3.9.2. Отношение към другите (липсват краищата на няколко страници)

[Ани]

3.9.2. Отношение към другите

       "Ученикът (на окултната Школа) трябва да бъде буден, да бъде изправен в своите прояви, да не изпуска и най-малките моменти за правене на добро." (4-1922-23) "Смисълът на живота се заключава в обичта — да обичаш и да те обичат. Всичко може да загуби човек, но обичта - никога; тя иде с него и заминава с него. Без обич физическият свят губи смисъла си, но и човешката обич без Божествената също губи смисъла си."(61-1922) "Приятелството, свързано в младини, остава и през целия живот. Онези, които имат чувството на приятелството развито в себе си, те имат един вътрешен език, с който се разговарят. Щом имаш един приятел в света, ти никога няма да се обезсърчиш, никога няма да се отчаеш." (7-1923-24) "Човек трябва да чувствува, че има някой, който храни нежни и благородни чувства към него. Той трябва да знае, че има поне един човек в света, който е готов в даден случай да се пожертва за него. Тогава има кураж да живее. Това е една морална сила, която крепи човека." (9-1923-24) "Няма по-хубаво нещо в света да намериш един свой другар, който в ума си да има същото мнение за тебе, каквото ти имаш за себе си, другар, на който можеш да разчиташ при всички условия. Другар, който всякога да бъде готов да жертвува живота си за тебе и ти да си готов да жертвуваш живота си за него." (60-1922) "Да мисля за приятеля си, значи да вляза във връзка с него и той да почувствува, че съм помислил за него. Истинската положителна мисъл е само онази, която носи в себе си известно благо както за самия човек, така ,и за обкръжаващите." (4-1922-23) Тези мисли на Учителя П. Дънов ни напомнят, че ние не може да сме сами във физическия свят. Нам ни е нужна подкрепата на други човешки същества, които имат положително отношение към нашето съществуване. Тази необходимост от връзка между съществата идва от обстоятелството, че ние поединично сме част от една общност, наречена човечество. Този голям колективен организъм има свой живот и ние участвуваме в него. За да има хармония в общото, трябва да има хармония и между частите. А приятелството е една от най-неизбежните връзки между частите. Затова Учителя казва: "Мнозина очакват първо светът да се подобри, а след това и те самите. Всеки поотделно трябва да мисли за своето оправяне. Щом се изправят частите, и цялото ще бъде изправено. Нито частите могат без цялото, нито цялото — без частите. В природата съществува закон за единство, който трябва да се спазва." (119-1930) "Да любиш врага си и в своя враг да не виждаш никакво зло, това е най-трудната задача. Абсолютно чист живот е да не обръщаш никакво внимание нито на доброто у човека, нито на злото. Защото, ако виждаш неговата добродетел, ти ще я пожелаеш, а всяко нещо, което пожелаеш, то е едно престъпление. Ако виждаш неговото зло, ти ще го осъдиш, а това е друг грях, друго престъпление." (71-1923)

       Тук виждаме колко силна е връзката между частите в цялото — в единството. Даже в случай, че някой не ни е приятен, или както казва Учителя, когото смятаме, че ни е враг, то трябва да го обичаме така, както приятеля си. А това е най-трудната задача, пред която сме изправени в отношенията си към другите. Затова Учителя дава следната парадоксална мисъл: "Животът на земята е робство. Ако мислите, че не е така, не разбирате истината. Следователно, ако обичаш някого, ще слезете на уровена, на който е той, и ще приемеш неговото иго. Само така ще проявите своята любов." (53-1920)

