1.3. Ум, сърце, воля, мисъл и вяра

[Ани]

1.3. Ум, сърце, воля, мисъл и вяра

       „Умът и сърцето са два велики центъра, чрез които душата реализира своите идеи. Без ум и без сърце душата не може да се прояви.“ 

       „Без воля човек не е изявен. Волята е реализиран израз на човешкия ум и човешкото сърце. Тя е изразител на двата свята — света на ума и света на сърцето.“

Учителя.

       След като се запознахме с ролята на духа и душата при изграждането на физическото тяло на човека, трябва да си за-дадем въпроса, какво са умът, сърцето, волята, мисълта и вярата за него?

       За да си изясним този въпрос, ще си послужим с една аналогия: Духът на човека може да се сравни с архитекта на нашето тяло. Той изработва и предлага подробен строителен план за вида, конструкцията и състоянието на тялото. Значи последното е идея на духа, както всеки строеж в живота е сътворен от даден архитект. Душата от своя страна трябва да уподобим на предприемача, който получава строителния план от духа и пристъпва към неговата реализация. Затова Дънов казва, че душата е полудуховна и полуматериална. Тя трябва да осъществи строителния план на тялото ни, на физическото поле. Но както и при всеки земен строеж на сграда, предприемачът не може да извърши строежа сам. Необходими са строителни работници — кофражисти, зидари, мазачи, електротехници, водопроводчици и т.н. Ролята на строителни работници за нашето тяло изпълняват умът, сърцето, волята, мисълта и вярата. Те не само участват в строежа, но остават да се грижат за доброто му състояние и поддържане за цял живот.

       Макар и не най-удачна, тази аналогия ни помага да разберем взаимовръзката между духа и душата, от една страна, и ума, сърцето, волята, мисълта и вярата, от друга. Явно е, че състоянието на тялото ни е в пълна зависимост от нашите ум, сърце, воля, мисъл и вяра. Те или ще го поддържат в пълна хармония и добро здраве, или ще го подложат на пълна и безмилостна експлоатация за свое удоволствие и наслада.

       „Следователно тялото, умът и сърцето на човека са пособия, без които той не може да живее. Те са външни прояви на човешката душа и на човешкия дух.“ [133] Нормален човек е само онзи, в който умът, сърцето и тялото са в хармония, т.е. тялото се подчинява на ума, а умът се подчинява на сърцето. Ще кажете, сърцето трябва да се подчини на ума. Не, на земята сърцето е по-силно от ума. Най-първо човек е чувствал и после се е появила мисълта. Значи първо се е явило сърцето, а после умът.“ [56]

       Каква е ролята на мисълта и вярата? Мисълта прави анализ, наблюдава състоянието, сравнява и констатира. Чрез мисълта си човекът може да даде нова насока в живота на тялото си. Вярата от своя страна е вдъхновителка. Няма ли вяра в изпълнението на дадена идея, осъществяването й страда. Едва ли без вяра би могло да се започне едно ново начинание. Вярата крепи и подсилва надеждата в живота, освежава мисълта, стимулира и успокоява. „Чрез мисълта си човек може да създаде каквито органи иска, да се върне в първоначалното си състояние, когато е бил създаден по образ и подобие Божие. Дойде ли до този образ, той сам ще види своето отклонение от пътя, по който върви.“ [24]

       Така мисълта може да ни коригира по пътя на нашия живот, да констатира отклоненията, които допускаме. А волята? „Както знаем, че мозъкът в главата е място на мисълта, така трябва да знаем и че мястото на волята е в тялото... Волята се изразява в ръцете, краката, в езика, в ушите, в очите на човека. Изобщо, сетивата са място на волята.“ [91] „Чрез силата на волята, подкрепена от ума и сърцето, човек проявява способностите си да превръща низшето в себе си във виеше, неблагородното в благородно.“ [31] „Волята се проявява в три свята: в умствения, в сърдечния, т.е. в астралния — света на чувствата и желанията, и във физическия. Волята подразбира процеса на организиране."[1] „Без воля човек не е изявен. Тя е реализиран израз на човешкия ум и на човешкото сърце, изразител е на два свята — света на ума и света на сърцето. На съвременните хора и на окултните ученици липсва воля.“ [176]

       Вярата като вдъхновителка води до нови открития, както и до стабилизиране и уравновесяване на функциите на организма. Затова Дънов казва: „Всичко, което човек е постигнал в живота си, се дължи на неговата вяра. Всички изобретения на великите учените се дължат на тяхната вяра. Който вярва, той ще бъде здрав, който не вярва, той не може да се лекува, вследствие на което болестта му ще го следва.“ [137]

       „Най-великите неща в света са човешката душа и човешкият дух. Умът служи за укрепване и украшение на човешката душа, а сърцето — за украшение на човешкия дух... Значи духът, душата, умът и сърцето представляват семейството на човека, а волята му е един от най-благородните слуги на това семейство.“ [138]

       Но в това семейство трябва да царят разбирателство, уважение и хармония както по отношение на възгледите, така и по отношение на желанията. Това се налага, тъй като нарушението на това вътрешно разбирателство и хармония води до нарушения в здравето на тялото.

