1.2. Дух, душа и тяло

[Ани]

1.2. Дух, душа и тяло

       „Духът, който сам по себе си е неделим, трябва да слезе в материята и да придобие от нея едно качество, каквото сам не притежава. Например материята е инертна, тя се дели, но не може да се разширява. В разширението се заключава човешката еволюция. Следователно, щом като духът слезе в материята, той й придава това, на което тя не е способна. Той започва да я разширява, да образува от нея множество форми.“

Учителя.

       Видяхме, че първичното, ядката на човешката същност е духът. Той е частица от първичното начало, от Първоизточника на нещата. Той е вечната същност на човека. Останалите негови съставки — душа, съзнание, ум, воля, сърце, мисъл, са добавки, посредством които духът контактува с физическия свят чрез тялото.

       В този раздел искаме да се опитаме да покажем как духът придава на материята движение, динамичност и множественост.

       Всички прояви във физическия свят всъщност са изява на духа. От духа на човека зависят физическата форма, видът, изявите и състоянието на тялото. Духът крепи нашето тяло и нашето здраве. Затова старите хора са казвали: „Здрав дух — здраво тяло“. Това не е случайно. Тялото като материя е инертно, но жизнеността идва от духа. Дънов казва: „И тъй, присъствието на духа всякога произвежда топлина на физическия свят; присъствието на духа всякога произвежда движение на физическия свят; присъствието на духа всякога произвежда растене в живота; присъствието на духа във физическия свят всякога произвежда цъфтене, завързване на плод. Духът носи живот в себе си. Следователно той разширява съзнанието.“ [70]

       Значи духът е първичното, което човешкото същество има от Всевишния. Това е „диханието“ на Бога в човека и то не може пряко да контактува с материята — тялото на човека, тъй като е от много по-висша сфера. Като посредник идва душата, която стои между духа и тялото. Душата е полуматериална и полудуховна, тя е действителната същност на човека в сферата на физическия свят.

       Дънов обяснява: „Душата на човека не е нищо друго освен самия човек, който живее в тялото си, т.е. вътрешния човек, който чрез тялото се изявява във физическия свят и дава живот на тялото.“ [281] И тъй нашата непосредствена същност е душата. Затова най-често хората говорят за човека като за душа: добра душа, силна душа, светла душа, прекрасна душа и т.н.

       „Душата и тялото са две фази на Битието. Природата дава материята, а душата твори. Природата е кредиторът, който дава материята за обработване, а душата обработва, съгражда тази материя.“ [9]

       „Ако духът и душата не държат ръцете, краката, мозъка, дробовете и стомаха, нищо не би останало от човека. Духът държи всички органи на тялото в пълен ред и порядък. Душата пък пребъдва във функциите, които изпълняват органите и се ползува от енергиите, които те възприемат и предават. Душата не държи въздуха, но пребъдва в него. Дишането, мисленето, чувстването представляват пребъдване, а действията, които ги придружават, наричаме държане.“ [31]

       Щом като душата пребъдва във функциите на органите, можем да си обясним възможността на човека съзнателно да овладява тези функции на тялото си, като ги ръководи по своя воля и разбиране. Това именно правят адептите, които чрез дълги и волеви тренировки и упражнения достигат пълно овладяване на тялото си. А при обикновения човек, когато духът и душата се мобилизират, наблюдаваме лесно и бързо възвръщане към здравето, дори и при тежки заболявания. Там, където душата е в акция, болният лесно се лекува. Едно от най-добрите качества на лекаря е да съумее да мобилизира духа на болния за оздравяване. Тогава всеки лечебен метод е действен и резултатен.

