4.2. Мъдростта

[Ани]

4.2. Мъдростта

       „Значи външната страна на Бога, или неговият диск е мъдростта. С други думи казано: Мъдростта представлява реалната, външната, видимата форма на нещата.“ (2-1922) Как да изтълкуваме това определение? Видяхме, че Любовта е проявата Му във физическия свят. Бог сътвори света, за да изяви Любовта си. Затова за нас Бог е Любов. А Мъдростта е реализацията на Любовта, т.е. видимата Му част, или както казва П. Дънов Неговият диск. Мъдростта е резултатът на възможностите на Бога да твори и реализира мислите си. Мъдростта е резултата на възможностите на Бога да твори и реализира мислите си. Мъдростта е творческият елемент на Бога по пътя на своето самоограничение при сътворението на света. Затова още се казва: „Само светлият път на Мъдростта води към Истината.“ (92-1922) В този смисъл, за човека Мъдростта е набиране на знание, опит и усъвършенствуване. Мъдростта е възможност на душата ни да борави с условията на живота, като използва физическата си същност — тялото. И поради това П. Дънов твърди, че „Мъдростта е цел, смисъл на човешкия живот, който сега се създава.“ (41-1930) „второто лице на Бога е Мъдростта, проявена в знанието.“ (72-1925) „Мъдростта създава формите, по които човешката мисъл може да се възпитава.“ (81-1926)

       Какви са съотношенията на Любовта, Мъдростта и Истината едни към други? И трите са същности на Бога, но в различно Негово състояние на изява. Учителя прави следната аналогия: „Любовта е естественото състояние на водата в живота. Мъдростта представлява твърдото състояние, а истината представлява парообразното състояние на водата.“ (72-1925) Явно, че и трите са състояния на Бога, но при различни условия. Любовта е тази, която представлява реализирания живот на физическия свят. Мъдростта от своя страна е твърдото състояние, т.е. сгъстеното състояние на възможностите на Бога преди да се изяви. А Истината е най-финото състояние, което не може да се осъзнае при условията на физическия свят — така както парата е недоловима за петте сетива на човека. И казва се още в този смисъл, че: „Мъдростта излиза от Любовта, Мъдростта е едно състояние на Любовта — нищо друго.“ (72-1925) Значи Мъдростта е втвърдената Любов — неизявената Любов, както ледът е неизползваем в живота на органичните форми на биосферата. „Защото Любовта е същевременно среда, т.е. среда, когато е в едно по-гъсто състояние, когато се проявява и трябва да мине през една по-рядка среда. Мъдростта е пак среда.“ (56-1923) „Обект на Любовта е Мъдростта.“ (60-1922)

       „Животът не е нищо друго, освен непрекъснат стремеж към придобиване на знание, което иде от Висшето, Божественото начало. Това значи да се стреми човек към Божествената Мъдрост, която дава знание.“ (61-1922) „Мъдростта е носителка на Божествената светлина, която създава най-благоприятните условия за развитието на човешкия ум и на човешкия дух.“ (85-1926)

       „Знанието пък е проявление на Мъдростта. Мъдростта е нещо повече от знание. Тя е абсолютна: в нея няма никакви заблуждения, никакви теории.“ (6-1923-24)