       „Засега вие живеете два различни живота, тъй като чувствата и мислите на човека са две различни неща. Чувствата са едно нещо, мислите — друго нещо. В сърдечно отношение вие чувствате едно, в умствено отношение мислите друго. Понякога между ума и сърцето има разногласия, а понякога има хармония. Някой път сърцето не разбира живота тъй, както умът, а някой път и сърцето разбира правилно, и умът разбира правилно.“ [83] „Много от болестите се дължат на смущения на чувствата; на смущения на ума. Значи те са умствени смущения. Когато болестите се дължат на умствени смущения, те засягат мускулната система, засягат и белите дробове. Когато смущенията са повече чувствени, те засягат сърцето ни, черния дроб, дихателната система и кръвоносните съдове.“ [71]

       Привидно, като че ли умът и сърцето нямат нищо общо със споменатите тук органи — мускули, сърце, черен дроб, бели дробове, кръвоносни съдове. Но функционално се влияят изключително силно от чувствата и мислите на човека. При умствени смущения настъпва атония на мускулната система и на ритъма на дишането, при чувствени смущения и изживявания се загубва контролът над съня, храненето, пиенето, функцията на черния дроб и др. А когато има хармония между ума, сърцето, волята и мисълта - тялото е в правилна функционалност и пълно здраве.

       „Когато човек живее съзнателно на физическия свят и в духовния, и в Божествения, той има добре устроено физическо тяло, здрава нервна система, има добре развито сърце и светъл ум. Мисълта му е ясна и трезва.“ [53]

       „Къщата ви, т.е. тялото ви трябва да бъде съградена така, че да разполагате добре с него; не можете ли да разполагате с него, както искате, вие все едно, че живеете под наем. Затова казваме, че който не е господар на тялото си, той живее в чуждо тяло — друг е неговият господар.“ [45]

       „Колкото по-добър, по-разумен и по-силен е човек, толкова по-здраво и по-фино са изработени неговите органи. Материята им е по-фина, по-доброкачествена.“ [45]

       „Здрав е онзи, на когото умът, сърцето и волята са в пълна хармония. Той има светлина в ума, импулс, подтик в сърцето си и сила във волята си... Здравето има отношение не само към физическия свят, но и към сърдечния и умствения. То е резултат на действието на висшите закони.“ [137]

       Пример за ролята на светлия ум, подтика на сърцето, силата на волята и наличието на интензивна мисъл е английският физик Хоукинг. Той заболял от неизлечима болест и можел да просъществува само няколко години, а вече живее над 20 години, тъй като работи интензивно мислено, със силно желание и воля да открие и докаже единната теория на Айнщайн. Силата на волята и мисълта забавят развитието на болестта му и той има възможност да твори умствено, въпреки че не може да се движи и говори. [238]

       „Човек със силна мисъл може да влезе при болни от чума, от холера и да излезе здрав и читав. От страх човек може да заболее без никакви бацили.“ [20]

       „Ако мислите на човека не са хармонични, те правят лицето му несиметрично.“ [20]

       „Еднообразните мисли и чувства създават ред страдания. Мисълта трябва да бъде разнообразна. Мисълта на идейния човек е разнообразна.“ [20]

       „Хората на идейната и светла мисъл са с хармонични черти на тялото. При тях преобладава интелектът, но не и чувствата.

       Слабият, сухият човек повече мисли, а пълният — повече чувства. Философите, критиците са повече слаби, сухи хора. Значи, ако човек се постави при благоприятни условия за развитие на своя ум, той ще има добре развито тяло.“ [20]

       Чрез интензивна мисъл човек влияе не само на себе си, но и на близките и обкръжаващите го. Взаимозависимостта между мислите и желанията на хората в обществото е силно подчертана. Хората най-често подражават в мисли, желания, действия. Те живеят така, както го правят другите. Така е с тютюнопушенето, алкохолизма, разврата, изневярата, посещения на нощни заведения и т.н. Само с усилията на силна воля и здрав мироглед човек може да се отдалечи и отстрани от водовъртежа на чуждото влияние.

