4. Съвършенството

[Ани]

4. Съвършенството

       Любовта, Мъдростта и Истината са трите кардинални принципа или прояви на Всевишния — на Първопричината на света, които П. Дънов поставя на първо място в своите разисквания относно същината на света и живота. Затова той ги разглежда заедно, а не отделно, въпреки че по смисъл и съдържание имат съществена разлика. Ние също така отначало ще ги обсъдим заедно, така както П. Дънов ни ги представя, а след това — поотделно, за да се схване тяхната съществена разлика и характеристика.

       Учителя П. Дънов дава следната кратка характеристика за тези три принципа: "Външната страна на Бога, или Неговия диск, е Мъдростта. Съдържанието на този диск е Любовта, а смисълът му е Истината. С други думи казано: Мъдростта представлява реалната, външната, видимата форма на нещата; Любовта е съдържанието на тази форма, а Истината е техният смисъл." (2-1922)

       Защо е такава характеристиката? Мъдростта или знанието твори, реализира формите. Без знание и мъдрост не може да се изгради никаква видима реална форма. Цялата конструкция на видимия свят, на физическия свят съществува благодарение на мъдрите закономерности на една висша наука. Любовта, казва П. Дънов, е съдържанието т.е. замисълът, необходимостта от тази форма, желанието да съществува тази форма или накратко казано, вложената любов за реализацията на формата. А Истината е смисълът на нещата, тяхната необходимост за съществуване, тяхното предназначение. Тези три принципа всъщност отразяват изявата на Всевишния на физическия свят, Неговата реализация чрез "самоограничение", или с езика на науката "процеса на инволюцията". По отношение същността на човека тези три принципа Учителя определя така: "Ако хората имаха отношение към Бога, първата им проява щеше да бъде Любовта. Значи, Любовта е първото отношение, първата допирна точка с Абсолютната реалност, т.е. Безграничното, Вечното начало на живота. Втората допирна точка е Мъдростта, а третата — Истината." Защо първата проява на човека трябва да бъде Любовта? Защото чрез любовта се определя хармоничната връзка на човека с неговия Творец. Любовта е принципът, който единява, свързва, хармонизира отношенията на нещата. Без Любов към Бога човек не може да очаква спасение, възраждане и духовно възвишение. Затова П. Дънов казва, че чрез тези три точки човек се самоопределя по отношение на Абсолютната реалност. И П. Дънов продължава: "Когато човек намери тези три допирни точки в себе си, той се самоопределя по отношение на Абсолютната реалност като мислеща душа. И така, щом намерите първата допирна точка във Великото начало, вие придобивате живот, движение. Щом намерите втората допирна точка, вие придобивате светлина и знание — условия за развиване на вашия ум. Щом намерите третата допирна точка, вие придобивате свободата си, първото условие за развиване на волята." (4-1922-23)

       "Обаче във великия Божествен закон, за да може да се използва правилно една сила, непременно тя трябва да мине пред средата на Любовта. Защото Любовта е същевременно и среда, т.е. среда е, когато е в едно по-гъсто състояние, когато се проявява и трябва да мине през една по-рядка среда — Мъдростта. Мъдростта пак е среда. Истината пък, тя е най-рядката среда. Всяка сила трябва да премине през всички тия среди." (56-1923) Ето тук се представя инволютивното степенуване на Любовта, Мъдростта и Истината. Последната е най-рядката среда, според П. Дънов. Това ще каже, че Истината е най-висша-та инстанция на проявения Бог. Истината е самият божествен свят. Тъй като реализацията на нещата в по-ниска инстанция може да стане само чрез любовта, то явно е, че тя е най-гъстата среда, която контактува с физическия свят. Благодарение на любовта съществува светът, но вдъхновен от Истината и планиран от Мъдростта, която е също по-рядка среда от Любовта. Така степенувани от горе надолу, тези принципи стоят така: първо — най-го-ре е Истината, след това по-надолу следва Мъдростта и най-после, близо до реалния физически свят е Любовта.

