването на човека, от неговите лични желания. Поддържайте в себе си само Божествени желания. Те имат отношение както към вашата душа, така и към душите на вашите близки." (110-1931)

       "Добрият човек не се изкушава, защото преди да гледа на мъжа и на жената вън от себе си, той ги вижда в себе си, там ги изучава и с тях се съветва." (138-1934) "Да станеш дете, това значи да се смириш. Само смирението служи на Любовта, Мъдростта и Истината." (142-1936) "Има една опасна страна в живота — еднообразието. Като знае това, човек трябва да избягва еднообразието, в каквато форма и да се явява то." (145-1937) "Обаче дойде ли до характера и устойчивостта на великите хора, които геройски са носили страданията си, името им и до днес остава в паметта на човечеството, а примерът им и до днес е достоен за подражание. Христос, Който даде образец за търпение и разумно носене на страданията, до днес живее и ще живее в умовете и сърцата на всички хора." (22-1926-27)

       Струва ми се, че е излишен всякакъв коментар и обяснения относно причините, последствията и вида на нашите страдания и начина за избягването или отстраняването им.