       Съществуват ли веществени доказателства за наличието на духа и душата извън тялото? Този въпрос интересува всеки човек. Едно от последните съобщения за това прави индийската преса. [272] Описват се случаи на деца между 3 и 7 години, които си спомнят, че по-рано са се казвали с други имена и че са загинали, като са били убити, изгорени на клада или удавени в кладенец. При проверката се оказало, че данните, давани от децата, са достоверни. При един случай детето познало даже предишните си родители и роднини, като ги назовало по имена. Изследванията показали, че в 82% от случаите децата ясно си спомнят името си от предишното раждане, както и подробности от бившия си живот. Интересно е също, че при половината от тези случаи в предишния си живот хората са умирали от насилствена смърт. Средната им възраст била 34 години. Прераждането настъпило средно след половин година, като при 80% от случаите лицата, свързани с прераждането, не са роднини, което изключва генетична връзка. [272]

       Щом като тялото е плод на човешкия дух и душа, значи то ще отразява състоянието и развитието, на което стоят духът и душата. Или по-просто казано, тялото е пълно отражение на духовния ръст на човека и по съвършенството и състоянието му ще можем да съдим за силата на духа, както и за степента на израстване на душата. Дънов продължава: „Тялото е резултат на човешкия дух. Човешкият дух е строител.“ От устройството на тялото се съди за духа на човека. Добре устроеното тяло говори за правилното функциониране на човешкия дух. Дънов казва още: „Смисълът на живота стои във вечната младост на душата“ — това ще рече още, във вечното здраве и свежест на човешкото тяло. Но за това се изисква постоянно доминиране на човешката душа над плътта на тялото, т.е. душата да не е подвластна на желанията и влеченията на тялото. „Душата може да прояви силата си, когато не е свързана с материята. Тя е силна, когато прониква в материята, без да се свързва с нея. Ученикът трябва само да гледа през материята, но не и да живее в нея.“ [110]

       За да се постигне такова състояние, при което душата на ученика да ползува материята на тялото си за израстване и усъвършенстване, за добиване на знание и опит в живота, без да стане неин подвластник, се изискват разум, мисъл и воля.

       „Ще развивате три вида работа: работа на физическото поле, второ — работа в умствения свят, и трето — работа в духовния свят.“ [176]

       Значи духовният растеж на човека трябва да започне от физическото поле на живота, т.е. от неговото тяло. След това в умствения свят — набиране на знания и мъдрост, и накрая, като се минат тези предварителни фази, идва работата в духовния свят — служене с любов и вяра на Всевишния. Това стъпаловидно издигане на човека в живота следва от обстоятелството, че „всяка душа излиза от Бога с цел да научи живота, да познае себе си.“ [1] Но плътта силно изкушава чрез своите желания, страсти и пориви. Хората стават най-често роби на тези желания, пориви и страсти. Те забравят своята духовна същност и произход и като животните се отдават на плътското си естество.

       „Всеки човек представлява съчетание между духа и плътта. Значи духът и плътта се намират в брачни отношения помежду си. Плътта е хванала духа така здраво в оковите си, че не мисли да го пусне на свобода... Духът е създал голямо разнообразие в света, за да отвлече вниманието на плътта от себе си, да има тя с какво да се занимава, да не го смущава отвътре.“ [153]

       Доста нагледно се представя състоянието на човешкия дух, когато е подвластен на плътта. Голямото разнообразие на материалните форми в света представлява от своя страна примамка за влеченията на плътта. Когато човешкият дух е увлечен от плътски желания, той не чувства достойнството си като духовно същество, поради което се изявява с отрицателни действия. Човек става проводник на желанията на плътта. В това състояние той се чувства обсебен от чуждо влияние и не е свободен.

       „Всички болести се дължат именно на това подпушване, предизвикано от неизпълнение на божествените желания, които ви предизвикват към правене на добро. Вие трябва да знаете, че не можете да си играете със законите на разумната природа.“ [3] „При различните погрешки, които правим в света, заразяват се известни органи у нас. Локализирането на болестите в разните места показва каква грешка си направил.“ [7] „Често физическите сили у човека вземат надмощие над духовните и ако те не се задоволяват, у човека се явява вътрешно недоволство. Това вътрешно недоволство може да доведе до раздразнение, гняв, отмъщение и т.н.