       По-величествен пример за саможертва, т.е. слизане на уровена на тези, които обичаме, даде Христос. Той слезе на земята, за да продемонстрира Божествената Любов. Той даде Себе Си в жертва, за да покаже силата на Божествената Любов. Той показа как трябва да обичаме враговете си. Затова Учителя казва: "Растенията, плодовете и животните се жертват за хората, а хората трябва да се жертват за по-възвишените същества от тях. Жертвата има отношение към Любовта. Само любящият може да се жертва." (52-1919) "Днес мъчно се прилага и възприема любовта. Защо? Не са готови още хората за нея. Който обича, не знае как да обича, когото обичат, не знае как да оцени любовта." (152-1940)

       Тази констатация е една печална действителност в отношенията между хората. Това особено силно е подчертано в отношенията между мъжа и жената. Между мъжете има завист, а между жените съществува ненавист. Между мъжа и жената днес като че ли не може да има друго, освен поривът на плътта. И така мъчно може да се прилага любовта в нейната чистота. А това трябва да се реализира, тъй като без тази реализация няма възход и съвършенство.

       "Искате ли да знаете кой има любящо сърце, ще го проверите в отношенията му към животните. Който с животните се отнася добре, и с хората ще бъде добър и любящ." (152-1940) "Невъзможно е човек да вижда и разбира погрешките на другите хора и познава това, през което той сам е минал някога." (148-1938) Значи ние имаме едно добро основание да прощаваме на другите, тъй като погрешките, които виждаме, у тях сме допускали и вършили и ние. Не може да ги корим само, без да сме готови да им помогнем да се изправят. А това изисква безкористна обич към другите.

       "Човек има една велика душа — царица на неговия живот, за която работят милиони и милиарди душички — работници и работнички. Всички говорят за царицата на кошера, но тя не може без работниците си. Така и човек говори за душата си, без да подозира, че нейната дейност се дължи на усилието, което правят множеството душички - работници около нея." (156-1943) Този пример за единство и без-користност в отношенията помежду множеството е идеален пример за саможертвата на обичта. При множеството следва следният закон, казва Учителя: "Никога частта не може да даде мнение за цялото; никога произведението на човека не може да даде мнението си за своя творец." (131-1931)

       Но за съжаление: "Днес лъжата господствува в света. Защо? Защото тя е полюс на истината. Дето истината отсъствува, там лъжата присъствува. Когато Адам сгреши, той се скри от лицето на Бога, тури си перде да не го види. Господ го пита: Адаме, къде си? Тук съм Господи, но съм гол, не мога да се покажа. Адам излъга Господа. Първоначално той не беше гол, но оголя след като сгреши, като пристъпи Божията заповед." (4-1922-23)

       Така и до днес хората са голи, те носят дрехи за да прикрият греховете си. Те се мъчат да се самозалъжат, както и да продължават да лъжат Господа. Не е ли лъжа днес това да говорим за обич между хората, а същевременно да подклаждаме ежбите и войните? Не е ли лъжа това да говорим за висок морал на хората, а да няма разбирателство даже в семействата? Не е ли лъжа това да се считаме за по-висши създания от животните, а да сме роби на собствената си плът, както никое друго животно на земята? И най-лошото е това, че знаем всичко това: тъй, както казва Учителя, ние сме го изживели, а не искаме да се откажем от тези нагли лъжи. Где ни е обичта към другите?

       Как да започнем да изправяме отношенията си към другите? Тук Учителя говори: "Както спящият не вижда и не чува какво става около него, така и вие трябва да заспите за отрицателните сили. Заспете за отрицателното, за лошото, за кривото в живота." (25-1928-29) "Най-добрият метод за възпитанието на човека е да бъдете слепи за погрешките му, да желаете доброто му, без да му правите никакви бележки. Ако има някой, който може да каже най-лошото за вас, това сте вие сами; ако има някой, който може да каже добро за вас, това сте пак вие самите." (20-1925-26) "Ако искате да кажете на някого нещо лошо, кажете му го в лицето, но намерете един метод за това, кажете му го по най-мекия начин." (9-1923-24) "Когато обичате някого, вие го обичате и с недъзите му, и с погрешките му — всичко му обичате. Следователно, ако искате да създадете връзка с някой човек, вие трябва да намерите в него поне една добра черта, която винаги да държите в съзнанието си." (82-1927)