       Този принцип на изява на нещата, силите и енергиите намираме и в самия космос, във физическия свят. При раздела за строежа на света видяхме, че материята, която го изгражда, т.е. веществото, се намира в различни състояния — среди или полета. И съобразно измеренията, в които се проявяват силите, те притежават различна гъстота. Най-простият пример за това е трите състояния на веществото вода: твърдо, течно и газообразно.

       Затова П. Дънов казва: "Каквото е отношението на водата към твърдата почва и към въздухообразната материя, такива са и отношенията на Любовта, Мъдростта и Истината в живота. Любовта е естественото състояние на водата в живота. Мъдростта представлява твърдото състояние, а Истината представлява парообразното състояние на водата." (72-1925) "Мъдростта излиза от Любовта, Мъдростта е едно състояние на Любовта — нищо повече. Истината е пара, която се получава пак от водата при изпаряването й. Истината е едно състояние на Любовта — пара. Мъдростта е вляво, а Истината вдясно." (72-1925) "Аз вярвам, че Бог е в три лица. Първото лице на Бога е Любовта, проявено в живота; второто лице на Бога е Мъдростта, проявено в знанието; третото лице на Бога е Истината, проявена в свободата — на всички хора еднакво трябва да се даде свободата." (72-1925) "Божието свидетелство се отнася само до Истината. Единственият обект в света, за който ние можем да свидетелствуваме, това е Истината, понеже тя е носителка на ограничението. Любовта е изразителка на живота. Мъдростта създава формите, начина, по които човешката мисъл може да се възпитава, а Истината ограничава, дава насока на човешката мисъл." (81-1926)

       "Спасението на света седи в Бога, Който е направил света. Този Бог има три атрибута: Любовта е неговата същина. Мъдростта е Неговата същина; Истината е Неговата същина. Те излизат само от Него." (73-1926)

       "Сама по себе си Истината не съществува. Тя е атрибут на Бога. Тя изразява Божието величие. Когато Бог иска да се изяви по някакъв начин, Той се изявява чрез Истината. Любовта е друг атрибут на Бога. Мъдростта е трети атрибут на Бога и т.н. Много атрибути има Бог." (21-1925-26) "Мъдростта е цел, смисъл на човешкия живот, който сега се създава. Любовта пък е закон, който помага за реализиране на великите задачи на Мъдростта. Истината също така иде като велика помощница в този път. Следователно Любовта и Истината помагат за реализиране на великите цели на Божествената Мъдрост, която цари навсякъде." (41-1930) "Любовта е една, а проявите й са безброй. Тази реалност има само един път, той е път на Мъдростта. Реалността има само една форма, в която тя може да се прояви. Следователно, реалността е една — Любовта. Пътят на реалността е един — Мъдростта. Формата, в която Любовта се проявява, е Истината." (50-1933)

       Тъй като тези три атрибута на Бога имат отношение към реалния, физическия свят, би трябвало да си зададем въпроса какво трябва да бъде отношението на човека към тези атрибути? — Как трябва да ги познаваме, влагаме в живота и използваме за нашето усъвършенстване? Учителя П. Дънов дава следната формулировка в това отношение: — "Вложи Истината в душата си и свободата, която търсиш, ще придобиеш. Вложи Мъдростта в ума си. Светлината ще дойде, и знанието ще ти даде своята помощ. Вложи чистотата в сърцето си. Любовта ще дойде и истинския живот ще познаеш." (3-1922-23) Затова съществува следната формула: "Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът." (92-1928) "Между хората може да има само идейна близост по закона на Любовта, Мъдростта и Истината. Всяка близост вън от тези три закона, създава най-големите противоречия и нещастия на хората." (1922-23-4) Защото: "Трябва да знаете, че невъзможностите за човека са възможности за Бога. Второто положение е, че невъзможностите за Бога са възможности за човека. Кое е невъзможното за Бога? — Грехът. А кое е невъзможното за човека? — Любовта. Любовта е атрибут само на Бога." (4-1924-25)