       Три състояния влияят върху човека. Първото състояние се предизвиква от тялото, т.е. в кръга на тялото вие имате неприязнено чувство — изпитвате някакво страдание или скръб... Това е страдание на тялото... Защо идват страданията и радостите?... Вие трябва да си дадете отчет. По този начин ще дойдете до областта на разумното сърце, което започва с тези размишления. Най-после, след тези размишления вие идвате до положение да схващате смисъла на страданията и да ги разграничавате. Това аз наричам положение на Духа — когато вие разбирате вашите страдания и сте техни господари, можете да ги измените. Първото нещо — вие трябва да се справите със страданията на тялото.“ [8]

       Тези мисли на Дънов ни подсказват колко много ни спъва тялото чрез своите плътски влечения и страдания в хода на нашето духовно развитие. Затова той настоява ученикът да започне да се справя първо със своето тяло — да го владее, да го преоформя, да го оздрави, да го хармонизира, да го направи инструмент за набиране на житейски опит, без да му е подвластник. Това е първата задача в живота.

       Дънов продължава: „Днес в духовно отношение човек се намира във фаза на растенията. Ако за дълго време още остане в тази гъста материя, дето плътта и духът са в постоянна борба, той ще загине...Според окултната наука излизането на човека от гъстата материя е предвестник на шестата раса.“ [18]

       „Днес всички хора се оплакват от преждевременно остаряване. Защо? Защото прахосват своята енергия. Разумен човек е онзи, който от младини остава бодър, способен за работа.“ [19] „Често се запитвате, защо човек не издържа в живота? Защо не издържа на изкушенията? Това се дължи на силно развита стомашна система у човека. Стомахът представлява физическия живот на човека.“ [20]

       Храносмилателната система е една от първите в процеса на еволюцията в сферата на органичното царство, която при човека се е развила до съвършенство. Без хранене животът на живите земни форми е немислим. При човека обаче храненето се е превърнало в увлечение, страст и начин за удоволствия. Чрез него човек приема много вещества, които му доставят удоволствие, а същевременно не са необходими на организма. По този начин тялото става инструмент на желанията и изкушенията. Затова Дънов твърди, че „докато е в своята физическа форма, човек преминава през състоянието на животно“. [21] Нека се огледаме. Много от нашите желания, чувства, страсти и влечения не се ли припокриват с тези при животните? Разликата е може би само в това, че при животните тези прояви се дирижират изцяло от природните ритми и цикли, а човекът, чрез създадения от него начин на живот, почти се откъсва от директното природно влияние и по този начин си навлича ненужни страдания и заболявания. Някои намират, че плътта им пречи и се стремят да я унищожат чрез допълнителни изтезания. Такова е становището на редица окултни будистки учения, но то не трябва да се приема за разумно. След като сме на физическия свят, ние не можем без тялото. То има за задача да служи на духа, за да може да набира опит. Остава едно, да не допускаме плътта да надделява над изявите на духа. „Душата се нуждае от плътта като покривка, която да я пази от силните лъчи на духа. Който не разбира този закон се плаши от плътта, от личността си, иска да убие техния живот. Той мисли, че те са спънка за неговото развитие. Да убиеш живота на плътта и на личността в себе си, това значи да премахнеш условията за проявата на Божественото, на своята душа.“ [23] „Сега във всички е влязла мисълта, че когато ученикът тръгне в духовния път, трябва да се откаже от материалния си живот. Това е криво схващане. Както духът и материята живеят заедно, макар и в противоположни посоки, така и човек се нуждае от материалния и духовния свят. Щом влезеш в света, ще работиш там, докато свършиш работата си, т.е. докато победиш света.“ [52]

       Да победи света — ето задачата над задачите, която стои пред човека, а това означава да го опознаеш, да го овладееш и да го подчиниш на своя разум и воля.