       "Щом съдите някого, вие веднага се свързвате с неговата отрицателна черта." (92-1928) "Да обичаш някого, това значи да се обмениш правилно с него. Когато обмяната между двама души, които се обичат, е правилна, те са радостни, доволни, готови на всички жертви един за друг, готови на други услуги към хората." (109-1930)

       "Щастието на хората зависи от сплотеността между тях. Ако съзнанието им се пробуди и те пожелаят да възприемат и проявят Любовта, всичко ще се оправи. Само Любовта е в състояние да разреши всички задачи в живота." (135-1933) "Чувствителност ви е необходима, за да влизате в положението на хората, да разбирате техните страдания. Наистина, когато човек е чувствителен, той е изложен на по-големи страдания, но като ученик той разбира законите и ще може по-лесно да се справи със страданията си." (77-1926) "Не е лесно да се живее сега един божествен живот. Едно време светиите бягаха в горите, а сега и горите са пълни с харамии. Не може сега светиите да живеят в горите. Сегашните светии трябва да живеят в градовете. А щом живееш в градовете, ще обичаш, и Господ ще каже: ти си разбрал моето учение и ще носиш моята светлина." (40-1922) "Възстановете тази връзка в душата си, между Бога и вас, и всичките ви отношения постепенно ще се изгладят. Първо ще почват да се възстановяват

(липсва краят на сканираната страница - 297).

       Следва, че за добрите отношения между хората играе съществена роля и вътрешната хармонизация на човека. Последният трябва да постигне за себе си един божествен живот, да е чувствителен към състоянието на другите, да не виждаш отрицателните черти на другите и ако обичаш някого, да го обичаш заедно с недъзите му. Но обикновено ние считаме, че трябва да сме над другите и да сме по принцип по-силни от тях. Но: "Когато човек стане силен, той придобива философията на животните. Философията на животните пък не е нищо друго, освен философията на личния егоизъм. Личният егоизъм е най-възвишеното състояние, до което животните са достигнали." (131-1931)

       Този животински личен егоизъм трови душите на мнозинството в днешното общество. Този личен егоизъм се проявява даже в отношенията между жената и мъжа в семейството. А последното би трябвало да е образец за взаимно разбирателство и любов.

       Но Учителя пита: "Любов ли е това у един мъж, щом той може да нападне всяка жена? Любов ли е това в човека, който може да се гаври с всичко, което е чисто и свещено? Любов ли е това да се говори само за устата или за тялото на една жена? Това е една извратена, една еротична култура." (81-1926)

       Взаимоотношенията трябва да се придружават от взаимна искреност. Не трябва да има задкулисност и неверие между хората. А що се отнася до

(липсва краят на сканираната страница - 297).

       ред Питагор, ще определим какво нещо е икономиката, религията и науката. Един от катетите на правоъгълния триъгълник представлява религията, вторият представлява икономиката, а хипотенузата — науката. Значи науката, т.е. хипотенузата, ще определи, ще оправи религиозните и икономическите въпроси. Значи сборът от квадрата на религията и икономиката се равнява на квадрата на науката." (3-1922-23) В тази своя мисъл Учителя влага своето виждане, че бъдещето на човечеството, неговото морално издигане ще се осъществи с помощта на науката. Науката, т.е. умът и разумът, ще преобразят сегашното състояние на човека. Досега човекът е под цялостното влияние на своите чувства, които са израз на наследените животински качества. Едва когато човек се отърси от животинското, едва когато от "състояние на гъсеница премине в състояние на пеперуда", той ще може да изяви своята духовна същност. Науката ще отвори очите на човека за същността на живота и неговото място в него — фигуративно казано; едва с помощта на истинската наука — с мъдростта, човек ще стане "пеперуда" — ще може да погледне на живота от по-горно измерение, а не както гъсеницата само от гледна точка на второто измерение. А и досегашните религии ще изменят вижданията си, като се съобразят с раз-

(липсва краят на сканираната страница - 298).