       Тези три атрибута на Бога са неотложно необходими за човека в неговия път към съвършенството. Чрез тези атрибути човек може най-лесно да изгради в себе си необходимите добродетели, присъщи само на един духовен човек. Така: "Любовта внася в човека топлина и го кара да се развива нашироко; Истината закръгля формата. Истината е съединителната връзка между топлината и светлината, между чувствата и мислите на човека. Истината внася подтик в човека. Без истина няма движение." (107-1930)

       "Като дойдат до добродетелите, мнозина мислят, че те произхождат от тях. Те мислят, че Любовта, Мъдростта и Истината са в самите тях, но се лъжат. Търсите ли добродетелите, като неща съществени за вашия живот, ще ги намерите в Бога. Христос казва: "Аз съм пътят, истината и животът." Това значи: аз съм пътят, по който животът идва. На друго място Христос казва: "Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих." Оттук виждаме, че и любовта иде отнякъде." (106-1930) "Бъдещата религия ще почива върху три основни положения: върху Любовта, върху Мъдростта и върху Истината. Любовта дава законите, по които може да се живее свободно, разумно, с всички възможности на великия живот. Мъдростта е носителка на Божествената светлина, която създава най-благоприятна светлина, която създава най-благоприятни условия за развитието на човешкия ум и човешкия дух. Истината пък осмисля живота. Любовта е плод на вечността." (85-1925) Затова е и формулата, дадена от П. Дънов: "Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот." (109-1930) "Най-голямата, най-широката орбита, която включва всички вселени в света, е Любовта. Какво има зад нея, не знаем; какво има в нея не знаем. След орбитата на Любовта иде Мъдростта, а след нея — Истината. Това са все кръгове, орбити." (120-1929) Тук П. Дънов ни дава зрително-геометрична представа за степенуването на тези три принципа. Както планетите около слънцето имат различна степен на енергийно отношение към последното, така и Любовта, Мъдростта и Истината имат степенувана връзка с Първоизточника — Бога. Това степенуване той изразява и в следващата мисъл: "Първото и последното място са границите на Битието. Кой заема първото място? — Любовта. Кой заема последното място? — Истината. Щом Любовта заема първото място, тя изисква много неща. Любовта е много взискателна. От Любовта произтича животът. Последното място пък заема Истината, която дава свобода." (148-1938) "Животът не е нищо друго, освен непрекъснат стремеж към придобиване на знание, което иде от Висшето, Божествено начало. Това значи да се стреми човек към Божествената Мъдрост, която дава знание; към Истината, която дава свобода; към Любовта, която дава живот; към живота, който дава радост; към знанието, което дава сила и към свободата, която дава простор на човешката душа." (61-1922)

       В следващия призив на П. Дънов към хората се подчертава, че хората трябва да търсят непрестанно изявата на трите Божествени принципа: Любовта, Мъдростта и Истината, тъй като те най-често са близо и непосредствено до нас. "Казано е в Писанието: "Търсете ме, докато съм близо до вас." Търсете Любовта, докато е близо до вас; търсете Мъдростта, докато е близо до вас. Търсете Истината, докато е близо до вас. Някога те са близо до вас, а някога се отдалечават от вас, отиват във висшите светове, там да работят." (51-1943)

       Този призив на Учителя П. Дънов е доста алегоричен. Исторически е факт, че носителите и просветителите на Любовта, Мъдростта и Истината, т.е. първоучителите на религиозните течения и школи най-често не са били оценявани и разпознавани, докато са били между хората. Тяхното слово като че ли оставало неусвоявано. Така бе и с Христа. Едва столетия след това учението на Любовта на Христа получи всеобщо световно признание и се наложи на духовната същност на човека.

       Да се опитаме сега с помощта пак на П. Дънов да вникнем по дълбоко в същността на тези три основни принципа от проявата на Бога. Повтаряме: те са основните висши принципи, които засягат нашето духовно възраждане и трябва да ги познаваме добре, ако искаме да намерим правия път към съвършенството.