       „Днес хората отделят физическия си живот от духовния и го разглеждат поотделно. Всъщност един живот съществува. Физическият е проява на духовния, но не е отделен от него. Физическият живот се определя от разбирането на хората.“ [53]

       „Още със създаването на човека, като физически, духовен и божествен, Бог му е дал всички условия да се прояви. Първо му е дал здраве, вложил е в него здрав морал, вложил е в него любовта си. Това са три прояви, чрез които душата се характеризира. Ако на земята човек не прояви своето здраве, морал и любов, той сам се излага на изпитания.“ [53]

       „Следователно само ние сме виновни за нашите страдания, болести и несполуки в живота. Хората нито здравето си зачитат и поддържат, нито морала, а най-малко любовта към ближния. Как тогава да не страдаме и да не боледуваме? Не зачитаме здравето, а го използуваме за наши низши плътски удоволствия. Моралът сме потъпкали и занижили толкова, че сме под нивото на животинския свят даже. А любовта сме изопачили дотолкова, че сме изцяло в сферата на безлюбието, където омразата, злобата, ненавистта, завистта са източници на братоубийствени войни. Затова Дънов ни приканва: „Освободи се първо от връзките, които те държат към земята. Тогава ще се повдигнеш и ще придобиеш онова знание, към което се стремиш. Който не уреди материалните си сметки, не може да уреди духовните, и обратното — който не уреди духовните си сметки, не може да уреди материалните. Това показва, че между материалните, духовните и божествените светове има тясна връзка.“ [58]

       Разбира се, че терминът „земя“ или „материални сметки“ са алегорични понятие и подсказват за низките ни пориви и прояви. Трябва следователно да познаваме както земните си връзки, така и духовното си съдържание, за да постигнем единство и хармония между тях. Пак трябва да подчертаем, че майсторството да се живее разумно на земята е в опознаване за нуждите на тялото и задоволяването на тези необходимости, които са полезни, разумни и ползотворни.

       Ясно е, че докато сме на земята, ще трябва да имаме физическо тяло, но водещо при нашата изява трябва да бъде духовното ни начало. Тогава ще съумеем да се предпазим от грешки в проявите на желанията ни, а с това и от физическите страдания и болестите. Едно здраво и хармонично развито тяло може да ни послужи за пряка връзка с духовния свят. За целта обаче се изисква и зряло съзнание.

       „У някои хора съзнанието се движи полека, а у други хора съзнанието се движи бързо. Че ако четете Сведенборг, един съвършен човек, у когото религиозните чувства са силно развити, ще видите, че той разправя за работи, за които ние бихме казали: дали всичко е вярно или не, дали този човек е с ума си или не. Не, това са истински неща. Сведенборг казва: „Ако вашите чувства са развити като моите, вие ще можете да проверите тези неща. За да ги провери човекът, се изисква един организъм малко по-другояче устроен от сегашния. Един човек, който обича материалния свят, не може да влезе в небето, защото неговата материя, неговото съзнание не могат да се трансформират тъй лесно.“ [71]

       Емануил Сведенборг е живял през 16 и 17 век. По преценка на тогавашни изтъкнати общественици и философи, включително и на Кант, той е бил най-известният ясновидец за своето време, покровителстван лично от краля на Швеция Карл XII. Сведенборг е лекар и е един от първите медицински учени, който установил вида на кръвообращението у човека, както и строежа на мозъка. В труда си „Сношението между душата и тялото“, написан на латински, „De Commercio Animae et Corporis“, и отпечатан в Лондон през 1769 г., той описва степените на духовния свят и неговите обитатели въз основа на свои лични прозрения — например след кратка медитация, душата му е в състояние да напусне тялото и да осъществи връзка с духовния свят. [281]

       За мнозина това са необичайни неща, защото, както казва Дънов: „Много хора гледат на тялото като на автомат, като на механизъм, а не като на нещо разумно. Питам: как е възможно разумен човек да живее в нещо неразумно?“ [73] „Материята е само един от факторите, едно от условията да се прояви животът. За да се прояви каква да е форма на света, е необходима материя, субстанция, с която да се облекат живите сили. Тялото, както и външните и вътрешните му органи, представляват материалната страна на силите на човешкия мозък. Следователно дробовете, стомахът, мускулите, костната и всички останали системи представляват величествена инсталация, чрез която се проявява човешката интелигентност.“ [81]

       Значи тялото на човека трябва да се разглежда като израз, изява на духовната му същност, а отделните съставни части — органи и системи, като изява, отражение на духовните качества, добродетели, интелектуални възможности. И обратно, чрез организацията и интелектуалното устройство на тялото можем да съдим за човешките духовни качества, добродетели и духовен ръст. Както дрехите на човека са скроени и ушити според формите и устройството на тялото, така и тялото е подходящо облекло за душата и духа тук, във физическия свят.

