3.9.4. Вярата

[Ани]

3.9.4. Вярата

       Вярата се разглежда от Учителя П. Дънов като принцип, който регулира, напътства и подига душата на човека към Бога. "На физическия свят вярата е основа, върху която се гради. Без вяра не може да градиш, не може да мислиш, не може да забогатееш, не може да работиш. Вярата е стимул в живота." (48-1931) "Вярата е път към мисълта, път към любовта, път към духа." (51-1943) "Вярата е път и закон на интелигентност. Могат да вярват само интелигентни хора, а простите не могат да вярват. Вярата трябва да се предшествува от тази висша интелигентност." (40-1922)

       Вярата като принцип обхваща всички страни на живота, бихме казали тя обхваща цялото многообразие на света, който има стремеж да се развива, расте и усъвършенства. Не може един процес, подхванат от човека, да не се е предшествал от вярата, че той ще се реализира успешно. Не може даже да желаеш нещо, без да вярваш или имаш надежда, че ще го получиш или постигнеш. Не може да живееш, ако нямаш вяра, че животът ще те възнагради с много желани неща. Не може да съществуваш, ако вярата не те е подтикнала да се реализираш на физическия свят.

       Някой ще попита, а къде е вярата в Бога? — Та нали самият Бог е реализиран в цялото многообразие на света? Та нали Бог е самият живот? Та нали Бог е всичко видимо и невидимо? Та нали Бог сътвори човека със своето дихание? Тогава, като вярваме в доброто на света, ние вярваме едновременно в благодетелта, с която ни е дарил Бога — т.е. ние вярваме в самия Него. Някои ще кажат, че искат да имат образ за Бога. Но както казва П. Дънов, какъв образ ще дадем на светлината или на Любовта? Следователно вярата е живата ни връзка със самия Бог, тъй като ние живеем със самата вяра в живота.

       П. Дънов казва: "За душата не може да се даде определен образ. Какъв образ имате за вярата?" (155-1943) "Да вярва човек в Бога, това значи да работи в Божествения свят. Да вярва човек в себе си, това значи да работи в духовния свят. Да вярва човек в ближния си, това значи да работи във физическия свят. Без ближния си човек не може да расте." (23-1926-27)

       Вярата е свързана също така с предчувствието, че нещата ще се реализират, ще се осъществят и че те са предвидени и разумни. А това предчувствие е интуицията. "Да вярва човек, това значи да има интуиция, да предвижда нещата. Който има интуиция, той вярва, а който няма интуиция, той не може да вярва. Вярата подразбира процес на единство. Знанието подразбира процес на множество." (92-1927) Ето тук Учителя изразява вярата като процес, който може да съществува само в едно единно многообразие, сътворено от един единствен Творец — Бог. Затова Учителя дава следната характеристика на вярата: "Първата причина на нещата, като Вечно Начало на живота, като източник на всички блага за растеж и за развитие - вярата, представя зенита на живота, дето има растеж, подигане и развитие. Обезверява-нето е залез на живота, дето всяка култура изчезва." (22-1926-27) Едно още по-разширено понятие за вярата дава тук Учителя: "Ще засегна вярата от четири гледища: ще я разгледам като стремеж, подсъзнателен в сърцето, като чувство — съзнателно в душата, като сила — самосъзнателна в ума и като принцип — свръхсъзнателен в духа, или научно казано, като стремеж в подсъзнанието, като чувство в съзнанието и като принцип в свръхсъзнанието. Вярата свързва човешкия ум и интелект с хармонията в природата и му дава подтик за развитие и изучаване законите на Битието." (34-1921) От горните мисли трябва да извадим извода, че няма същество в света, което не е вярващо, особено това засяга човека. Щом като живеем, ние вярваме в нещо, независимо дали това нещо е наш кумир или не, ние вярваме в него. Погрешно е да се счита, че само тези, които посещават ритуалите на религиите, са вярващи. Това отношение е ограничено понятие за вярата, спрямо нейната всеобхватност. "Вярата е свързана с човешкия ум, с човешкия интелект, а умът е свързан с дишането. Вярата има връзка с ритмичното дишане. Затова индусите се стремят да дишат ритмично, като искат понякога да регулират своята мисъл отгоре надолу." (34-1921) "Вярата има отношение към силния, към разумния човек. Любовта обаче има отношение към слабите, към страдащите. Мъдростта изслушва човека, не го съди, но не го извинява." (22-1926-27) "Вярата е свързана с човешката интелигентност, с човешкия ум. Който вярва и мисли, той може да направи нещо разумно." (61-1922) "Само интелигентният човек може да разбере причините защо е създаден светът. Само на такъв човек може да се каже защо е създаден светът. Вярата е само за умните, а понеже ние сме оставили вярата само за глупавите хора, затова нямаме резултати." (60-1922) Тук Учителя набляга на една тъжна действителност в живота на хората. А тя е тази, че вярата е представена на човечеството като едно емоционално изживяване относно съществуването на едно виеше същество — Бог, което ние трябва да търсим извън себе си. И понеже всички религии така представят вярата, то резултатите, които би дала една истинска вяра, не са налице. Съвременната интелигенция няма сериозно отношение към вярата, тъй като не я е разбрала по същество, но и няма кой да й я разясни. Затова емоционалността, която е присъща на невежите, изостаналите интелектуално хора, тласка тези последните да търсят Бога в църквите, а не в цялата природа, в целия свят, в цялото Битие, което е самият Бог.