нещата, в един принцип, който регулира всички прояви на живота. Всяко учение, което почива на абсолютни мерки, на абсолютни принципи, е извън религията, извън науката, извън всякакви условия." (3-1922-23)

       Учителя П. Дънов търси нови пътища и принципи, които да залегнат в отношенията между хората. Досегашните религиозни норми, правила и закони не са в състояние да изменят живота на човека. Историята потвърди този факт. Трябва ли да се тъпче на едно място? Не стигат ли 2000 години, за да се прозре тази истина? Трябва ли да се започне отнякъде. Основната обществена единица на обществото не си е изиграла правилно ролята. Това е семейството, което създава и оформя възпитанието и характера на индивида. Затова Учителя счита: "Животът на съвременните хора е построен върху семейството. Ако основата на семейството е добра, целият човешки живот ще бъде добър. Бъдещото семейство ще се различава от днешното. Майката ще бъде на лице, а бащата ще бъде далеч от семейството. Той ще се явява по един път в месеца като гост, като приятел. Децата ще гледат на него като на приятел. Стане ли въпрос за баща им, те ще имат в душата си свещен образ за него, без да го познават." (106-1930)

       Учителя П. Дънов подсказва, че сегашното семейство не е огнище за из-

(липсва краят на сканираната страница - 298).

       1922-23) "За да се освободи от съмнението, ученикът трябва да се научи да тълкува, да превежда нещата. Преводът трябва да бъде трояк: от физическо гледище, от духовно гледище и от Божествено гледище." (4-1922-23) "И тъй, за да не се съмнявате в Учителя си, първо трябва да го опитате на физическия свят, после — в духовния свят и най-после — в Божествения свят. Щом го опитате в трите свята, тогава идете при него да се учите." (4-1922-23) "Досега в аналите на окултната наука няма нито едно изключение, когато ученик да се е съмнявал в учителя си и да не е пострадал." (4-1922-23) Защото: "Никога не можеш да научиш човека на това, което ти сам не знаеш. Знание е само това, което е опитано, проверено." (131-1931)

       "Първо вие имате отношение към Бога, второ - към вашата душа и трето - към вашите ближни. Ако ние разбираме отношението си към Бога, ще разберем втория закон и третия ще изпълним. Ако един човек е добър, защото той е в едно религиозно общество, това е понятно според мене, но който е добър в едно лошо общество, той е истински добър човек." (40-1922) "Човек може да мисли за неодушевени предмети дотолкова, доколкото те са свързани с даден човек, с някое живо, съзнателно същество. Човек може да мисли само за живото, за съзнателното, за благородното, за възвишеното в света. Вън от това мисъл не съществува." (4-1922)

(липсва краят на сканираната страница - 299).

лината; преди да отваряш ушите на глухите, трябва да ги научиш да обичат звука; преди да лекуваш краката на хората, трябва да ги научиш да обичат движението и да знаят как да ходят." (153-1941) "Сега аз ще ви кажа какво искам от вас. Искам да почитате Бога в себе си и в своите ближни. Искам да бъдете чисти. Ако се критикувате, внимавайте да не говорите неверни неща. Критиката ви трябва да почива на истината. Не говорете неща, които не сте проверили. Докато не видите нещата с очите си, не говорете за тях. И ако ги видите, питайте Господа как да ги изнесете. Всичко, което си видял и знаеш, не трябва да се казва. Не мисли, че като кажеш всичко, казал си истината." (128-1932) "Да лъжеш, това значи да изгубиш достойнството си като човек. Така ти губиш условията за своето бъдещо развитие. Причината за грехопадението се дължи на лъжата." (128-1932) "Който си е поставил за цел да говори истината, той затваря вратата си за всички погрешки и пороци. Който не лъже, той е благороден човек." (128-1932) "Сегашният живот на хората не е нищо друго, освен непрекъсната верига от изпити. Изкуство е човек да издържи на всички противодействия, на външни мъчнотии и изпитания. Човек трябва да дойде до положение, че каквото и колкото обидни думи да му кажат, така да ги приеме, като че не се отнасят до него." (21-1925-26)

       И въпреки всичко в живота на човечеството има толкова много проти-

(липсва краят на сканираната страница - 299).