       „Обаче, каквото и да се говори, в света съществува материя. Тя е облекло, дреха на духа. Следователно материалният живот е необходимост за духа. Той представлява условия, среда за работа и за проява на духа.“ [82]

       Безспорно една инертна, неорганизирана и нехармонизирана материя не може да бъде пряка среда и условия за изявата на духа. Материята на тялото трябва да има качества, които да я доближават до изискванията на духовния свят, на света с по-високо измерение, или както казва Сведенборг, от по-висока степен на развитие. Тази организирана материя всъщност е органичната материя на живите организми и на нашето тяло. Тя има качества, които неорганичната материя няма.

       „Всички удове на вашето тяло, независимо от това какво място заемат, са създадени от живи клетки, от живи души, които имат една обща, единна душа. И ако един ден им се дадат благоприятни условия за развитие, те ще станат умни, толкова красиви като вас и с толкова знания, колкото имате вие.“ [83]

       Биологията днес доказва, че всяка клетка от органичния свят, била тя от растение, животно или от човек, има в себе си заложени данните, особеностите и конструкцията на организма, растението и др., от които тя е една малка част. Клетката има заложен в себе си огледален образ на цялата конструкция и физиология на организма-майка. Доказателство за това е обстоятелството, че при растенията например от един откъс от тях може да се създаде цяло растение, като се посади отделно. При по-низшите животни при загубата на крайник, опашка или друга част от тялото те се възстановяват, израстват отново. Самостоятелността на единичните клетки обаче в рамките на цялостния организъм е привидна. Клетката се подчинява безпрекословно на общото ръководство, на общата душа, на общата хармония на цялото.

       „Силата на човека седи във вътрешното единство, вътрешното единение, до което е достигнал. Всеки, който е придобил вътрешно единство в себе си, се отличава с дълбок вътрешен мир, с голямо равновесие.“ [85]

       Задачата и школуването на учениците в окултните школи е именно чрез тренировки на човешкия дух да се постигне този вътрешен мир, т.е. да се надделее над низшите желания на плътта и тя да е напълно подчинена на общото „АЗ“ на организма. При наличието на вътрешно единство човек може да борави с тялото си така, както иска, и да го напуска, кoгато поиска.

       „Всички органи у човека са създадени съобразно неговия характер, съобразно неговата душа. Каквато е душата на човека, такова е и тялото му; каквото е сърцето му, такава е и устата му; какъвто е умът му, такива са очите му; какъвто е носът му, такава е и интелигентността му; каквито са краката, такива са добродетелите му; каквито са ръцете, такава е и неговата правда.“ [87]

       Ето как, като изучаваме устройството на нашето тяло, можем да охарактеризираме собствените си качества и добродетели. Тялото е огледален образ на душата, а оттук и на духа. „Най-важното нещо в човека е неговото тяло, а не мислите и чувствата му. Мислите, чувствата и постъпките са външни условия. Това, което всеки ден се тъче в човека, са неговите клетки. Значи при сегашните условия на живот, най-важното нещо за него е тялото. Защото представлява проявения човек.“ [88]

       Трябва да знаем как да пазим, развиваме, усъвършенстваме този „проявен човек“. Тялото не е създадено за удоволствия, не е за наслада за низшите и животинските страсти от нашето естество. То е среда за развитие и растеж. За да осъществи едно такова отношение към тялото си, човек трябва да има знание, разбиране, мироглед, или по-точно казано, здрава, разумна и реална философия за живота. По този въпрос мнението на Дънов е следното: „За да осмисли живота, си човек трябва да си създаде една философия, с която да се съобразява във всеки случай. Той трябва да знае отде идва и къде отива“. И още: „Каквато и философия да съществува за живота, все пак тя не е в състояние да го обясни. Ако не може да го обясни, тя трябва поне да дава методи за правилно живеене.“ [117]