       Именно по тази причина П. Дънов държи толкова много за придобиване на знание, наука и опит в живота. "Знанието обхваща настоящето, а вярата — бъдещето. Знанието предшествува вярата. Вярващ е само онзи, който знае нещата, който ги е опитал. Вярващият носи вътрешни опитности в себе си. Тази е причината, поради която вярващият е готов на всички жертви за Бога." (108-1930) Историята на човечеството потвърждава това твърдение на П. Дънов. Едни от най-изтъкнатите учени на човечеството през време на средновековието платиха с живота си, само и само да не се откажат от вярата си в своите открития. Тези гении на човечеството имат истинска вяра в Бога, но не такава, каквато инквизицията искаше да им внуши. "Но не е достатъчно човек само да вярва, той трябва и да изпълнява. Между думите и делата на хората трябва да има единство." (120-1929)

       "Ако наистина вярата ти е силна, ти нищо няма да говориш за нея. Ще работиш, ще правиш чудеса, без да кажеш нещо за вярата си. Вярата повдига човека. Колкото по-силна е твоята вяра, по-добре ще се нарежда живота ти. Вяра на дела, а не вяра на думи." (128-1932) "Каквото и да ви се случи, помнете следното: Бог е единствената сила, която може да ви освободи от всички противоречия. Бог е създал света и ние трябва да имаме любов към Него." (51-1943)

       "Когато изпаднете в безизходно положение и не знаете как да разрешите някаква задача, турете в подсъзнанието си мисълта, че тази задача ще се реши. Като кажете така, успокойте се. Няма да мине време и задачата сама по себе си ще се разреши. Следователно положителната вяра, за която говорим, подразбира съзнателно поддържане на вътрешна, разумна връзка между Първата причина и вас.'' (3-1922-23)

       "Сегашните религиозни хора искат и мислят да ни убедят, че формите на религията не търпят никакви промени. Но това не е вярно: неизменяем в света е само един Бог, а всичко друго се мени. Тъй седи във великата истина. И който казва противоположното, той не разбира основния закон на Битието." (40-1922)

       Ние разгледахме сътворението на света и живота като същност и видяхме, че и от гледна точка на науката целият свят е в постоянни промени — вселената ту колапсира, ту експанзира, формите на живота постоянно се видоизменят, а единствено непроменяем остава Творецът, Първопричината, Неизвестният — Бог.

       Относно липсата на истинска вяра в живота и Твореца и страданията, които трябва да понася човечеството единствено поради липсата на тази вяра, П. Дънов прави предсказания през 1919 и 1920 година, както следва: "Дошло е време, когато християнските народи трябва да се побратимят и приготвят за бъдещата религия, която иде. След 45-та година тя ще дойде, ще се наложи на човечеството и ще го преобрази. Тя е религията на труда. След нея ще дойде новото учение на живота. Докато живеят в религията на труда, хората все още ще се карат, ще се бият, но влязат ли в учението на живота, всичко това ще изчезне." (52-1919)

       Това предсказание ясно говори за появата на комунистическата власт в Европа и света. Това ще бъде религията на труда, т.е. животът ще се преценява не по интелекта, но по положения преди всичко физически труд. Науката ще служи за доказване на физическите параметри на комунистическата идеология, а не на истината за Битието. Но ободряващо и подтикващо вярата на хората е твърдението на П. Дънов през 1919 година, че след религията на труда — комунизма, трябва да настъпи и да се реализира новото учение за живота. Само последното ще може да отстрани всички противоречия в живота на човечеството.

       За верността на своите думи Учителя П. Дънов се обръща към българите със следните мисли: "Ако българите не приемат това учение, както го слушат, след десетина години ще разберат говоря ли истината или не. Архангел Михаил ще им докаже по всички правила дали съм говорил истината. Аз никого не съдя, не съм дошъл за съдба, но казвам на българите и на всички европейски народи, че ако не заживеят братски, ще познаят кой е Христос." (23-1920)

       С тази мисъл Учителя П. Дънов явно предсказва събитията, които се разразиха след 1939 г., т.е. втората европейска и световна война. Архангел Михаил е всъщност предвестникът за войната. Липсата на човешки и братски отношения между хората и народите наложи Архангел Михаил да им покаже къде е истината, а тя е Божията Любов, която народите трябва да приложат в живота си.