       „В природата става кръстосване на мислите. Висшите същества влияят на човека, но и той им влияе. Човек влияе на по-нискостоящите от себе си, но и те му влияят. Затова, когато изучавате живота си, трябва да разграничавате мислите, да разбирате кои мисли идват отдолу и кои от горе, за да знаете как да ги обработвате.“ [18]

       „Когато естественият ум, природният ум, разумът, моралните сили, личният и индивидуалният ум у човека функционират правилно, ние имаме правилно или нормално развит в умствено отношение човек.“ [16]

       „Според живота на човека и дейността на неговия ум различаваме естествен, природен, разумен, морален, личен и индивидуален ум. Естественият ум се занимава с прости факти. Природния ум е творчески, събирателен. Разумът е виеше проявление на умствените сили. Моралните сили на ума се изразяват в моралния живот на човека. Личните и индивидуалните сили на ума се изразяват в личния и индивидуалния живот на човека.

       При естествения ум човек не чувства никакви страдания, никакви нещастия — нищо не може да го засегне. Той е дете на природата. При природния ум или живот човек започва да твори, да събира и природата вече започва да му иска сметка за всичко сторено. В природния ум се намира подсъзнанието. На трето място идва разумният живот, в който влиза самосъзнанието. Моралният живот на човека се отнася към една морална област, дето той е свързан със същества, които по развитието си седят по-високо от сегашните хора.“

       „Дойдете ли до индивидуалния живот на човека, трябва да подразбирате това състояние, когато човек иска да се прояви като самостоятелно същество, като търси своето щастие, своето благо. Щом дойдете до личния живот на човека, той вече се проявява в обществото като личност.“ [16]

       Тази поредица от степени на ума у човека ни подсказва духовното му развитие. Започва се от най-низшата степен — естествения ум, и се достига до хармонично развития човек — пълноценната личност. От друга страна, страданията в живота се възприемат различно в зависимост от интелектуалното развитие на ума. Естественият ум, този на детето на природата, не долавя неуспехите, неудачите и страданията като нещо ненормално и не страда от това. Високо моралният човек изживява силно най-малките отклонения от нормата. А индивидуализираната и пълноценна личност, която се смята като всемогъща единица, е склонна да промени разумните условия на живота.

       „Докато умът на човека работи, той е свободен. Дойдат ли желанията, той им става роб, не може вече правилно да мисли, загубва своята свобода. Човек може да бъде свободен само при една чиста, права мисъл.“ [17]

       „Когато умът на човека е силно развит, се забелязват вълни, които се отразяват по цялото му тяло и оставят известни оттенъци. Това са течения, които идват от живата природа, минават през ума на човека, през гръбначния му стълб и слизат надолу. В човека постоянно циркулират два вида течения: отгоре надолу и отдолу нагоре.“ [16]

       Мисълта е свързана винаги със силна дейност на нервната система и с излъчването на електромагнитни пълнежи. В зависимост от вида на мисловната дейност — положителна или отрицателна, тези течения са противоположни — отгоре надолу или отдолу нагоре.

       „У художниците и музикантите природният ум е силно развит, защото музиката спада в областта на природния ум. Математиката спада в областта на естествения ум. Тя представлява корените на музиката. Върху музиката се гради въображението — област, на която трябва да се даде ново име. Аз я наричам гениалността у човека. Гениалният човек изразява само онова, което живата разумна природа е създала, сътворила. Той е огледало на тази природа. Въображението у човека и гениалността са почвата, върху която се създават най-хубавите, най-красивите неща в живота.“ [16]

       Дънов ни представя интересно съотношение между степените на ума и интелектуалните изяви на човека. Хората на изкуствата са със силно развит природен ум, докато при математиците се наблюдава естествен ум, т.е. умът на неопетнено дете, ненакърнено от условностите на живота. Защо? Защото математиката, както днес се доказва, лежи в основата на всички науки, изкуства, природни закони и в законите на всемира. Затова Дънов казва, че математиката представлява корените на музиката. Въображението се причислява към гениалността, тъй като е израз на самосъзнанието, т.е. най-висшето духовно състояние, при което човешкият дух обхваща целостта на живота. Затова и гениалният човек е огледало на природата, той чрез въображението си прониква в най-съкровените закономерности на природата и може да ги изрази. Така Айнщайн, както сам отбелязва, е дошъл до идеята за теорията на относителността чрез своето силно и необременено с условности въображение.

