3.9.5. Молитвата

[Ани]

3.9.5. Молитвата

       "Молитвата е общение с Бога. Човек трябва да се моли всякога. Ти може да се молиш умствено, можеш да се молиш философски — има хиляди начини, по които можеш да се молиш. И тъй, най-главното е: когато се моли човек, когато се приближава при Бога, едно от най-разумните същества, той всякога трябва да бъде готов да възприема. Сам Христос се молеше. Той имаше много знания, но вечер се уединяваше на молитва и размишления. В молитвата се изисква едно детинско състояние, но на най-разумното дете." (57-1924)

       Молитвата е общение с Бога, казва Учителя П. Дънов. Това ще рече, че молитвата е всъщност духовната връзка с Първопричината на нещата — Бога. А тази духовна връзка може да се осъществи единствено чрез нашата духовна същност — душата и духа. В такъв случай молитвата трябва да бъде състояние, при което човек се откъсва от връзките си с физическия свят, изолирва се от околната среда и изпада, както казва П. Дънов, в детинско състояние, но на най-разумното дете. Знаем, че детинското състояние се характеризира с чистота, невинност, доверчивост, признателност, любвеобилност, искреност, привързаност, благодарност, т.е. качествата на една чиста и неопетнена душа. Затова Учителя определя: "Молитвата е велико състояние на душата, чрез което човек влиза в съзнателна, разумна връзка със съществата, които са завършили своето развитие." (22-1926-27) "Молитвата е вътрешна необходимост за човека. Ако молитвата стане вътрешна необходимост за човека, той се моли естествено, без никаква принуда, без външно насилие." (107-1930) "Молитвата е нагласяване със съзнанията на висшите светове." (41-1930)

       "Молитвата е първият метод, чрез който ние започваме да изучаваме Божествения език. Щом започнеш да се молиш, ти вече изучаваш буквите, а после и първите слогове на Божествения език." (81-1926) "Молитвата е вътрешен процес. Не може да се молиш на определено време: само сутрин, на обед или вечер. Ще се молиш, когато душата ти пожелае. Това значи да се молиш с разположение." (145-1937)

       Истинската молитва подразбира събуждане на подсъзнанието и свръхсъзнанието на човека, т.е. събуждането на Божественото в него. Учителя казва още: Молитвата е най-свещеният акт, който е достояние само на душата. Молитвата е разговор, единение с Бога.

       Но как да осъществим такова състояние, което отговаря на една духовна връзка с Бога? — Учителя П. Дънов отговаря: "И тъй, когато се молите, забравете всичко във вас и около вас. Забравете часовника, забравете работите, които ви чакат през деня, забравете и себе си и започнете да се молите." (83-1928) "Преди да се молиш, застани прав, със свободни, отпуснати мускули на тялото си като за почивка и отправи мисълта си нагоре. В това време хората могат да ти се присмиват, да те ругаят, но ако останеш тих и спокоен, твоята мисъл е силна." (93-1928) "Когато се молите, вие трябва така да се съсредоточите, че да забравите всичко около вас; вие трябва да се пренесете в мисълта си толкова високо, че нищо да не ви занимава, освен молитвата." (31-1917) "Молиш ли се, ти трябва да бъдеш активен, да направиш такова движение и с ръцете си, и със сърцето си, и с мисълта си, да почувствува Бог, че искаш нещо, че си готов да приемеш и приложиш." (105-1929)

       "Молитвата не се състои в механическо произнасяне на думи. Когато човек се моли или когато мисли, в ума му все трябва да остане нещо от молитвата или от тази мисъл. Истинската молитва трябва да остави в ума на човека поне една положителна мисъл, в сърцето му — поне едно положително чувство и в душата му — поне един малък подтик към възвишено и благородно действие. Ако молитвата остави в човека тия три неща едновременно, тя е реализирана вече, изминала е целия кръг." (1 17-1929) "Като се говори за молитвата, подразбираме будност на съзнанието. Пробуждането на съзнанието започва с молитва." (117-1929) "Каквото и друго да ви казват хората, не забравяйте значението и необходимостта на молитвата, от общението с Бога. Нито знанието, нито Любовта, нито Мъдростта на земята са в състояние да се сравнят с молитвата, с общението на човека с Първата причина." (123-1930)

       Учителя препоръчва, когато се молим: "Влез в скришната си стаичка." — Какво ще правиш там? — Ще се запознаеш с човешките души, ще почнеш да ги разбираш и да се разговарят с тях. Коя е тази стаичка? — Тя е единственото неопетнено място в човешкия свят. Тя е най-чистото място, дето човешко око не е проникнало, нито човешко желание се е проявило, нито човешка воля е действувала. Човешката душа влиза в това девствено място и от там отправя молбата си към своя Отец. — И тъй, молитвата е най-важната работа в живота. Що се отнася до това, как да се молите, това е лична работа, която всеки сам трябва да научи — съветва П. Дънов. (123-1930)

       "Как ще познаете, че сте получили отговор на молитвата си? — По онази вътрешна тиха радост, по онази вътрешна светлина, която ще ви помогне при разрешаването на известни въпроси. Някой получава моментално отговор на молитвата си, друг чака дни, седмици, месеци, а трети чака с години; това зависи от интензивността на молитвата."

       Когато се моли, човек трябва да се изказва точно, определено, да изрази мисълта си с малко думи. При това с молитвата човек образува една крепост, непристъпна за лоши влияния, ако са даже на паднали души, изхвърлят се навън... Молитвата не трябва да бъде едностранна, само за облага, а понеже тя е израз на душата, то с нея трябва да искаме това, което нашият дух желае — твърди П. Дънов. Той казва още, че при колективната молитва се отправя такава вълна, щото да настъпи и се даде голямо сътресение за доброто на народа. Молитвата е един Божествен импулс, та затова се казва да се молим във всяко направление, защото тя има влияние към всички отрасли на живота. Но когато се молите, казва П. Дънов, никому не съобщавайте за какво се молите и какво очаквате, докато резултатите не се проведат и докато делото не се изпълни, защото, ако някому съобщите, твърде е възможно да си попречите и сам ще си виновен. После, молитвата има сила и при изцелението на разните телесни недъзи и заболявания. С нея може да се лекуват болести. По-нататък всичките ни работи ще успяват, ако ги започваме с молитва.

       "Молете се и постете" казва Христос на един болен, който е в окаяно здравословно състояние. Тези два метода Христос препоръчва и на учениците си. (Матей: 17, 21; Лука: 2, 37; Деяния на ап.: 14, 23)