закон. Ако мисълта не срещне противодействие, не може да се изпита силата й. Благодарение на закона за действие и противодействие, на привличането и отблъскването, в природата съществува движение. Като резултат на взаимното привличане между планетите, те се движат в пространството. Хората се привличат един-друг, но и науката ги привлича." (25-1928-29) "Новата култура, която иде сега, ще постави основа за изпълнение на Божията воля. Когато се приложи тази култура, тогава хората ще разберат какво представлява сегашната култура. Те сами ще се чудят как са живели, как са допускали войните и самоизтреблението помежду си. Обаче при сегашното развитие на човечеството войната се явява като неизбежен процес. Тя представлява минаване на човека от едно състояние в друго, както гъсеницата неизбежно минава в пеперуда. Няма сила в света, която може да спре този процес. Следователно няма сила в света, която може да спре войната. Докато човечеството не мине от състояние на гъсеница в състояние на пеперуда, войната ще продължава." (32-1917) Тази мисъл Учителя дава през време на Първата световна война. За съжаление мисълта е вярна, защото не много по-късно, и то през 1935 г., Той предсказва нова война, която през 1939 г. се развихри като Втора световна война. Той каза: "Страшни времена идат, война ще има. Вярно е, че

(липсва краят на сканираната страница - 300).

нието за една война, при която "няма да има място, дето хората могат да се скрият" се сбъдна в периода 1939 -1945 г. При тази война човечеството пусна в действие и най-новото си откритие — разлагане на атома, т.е. използва атомната бомба. Тези две войни всъщност потвърждават обстоятелството, че човечеството при това сегашно състояние не може да мине без войни. Липсва на хората необходимата любов, която може да сложи край на язвителността между тях. Защо така нетрайна е връзката и отношенията между хората? "Първоначално любовта се проявява от големи разстояния. Когато обичаш някого, ти си доволен да мислиш за него, да го виждаш отдалече. После започваш да желаеш по-голяма близост, да чуваш гласа му, да хванеш ръката му, да ти напише нещо. Той се приближава към тебе и ти го наричаш гълъбче, пиленце. Това е втората фаза на любовта. Минеш ли и втората граница, ти влизаш в третата фаза, дето близостта води към раздяла." (156-1943) Явно, че човешката любов е нереална, нетрайна, егоцентрична и не оставя трайни връзки и близост между индивидите. Такава е и близостта между народите. Икономиката може да ги сближи, но може и да ги отблъсне и спречка. Но Учителя разсъждава така: "Ще кажете, че икономическите условия влияят на човека. Питам: преди икономическите условия съществуваше ли човекът? Да, човекът е съществувал преди всякак-

(липсва краят на сканираната страница - 300).