       Но степените на ума носят и свои задължения към човека. В зависимост от развитието на ума от хората се изисква и разумен живот, в противен случай грешките се наказват степенувано. „Ако направиш една малка грешка в естествения ум, природата ще ти напомни само, леко ще те накаже, като ти изпрати слаба хрема. Ако сгрешиш в природния ум, тя ще ти изпрати треска, придружена с висока температура. Ако сгрешиш в разума (ако грешката ти е в разума), тя ще ти изпрати болест като коремен тиф или петнист тиф. Колкото по-нагоре се качваш и грешиш, толкова болестите, които природата ти праща, са по-лоши. Ако грешиш при моралните чувства, ще страдаш от ужасна неврастения, каквато медицината не познава. Ако грешиш в личните чувства, много ще се дразниш. Тогава Сатурн ще има влияние над тебе и ти ще виждаш само отрицателните, обратните черти на живота. И най-после, ако грешиш в индивидуалния живот, няма да постигнеш нищо от това, което желаеш.“ [16]

       Разбира се, тук Дънов е използувал като наказание болестите, които по време на 1925 г. са били актуални и застрашаващи живота на хората. Важно е да се схване, че в зависимост от степента на своето развитие човек получава страдания, които се обострят и утежняват паралелно с неговия духовен ръст.

       „Мислите и чувствата определят типа и характера на човека. Например венериният тип е кръглолик, жизнерадостен, разположен. Сатурновият тип има продълговато лице с тъмен цвят, хлътнали очи. Той е повече недоволен, песимист, не намира смисъл в живота.“ [155] „Колкото по-високо стои човек, толкова повече светлина излъчва. Нещо меко, приятно излиза от него. За такъв човек се казва, че е магнетичен, действа добре върху ума и сърцето на окръжаващите.“ [155] „Неразположението, скръбта, недоволството произлизат винаги, когато съществува дисхармония между две съзнания, които са свързани заедно, а се стремят към две противоположни посоки. Вземете например човешкия ум и човешкото сърце.“ [6] „Разумните сили, които са образували човешкото сърце, седят по-високо от силите, които са образували ума. В това отношение човешкото сърце е образувано от херуви-мите и серафимите — съществата на любовта, които стоят по-високо от ангелите. Обаче в човешкия живот умът заема по-високо място, отколкото сърцето. Умът обективно се занимава с материята. Той се занимава с външната страна на живота. И действително, при сегашните условия и стадии на развитие, в които се намираме, по-добре е да ви направлява умът, отколкото сърцето.“ [7] „Когато светът на чувствата у човека се увеличава или усилва, едновременно с това в него отслабва умственият свят. И обратно — когато умственият свят в човека се увеличава, светът на чувствата в него намалява.“ [3] „Волята е в състояние да регулира силите на ума и сърцето в човека.“ [3] „Нормален човек е само онзи, в който умът, сърцето и тялото са в хармония.“ [56]

       Решаваща в случая е волята. Чувствата в повечето случаи надделяват у хората, поради което те са капризни, неспокойни, свадливи, избухливи и трудно се сработват с другите. Умът може да е добре развит, но когато чувствата са силно изразени, той остава на заден план. Като регулатор на взаимоотношенията между ума, разума и чувствата стои волята. При силна и действена воля човек може да потиска чувствата си и да дава възможност повече на ума да действа. Той е анализатор, гледа реално на събитията и съвместно с волята може да помогне на човека да избегне много неудачи в живота.

       „Ако ви нападнат тъмни, мрачни мисли и желания, кажете си: „Това неразположение не е мое. Това се дължи на „гостите“ в мене.“ [1] „Меланхолията, която идва, произтича от личните чувства на човека.“ „Кашлицата показва, че в умствения свят има дисхармонични мисли. Всякога, когато хората страдат епидемически от кашлица, има обща дисхармония.“ [56]

       „Много често хората избират не онова, което разумът диктува, а онова, към което страстите ги влекат. Страстите обаче са слепи и неразумни.“ [36]

       Видно е колко тясно е свързано състоянието на тялото, неговата физиология, заболяванията му с качествата и проявите на ума, сърцето, волята, мисълта и вярата. Това са ежедневни изяви у човека, които действат постоянно върху състоянието на тялото. Дънов казва: „Добрите чувства имат връзка с кръвообращението. Мисълта е основата, чувствата — вътъкът, а волята — совалката в делата и постъпките на хората“. Дънов сравнява съмнението у човека с въздушната емболия за нервната система и смята, че когато чувствата у човека се противопоставят на мисълта и ума, тогава клетките ма тялото се индивидуализират и образуват туморите. Затова Дънов апелира за хармония между централната нервна система и симпатичната нервна система, които са израз на мисълта и чувствата, за да се осигури здрав божествен и телесен живот. Защото е достатъчно една мисъл, едно чувство или една постъпка да са взети с фалшив тон, за да се наруши хармонията ни. (Из бележки на автора.)