       Следователно трябва да имаме ясна представа за същността на живота и неговото значение за нас. И в това отношение Дънов дава отговор: „Животът има трояк смисъл. Първо, смисълът на живота се отнася до физическото тяло на човека, да си създаде той здраво, добре организирано тяло, в което духът и душата да живеят, да извършват своята работа на земята. Второ, смисълът на живота се отнася до астралното тяло или звездното тяло на човека, да подобри неговото състояние, да повдигне неговите чувства и желания на степен да уравновесяват силите на неговото сърце... И най-после, смисълът на живота се отнася до умственото тяло на човека, да създаде той в себе си здрав мозък, който да възприема само мисли, необходими за храненето на неговия дух.“ [89]

       В тези мисли на Дънов е дадена програма за действие, програма за развитие на човека в средата на физическия живот. Първо, трябва да се започне с тялото, а после с другите компоненти. Защото само едно здраво и добре организирано тяло може да осигури условия за проявата на духа и душата тук, на земята. Тялото трябва да се опознае, да се разучи, да се овладее и усъвършенства.

       „И тъй, първо човек трябва да се занимава със своето физическо тяло, после — с астралното или звездното тяло, и най-после - с умственото си тяло.“ [89] Болшинството хора обаче пренебрегват тази последователност на растежа, на развитието и на действието. Повечето окултни ученици желаят да прескочат усвояването на астралното тяло и се насочват към овладяване на умственото тяло. Но как е възможно нашият мозък да съществува без добре развито кръвообращение и храносмилателна система? Та нали той ще остане в такъв случай недоразвит и неспособен да отразява мисълта ни? Стъпаловидното или последователно развитие е задължително, както при стъпалата на една стълба. Ако липсват първите долни стъпала, не е възможно без риск и страдания да се достигнат по-горните. Затова, пренебрегвайки физическата си същност, или използувайки тялото си изключително за удоволствия, хората страдат и понасят лишения и болести.

       „Днес светът се е обърнал на болница. Няма здрави места в организма на съвременния човек: и дробове, и стомах, и черва, и уши, и очи, всичко е болно. И след всичко това казвате: „Ние имаме култура, ние сме учени, културни хора.“ Да, имате култура на болни хора.“ [84 П. Дънов]

       Във физическия свят плътското тяло е изложено на прякото действие на условията, при които го поставяме. То или се развива добре, ако му осигуряваме добри условия, или страда и боледува, когато не правим това.

       „Плътското тяло страда, а духовното не страда, противоречията на живота съществуват за плътското тяло, а за духовното тяло няма никакви противоречия...“ [85]

       „Личните чувства са свят на удоволствия. Дето са удоволствията, там е злото. Ще кажете, че човек трябва да си хапне, да си пийне, да се повесели. Не е лошо да си хапне и пийне човек, но той не трябва да се увлича в ядене и пиене, да губи съзнание. Всяко неестествено желание води към зло.“ [108] Удоволствията водят до дисхармония между нашето тяло и душа. Тя нарушава нормалния жизнен ритъм в тялото. Увличането към удоволствия е неестествено желание. Нуждите на тялото са умерени. Нима безразборният полов живот при хората е естествена нужда? Половите органи, както и всички други, имат определена естествена задача. Вместо да ползуват половите органи само за продължение на рода, хората се отдават на неестествена наслада с тях. От това организмът се изтощава. Няма друга система в тялото, която така силно да изчерпва силите му. Организмът отслабва своята биологическа защита и се поддава лесно на други заболявания.