       ка за изграждане на един подходящ климат за възпитанието на детето. "Мъжът се изкушава от жената, а жената — от мъжа. Докато се изкушава, човек всякога е изложен на падане. Ще дойде ден, когато хората няма да се изкушават. Обаче до това време те едни други ще си влияят." (108-1930) "В бъдеще бременната жена трябва да се пази от лоши влияния, ако иска да създаде добро и здраво поколение. Тъй както живее днес, тя се намира под непосредственото влияние на външния свят, поради което не може да се освободи, както от добрите, така и от лошите влияния." (119-1930) За основното превъзпитание на човека Учителя намира подходящия колективен физически труд. Той винаги е пледирал за съвместни колективни изяви и взаимодействия, били те в областта на физическия труд, били те в общи екскурзии, концерти, беседи, изучаване на музиката, паневритмични упражнения, научни кръжоци и т.н. Той казва: "Ако всички работим по 3-4 часа физически труд на ден, нашият труд много нещо ще даде. При такъв случай само можем да образуваме едно братство, една примерна комуна. Трябва да се комунизира трудът, а не капитала. Има ли труд комунизиран, всичко става, няма ли труд комунизиран, готовото лесно се изяда." (60-1922) Тези негови усилия в началото на дейността му в България бяха причина, щото тези новосъздадени братски комуни да се разпаднат. Причината за това е, че идеите на Учителя не всякога се схващаха както трябва. Всеки ги приема така, както му допада. Сам Той констатира: "Казвате, днес Учителя говори точно както ние мислим" и още: "Според нас Учителя, професорът говорят, както учениците, слушателите мислят." Това не е философия, това е тщеславието, заблуждението на човека. Учителят говори според степента на вашето съзнание. Колкото повече съзнанието ви се по-дига, толкова и мисълта на Учителя се изменя. Това е барометър, с който се определя степента на вашето съзнание." (126-1930)

       Ако вземем, както казва Учителя, съдържанието на беседите му, като "барометър, с който се определя степента на съзнанието" на учениците му, то това е една горчива истина и действителност. Защо? Като анализираме беседите, от началото на тяхното начеване в началото на века, до последните дни преди заминаването на Учителя П. Дънов от този свят, ще видим, че този барометър за определяне степента на съзнанието на учениците му е показвал съществени отклонения. Стрелката на този барометър — беседите, се е колебаела между "лошо", "променливо" и "добро" време. За период от 40 годишна просветна дейност съдържанието, стилът и тонът на беседите е твърде различен. В началото "барометърът" се е насочвал към "добро" време или поне към "променливо". Явно че вниманието, интересът и стремежът на учениците му са били силни да следват съветите и наставленията за един нов духовен живот. В течение на времето обаче беседите почват да страдат от конкретност, целенасоченост и практичност и тонът е повече поучителен, общ, а съдържанието изключително засекретено и философско. От самите беседи се вижда, че слушателите вместо да се освободят от личните си чувства и желания, започват да се индивидуализират и тщеславието ги овладява. Това е една от главните пречки, щото Учителя да може да изгради образцови братски общества, а още по-малко "примерни комуни" — както казва той. Тематиката на беседите става изключително с морално-етично съдържание, като на края — т.е. през 1944 година, се чувства едно разочарование в тона на Учителя. Той сам казва: "Колкото първите човеци послушаха Бога, толкова и сегашните хора ще послушат и изпълнят моите думи. Мога да им се наложа, но това е насилие, а насилието не решава въпросите." (128-1932) За съществуващия тогава квартал "Изгрев", където Учителя живееше в София и където главно изнасяше беседите си, той мисли така: "Ще кажете, че животът на Изгрева, дето живеете, не е още напълно добър. Изгревът не е физическо място. Той е център, към който възвишените същества отправят мисълта си." (142-1936) За подобряване взаимоотношенията и отправяне на искреност към другите Учителя П. Дънов даже даде "един нов поздрав: "Сега, за една седмица, ще ви дам един нов поздрав. Като се срещнете, всеки ще дига ръка. Ще дигате ръката си до известна височина с длан към този, когото поздравявате." (95-1929)

       Този поздрав с дигната длан нагоре и обърната към този когото искаме да поздравяваме, означава пълна искреност и откровеност в обноските с другите. Този поздрав остана като поздрав на общество Бяло Братство изградено и създадено от Учителя П. Дънов през 1900 година в гр. Варна. Поздравът се прие и прилага от всички последователи, съмишленици, братя и сестри, били те в България или извън страната.