       Дотук в повечето случаи разглеждахме отрицателното влияние на нарушените взаимоотношения между ума, сърцето, волята, мисълта и вярата. Но какво биха могли да направят те, когато са чисти, светли, хармонизирани? В тази насока има редица научни изследвания как положителните емоции влияят върху здравето на човека. Например смехът, доброто разположение могат съществено да повлияят на оздравителните процеси при болните. За такова наблюдение и изследване съобщава Патриция Лонг. Тя казва: „Ако страхът и отрицателните емоции могат да потиснат имунната система у човека, защо смехът и чувството на доверие и надежда да не могат да помогнат на лечението, даже да са фактор за продължаване на живота?“

       Възможността мозъкът да може да влияе на имунната система стана причина да се затрудни психоневроимунулогията. Голяма част от изследванията в тази област са насочени към невротрансмитерите — химически вещества, които се отделят от мозъка и имунната система, както и някои нервни клетки, и бързо се пренасят и правят съобщения помежду си. Така още в началото на века такова вещество за първи път в науката бе открито от професор Льови от университета в Грац, Австрия. Това, наречено вагусово вещество, или по състав ацетилхолин, се отделя от клетките на блуждаещия нерв (нервус вагус) и силно влияе на ритъма и дейността на сърцето.

       Сърдечният, весел смях може да предизвика клетките на мозъка да спрат производството на потискащи имунната система вещества като например кортизона, или пък да стимулира отделянето на активатори като бета-ендорфин. При наблюдения на болни от рак, според някои изследвания, се наблюдава много по-нисък процент на смъртност, когато духът на болните е подготвен за борба и е силен, и обратното — много по-голям процент на смъртност, когато клетките изпаднат в състояние на безнадеждност и пасивност.

       От друга страна, смехът причинява повишаване дейността на гладката мускулатура на тялото, поради което се получава по-голяма вентилация на белите дробове, равна на тази на физически упражнения. Затова Дънов казва: „Докато живеем в тялото си, ние сме във физическия свят, сърцето — в духовния, умът — в божествения. Ето защо всяка мисъл, която допускаме в себе си, трябва да е абсолютно чиста: същото е и с желанието и постъпките.“ [36]

       „Вътре в човека всичко е разпределено с математическа точност. И щом тя съществува, силите на организма се уравновесяват взаимно и се образува онази хармония, която наричаме здраве.“ [36] „Първото нещо, което се забелязва и което прави впечатление в нашия организъм, е, че в него има ред, взаимност при общата дейност и хармония между всички работници, които познават своята работа много по-добре, от-колкото ние нашата.“ [36] „Всеки орган има освен физиологическо още и психологическо значение. Например мозъкът определя мисълта на човека, дробовете — чувствата, стомахът — желанията му. Слезете ли по-надолу, в дебелите черва, там е адът на човека, неговите низши желания и стремежи. Там са последствията на низшия живот на човека.“ [108]

       „За здравословното състояние на мозъка трябва да държим отговорни чувствата. Всяка мисъл носи за човека или благо, или отрова. Същото се отнася и до чувствата и желанията на човека.“ [142]

       „Не може да имаш физически живот, ако нямаш духовен; не може да имаш духовен живот, ако нямаш умствен.“ [145]

       С тези мисли на Дънов, които отразяват влиянието на душевния свят на човека върху здравето на тялото, завършваме този раздел. Явно е, че чувствата, мислите, волята и вярата влияят на нервната система, а оттук и на цялата физиология на организма. Те могат както да разстроят хармонията в тялото, така и да я възстановят. Това, разбира се, зависи от нашето съзнание, разум и знания. Но най-влиятелни са мисълта, волята и вярата. Мисълта ни прониква навсякъде. Тя се движи със скоростта на духа ни, който прониква цялото наше същество и може по този начин да се свърже с духовния свят, както и да диктува изцяло функциите на нашето тяло. В помощ на мисълта идва волята. Тя трябва да осигури упорство и постоянство при овладяване на добродетелите. Волята ще ни предпази от разколебаване. Вярата пък ще ни вдъхновява и подтиква към мъдростта и истината. Тя ще мобилизира жизнените сили на тялото ни.