       „Главната причина за болестите се дължи на дисхармонията между двойника и физическото тяло на човека. В предната част на мозъка се намират особен вид бели мозъчни влакна или нишки, чрез които се проявява деятелността на човешкото съзнание. Съзнанието е свързано с двойника, тъй нареченото второ тяло на човека, или посредник на силите на природата. Значи двойникът е апарат, чрез който се проявяват силите, енергиите на природата. Физическото тяло на човека живее благодарение на своя двойник.“ [116]

       Можем да си представим двойника на нашето тяло като силово поле, в което влизат нашите мисли, чувства, желания, настроения и усещания. Тази силова част на физическата ни същност е решаваща за правилната или неправилната връзка с жизнени сили на обкръжаващата ни разумна природа.

       Жизнените сили ние получаваме от храната, въздуха, водата, електромагнитните пълнежи и т.н., които природата ни предоставя. Ако ние не използуваме правилно тези източници на живот, т.е. ако нашият двойник не ги оценява правилно, ако не е в правилен резонанс с тези природни източници, тялото ни се лишава от тях и понижава защитните си възможности към външни дразнители. Нека помислим дали дишаме чист въздух, дали се храним рационално, дали почиваме правилно и ритмично, дали запазваме нормалното напрежение на нервната си система, дали нашите сетива се радват на подходяща среда (светлина, тонове, етерични изпарения и др.) и т.н. Трябва да знаем, че всичко, което човек е създал и организирал като окръжаваща го среда, е далеч от тази, която природата ни предлага.

       „На земята израз на щастието е здравето. То е първото важно нещо за човека. Той трябва да бъде здрав. Обаче здравето зависи от физиологическото съотношение между човешките органи. Ако деятелността между мозъка, дробовете и стомаха е правилна, тогава и здравето ни е добро.“ [129] „Истинският учен знае, че в тялото се крият всички възможности за бъдещото развитие на човка. Великият капитал на миналото, на настоящето и на бъдещето се крие в неговото тяло.“ [128] „Иска ли да не боледува, човек трябва да води чист и свят живот, да не греши. Грехът и престъпленията се дължат на отклоненията на човека от правилния път.“ [137]

       Животът на физическото поле е пълен с изкушения, съблазни, мъчно преодолими задачи, пречки и т.н. Това създава възможност човек да се обърка, да изпадне в отчаяние, прегрешение и безпътица. Но в способността му да изплава над тези неестествени трудности се крие неговото разумно и човешко достойнство.

       „Никакъв грях, никакво престъпление не са в състояние да опетнят човешката душа. Външно човек се е опетнил, но не и вътрешно. Щом са дошли на земята, и праведният, и грешникът ще се изцапат. Разликата между праведния и грешния е тази, че първият се чисти сам, а вторият не може.“ [137] „Днес повечето хора се намират под влияние на човешкия порядък, те са управлявани от силата на плътта, от своите лични интереси. Това е общ закон в природата.“ [148]

       Като по-съвършено същество на земята човек малко се е освободил от влиянието на животинското в себе си. Неговите човешки качества, които животните не притежават — умът, волята, мисълта, индивидуалната душа и дух, явно не са поели изцяло кормилото на живота му. „Здравето на човека зависи от следните четири неща: от силата на неговия дух, от добротата на неговата душа, от светлината на неговия ум и от мекотата на неговото сърце. За да добие тези неща, човек трябва да има знание.“[147] Знание не какво да е, а знание за самия себе си. Хората са най-бедни откъм знание. Днес човечеството пътува из космоса, овладя силите на атома, прилага генно инженерство, създава нови химически вещества, които природата не познава, строи компютри, които го заместват в много отношения, и т.н., но човекът не знае най-важното — какво представлява той и какви възможности се крият в него. Трябва да осъзнаем и дълбоко да сме убедени, че всеки от нас носи в себе си „диханието на Бога“, т.е. Духът, който всъщност ни оформя като хора. Всеки притежава лична, индивидуална „частица“ от Първоизточника. Тази „частица“ — Духът, осигурява нашето безсмъртие. Душата от своя страна осъществява реализацията на Духа в сферата на физическия свят. Тя е строителят на нашето тяло, тя е нашата същност тук, на земята. А тялото е инструментът, материализираната идея на душата, с който си служим, за да се ползуваме от силите и законите на живата природа.